Прочетен: 22037 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2010 12:27
Социалeн работник, една рискова професия ... за семействата
Предлагам ви отново статия от Ксавие Коле, който след като се запозна с материалите за семейството ми я написа специално за нашия случай. Тя е в мой превод от френски, моя редакция и моя адаптация и въпреки, че отразява действителността във Франция е поднесена по начин, който позволява съдържанието й да надхвърли конкретността и на ситуацията и на държавата.
Снимка на децата ми от преди един месец в помещението, в което ми е позволено да се срещам с тях (по час и половина, два пъти в месеца, в присъствието на надзирател)
Основен проблем на социалните работници ангажирани със специфичната дейност за защита на детските интереси е, че не си дават сметка за границите на прерогативите си при намеса в семейните дела. Държат се като полицаи, които или само налагат глоби на неправилно паркирани, или напротив, преследват закоравяли и въоръжени престъпници. В резултат, произшествията дължащи се на тяхната непремерена намеса се умножават – от една страна незащитени на време пострадали деца, от друга, неправомерното и жестоко, разрушително за детската психика, откъсване от родителите им.
Въпреки редицата случаи „Утро” (афера, в която на всичките тридесетина души обвиняеми, оказали се впоследствие невинни, социалните работници отнемат децата, като на доказани злодеи), професията на социалните, няма лош отзвук в пресата, какъвто в действителност заслужава за неопазените и потъпкани от нея човешки съдби. Тя продължава да вдъхновява като призвание онези слоеве от населението, които са влюбени в социалната трансформация за тяхна изгода и са невежи за всичко свързано с нормалното функциониране на семействата, тъй като самите те често произхождат от трудни семейства или пък не са създали свои в името на кариерата си.
Социални работници от асоциации субсидирани от държавата, чиновници от „Социална Помощ за Детството”, анкетьори на „Правна Защита на Младежта”, социални асистенти, представители на общинските съвети, детски психолози, детски сестри и други подобни, всичките те поддържат противоречиви и двойнствени отношения с родителите. Призвани да подпомагат семействата, тези служители са оставени по тяхна преценка да се заемат със социалните случаи опитвайки се да изправят пропуските, които смятат, че те са открили, като размахват моркова на финансовото възнаграждение при послушно поведение или пък тоягата на мярката „отнемане (пласиране) на децата” при отказ от „коопериране”.
Докато една част от тях, за съжаление само единици, изпълняват служебните се задължения професионално честно и без априорни убеждения и предразсъдъци, другата, която е или свръхсиндикализирана в левите и крайно леви профсъюзи или симпатизира на идеите им, налага безпрекословно своите възпитателни виждания на родителите, които според тях са или потенциални побойници или пък не могат да се справят с асоциалното или граничещото с престъпността поведение на децата си.
И докато някои родители действително принадлежат към категорията на несправящите се със задълженията си и следователно децата им имат нужда да бъдат възпитавани макар и по начин, който е не е толкова противоречив колкото прилаганият досега, то вкарването на всички родители попаднали в полезрението на социалните под този общ знаменател, поражда далеч повече проблеми отколкото решава. Приписването им най-общо на лошо възпитателно отношение ги лишава от упражняването на естествено даденото им от природата право да учат децата си на стойностните взаимоотношения в живота, които нямат нищо общо с нагласените, подчинени на идеологията принципи, които се проповядват на семинарите за асоциации и служби свързани със защита на детството.
Като родителски простъпки изискващи тяхната намеса социалните оценяват дори и действия като: лишаване от излизане или от чат по Интернет, наказания или поощрения за училищен успех, използването на неучтив или ругателен тон, предупредителното шляпване по дупето ..., въобще всеки елемент, който според тях представлява стресов фактор водещ до намалена усвояемост на училищния материал или пък подтиква към прояви на протест, които трябва да се овладяват навреме. Стига се дори и до парадокса, при разведени или неживеещи заедно родители, да се третира автоматично като отрицателен елемент за възпитанието този от тях, който не заема „прогресивна” според разбиранията на социалните (или на съдията) идеологическа позиция.
Не по-обективно се процедуира и при клеветническите доноси спрямо някое семейство. На принципа няма дим без огън, не се търси кой крив, кой прав и свързана ли е ситуацията с евентуален стрес. С цел съдебно производство, социалният анкетьор се задейства, ако преди това семейството вече не е било изправено на съд по бързата процедура. Оттам нататък съдията се стреми да оправдае намесата на службите независимо от основанията на анкетата - въпросът за доказване въобще необходимостта от интервенция почти не се обсъжда. Съдията има за основна задача да наложи на родителите предписанията от докладите, а пък това, което има стойност за социалните, е предоставената им възможност да нахлуят в личното пространство на семейството и да се намесят в начина му на функциониране.
Видно е, че галактиката на социалната сфера съвсем не е от гостоприемните и е осеяна с метеоритни препятствия и черни дупки. Когато някоя семейна двойка е засмукана в мрака на неизвестността на някоя от тях, две са възможните й реакции - или тя е шокирана тъй като е била чиста пред съвестта си и затова и неподготвена за случващото се, или заживява с чувството на страх и виновност тъй като е предизвикала гневът на стихиите в лицето на споходилите я социални служби.
В крайна сметка обаче и тези, които на нещо са се надявали, бързо достигат до стадия на страха, тъй като нахлуването в живота им на социалния работник означава преди всичко, че ще бъдат съдени и осъдени по неговите психо-рационални критерии тип Пиер Бурдио (съвременен френски социолог разработил „теория на акцията”, според която социалните проблеми се разрешават в контекста на активното действие налагащо се на съзнанието чрез символично насилие, например – организираните от синдикатите стачки, които блокират транспорта взимайки по този начин пътниците за заложници на протеста си, за да могат да упражняват допълнителен натиск за удовлетворяване на претенциите си).
Ходенето по мъките на родителите, също както през средновековието, не завършва преди те да са направили по някое и друго самопризнание и да са се подложили на самокритика - та нима има семейство, в което никога не са ставали пререкания и не е повишавано глас ? В противен случай, те ще бъдат обявени за нежелаещи да работят съвместно със службите а оттам и за потенциално опасни, чиито деца, в името на принципа за превенция на риска, ще им бъдат отнети незабавно. Придобилата бързо очертания заплаха за откъсването на децата кара много от взетите на мушка невинни родители в крайна сметка да сътрудничат мислейки, че по този начин, ще ограничат вредните последствия, но всъщност само подсилват увереността на служителите, че правилно са ги набелязали.
Съществуват разбира се асоциации на пострадали родители, които биха могли да се намесят ако не с влияние то със съвети кои са грешките, които не трябва да се допускат и какви средства да се използват, за да се провалят намеренията на социалните торквемади (Tomas de Torquemada - велик инквизитор на Испания подвизавал се през 15-ти век). Работата е там, че изпадналите в шок обвинени родители нямат сили в този момент да разсъждават рационално и да търсят външна помощ, още повече, че объркани от случващото се, те почват да се съмняват в себе си и в правилността на досегашните си възпитателни методи и са склонни да вярват на поднесеното им като „експертно” мнение на социалните си инквизитори, за чиято намеса те смятат, че са дали някакъв действителен повод.
Вкарани обаче веднъж в механизма на доверие към действията на службите, към което социалните упорито и натрапчиво са ги подтиквали, те се смятат като за направили самопризнание, че са лоши или опасни родители. Оттук нататък те могат само да вървят по пътя на самообвинението давайки по този начин онова основание на социалните работници, което ще им позволи и без наличието на потвърдени факти да прокарат (или продължат) предварително решената мярка за отнемане на децата им.
Извеждането на детето извън семейството му е истински джакпот за тези, които се издържат от тази професия – 6 000 € на месец и за бройка, сума в пъти по-голяма от тази, с която биха се задоволили финансово затруднените родители, за да осигурят подходящи условия за развитието му в домашна обстановка. Какво от това, че всяко второ дете (от над 100 000 отнемани всяка година от родителите им във Франция), според данни на асоциацията „Нишката на Ариана” се оказва впоследствие неправомерно дадено на други ! Тази индустрия свързана с децата, този бизнес, позволява доволното съществуване на стотици хиляди възпитатели, приемни семейства и социални работници, не без съучастничеството на съдиите, които на сляпо доверие приемат подготвените от социалните служби обвинителни досиета и безотказно се съгласяват да налагат поисканата мярка за откъсване на детето от родителите му. И ако в тази практика има изключения, то те са от тези, които потвърждават правилото.
Нанесените в психологически план поражения на родители и деца са необратими. Но какво значение има след като по този начин държавата се принуждава да подсилва социалната сфера създавайки нови работни места в нея, които от своя страна един ден ще изискат нови пласирания, за да поддържат заетостта си. Отстраняването на родителите като референти, с настаняването на подрастващите в чужда за тях среда, позволява на службите да си осигурят контрола върху тяхното развитие. Изтръгнатите от „буржоазната отживелица” на семейната традиция деца са много по-податливи на индоктриниране от морално неиздържаните педагогически концепции на „възпитателите” насочени към разрушаване на семейната среда в името на „социалното превъзпитание”.
Деструкция на която е подложено семейството е явна за отговорните за бъдещето на поколението си родители и те се борят с нея като я посочат на социалните работници и я разобличават, с което обаче само дават основание на последните да твърдят, че въпреки вредните последствия за децата, основанието за намесата им продължава да е в сила, тъй като си имат работа с неосъзнати и неосъзнаващи целта на тяхната интервенция родители.
Между многобройните примери на попадналите в тази ситуация родители е и една съпруга, която е имала неблагоразумието да сподели проблемите си на едно недискретно ухо. Ето как един психолог интерпретира факта на последвалия рапорт до социалните: Доносничката, активистка в асоциативната сфера на „солидарността” била продукт на последните промени в обществените нагласи за повече сигурност, като резултат от реакцията на Буш на атентатите от 11-ти септември и законите на Саркози за превантивно удължаване на задържането на хора изтърпели вече наказанието си но за които се допуска, че има опасност да рецидивират на свобода, както и за отваряне на съдебни досиета на душевно болните.
Всичките тези елементи, според психолога, водят към засилване на репресивните мерки, жертва на които стават и заподозрените родители. Социалните работници също били жертви но на политиката провеждана от десните за ограничаване на кредитите в обществения сектор, тъй като нямали достатъчно средства и служители да разследват обстойно всеки отделен случай. Обяснението, че вина за злощастието на родителите има и политическия климат в страната, отговорност за което носи предимно правителството, е показателно за перверзния начин по който се подхожда към тях. Едва ли не социалните биха се отнесли към тях различно, ако били не „консервативните” а „прогресивните” сили на власт. С този довод обаче на тях само им се предоставя възможността още по-успешно да разбият семейството като се изкарат съчувстващи на онзи от родителите, който би стоял по-близко до техните политически възгледи.
С минимално отдалечаване от ситуацията обаче може да се установи, че изтъкваните „смекчаващи вината обстоятелства” за намесата на социалните работници, са неиздържани. Те не са чакали да се възцари климатът на подозрителност, за да приложат своя социално заквасен „принцип за превенция на риска” срещу влиянието на буржоазната според тях институция на семейството. Тях ги вълнува не толкова преживяното от детето, колкото социалното положение и култура на родителите като източник на несъответстващи, според техните критерии, изисквания към успех в образованието. За тях подобни родители са не по малко опасни от изявените психопати и силно разстроените душевно болни, които завличат покрай себе си и семействата си.
Мотивът - развитието на детето е в „опасност”, е основният, с който социалните се легитимират в обществото и който им позволява безпардонно да нахлуват в личния живот. Набелязаните от тях родители нямат никаква възможност след това да докажат действителното си ниво на компетентност, тъй като какъвто и възпитателен метод да са избрали за децата си той като индивидуален, според колективистичната визия на социалните, не подсигурява в достатъчна степен пълноценното им развитие.
Принципите за възпитание във и чрез колективна среда, които са основополагащи за доктрината на социалните работници, след срива на комунизма като идеология станаха повече или по-малко неудобни за явно афиширане и сега начините за налагането им са приели по-прикрити форми. Основната е да се привлече за потенциален съюзник поне единия от родителите дори и с цената на внасяне на изкуствено напрежение в семейната двойка чрез недомлъвки, подмятания и внушения по адрес на другия. За целта в действие влиза и познатото разпределение на ролите между добрия и съчувстващ и лошия и заплашващ социален, докато по-слабият не поддаде и се настрои срещу неотстъпчивостта на партньора си – няма по-добро оправдание за продължаване на намесата от разколебаните в себе си и в съюза си родители. ...
Среща се от време на време по някой и друг от социалните палачи, който да намери за необходимо да протестира лицемерно срещу твърде експедитивния начин за процедуиране на колегите си, но ще оправдае и себе си и тях с изискванията спуснати им „отгоре”, на които те не можели да не се подчиняват. И ето как недоволството на семействата от работата им се насочва вместо към тях към правителството, което дори и да има вина, то тя не е в изискването за масовост на социалната репресия. Престъпниците винаги са знаели как да се оправдаят прехвърляйки отговорността за делата си върху този, чието задължение е било да ги контролира. Те се опитват сега, на базата на Стокхолмския синдром, да привлекат на своя страна родителите пренасочвайки основателните им оплаквания от собствената си котерия към държавната политика, която се стреми, поне официално, да сложи край на политически и идеологически оцветената практика на изтръгване на деца от семействата им.
Шапка ви свалям мръсници! Въпреки, че резултатът от работата ви се измерва с десетки ако не и със стотици хиляди разбити семейства и подложени на незаслужено страдание добри и любящи родители, чиито деца вие форматирате като личности зависими от социалната помощ, вие се изхитрявате и да манифестирате по улиците, за да ви увеличат издръжката за гнусната ви практика.
Каква наглост! Набелязаните почтени родители, срещу които никакво обвинение и никаква процедура няма да издържат в наказателен процес, рамо до рамо с тези които доносничат срещу тях, са призовани от социалните да изискват от правителството повече средства за увековечаване на инквизицията на която са подложени. Именно увековечаване, защото социалните торквемади са оставени на спокойствие от управляващите несмеещи да закачат социалната им мафия от страх да не насочат гневът на родителите жертви към саморазправа с техните мъчители.
Xavier Collet
П.С. По данни изнесени във френския национален ежедневник "La Croix" ("Кръстът"),в броя му от 13-ти май т.г., през 2008 г. над 284 000 деца и младежи, от които 265 913 на възраст под 18 години, са подложени на процедурата "защита на детството", или около 2% от всички малолетни. От тях 141 600 са поверени на ASE ("социална помощ за детството"), т.е. пласирани (настанени) извън семействата си - 39% в интернати, 61% в приемни семейства. 74% от всичките са откъснати със съдебно решение. Други 142 600 са подложени на "възпитателна мярка", 72% в "отворена среда" (извън домовете им но с прекъсвания) и само 28% без извеждане от семейството. Асоциацията "Le Fil d"Ariane" ("Нишката на Ариана" - най-значимото сдружение на пострадали родители във Франция) оценява на 77 000 броя на неправомерно откъснатите от родителите им деца.
Френско или либийско правосъдие – избере...
Френско или либийско правосъдие – избере...
1.Водите като елемент от природната сред...
НЕ МОЖЕШ ДА СПЕСТИШ ПАРИ, АКО НЯКОЙ ДРУГ...
16.05.2010 18:53
« 2008-02-28 ЖЕРТВИТЕ НА ПСИХИАТРИЯТА ИЗМЕЖДУ ЗНАМЕНИТОСТИТЕ
СТОТИЦИ СА УБИТИ
ПРЕДЕФИНИЦИЯ НА КРЕАТИВНИ ХОРА В НЕВРОТИ4НИ
"Бях изнасилена от болногледачи, гризана от плъхове и тровена от лоша храна, затворена в облечени с кожа клетки, завързана в бяла риза и полуудавяна в ледено студена вода във ваната".
- актрисата Frances Farmer
"Във всеки жив психиатър живее една всеобща примитивност, каращо го да вижда във всеки художник който той среща свой враг"
- казва режисьорът, писателят и актьорът, поетът Antonin Artaud.»
Kmr
16.05.2010 18:57
«"Тези доктори на шока не познават писатели... Що за смисъл да разстройват главата ми и да унищожават съзнанието ми, моят капитал и да привеждат във фалит моята дейност. Брилянтно кюриране, но пардон, изгубихме пациента... "
Хемингуей – Ernest Hemingway »
kmr
«„Хемингуей прекарва голяма част от времето си в Куба преди революцията от 1959 на Фидел Кастро. И след това остава и поддържа Кастро, но когато животът става твърде труден, напуска и се връща в Съединените щати.
...
През 1960 г. Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия и изписан през 1961 г. По време на престоя му там два месеца е лекуван с електрически шокове. На 2 юли 1961 г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо.
от сайта кмр.ню
16.05.2010 19:08
по повод, цитирам от превода на горната ви статия:
Въпреки редицата случаи „Утро” (афера, в която на всичките тридесетина души обвиняеми, оказали се впоследствие невинни, социалните работници отнемат децата, като на доказани злодеи)
бих желала да допълня,
че от години е влязла нова социална и юридическа практика в Кралство Швеция. Според нея на всеки гражданин се гледа като на ВИНОВЕН и като на ПРЕСТЪПНИК, докато той или тя в съда не може да се докаже обратно до нормален човек. Как бихте я коментирали Вие които сте израстли в свободолюбива България, не познаваща робството през хилядолетията???
С поздрави
М. Томова-К.
16.05.2010 19:39
Жалко е, че след като българските зрители и население научиха за случая на сем. Танушеви от българската телевизия, никой (с редки изключения тук ние няколко политически активни фигури без реална власт е ЕС) не реагира еднакво сплотено, колективно, задружно и остро против неправдата, както сториха шведските телевизионни зрители.
С уважение
Томова-К
16.05.2010 20:14
Предупреждение за социална служба
От Кент Сендх, шеф на лаборатория и бившо дете от Дом за деца
Кент Сендх е шеф на лаборатория, изобретател и бившо дете от Дом за деца. Той е основател на дружеството „Доведените деца на обществото” (”Samhällets styvbarn”)
Предупреждението се възстановява тук с любезното разрешение от писателя.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Преди да потърсиш помощ от социалните служби, за каквото и да било, имай впредвид, че търсенето ти може да резултира в принудително изземване на децата ти!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Всичко, което казваш пред социалните служби може да бъде използувано против теб. Те се преструват на излъчващи доверие и помощ, но често единстената им цел е да запълнят домовете HVB (детските домове, барнхеммен) и семейните домове (домовете за приемни грижи, фустерхеммен), които са една комерсиална концепция и в които те самите/техните приятели имат финансови интереси.
и т н. ... от сайта
http://www.vi-pr.se/varning_for_socialtjansten.htm
16.05.2010 20:34
...ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако децата ти вече са иззети то почти всички разследвания и разговори целят да мотивират продължаващи „принудителни грижи”.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Не съществува никаква публична прозрачност и контрол върху грижите на институциите. Побоища, детска работа, сексуални злоупотреби и други небрежности стават често.
ТЪРСИ СЕ: Случаи, където ти самият се натъкваш на добри и любвеобилни грижи за децата в пределите на грижите на институциите и грижите за семейството, както и у твоите социални служби – обади ни ги, тъй че ние да можем да приложим примери на тия, които би трябвало да се учат от тях!
от сайта
http://www.vi-pr.se/varning_for_socialtjansten.htm
16.05.2010 21:02
Десетте заповеди на Альвхайм
«От Йон Альвхайм, представителн на Стуртингет.
Йон Альвхайм е представител на Стуртингет от партията Фремскриттспартиет (FrP). Той е също водачът на социалния комитет към Стуртингет.
Десетте заповеди за тези които влизат в полезрението на социалните служби:
1. Затваряй си плювалника, всичко което казваш ще бъде използвано против тебе.
2. Влез незабавно в контакт с един адвокат.
3. Набави си психолог, дори да си здрав, може да имаш нужда от него.
4. Не приемай никаква помощ, това ще бъде изтълкувано като да не можеш да се справяш сам.
5. Не приемай оферта за място в дом за майки (mödrahem): това не е помощна институция, ами една наблюдателна централа.
6. Пожелай писмена мотивировка за всичките решения, на които си станал жертва.
7. Обжалвай всичките решения.
8. Не приемай оферта за пласиране в дижурен дом за приемни грижи (хуурфустерхйем). Няма да си получиш детето обратно.
9. Не забравяй, че когато социалните служби говорят за ”помощни мерки”, то те имат впредвид по правило ”изземване” или ”наблюдение”.
10. Ако се нуждаеш от помощ, използвай приятелите и роднините – или се справи сам...»
http://www.vi-pr.se/varning_for_socialtjansten.htm
16.05.2010 21:56
СИВАТА ЗОНА
«Социалът ми взе децата.
Тези, които носят отговорността за нашите деца, социалната служба във Веллингби, взеха детето ми преди девет години! Без да правят каквото и да било разследване! Никой не ми е звънял цели девет години...!
Ако твоят съсед си бие децата или ако ти подозираш това, би трябвало да звъниш до полицията. Полицията, на свой ред ще влезе в контакт със социалната служба, и социалната служба ще помогне на децата или по-правилно казано, на семейството. А така ли правят те в действителност?
Така те не сториха към мен и моя син, ние не получихме помощ а аз не съм била сина си.
Групата за деца и юноши към социалното бюро във Веллингби в Стокхолм, носи отговорността за всички деца и юноши във Хесселби – Веллингби. Шефът на секция Ульф Хааг и две социални следователки Ивонн Елькстрьоем и Лииса Строоут ми взеха детето преди девет години, без да правят никакво разследване.
Аз се преместих да живея в Хесселби Бряг през окт. 1995 г. Моят син беше 7-годишен и започваше в първи клас в училището Алтесхольмскуулан. През ноември 1995 г. помолих един родител в класа на сина ми да ми наблюдава детето.
Бях се успала сутринта когато трябваше да отида да си взема сина. Тогава тази жена отишла при госпожата в училище и й казала това. Тази родителка говорила и се жалила много, и след като бях новодомец и наскоро преместила се, то се оказах нейната нова тема за разговор. Училищният психолог се обадил на социал
16.05.2010 21:57
През декември 1995 г. те ми звъннаха на вратата. Две жени. Казаха, че са социални следователки. Половин час седяха в кухнята ми. Питаха дали имам пари за коледа. Не влязоха в стаята на сина ми. Имах три стаи и кухня. Аз съм редовна, нито пиех, нито пушех. Бях подредила празнично за коледа, щях да излизам да купувам коледна елха. Синът ми беше в училище.
После следователките ме призоваха за 4 срещи в социалната служба във Веллингби, през януари-февруари 1996 г. На една среща синът ми ме придружи 15 минути. Казах само, че търсех някой детегледач, за да мога да излизам навън понякога. Та аз не бях излизала на танци от осем години насам. Само си седях у дома и се грижех за сина ми.
После се натъкнах на едно лице, той ми се представи като Ульф Хааг, секционен шеф на групата за деца и юноши. Той ми говори няколко минути. Той ме попита дали съм съгласна да се преместя да живея в един дом за разследване (ютреедниингсхйем) с моя син. Той не ми каза защо. Тъй, че не разбрах въпроса, казах само не, тогава срещата изведнъж приключи и то си отиде.
Четири дни по-късно, вторника на 5 март 1996 г., те отишли в училището и взели моя малък син, който беше само на 7 години, от неговата занималня (фриитиидсхйем), с полицаи. Аз съм била на моето работно място, бях току-що започнала да работя временна работа (бередскоопсарбйете) като чистачка след като си бях у дома заради катастрофа. Имах планове да сменя работа в Хемшенстен отново, имам образование за медицинска сестра.
Секционният шеф написа едно свидетелство, че причината да ми вземат сина била, че съм щяла съм била параноидна и психозна и опасна за развитието на сина ми. Той ме беше видял само няколко минутки в една стая. Аз не съм посещавала никакъв лекар никога, нямах никакви здравни документи.
Те взеха малкия ми седемгодишен син в дома за разследвания в Хеселби Гоурд, на ул. Априкуусгоатан, една сива грозна вила, която вече я няма. Там вътре той бе заключен
16.05.2010 21:58
Аз направих жалба пред полицията, но полицията не ме взе насериозно. Те ме излъгаха да вляза в системата им да обжалвам това, което те така финно наричат за Ел Вйе Ю (LVU). Първо да съм щяла да обжалвам тогава до Сусиолнемнден. Това са всичките политици във Веллингби. Сега те са му сменили името на Стадсдйелнеемнден.
Аз бях извикана в една стая в Социалното бюро, заедно с политици. Пожелаха да ме видят за 10 минути, после ме помолиха да си ходя и не са ми приели обжалването. Социалните следователи тогава бяха написали фалшиви, лъжливи служебни изказвания за мен и за моя син и ги дали на политиците. Те не ме помолиха да видят лекарските ми свидетелства.
Да съкратя разказа, социалният шеф и социалните следователки, от групата за деца и юноши във Веллингби през 1996 г. открадна детето ми.
Моят син и аз не сме имали контакт чрез писма или по телефона през девет години.
Никой от учрежденията не ми е звънял през девет години. Те само ми го взеха и го харизаха. Политиците в Сусиолнеемнден, съда Ленсреттен, съда Каммарреттен, и така нататъка помагаха на социалните. Адвокатът на социалните нямаше нужда от някакви доказателства за това, което те твърдяха, нито лекарски документи, нищо. Те не срещнаха сина ми. Никой от тях, които взеха решение, някога е срещал сина ми. Единствените, които са го видяли, са тези двамата, които разполагат с него.
Приключих да работя. Оказах се в тежък шок, изплашена до смърт. След няколко месеци започнах да получавам ужасни атаки от паника, лекарите ми изписваха успокоителни лекарства. Оказах се парализирана да действам. Вече не тренирах, не гледах телевизия, не слушах музика, промених си начина на живот. Не ми се разреши да видя сина ми от март 1996 г, три часа 1997 г със социална секр
16.05.2010 21:58
Изгубих най-важното време с моето дете. Не може да ги съобщиш в полицията. Те работят все още.
Моят син беше седемгодишен когато изчезна, сега е на шестнайсет години. Скъпоценното време, което е изгубено никога не ще го наваксам. Чувствувам печал. Моят живот никога няма да стане същия както беше преди да се натъкна на това. Не се чувствувам вече сигурна. Чувствувам се унизително.
www.domglomdabarnen.dinstudio.se www.barnasrett.no www.bris.se www.pappa-barn.se
http://enmorskamp.blogg.se www.nkmr.org www.nodaddy.nu http://pappa.blogg.se www.pappaliv.se
http://stoppa.lvu.nu www.styvmorsviolen.se www.styvbarn.se www.stulenbarndom.se
....»
Жанет Ъестердоол,
До днес неразгадан случай,
От сайта
http://www.vi-pr.se/sorattvisor.htm
17.05.2010 12:07
продължението:
В същия момент, пролетта 1996, изгубих апартамента ни. Само бях звъняла на вратите на съседите и им казала, че училищният психолог казал, че един анонимен съсед й казал нещо и че социалните са взели сина ми. Тогава една съседка ми каза, че не й пука и ми хлопна вратата. Тя и един друг съсед писали после до „Стокхольмсхйем” (жилищна фирма за отдаване апартаменти под наем – бел. прев.), че съм ги била обвинявала, за това, че социалните са взели детето ми и че за това съм ги тероризирала. Получих предупреждение у дома от наемодателя на жилищата, предупреди ме, че ако звъня на техните врати, съм щяла да бъда изхвърлена. По това време си мислех, че синът ми щеше да се върне у дома, съседите имаха деца на същата възраст като сина ми, исках да съм приятел с тях, нямаше да е добре за децата ако не бяхме приятели. Звъннах отново, за да попитам за станното им писмо, те ми хлопнаха вратата отново, отново писали до „Стокхольмсхйем” още веднъж. Изхвърлиха ме. Тогава обжалвах до Съвета по наем (Хирееснемнден), но когато дойде времето за среща с тях, лежах у дома в леглото, съвсем объркана над факта, че сина ми го няма вече. Оставих нещата да изтекат в пясъка, тъй че аз изгубих хубавия ни тристаен.
Секционният шеф У. Хааг научил посредством поща от наемодателя, че съм изхвърлена. Той не ме попита какво се се е случило, той каза само, че ако изгубех в Съвета под наем (Хирееснемнден), нямало да получа някакъв апартамент за пробване. Никой друг от социалните ми се обади. Не получих никаква помощ от социалните да отида до Съвета под наем.
Бях се борила 18 години за да получа този тристаен. Изгубих го, защото звънях от врата на врата два пъти и не успях да кажа нищо преди човека да ми хлопне вратата. Толкова е лесно да ви изхвърлят.
..продължава
17.05.2010 12:09
...
Наемодателите би трябвало да станат по-коректни, преди да изхвърлят хората на улицата. Сега днес съм бездомна, но аз живея на едно хубаво място за бездомни. Тук получих много помощ от любезни хора. Изгубих сина си, нашия дом, който беше напълно обзаведен, всичките неща ги няма, нашата котка Мимми, аквариума, мишките, всичко. Имам единствено няколко фотоалбуми и видеофилми останали ми, такова, което никой не иска да гледа. Моят син не взе нищо със себе си, когато го взеха.
Бих желала да използвам предоставената ми възможност да благодаря на всички дали ми пари когато съм била навън и съм просила. Вие ми спасихте живота! Можах да си купя лекарства когато получих паническите ми атаки. Те не се повтарят тъй често. Получавате цветя от мен.»
Жанет Ъестердоол,
До днес неразгадан случай,
КРАЙ
От сайта
http://www.vi-pr.se/sorattvisor.htm
17.05.2010 15:44
mozete da ni posetite na bloga
http://semtomovi.blog.bg
blagodarja za vnimanieto i sachuvstvieto
Zelaja uspeh i pomost ot politichi i advokati
s uvazenie
Tomova-K