Борис Танушев

П.С. Тъй като обема на материала, не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му е разбито на пет последователни части - това е четвъртата.

Българските психиатрични експертизи

През лятото на 2008 г. ние със съпругата ми заминахме за България за да можем да направим истински компетентентни и независими експертизи, които да ни послужат в съдебното дело. Това наше намерение беше предварително подкрепено и от нашият нов адвокат г-жа Султан и от българският посланик по това време в Париж г-жа Бокова. Експертизите, в качеството си на съдебно психиатрични консултации бяха направени въз основа на член 7, алинея 1, 2 и 3 от Наредба № 23 от 18/05/1994 на българските Министерството на правосъдието и  Министерство на здравето: " Чл. 7. (1) Страните по делото, съдът, прокуратурата и органите на предварителното разследване могат да възлагат извършването на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации. " За целите на психиатрични консултации ние бяхме изследвани в цели три продължителни сеанса, а освен това, на базата и на тестове. Моята експертиза включваше също така изследване и от психолог. Експерт-психиатърът направил заключенията (вещо лице в СГС) беше самият ръководител на консултативното и диагностично отделение на софийската (в ц-ра) психиатрична болница и диспансер.
Представям в резюме заключенията на психиатъра и психолога за мен: " В личностовата структура на г-н Танушев, не се намират базисни характеристики като враждебност и агресия, които да намират израз в отношението към членовете на семейството. (...) Съществува неяснота в семейството за отношенията му със заварената дъщеря, които според него се базират на предварително създадена у детето негативна нагласа от страна на бабата и дядото по майчина линия. (...) Намира се в състояние на стрес, поради тяхното извеждане (на децата) от дома от социалните служби. Проявява внимание и загриженост към съпругата си, оказва й поддръжка в лечението на депресивното заболяване. (...) Г-н Танушев е бил изправен пред големи трудности в осигуряването на семейството си. Без да се подценяват особеностите на неговия характер, не може да се твърди за типа "семеен насилник". Отнемането на децата от семейството, преживява като силно травмиращо обстоятелство. (...) Не са налице психиатрични /психологични/ основания да се твърди, че Освидетелствувания не е в състояние да се грижи за децата си и да осигури тяхното правилно развитие и възпитание. "
А ето в резюме заключенията и за съпругата ми: "При Освидетелствуваната, Даниела Димитрова Станкова-Танушева се установява рекурентно депресивно разстройство, депресивен епизод, умерено тежък, със соматични симптоми (F33.11-ICD 10). Касае се за психично разстройство, което по правило е лечимо и при една адекватна като избор на медикаменти и дозировка терапия би трябвало да доведе до скорошна ремисия и пълно възстановяване на способността на Даниела Танушева да се грижи за себе си, семейството и децата си. Понастоящем, поради заболяването, тези особености на Осв. са ограничени и тя се нуждае от известна помощ за да ги реализира. Такава помощ в семейството би могъл да даде нейния съпруг. При така получената и цитирана по-горе информация, съгласно нашето законодателство и практика, хоспитализацията на Осв. на 25.04.2008 г. не е била наложителна и не е довела до положителни резултати. "  
При завръщането ни във Франция ние потърсихме помощта на нашия адвокат г-жа Султан, за да поиска от съда преразглеждане на случая въз основа на новите експертизи. Заявлението за това беше подадено в съдебния секретариат на 17 октомври 2008 г. (Дело Танушев / АЕ N/REF: MS/МТ - 2008471; V/ Rйf.: 106/1256 (образователни помощ)) Оттогава, пълна тишина от съдията. Какво друго е това освен "отказ от правосъдие". Всеки иск, предявен пред съда, принуждава съдията, който е сезиран, да се произнесе. В едно решение на Апелативния съд на град Париж от 06/12/1994 отказът от правосъдие е формулиран по следния начин: " когато съдията отказва да отговори на съдебен иск (заявление, жалба), или не предприема никакви действия за разследване на случая, или пък прекалено дълго бави присъдата си " Законът от 20 декември 2007, № 2007-1787 г. за опростяване на правосъдието постановява, че " Има отказ от правосъдие, когато съдиите отказват да  отговорят на молба (заявление, жалба)   или пък са занемарили дела, които са готови за разглеждане. "  
Дори да приемем хипотезата, че съдът е пренебрегнал нашите експертизи, защото те са получени под чуждо право, с което не борави съдията, факта, че ние сме се позовали на странични елементи не освобождава от задължението той да проучи чуждестранния закон.:  "Не спазва задълженията си, и нарушава чл. 3 от Гражданския кодекс съдия, който държи сметка само за един аспект на нещата и пренебрегва други (чуждестранни) източници представени в досието. " (Касационен съд, 1-ва цивилна камара, 01/07/1997, дело Дрис Абу) – тук и другаде, юриспруденцията е приложила двустранно правилото на член 3 от ГК: " законите относно статута и капацитета на френските граждани, им се прилагат дори когато живеят в чужда държава. ", за да позволи прилагането към чужденци живеещи във Франция на тяхното национално законодателство (което обаче отказва да допусне съдията Льо Февр).

Третото изслушване пред съдията Льо Февр 

Третата среща с "правосъдието" на съдията Льо Февр се състоя на 19 ноември 2008 г. в мое отсъствие. Беше за подновяване на пласирането на доведената ми дъщеря при г-жа Морер. Според съдията, в качеството си на мащех бях излишен в  процеса. Единствената следа в наше притежание, че такова дело въобще се е състояло, е една покана за предварителна среща изпратена на жена ми на 23/10/2008 от службата за защита на малолетни. Това, което привлича вниманието в този текст е признанието на службата, че мярката AEMO разпоредена от съдията и за това момиче, не е била прилагана от тях: " тази мярка не можахме да въведем в действие ". Защо ли? Предполагам, поради факта, че присъствието в дома на Морер на разни "образователи" би нарушил хатъра на това протеже на съдията. Както тя, така и покровителят й много добре знаят, че за никакви образователни или възпитателни пропуски при децата ни не може да се говори. 
В навечерието на съдебното заседание жена ми и доведената ми дъщеря са се договорили, че в съда, момичето ще се опита, отговаряйки на конкретни въпроси на майка си, да опревергае поне част от лъжите, които й се приписваха като нейно изказване от страна на социалните служби. Но едва адвокатката е имала време да предложи на съдията да организира такъв дебат и той я прекъснал с думите, че в този съд той е този който задава въпроси. След края на съдебното заседание, момичето останало насаме да говори със съдията и казала после на майка си , че всичко е споделила. Но от нейната изповед също няма никаква следа.  От взетото решението за подновяване на пласирането за още една година ние не сме получили никакво известие и до сега. След проверка в секретариата на съда, се установи, че такова не съществува и в писмена форма. А това е грубо нарушение на закона. От  правна гледна точка, решение не съществува, ако то не е вписано в регистрите и за него няма писмено уведомение. Забранено е присъда да се въвежда в изпълнение, ако за нея има само устно съобщение. " Решения могат да бъдат изпълнявани срещу тези, за които са произнесени, едва след като те са били писмено известени за това  (...) " (член 503 от ГПК). Санкцията за недостатъчна или въобще липсваща мотивация на едно съдебно решение е неговата отмяна. " (...) Присъдата трябва да бъде мотивирана. Тя представя решението под формата на разпореждане, решението като устройство. " (член 455 от ГПК) ; " Това което е предписано в членовете (...), 455 (ал. 1) и 456 трябва да бъдат съблюдавано под страх от обявяването му за недействително. " (член 458 от ГПК). ; " Липсата на писмено разпореждане и липсата на срок на действие на мярката също води ipso facto до обезсилване на решението. "  (Касационен съд, 1-ва цивилна камара, 18/06/1991)
N.B. Добавено при превода на този текст от френски -  С този документ председателя на съда беше сезиран и за това поредно нарушение – изпълняване на присъда, която нито е регистрирана нито мотивирана, нито известена. Почти излишно е да уточнявам, че не съм получил никакъв отговор по този въпрос от съдебните власти. Решението продължава да се изпълнява, без въобще да съществува в правното пространство, дори след като с този текст беше запознат, като обвиняема страна, и съдията Льо Февр. " Непукизма" на този магистрат пред всякакви правни основания явно не е черта на характера му, а проблем на безнаказаността на бюрократичната машина, която владее френското правосъдие.

Четвъртото изслушване пред съдията Льо Февр  

Срещата се проведе на 9 април 2009 г.. Както обикновено (само с едно изключение) авторът на поредния доклад, г-жа Жако Андре (социалната работничка, която ни надзирава при срещите с децата), не присъства на съдебното заседание. Но като никога досега, съдържанието на доклада беше обективно в сравнение с това на предишните: " Срещите (с децата) са сърдечни. Г-н Танушев носи едно след друго всяко едно от децата си на ръце. Г-жа Танушева е силно развълнувана. Г-н Танушев внимава да е на разположение на всяко едно от децата. Отношения между децата са положителни: срещите се провеждат във взаимно уважение и обмен. Г-н Танушев се интересува от думите на децата и се занимава с тях. Той разделя времето си между трите деца: на тяхно разположение е, отива от едно на друго и от всяко се интересува. Г-н Танушев е много привързан към децата си. Той е внимателен с тях, разбира нуждите на всяко от тях,  подтиква ги да откриват нови хоризонти и им раздава от своите интелектуални умения. Бащата и майката заедно се интересуват от това, което децата са правили в училище и се посвещават, всеки на свой ред на всяко от децата си. Взаимодействието между отделните членове на семейството е без ограничения, връзките са хармонични. Г-н Танушев е носител на действителни родителски умения: внимание към децата, вникване в нуждите им, културно богатство. "
За наша изненада, присъстващата на заседанието г-ца Кридер, автор на предишния доклад с фалшивите данни за пред Апелативния съд, и която от октомври 2008 г. не работи вече с нас (била е в контакт с нас в продължение на четири месеца), поиска думата още в началото на заседанието за да отхвърли доклада на колежката си (преди още той да е четен), под предлог, че не ни била познавала достатъчно – само от четири месеца (точно толкова време, колкото и тя е работила с нас). Предложи на съдията, да не се дебатира новия доклад, а въз основа на нейните предишни заключения, да се удължи с още една година отнемането на децата ни, с което съдията (видимо доволен) веднага се съгласи. Пред липсата на каквато и да е представена аргументация за това продължаване на пласирането, адвокатът ми сметна за необходимо да подчертае, че ще зададе само един въпрос на съдията. Къде е доказателството, както законът го изисква, за опасността застрашаваща децата ако се върнат при родителите си?  Съдията невъзмутимо отговори, че доказателството е в това, което било вече казано дотук и е трябвало по-внимателно да слушаме. Когато аз повторих същия въпрос с молба съдията да бъде по-конкретен, той направо ме заплаши с правомощията на властта си. Пред пет души свидетели (присъстващите в кабинета му) той ми каза приблизително следното: " Докато вие оспорвате моето решение, вие не сте готов да видете отново децата си и това може да трае още дълги години. " ! – dixit на френското "правосъдие". След това изявление не ни оставаше нищо друго освен да приключим поредния "дебат" продължил малко повече от 5 минути. 
След получаването на писмено мотивираната присъда, ние разбрахме как съдията е заместил липса на доказателства за взетото решение. Той отново беше извадил старите и необсъдени доклади от началото на делото, на д-р Цимерман от май 2007 г. и на д-р Ме от февруари 2008. " Лекарите Ербе (която само е приподписала) и Цимерман отбелязват в документа, с който сигнализират, носещ датата 15 май 2007 г., авторитарно и психоригидно функциониране поради факта, че лицето г-н Танушев се бил изказвал тълкувателно на теми за преследване и мегаломански, изказвания препредадени им тогава от г-жа Танушева, и  живеел сам в затворено помещение и изглежда, че тероризирал съпругата си. " - Господи, в съда ли сме или в страната на чудесата?  
Да оставим настрана факта, че противозаконно се използва документ който е остарял и вече е служил за предишното наше осъждане, но съпругата ми е имала възможност неколкократно да заяви на всички заинтересовани, включително и на съдията, че не е казвала това, което й се приписва, най-малкото защото то не отговаря на истината. Децатата също не са били свидетели на подобно поведение от баща си, но явно съдията знае предварително кой му мъти водата. Като се има предвид, че д-р Цимерман никога не ме е била виждала (а още по-малко д-р Ербе), единственият възможен автор на тези приказки е доносникът г-жа Морер (Цимерман признава интервенцията на тази дама). Но в нито един момент съдията не е и помислял да призове авторите на тези твърдения (Цимерман и Морер) за конфронтация с мен или Даниела. Без обсъждане той приема като установен факт твърдения, които набеденият за техен автор (съпругата ми) категорично отхвърля. Но за съдията, който гони не истината а интересите на социалните служби, очевидно това е подробност. Ето защо той не може да се притесни от факта, че е абсурдно някой, който не е в жилището си (двустайно за шест души) по цял ден защото ходи на работа, може да се изолира в едно от помещенията му, където между впрочем е телевизора, компютъра и видеото на децата, гардероба с дрехите им ; още по-малко да се притесни от това, че за да се впише в изискванията на закона за доказана опасност той използва непрекъснато условно време на глаголите. 
Какво доказателство е това, за затвореност в себе си и отблъскване на другите ли, факта, че в продължение на една учебна година, бях доброволен аниматор на ателието по информатика на една от детските учителки в градината на децата си? Защо вместо да извращава истината съдията пренебрегна последния доклад? : " По отношение наисканата от г-н Танушев експертиза, трябва да се отбележи, че една страна психиатричният доклад на д-р Ме само малко повече от една година, т.е. от 20 февруари 2008 г. и от друга страна, че потвърждава направените предишни наблюдения на различни заинтересовани служби. (...) Ето защо, трябва да се отхвърля искането за нова експертиза, тъй като не е необходимо. " - Естествено, че ще потвърждава обвиненията срещу нас – не твърдяха ли същото, в угода на съдията, "експерт"-психиатрите срещу невинните 30-тина души в аферата Утро? Нали затова и търсим контра-експертиза, да докажем неоснователността им. Но не само това е доводът: 
1) Предишната присъда на съдията е била произнесена със срок на валидност от една година. В логиката на закона тя престава да действа след изтичането на крайния срок. Ако, трябва да бъде постановена нова, то решението трябва да бъде направено въз основа на събития, настъпили междувременно, а не въз основа на такива, за които вече е имало наложена присъда. 
2) Фактът, че френската експертиза е само от една година не е валидно доказателство. В тази област на медицината, извън хроничните психични разстройства (шизофрениите), прогнозите са динамични. Не е случайно, че за да бъде принудително вкаран някой на лечение в психиатрична клиника, законът изисква необходимостта от тази мярка да се потвърждава от наличието на две медицински удостоверения от двама различни лекари и с дата в рамките на предходните две седмици.  
3) Експертизата на д-р Ме, за разлика от българската, не е направено в сътрудничество с психолог. Обстоятелството е важно защото само психолози могат да се произнасят за дълготрайни или постоянни черти на изследваната личност. - Лекарят поставя само диагнози, т.е., че в даден момент, едно състояние на изследвания е наблюдавано).
4) Фактът, че експертизата "потвърждавала" предходните наблюдения е само спекулация. Лекарят заключи, че съм паранояк, въз основа на факта, че аз отхвърлях истинността на предоставените му доклади. Но тези доклади не бяха въобще дебатирани по време на процеса, а и как да не ги отхвърлям след като обжалвам взетото на тяхна основа решение. От друга страна, лекарят въобще не е дискутирал с мен тяхното съдържание (той ги е приел за достоверни защото са му предоставени от съдията за такива). Той се е ослонил единствено на факта, че аз съм пратен при него като психиатър защото съм оспорил основателността на съдебното решение (спомнете си за съветския опит в това отношение).  
5) Отказът за една контра-експертиза не може да бъде под претекст (освен ако не става въпрос за дебилна логика), че тя ще се противопостави на изводите на първоначалната. Нали затова тя по дефиниция е "контра". Още повече, че съдията е имал пред очите си изводите на българската, към която дори и да е имал резерви, най-малкото трябваше (ако искаше обаче) да търси източника на противоречие а оттам и истината.
След всичко изброено дотук, се налага изводът, че съдията съзнателно противодейства на истината. Още повече с пореденото си  отминаване с мълчание на професионално направените български експертизи, които потвърждават, че отделянето на децата е една огромна (криминална бих добавил) грешка. Така съдията игнорира върховните интереси на децата, които законът иначе му е възложил да защитава.  Интереси, които едва ли могат да бъдат в тяхното страдание от отделянето им от родителите чрез несправедливо наложената присъда. Как да не припомня в този случай френския професор Люк Монтание и съдбата на неговата експертиза оневиняваща българските медицински сестри, но заключенията на която бяха отхвърлени от съда в Триполи, под предтекст, че има вече либийска такава, която доказвала противното. 
" Г-жа Танушева представи медицинско свидетелство, удостоверяващо "задоволително клинично подобрение по отношение на тревожност и настроение. " - Вместо българската експертиза, съдията тук представя част от едно медицинско свидетелство издадено на съпругата ми от д-р Елар, личния й психиатър от частния сектор от 2007 г. насам, и който, въпреки че не е този, който за последен път и предписа лечение, продължи да следи здравословното й състояние. В мотивите си съдията цитира само преамбюла на удостоверението без да посочва действителните заключения на лекаря, които са благоприятни за жена ми. "Имайки възможност да я прегледам и преди това на 13 януари 2009, мога да да преценя, че нейното състояние е стабилизирано, с цената на едно олекотено лечение [жълт кантарион], което може да бъде интерпретирано като ново клинично подобрение. Тези елементи говорят за положително развитие и може оттук да се екстраполира една благоприятна прогноза."
" (Г-н Танушев) непрекъснато се връща към " несправедливостта ", на която той се смята жертва, заявявайки, че е "наклеветен" от социални служби (не от службите а от г-жа Морер) и сравнява ситуацията с "наложената помощ" чрез инвазията на Ирак от американците. " – Един последен реверанс към изкуството на този съдия да изважда нещата им от контекста. Този цитат е от доклада от 11 април 2008 на образователната асистентка г-ца Пететен. Но ако съдията имаше навика да проверява източниците на своите твърдения, той щеше да знае, че тези думи са всъщност на г-жа Ленц, началничката на г-ца Пететен. В телефонен разговор с нея в началото на 2008 г. аз коментирах намесата на нейната служба, правейки алюзия с една от моите статии, в която анализирах стръвта към екшън-спектаклите в хуманитарната област  и политика, давайки пример с неуспешната мисия на "Кивота на Зое" в Африка и базираната на лъжа намеса на американците в Ирак - статията бе предложена на вестник "Светът".  Т.е., съзнателно или не, съдията тук ме очерня за моето професионално мнение, което по същество е нарушение на свободата на пресата – професионален журналист съм. / " Трите деца, заявявайки липсата от семейната раздяла, в същото време не изразяват желание да се завърнат по домовете си. " – Това е най долнопробната от всички манипулации защото и аз и моята съпруга знаем много добре какво наистина мислят нашите деца. Но те не присъстваха на съдебното заседание за да се изразят свободно. Един факт, който сам по себе си вече означава, че нашият случай отново е бил предрешен.
Ние не знаем по какъв начин са били поставени въпросите, за да се повлияе на отговорите на децата, но ние знаем какво е записано: Мирослав: "Ако трябва да се върна, надявам се това ще бъде през декември (юни?) за да завърша учебната година. " Илейн: " Би било хубаво, ако мама и татко имаха същото нещо, същата къща. Ще бъде хубаво, ако всички сме заедно в една и съща къща. " Отговорът на третото ни дете, Ивелин, не е отбелязан. Или тя е дала положителен отговор, или пък въобще не е била питана, но какъвто и да е случаят, тя е представена от съдията, като отказваща да се прибере в къщи! Тази негова интерпретация е меко казана неприемлива и скандална.  Моят син Мирослав на два пъти в миналото е било сочен от съдията като противящ се на наложените мерки (виж по-горе). След последното дело на него му е трудно да сдържа мъката си.  При всяка среща с нас е в сълзи. На въпрос на г-жа Жако Андре, надзираващият ни при срещите социален работник в "РЕСКИФ", защо плаче, той й обясни, че му е тъжно за мама и татко. 
Съдията предупреден от социалната работничка г-ца Кридер (същата г-ца, която веднъж ми каза в очите, че ме смята за психически разстроен, и която всеки месец ни лишава от една от четирите отпуснати иначе месечно срещи с малките), че децата ни страдат от продължаването на раздялата с родителите им, без да се съобразява, че си играе с психическата им стабилност, издаде разпореждане, в което под претекст, че общуваме с тях на родния си език, ни забрани въобще да разговаряме с тях по телефона. - " Всъщност се оказва, че г-н Танушев, се обръща към децата си на български език по време на телефонните контакти, което противоречи на една от целите на опосредственото общуване. " Или, вместо да се занимае с факта, че социалният работник не спазва разписаното за срещи с деца  (член 227-5 от Наказателния кодекс гласи, че "отказът да се представи непълнолетно дете на лицето, което има право на това, се наказва с една година затвор и 15000 евро глоба. "), съдията предпочита да се занимае с въпроса как да превърне един телефонен разговор в обект на подслушване. Това допълнително наказание от страна на съдията е още по-несправедливо като се има предвид, че ние правихме усилие да говорим на френски с децата. Нашата най-малка дъщеря нямаше време да научи родния си език и разбира само френски. Нейната сестра започна да забравя българският и иска от нас също да й се говори на френски. Така че ние винаги говорим на този език с нашите момичета и ако има думи, които ни се изплъзват на български факта, че момичетата отговарят само на френски, дава възможност за тези, които подслушват да знаят какво си говорим. Що се отнася до нашият син, той е единственият който може да ни отговаря на българския, но от уважение към тези, които слушат разговора му, той винаги отговаря на френски език.  
Дори законът признава, че " При прилагането на образователното подпомагане, трябва да бъдат взети предвид религиозните или философски убеждения на детето и неговото семейство. " (Член 1200 от ГПК). Тогава, на какъв език, според съдията, трябва да изповядваме нашата православна вяра, на латински? На какъв език трябва да предадем идеите на нашето българско духовно наследство, на елзаски? Ние не сме френски граждани и следователно нямаме законово задължение да говорим на френски. Напротив, и конституцията и международните конвенции защитават нашата културна различност, включително и възможността да говорим на език по наш избор. Да наказваш заради факта, че някой общува на родния си, който е и национален, език не е нищо друго освен расизъм.  В отказът на съдията да остави децата да заминат за празниците при баба си и дядо си (искането е от страна на родителите на жена ми) е направено друго едно нарушение на основните свободи. Съдията в мотивите си ни забранява в действителност свободно да избираме мястото си за пребиваване пречейки ни да се завърнем и установим в страната, чиито граждани сме, като задържа нашите деца като заложници. " Трябва да се опасяваме, че в случай на заминаване на децата за България, г-н Танушев ще попречи те да се завърнат в приемните семейства и ще се установи да живее там с цялото си семейство. " ! 
Малко след делото през м. май (2009), поисках да консултирам съдебното досие (член 1187 ал. 2 от ГПК) за да мога да подготвя настоящият документ и аргументите ми пред Апелативния съд. Отговорът пристигна в същия момент, в който и призовката за следващото дело на 25 август 2009 свързано с искането на родителите на жена ми. Разрешено ми бе на 19-ти  август да консултирам (на практика за следващото дело) досието и то в продължение само на 1 час. По този начин ми беше попречено да представя аргументите си пред Апелативния съд, защото законът предвижда това да стане в рамките на три месеца след сезирането му (чл. 1193 Ал. 2  от ГПК). (следва)

-------------------------------

Les expertises psychiatriques bulgares

En йtй 2008 notre couple s’est rendu en Bulgarie pour se faire examiner d’une maniиre compйtente et indйpendante. Notre intention d’obtenir des nouvelles expertises a йtй soutenue en amont par l’avocat de la famille Me Sultan et par l’Ambassadeur bulgare en personne - Madame Irina Bokova (cf. les consultations). Les expertises en tant que consultations psychiatriques judiciaires ont йtй faites sur la base de l’article 7, alinйa 1, 2 et 3 de l’Ordonnance n° 23 du 18/05/1994 du Ministиre de la Justice bulgare et du Ministиre de la Santй bulgare. : « Art.7 (1) Les parties dans le procиs, le Tribunal et les autoritйs de l’enquкte prйliminaire peuvent ordonner des consultations mйdicales judiciaires, psychiatriques judiciaires et psychologiques judiciaires. » (cf. la piиce jointe pour le texte de la loi plus dйtaillй). Pour les fins de consultations psychiatriques nous avons йtй examinйs en trois sйances et, en sus, sur la base des tests. Mon expertise comportait йgalement un volet psychologique. L’expert psychiatre n’йtait autre que le Chef du service de consultation et de diagnostic de l’Hфpital psychiatrique du dispensaire de Sofia.

Voici en rйsumй les conclusions me concernant rйdigйe par le psychologue et le psychiatre : « Dans la structure de la personnalitй de M Tanusheff, il n’y a pas de caractйristiques de base comme l’hostilitй et l’agressivitй, (…) on ne peut pas affirmer qu’il soit du type de «l’agresseur familial». La privation de la famille du droit de garde des enfants est vйcue par lui comme une circonstance fortement traumatisante. » ; Chez la personne attestй, Boris Temkoff Tanusheff, il n’y a pas de trouble psychique constatй. (…) Il n’y a pas de raisons mйdicales (psychiatriques) pour admettre que la personne attestйe est une personnalitй qui n’est pas capable d’йlever ses enfants et de les йduquer. »
Et voici celui de ma femme : « Chez la personne attestй, Daniela Dimitrova Stankova-Tanusheff a йtй constatй un trouble dйpressif rйcurrent, un йpisode dйpressif, modйrйment grave, avec des symptфmes somatiques (F33.11-ICD 10). Il s’agit d’un trouble psychique qui, en rиgle gйnйrale, peut кtre guйri, et qui, lors d’une thйrapie adйquate, quant au choix des mйdicaments et de dosage, devrait mener а une rйmission et а la restauration de la capacitй de Mme Daniela Tanusheff de prendre soin d’elle-mкme, de sa famille et de ses enfants. (…) elle a besoin d’une certaine assistance pour les rйaliser. Son йpoux pourrait lui prкter une telle assistance dans la famille. (…) l’hospitalisation de la personne attestйe le 25/04/2008, n’a pas йtй nйcessaire et elle n’a pas amenй а des rйsultats positifs. »

De retour en France nous avons sollicitйs l’aide de notre avocat Me Sultan pour demander le rйexamen du dossier sur la base des nouvelles expertises. La demande a йtй dйpose au greffe le 17 octobre 2008. (Affaire Tanusheff /AE N/REF : MS/MT – 2008471 ; V/Rйf. : 106/1256 (Assistance йducative)) Depuis, silence total de la part du juge. Ce qui n’est rien d’autre qu’un «dйni de justice». Toute demande introduite devant une juridiction, contraint le juge qui en est saisi а statuer. Dans un arrкt de la Cour d’appel de Paris du 06/12/1994 le dйni de justice est formulй ainsi « le cas oщ le juge refuse de rйpondre aux requкtes ou ne procиde а aucune diligence pour instruire ou faire juger les affaires en temps utile ». La Loi n°2007-1787 du 20 dйcembre 2007 sur la simplification du Droit prйcise que « Il y a dйni de justice lorsque les juges refusent de rйpondre aux requкtes ou nйgligent de juger les affaires en йtat et en tour d"кtre jugйes. »
Mкme dans l’hypothиse selon laquelle le juge aurait nйgligй les expertises pour ce qu’elles ont йtй obtenues sous une loi йtrangиre, le fait que nous avons fait йtat d’йlйments d’extranйitй ne le dispense pas de l’obligation de rechercher le contenu du droit йtranger dйsignй. « Il manque donc а ses obligations, et viole l’art. 3 c. civ. s’il ne tient compte que d’un de ses aspects, nйgligeant d’autres sources versйes au dйbat. » (Cassation civile Ire, 01/07/1997, Driss Abou) - la jurisprudence a rendu bilatйrale la rиgle de l’article 3 du Code civil (« les lois concernant l’йtat et la capacitй des personnes rйgissent les Franзais mкme rйsidant а l’йtranger ») de faзon а permettre l’application aux йtrangers de leur loi nationale.

La troisiиme audience devant le juge Le Fevre

La troisiиme rencontre avec le juge Le Fevre a eu lieu le 19 novembre 2008 en mon absence. Il s’agissait du renouvellement du placement de ma belle-fille confiйe а Mme Maurer. Selon le juge en tant que beau-pиre j’йtais йtranger au procиs. Le seul йlйment en ma possession de ce volet du dossier est en provenance d’une convocation prйalable envoyйe а ma femme le 23/10/2008 de la part du service de protection des mineurs (cf. la convocation en piиce jointe). Ce qui attire l’attention dans ce texte est l’aveu du service que l’AEMO ordonnйe par le juge n’est pas appliquйe « cette mesure n’a pas pu кtre exercйe. » Je suppose que c’est dы au fait que la mise en place de la mesure aurait entravй le tranquillitй de Mme Maurer, tranquillitй protйgйe par le juge.
A la veille de l’audience ma femme et ma belle-fille se sont mises d’accord pour que devant le juge, elle tente, en rйpondant а des questions prйcises qui vont lui кtre posйes par sa mиre, de dйmentir les diffйrents mensonges qui lui sont attribuйes par les auteurs des rapports initiaux. Notre avocat aura а peine le temps de proposer au juge d’organiser cette sйance de questionnement sous forme d’un dйbat contradictoire, que le juge le coupa en lui disant que dans ce tribunal c’йtait lui qui posait les questions. Aprиs l’audience, ma belle-fille est restйe pour s’entretenir avec le juge et elle affirme lui avoir tout dit, mais il n’existe aucun compte-rendu de ce rencontre.

De la dйcision du renouvellement du placement de notre fille aоnйe nous n’avons reзu aucune notification. Aprиs vйrification auprиs du greffier, il s’est avйrй qu’elle n’existe non plus sous une forme йcrite. Or, du point de vue juridique, la dйcision n’a pas d’existence si elle n’est pas dactylographiйe et notifiйe. Il est, par consйquent, interdit de l’exйcuter. « Les jugements ne peuvent кtre exйcutйs contre ceux auxquels ils sont opposйs qu’aprиs leur avoir йtй notifiйs, (…) » (Art. 503 du CPC) La sanction de l’insuffisance ou de l’absence de motivation est l’annulation de la dйcision. « (…) Le jugement doit кtre motivй. Il йnonce la dйcision sous forme de dispositif. » (Art. 455 du CPC) ; « Ce qui est prescrit par les articles (…), 455 (alinйa 1er) et 456 doit кtre observй а peine de nullitй. » (Art.458 du CPC). L’absence de dispositif et par consйquent absence d’indication de la durйe de la mesure йgalement entraоne ipso facto la nullitй de la dйcision. (Cassation civile Ire, 18/06/1991)

La quatriиme audience devant le juge Le Fevre

La sйance a eu lieu le 9 avril 2009. Comme d’habitude (а une exception prиs) l’auteur du dernier rapport en date, Madame Jacquot Andres, n’йtait pas prйsente а l’audience. Mais une fois n’est pas coutume le contenu de son rapport a йtй plus objectif que ceux de ses prйdйcesseurs. : « Les retrouvailles sont chaleureuses. M. Tanusheff porte un a un ses enfants dans ses bras. Mme Tanusheff manifeste une grande йmotion. / M. Tanusheff veille а кtre disponible pour chacun des enfants. Les relations entre les enfants sont positives : les rencontres se dйroulent dans le respect mutuel et l’йchange. M. Tanusheff s’intйresse aux paroles des enfants et interagit. / Il partage son temps entre les trois enfants : disponible, allant de l’un а l’autre et portant de l’intйrкt а chacun d’eux. / M. Tanusheff se montre trиs affectueux envers ses enfants. Il est attentionnй, а l’йcoute des besoins de chacun, prompt а leurs ouvrir d’autres horizons et а les faire bйnйficier de ses compйtences intellectuelles. / Pиre et mиre prennent ensemble connaissance des travaux scolaires de leurs enfants et se consacrent alternativement а chaque enfant. Les parents prйservent un moment privilйgiй avec les enfants. / Les interactions circulent entre les diffйrents membres de la famille, les йchanges sont harmonieux. / M. Tanusheff tйmoigne de rйelles compйtences parentales : attention portйe aux enfants, йcoute des besoins, ouverture culturelle. »

A notre surprise Mlle Krider, l’auteur du rapport faussй destinй au tribunal de Colmar (voir plus haut), qui ne travaillait plus avec nous depuis octobre 2008 (elle n’a йtй en contact avec nous que pendant quatre mois), a pris la parole devant le juge pour rejeter les observations de sa collиgue. Le prйtexte c’йtait que Mme Jacquot Andres ne nous connaissait pas assez, seulement depuis quatre mois (le mкme temps qu’elle). La demoiselle a donc demandй а ce que la mesure soit prolongйe sur la base de ses anciennes observations. Le juge s’est toute suite mise d’accord avec cette assertion et a йcartй tout dйbat. Face au vide du dossier, mon avocat ; Me Sultan ; a jugй nйcessaire de poser une seule question au juge qui lui semblait appropriйe dans cette situation – Oщ est la preuve du danger encouru par les enfants ? Le juge a rйpondu en ce sens que la preuve йtait dans tout ce qui a йtй dit et qu’il fallait йcouter plus attentivement. Lorsque j’ai rйpйtй cette mкme question en demandant des prйcisions au juge, il m’a menacй de son pouvoir arbitraire. Devant cinq tйmoins il m’a dit а peu prиs ceci « Tant que vous contestez ma dйcision vous n’кtes pas prкt а revoir vos enfants et зa peut durer encore des annйes. » ! Aprиs une telle affirmation il ne nous restait rien d’autre а faire que de clфturer ce «dйbat».

Une fois la notification du jugement reзue, nous avons compris comment le juge comptait contourner l’absence d’йlйments а charge. De nouveau il a fait sortir les vieux rapports non dйbattus du dйbut de l’affaire, celui du Dr Zimmermann de mai 2007 et celui de Dr May de fйvrier 2008. : « Les docteurs Herbay et Zimmermann йvoquaient ainsi dans la note de signalement (en rйalitй le Dr Zimmermann est le seul auteur de la note) en date du 15 mai 2007, un fonctionnement autoritaire et psychorigide, le fait que l’intйressй (M Tanusheff) aurait tenu des propos interprйtatifs а thйmatique persйcutive et mйgalomaniaque (propos alors rapportйs par madame TANUSHEFF), vivant seul dans une piиce fermйe et semblant terroriser son йpouse. » - Mon йpouse a eu l’occasion, а multiple reprise, de s’exprimer devant tous les intervenants y compris le juge sur le fait qu’elle n’a jamais dit quoi que ce soit de semblable concernant son mari. Les enfants ont aussi tйmoignй d’un tel comportement de la part de leur pиre. Etant donnй que le Dr Zimmermann (et/ou le Dr Herbay) ne m’avaient jamais vu, le seul vйritable auteur de ces propos est le dйnonciateur de notre couple Mme Maurer (le Dr Zimmermann admet l’intervention de cette dame). Mais а aucun moment le juge n’a songй а convoquer ni le Dr Zimmermann ni Mme Maurer pour une confrontation. Sans dйbat il a acceptй comme fait йtabli des propos que leur auteur prйsumй (ma femme) dйment catйgoriquement avec des preuves de la vie quotidienne а l’appui. Mais apparemment pour le juge ceci n’est qu’un dйtail. Il n’est pas gкnй non plus dans ces circonstances pour prйsenter ses conclusions comme avйrйes au conditionnel passй « aurait tenu des propos ».

En ce qui concerne l’expression «vivant seul dans une piиce fermйe» dont l’auteur vйritable est toujours Mme Maurer, j’ai dйjа eu l’occasion de dire au juge (mais cela n’est notй nulle part) que ceci n’est physiquement pas possible. D’abord, parce que j’йtais rarement prйsent dans la journйe а la maison. A l’йpoque de cette accusation je travaillais de 9h а 18h en dehors de Strasbourg, а Geispolsheim, et je ne pouvais pas rentrer а la maison avant 19h. Aprиs mon arrivйe on se mettait а table pour dоner et vers 20h les enfants commenзaient а se prйparer pour la nuit. Ensuite, parce que dans la chambre en question se trouvent le lit conjugal et les armoires avec les vкtements de toute la famille ainsi que : la tйlйvision, la vidйo et l’ordinateur – des appareils aussi а la disposition de nos enfants. Comment aurais je pu alors garder fermйe la chambre ? Et il y a une autre preuve de mon ouverture et non pas de fermeture envers les enfants - mon activitй bйnйvole au sein de l’йcole maternelle de mes fillettes (cf. le certificat de l’йcole en piиce jointe). ; « S’agissant de la demande d’expertise de Monsieur TANUSHEFF, il apparait que d’une part le rapport d’expertise psychiatrique du docteur MAY date d’а peine plus d’un an, а savoir du 20 fйvrier 2008 et d’autres part que cette expertise conforte au demeurant des observations antйrieures de divers intervenants.(…) En consйquence, il y a lieu de rejeter la demande de nouvelle expertise qui ne parait pas nйcessaire. » - La conclusion prйsente dans cet extrait est impropre pour plusieurs raisons :

1) la prйcйdente dйcision du juge n’a йtй prise que pour une durйe d’un an. Dans la logique de la loi elle prend fin une fois le dйlai expirй. Si toutefois il doit y avoir un renouvиlement de la mesure, la dйcision doit кtre prise sur la base des йvйnements qui se sont produits dans l’intervalle, sinon on peut кtre condamnй continuellement pour la mкme chose.
2) Le fait que l’expertise franзaise date d’а peine plus d’un an n’est pas une preuve valide. Dans ce secteur de la mйdecine, en dehors des pathologies psychiatriques d"йvolution chronique (les schizophrйnies), les pronostics sont dynamiques. Ce n’est pas par hasard qu’il est exigй, pour faire entrer quelqu’un а l’hфpital psychiatrique, deux certificats mйdicaux datant de moins de deux semaines.
3) L’expertise du Dr May, contrairement а l’expertise bulgare, n’est pas faite en collaboration avec un psychologue. Seuls les psychologues peuvent se prononcer sur les traits durables ou permanents de la personnalitй (le mйdecin ne fait qu’а diagnostiquer un йtat prйsent а un moment donnй).
4) Le fait que l’expertise «conforte au demeurant» des observations antйrieures n’est qu’une spйculation. Le mйdecin qui concluait que je suis paranoпaque sur la base de ma contestation des rapports qu’il avait en sa possession, ne pouvait pas raisonnablement douter qu’il n’йtait pas en prйsence des faits avйrйs (les rapports soumis par le juge) mais des allйgations non dйbattues.
5) Le refus d’une contre-expertise ne peut pas se fonder sous le prйtexte qu’elle s’oppose а l’expertise initiale qui de sa part conforte les observations antйrieures. Si ceci pourrait кtre pris en considйration, aucune contre-expertise ne sera jamais accordйe. C’est par dйfinition le but d’une contre-expertise que d’objecter l’expertise initiale dans ses conclusions qui ont induit l’interprйtation contestйe des observations.

Or, une nouvelle fois les trиs professionnelles expertises bulgares qui attestent que notre sйparation avec les enfants est une erreur йnorme, sont passйes sous silence par celui que la loi charge de protection de leur intйrкt supйrieur. Un intйrкt qui certainement n’est pas dans la souffrance d’un йloignement injuste de leurs parents. Comment ne pas me souvenir dans ce cas du professeur franзais Luc Montagnier et du sort rйservй а son expertise qui innocentait les infirmiиres bulgares et dont les conclusions ont йtй rejetйes par le juge de Tripoli sous prйtexte qu’il existe dйjа une expertise libyenne qui prouvait le contraire. : « Madame TANUSHEFF a produit un certificat mйdical attestant d’«une amйlioration clinique globalement satisfaisante sur le plan anxieux autant que thymique.» » - A la place de l’expertise bulgare le juge йvoque un certificat mйdical de ma femme sans prйciser qu’il est en provenance du Dr Helard, son mйdecin psychiatre du privй depuis 2007, et qui, mкme s’il n’est pas celui qui lui a prescrit pour la derniиre fois un traitement, continu а suivre son йtat de santй. Dans cette motivation du juge ne sont pas incluses les vйritables conclusions du mйdecin, favorables а mon йpouse. « Ayant eu l’occasion de l’examiner prйcйdemment le 13 janvier 2009, je peux juger de la stabilisation de son йtat de santй, d’un prix d’un traitement allйgй [millepertuis], ce qui peut кtre interprйtй comme une nouvelle amйlioration clinique. Ces йlйments plaident en faveur d’une йvolution positive et permettent d’extrapoler un pronostic favorable.» (cf. l’attestation mйdicale de Dr Hellard du 25 mars 2009 en piиce jointe)

« (M Tanusheff) revenait de maniиre incessante sur les «injustices» dont il s’estimait victime, affirmant avoir йtй «dйnoncй» par les services sociaux (non par les services mais par Mme Maurer) et comparant la situation «d’aide imposйe» а «l’invasion de l’Irak par les Amйricains.» » - Un ultime hommage а l’art de sortir du contexte de ce juge. Il cite ici un passage du rapport du 11 avril 2008 de Mlle Pйtetin l’assistante йducative. Mais si le juge avait habitude de vйrifier la source de ses allйgations, il pouvait savoir que les propos sont en provenance de Mme Lenz, le supйrieur de Mlle Pйtetin. Dans une conversation tйlйphonique avec elle, au dйbut de l’annйe 2008, je commentais l’intervention de son service en faisant allusion а un de mes articles dans lequel j’analysais l’engouement pour l’action-spectacle dans l’humanitaire et en politique en donnant l’exemple avec la mission ratйe de l’Arche de Zoл en Afrique et l’intervention basй sur des mensonges des amйricaines en Irak - l’article а йtй proposй au journal «Le Monde». (cf. l’article joint) Or, consciencieusement ou non le juge, en me dйnigrant pour mon opinion professionnelle (cf. la page jointe), porte atteinte а la libertй de la presse.

« Les trois enfants, tout en exprimant le manque rйsultant de l’йloignement familial, n’ont pas exprimй de souhait de retour au domicile » - C’est la manipulation la plus ignoble de toutes car ma femme et moi savons trиs bien ce que pensent nos enfants. Mais ils n’ont pas йtй prйsentйs а l’audience pour s’exprimer librement. Un fait qui en soi tйmoigne une nouvelle fois du prйjugement de notre affaire. Nous ne savons pas de quelle maniиre ont йtй posйes les questions pour influencer les rйponses des enfants mais nous connaissons les rйponses notйes : Miroslav « Si on doit rentrer, j’espиre que ce sera en dйcembre (probablement juin ?) pour finir l’annйe scolaire. » ; Ileyne « Ce serait bien si papa et maman avaient la mкme chose, la mкme maison. Ce serait bien si on йtait tous ensemble dans la mкme maison » ; La rйponse de notre troisiиme fille, Yveline, n’est pas notйe. Soit elle a donnйe une rйponse positive, soit elle n’a pas йtй interrogйe, mais quel que soit le cas elle a йtй prйsentйe par le juge comme refusant de retourner а la maison ! Et ceci est inadmissible pour ne pas dire plus. Mon fils Miroslav a йtй, а deux reprises, prйsentй par le juge comme opposй aux mesures (voir plus haut). Aprиs le dernier jugement il ne parvient plus а retenir sa tristesse. A chaque rencontre avec nous il est en larmes. A la question posйe par Mme Jacquot Andrйs, la travailleuse sociale qui nous observe et nous surveille а la «RESCIF», il lui a expliquй qu’il pleure parce qu’il est sйparй de son papa et sa maman.

Le juge, averti par Mlle Krider (cette demoiselle, qui un jour m’a dit en face qu’elle me considиre comme «perturbй», et qui nous prive а sa guise de l’une de quatre rencontres mensuelles prйvues avec les petits) que les enfants sont йprouvйs par la prolongation de la sйparation d’avec leurs parents, au lieu de se rendre compte qu’il joue avec l’йquilibre psychologique des enfants, a sorti une ordonnance de droit dans laquelle, sous prйtexte qu’on parle dans notre lange natale avec nos enfants, il nous a coupй l’autorisation de communiquer avec eux. « De fait, il s’avиre que Monsieur TANUSHEFF s’adresse а ses enfants en bulgare lors de ses contacts tйlйphoniques, ce qui va а l’encontre de l’un des objectifs de la mйdiatisation des relations ». Or, au lieu de s’occuper du non respect des rencontres avec les enfants de la part du travailleur social - l’article 227-5 du Code pйnal prйvoit que « Le fait de refuser indыment de reprйsenter un enfant mineur а la personne qui a le droit de le rйclamer est puni d"un an d"emprisonnement et de 15000 euros d"amende. », le juge prйfиre se pencher sur la question qui consiste а dйterminer comment transformer une conversation tйlйphonique en objet de mйdiatisation sur table d’йcoute.

Cette punition de la part du juge est d’autant plus injuste que nous faisions des efforts pour parler en franзais avec les enfants. Notre fille cadette n’a pas eu le temps d’apprendre sa langue natale et elle ne comprend que le franзais. Sa sœur commence а oublier le bulgare et elle exige aussi qu’on lui parle en franзais. Donc nous parlons toujours en franзais avec nos fillettes et si il y a des mots qui se glissent en bulgare, le fait que les fillettes ne rйpondent qu’en franзais, donne la possibilitй а ceux qui sont aux йcoutes de savoir de quoi nous parlons. Quant а notre fils, il est le seul а pouvoir nous rйpondre en bulgare mais respectueux envers ceux qui йcoutent sa conversation il rйpond toujours en franзais. Mкme la loi concиde que « Dans l"application de l"assistance йducative, il doit кtre tenu compte des convictions religieuses ou philosophiques du mineur et de sa famille. » (Art. 1200 du CPC). Alors, dans quelle langue, selon le juge, doit кtre exprimйe notre foi orthodoxe, en latin ? Dans quelle langue il faut transmettre les idйes de notre patrimoine spirituel bulgare, en alsacien ?
Nous n’avons pas la nationalitй franзaise et donc aucune obligation lйgale de parler franзais. Au contraire, la constitution et les conventions internationales dйfendent de jure notre diffйrence y compris la possibilitй de nous exprimer dans la langue de notre choix. Faire punir pour le simple fait que quelqu’un communique dans sa langue maternelle de surcroit et nationale n’est rien d’autre que du racisme. Dans le refus du juge de laisser partir les enfants pendant les vacances chez leurs grands-parents (la demande a йtй faite par les parents de mon йpouse) est formulйe une autre transgression des libertйs fondamentales. En fait, le juge nous interdit de choisir notre lieu de rйsidence et par la mкme nous empкche de retourner et de nous installer dans le pays dont nous sommes des ressortissants en prenant en otages nos enfants. « Il y a fort а craindre que, dans l’hypothиse d’un dйpart des enfants en Bulgarie, Monsieur TANUSHEFF ne fasse obstacle а leur retour en famille d’accueil et s’installe sur place avec sa famille. » Or, le juge nous puni pour des intentions et non pas pour des actes, nous puni pour le fait d’кtre bulgares et de vouloir le rester.

Peu aprиs le dernier jugement, au mois de mai, j’ai demandй de consulter le dossier (Art.1187 al. 2 du CPC) pour que je puisse prйparer cet exposй et le mйmoire complйtif destinй а la Cour d’appel. La rйponse m’est parvenue en mкme temps que la convocation pour une audience du 25 aoыt 2009 liйe а la tierce opposition des parents de mon йpouse. (cf. l’autorisation et la convocation jointes) Je pouvais consulter le dossier le 19 aoыt prochain donc que pour la nouvelle audience et seulement pendant 1 heure. Or, de facto je suis interdit d’accиs au dossier car je ne suis pas en mesure de prйparer mon mйmoire dans le temps imparti (la loi prйvoit que la Cour d’appel statue dans les trois mois qui suivent l’enregistrement de l’appel – Art. 1193 al. 2 du CPC). ...