Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2010 16:40 - Излишното семейство
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7440 Коментари: 13 Гласове:
1

Последна промяна: 17.05.2010 17:26


Излишното семейство 

Предлагам ви с разрешение на автора, в мой превод от френски и моя редакция, статия от Ксавие Коле, главен секретар на либертарианското движение във Франция, публикувана в Интернет форума Контрапункт.

 "Little Brother see you"

image

Илюстрация на Морис Флауер от сайта Flickr


" Отправят ни упреци, че сме искали да се премахне експлоатацията на деца от техните родители, е добре, ние изповядваме това "престъпление". "
" Комунистически манифест " - Маркс

" Нашите позитивни предложения за бъдещото общество: премахване на семейството и частните връзки (...) "
" Развитие на социализма от утопия към наука " – Енгелс


Децата в тоталитарните режими

В СССР Павел Морозов, герой на Съветския съюз, бе даден като пример за всички деца. Малкият Морозов на 13 годишна възраст е извършил "подвига" да издаде баща си, председател на местния съвет, който по време на глада организиран от комунистите в Украйна, е криел зърно и е издавал фалшиви документи, за да спаси земеделските производители от очакващата ги гладна смърт. Бащата е бил арестуван, депортиран и умрял в ГУЛАГ-а. За този акт на сина му е издигната статуя в Москва и името му е записано в школските книги.

В съветските училища дечицата са ги учили, че и те като Павел трябва да докладват всякакви анти-комунистически думи или действия, казани или извършени от родителите им. В резултат са последвали много обвинения и процеси, тъй като съветското наказателно право позволява показанията на деца и анонимните доноси.

Същата политика се е прилагала и в националсоциалистическа Германия, където нито едно дете не е могло да се отскубне от програмите за обществено образование с расистко съдържание, приучващи го на всеотдайност към колектива. Децата е трябвало да докладват на учителите си всичко което биха могли да чуят срещу политиката на Райха, родителите са били арестувани в резултат на непредпазливи изказвания, дори в семейството си е трябвало да си държиш езика зад зъбите, за да си нямаш неприятности.

Ако тоталитарните режими в СССР, в нацистка Германия, в кастристка Куба можаха с години да оцелеят, това се дължи и на постоянния страх от доноса. Според данните събрани от Стефан Куртоа ГДР е имала 175 000 "спомагателни полицаи", 170 000 "неофициални сътрудници" и 90 000 офицери от държавна сигурност отговорни за наблюдението на своите сънародници. Тези информатори са били предимно от семейния кръг: съпруга, съпруг, вуйчо, чичо, племенник, заплащани за всеки отделен случай на предадена информация - отварянето на архивите на ЩАЗИ предизвика истинска  криза в германските семейства.

Защитата на индивидуалните свободи

Тоталитарните режими не са сбъркали - за да е способен индивидът да абдикира от суверенитета и свободата си той трябва да е гол пред погледа на държавата. Нито една институция не трябва да стои между него и държавата представяна като изключителна гаранция за защита, защото е единствената, която може и има право да санкционира.

Семейството, родителите трябва да изоставят своята мисия и да бъдат отречени като първа институция. Родителите подчинени на държавата трябва да й предоставят децата си, за да бъдат те възпитавани от младежките й организации, комунистически или хитлеристки, или пък в социални ясли или детски градини по примера на Лебенсборн (асоциация, където млади майки са могли да раждат анонимно, след което са поверявали бебетата си на специализирани нацистки СС формирования). Откъснати от естествената си родителска връзка, децата са превръщани в продукт на тоталитаризма, малки послушни роботи без особена чувствителност или душевни терзания.

Естественото развитие на децата обаче предполага те на първо място да намерят подслон и закрила в техните семейства, където те да могат да се изграждат като самостоятелни индивиди. Това е на принципа на субсидиарността (на допълването на основното, т.е. решенията да се взимат колкото се може по-близко до бенефициента), което означава, че когато е възможно отговорността трябва да се делегира стъпка по стъпка тръгвайки от базата, т.е. от родителите. От това следва, че в едно свободно общество родителите са и си остават пример за децата, и като такива, те имат задължението и отговорността да им предоставят образование съответстващо на принципите, които те изповядват. Освен при доказано малтретиране (лошо отношение) институциите не трябва да се противопоставят или намесват в образованието на децата.

Този принцип е абсолютно задължително предисловие за всяко обсъждане на образованието и закрилата на децата. Това е защита, която предпазва обществото от тоталитарните отклонения основани на съмненията в първата от институциите му - семейството. Затова и във всички организации с тоталитарна насоченост може да се открие желанието за дискредитиране на семейството, като предусловие за омаловажаване на гражданското общество и свободата на мисълта.

Разширяване на понятието за малтретиране (лошо отношение) 

Радостно е, че сме напуснали патриархалния модел, където главата на семейството е имал право  над живота и смъртта на неговите наследници. Днес институциите в лицето на социалните служби се намесват измествайки семейството в прилагането на принципа на субсидиарността, когато преценят, че то не се справя с упражняването на своите задължения за поддържане и възпитание на потомството си. Но разбира се това трябва да се случва, поне на теория, само при доказана загуба на капацитет от страна на родителите.

Оттук стигаме и до въпроса за доказателствата позволяващи да се твърди, че родителите не са успели да се справят, или другояче казано,  кога държавата има право да се намесва в личния живот на семействата и да им отнема най-скъпото и свято - децата, основният смисъл на съществуването на семейната клетка.

Отговор на горното дава концепцията за малтретиране на децата проявявящо се във форми като: липса или недостатъчно полагане на грижи или лечение, образователни пропуски и недостатъци, засегната физическа или психическа цялост. Всичко това представлява повод за частично или пълно отнемане на родителските права. Безспорно е, че в такъв момент безотговорността на родителите, ако е доказана, се обръща срещу тях и става причина за намеса на държавата.

Но за малтретиране трябва да се говори, предвид на разрушителните му за семейството последици, само чрез посредничеството на строго дефинирани критерии. Така например, не би трябвало да се класифицира в категорията лошо отношение нито поддържането на свръх хигиена, нито занемареността й, нито големият натиск за  успех в училището, нито липсата на специален интерес към училищните бележки. В противен случай, бъдещето на едно семейство би зависело изцяло от субективната преценка на един социален анкетьор.
 

Не трябва понятието за  малтретиране да се разширява и на базата на популярни в тази област образователни теории. Обществото още не се е съвзело от идеите на хипитата от 60-те години станали психолози, педагози или учители, които по подобие на д-р Бенджамин Спок учеха, че не трябва да се наказват децата, когато се държат лошо, защото това би могли да подрони самочувствието им. В скоби, трябва да си припомним, че синът на д-р Спок дотолкова е имал силно самочувствие, че се е самоубил.

В този ред на мисли сериозно трябва да се разтревожим от съществуването на проектозакон (от 2009-та), който третира като нанасяне на побой върху детето дори и предупредителното му поплясване по дупето, като за свеждането на това положение до знанието на родителите се предвижда четеното му в момента на сватбената им церемония!? Закон, който би направил автоматично 87% от родителите престъпници!

Възникващи проблеми с  разширеното понятие за малтретиране

Поставеното на дневен ред обсъждане на предвиденото разширение на понятието за малтретиране в никакъв случай не хвърля сянка върху социалните работници, точно обратното. Какво на практика ще се случи ако успешно бъде прокаран този анти-пляскане закон?  

За да се отговори на изискванията му ще трябва: да се създадат нови работни места за социалните работници раздаващи въпросници в училищата, за да могат след това да изпращат повиквателни и получават достъп до родителските домове ; да се отварят нови места в интернатите, тези места на отчуждение и поквара, където съдията ще изпраща деца дори и само затова, че в него битува убеждението, че то е било шляпнато по дупето! ; да се създаде допълнителен корпус от възпитатели пред които всеки родител да защитава образователните си идеи с цел получаване от държавата на нещо като удостоверение за родителска годност ; да се наемат психолози и педагози, за да работят в образователните курсове организирани за "лоши" родители.

Можем да перифразираме едно изказване на Малика Сорел (есеист от алжирски произход, член на фр. държ. "Съвет по интеграция на населението") по повод ХАЛДЕ (фр. държ. "Комитет за борба срещу дискриминацията и за равенство"), като вместо употребеното от нея понятие дискриминация използваме малтретиране и вместо ХАЛДЕ  - социалните работници: " За да осигури собственото си съществуване, ХАЛДЕ [социалните работници] няма(т) друг избор освен да види(ят) дискриминация [малтретиране]  навсякъде, дори и с цената на включване в действие на въображението си, както това бе предложено от Жаклин Коста-Ласку (социолог, ръководител на фр. държ. "Обсерватория за статистики на имиграцията и интеграцията"). Как са могли "отговорни", политици да разработят една организация, която създава ежедневно своята собствена работа, както други създават ежедневно хляба? Представете си само, ако съдиите излизат всеки ден от съда, за да контролират живота ни и по този начин да изкарват за собствената си прехрана, а именно, да откриват потенциални съдебни спорове, които ще бъдат включени в техния "дружествен капитал"! "

В името на борбата срещу лошото отношение властта следователно прави бартер (разменна сделка) със свободата на родителите срещу свръхзащитеността на децата им (във Франция с цел превантивна защита са премахнати дори и детските люлки от градинките), но по този начин ние не получаваме нито едното нито другото. Защото ако можем да кажем, че социалните служби са в състояние да докажат легитимността на съществуването си чрез своята ангажираност за предотвратяване на злоупотребите в семейството то, чрез достигналото до нас ехо от съдебните процеси, разбираме, че в много случаи социалните служби не са реагирали навреме (главно в трудните предградия) и деца са умирали от небрежност или тормоз. От друга страна скандалът от Утро и други подобни нему но по-малко медиатизирани случаи показва, че социалните служби могат да се превърнат за децата и в инструмент на злото чрез своите прибързани или отмъстителни намеси.

Семейства, аз ви мразя! 

Да си признаеш омразата към семейната институция, в името на "анти-буржоазната" си лява концепция не може да стане прекалено открито, най-добре е да се привлекат привържениците на правното разширение (т.е. на намесата на държавата и съдебната власт) на понятието за малтретиране, или пък то да си остане в достатъчно неопределени граници, за да могат произволно да се ограничават  правомощията на родителите в полза на държавата и особено на социалните работници.

Защото, и върху този момент трябва да се наблегне, знаейки, че всеки  държавен орган има тенденцията да разширява обсега си на действие чрез създаване и самовъзлагане на нови задачи в ущърб на частната инициатива и действие, не трябва да забравяме, че това е валидно и за социалните работници като служители изпълняващи държавническа мисия. 

Следователно, не само от съображения свързани с убеждението на "социалните", че дори и да нямат информация за конкретна опасност, това не означава, че тя не съществува, но и по корпоратистки, на гилдията мотиви правата на родителите се орязват и принципът на субсидиарността се преобръща в полза на службите.

Ето защо трябва да се замислим за целесъобразността на интегриране на тази парадигма (за зловредното влияние на семейството като буржоазна отживелица) в органите отговарящи за образованието и закрилата на децата във Франция: администрация, съдебни инстанции, социални работници, учители и педагози, асоциации в сферата на обществените услуги с делегирани права от държавата. Всъщност, не може да се защитават децата ако се разглежда семейството като източник на алиенация (на отчуждение), без това да представлява сериозна заплаха за тяхното психологическо равновесие и загуба на социалните им ориентири.

Необходимо е следователно да посочим, обвиним и отстраним тези, които се крият зад задълженията си, за да се упражняват в социално инженерство. Не е допустимо те, имащите се се за най-добрите възпитатели на децата ни, да се смятат натоварени с мисия да трансформират обществото ни унищожавайки семейната клетка, която те си я представят като репродукция на една отречена от тях социална структура (семейството като ценност фигурира открито само в програмата на крайно десния "Френски национален фронт"). Те отхвърлят тази структура с всички рискове за съдбата на семействата породени от тежестта на субективните им решения. Дори и пред съдилищата за деца те се основават на своите слабо защитими образователни концепции в ущърб на солидните класически, които според тях обаче имат недостатъка да са "буржоазни". 

Злоупотребите на социалните работници никога досега не са били истински заклеймявани и те никога досега не са били поставяни на мястото им, защото изглежда, че съдебната система също е заразена от омразата към семейството като "консервативна концепция" - в огромното си мнозинство френските държавни служители са с леви убеждения, дори и само от практични съображения тъй като когато социалистите са власт те им поддържат и постовете и привилегиите.

Но да останем при социалните работници и съмнението ни в интеграцията на базовите основания на тяхната мисия. Достатъчно е да се посочи, че в тях е служила Марина Петрела, станала впоследствие убиец от "Червените бригади", която, наказана с предупреждение за репресивното си поведение като социален служител,  е била подкрепена със зъби и нокти от мажоритарните синдикати на социалните асистенти и на работещите в системата на правната защита на детството ФСЮ и СЮД (и двата профсъюза си взаимодействат с комунистическия СЖТ). Достатъчно е да се хвърли един поглед върху тяхната проза, за да се разберат твърде специфичните им възгледи за семейството резултат от левичарската им идеология.

Така че може да се направи извода, че тези служители откриват смисъла на тяхната мисия в подобни, принизяващи ролята на семейството, възгледи и тълкуват през техните наочници поверителната информация, която са събрали за родителите. В техните очи семействата нямат еднакви права в зависимост от образованието на родителите (ако са имигранти например) или политическата им принадлежност (ако тя е "ретроградна").

Родители под попечителство

По същия начин както политическите слонове се развихрят в стъкларския магазин на икономиката под претекст за благото на хората, мнозинството от социални работници в името на претенцията им за предотвратяване на лошото отношение преобръщат отправните точки на деца и родители с цел да "образоват" както едните, така и другите.

Тяхното действие е насочено към легитимирането на алтернативния модел на родителство, в който образованието се превръща в дело на чиновниците и социалните работници.

Този алтернативен модел е в основата на печалните резултати за които ние всички знаем и по-специално за родителите, които пред авторитета на самообявилите се за спецове социални работници, се отдръпват от дисциплината и грижата за потомството си. Изправени пред тази ситуация, ние трябва да си признаем, че не може да се смята за нормално прехвърлянето на образователните отговорности на родителите върху псевдо-специалисти, които се смятат инвестирани с такава мисия само, защото притежават съответния сертификат и живеят, както и действително безотговорните родители, от публичната финансова манна – семейните надбавки за едните и субсидиите и възнагражденията за другите. (Във Франция премии на социалните работници се дават не за това, че са реинтегрирали едно дете откъснато от родителите му обратно в семейната среда, а за това, че бдително са го изтръгнали от тях!)

Вместо да разберат, че именно моделът "държава-бавачка" е този, който генерира болестите, които теоретиците на "най-доброто в световен мащаб" си вярват, че са призвани да лекуват, те предпочитат да продължат да приписват социалните проблеми, не на факта на прекаленото им вмешателство, а на липсата на такова. Те нямат усет за качеството на работата си а само за количеството й – ако обратното би било вярно, то тяхната роля би се ограничавала силно от стриктното прилагане на принципа за субсидиарност изискващ приоритетно ресурсите да се насочват към родната за детето семейна среда.

Мечтата на социалния работник е да има срещу себе си безотговорни родители, социални случаи, които разчитат на намесата им след отправен към тях зов за помощ, и такива, които ще им признаят "сбърканите" си образователни методи и "грешката" си да са си въобразявали, че могат по-добре от тях да възпитават децата си. Ако и да е било навремето уместно тези родители "черни овци" да бъдат прехвърлени от службата за "Съдебна защита на детството" (занимаваща се вече само с деца престъпници) на социалните специалисти "анти-семейство", трябва ли при все това това тяхно привилегировано положението априорно да продължава да определя отношението към семейството и на всички останали служби и отдели (включително и съда) имащи отношение към детството?

                                  Случаят АИДАПХИ
(Междуведомствена агенция за развитие и прилагане на мерки в помощ на хора инвалиди и с неадаптирано поведение)

Реформата на Закрила на детството даде възможност на играчите от тази сфера да очертаят позициите си. Сред тях е и АИДАПХИ, която сметна за необходимо да публикува свой собствен доклад (озаглавен "Приносът на АИДАПХИ") за вижданията си за реформата.

Този доста поучителен като цяло доклад си е поставил за основна цел да релативизира ролята на семейството за възпитанието на децата, препотвърждавайки  принципа за първенството на колектива обличайки го с псевдопрагматични съображения: " Необходимо е да погледнем по нов начин върху развитието на обществото, семейството и мястото на детето в него и да предефинираме ролята на родителите в XXI век. Възпитанието си остава основна грижа на родителите, но то не може да разчита само на тях. Да провъзгласим, че предвид последните събития в предградията [палежите],  насилието, Утро, Анжер [аферите], от които трябва да се поучим, наистина става въпрос за колективна отговорност. "

Възприемането на възпитанието на децата като колективна отговорност свежда до минимум прерогативите на родителите, в името на колективни и дори колективистични съображения. Подобни възгледи, както това ни учи историята, действително са били проповядвани в миналото. В горният цитат може да се припознае заемка от реч на Дантон произнесена пред Конвента (фр. рев. парламент) на 12-ти декември 1793, в която той прокламира: " Време е да се възстанови този велик принцип, който изглежда не се познава добре: че децата принадлежат на Републиката преди да принадлежат на техните родители. Никой повече от мен не уважава природата. Но социалният интерес изисква, че там трябва да има място само за чувствата. Кой ще ми гарантира, че децата обработени от егоизма на бащите си, няма да станат опасни за Републиката. (...) ние трябва да кажем на родителите : ние не откъсваме от вас децата ви ; но вие не можете да ги отскубнете от националното влияние. (...). "

Случаят Лига на образованието

Същата песен се носи и от образователната лига по случай честването на 150 годишнината от рождението на Жан Жорес (фр. социалист), която по този повод издаде и разпространи една доста показателна негова мисъл: " Демокрацията е длъжен да възпитава детството и детството има право да бъде възпитавано според принципи, които по-късно ще му осигурят човешката свобода. Никой няма право, нито физическото лице, нито семейството, нито духовните организации да се противопоставят на това задължение на нацията и на това право на детето. " (публикувано в Юманите на 2-ри август 1904 г.)

Плакатът на Жорес, който вися окачен в училищата, колежите и вузовете през цялата юбилейна година навежда на мисълта, че мисията на възпитателите е да набива в главите на младите политически принципи, които са насочени към промяна на обществото, заплашвайки едновременно с това семействата, които биха искали да се "противопоставят" на този процес.

Така благодарение на педагозите на Лигата учениците са потопени в една тоталитарна визия за общество, последствие, което Жорес на времето си не е могъл да предвиди за разлика от тях. 

Завещаването (препредаването) на ценностите според АИДАПХИ

С разширяването на своите задачи, социалните работници сами си създават "клиентела" от родителите докарани от тях до състояние на неспособност да поемат своите отговорности без да се страхуват от тяхната санкция, като по този начин те се изживяват като институция допълваща училището. В доказателство на това твърдение може да послужи отново доклада на АИДАПХИ в който се твърди, че дори и училището да е необходимо за социалния контрол - " Първият "естествен партньор" на родителите в образователната им функция е училището.", то то не може да бъде достатъчно като институция.

И наистина по тази логика (недостатъчност на училището), освен педагози трябват и социални асистенти, които да "калибрират стадото" и да вкарват в пътя "провалилите" се родители, да дават уроци на расисти, фашисти, паши, господари, дискриминатори, замърсители, скептици за устойчивото развитие, стожери на големия лош самоподдържащ се капиталистически пазар, като тези последните са от най-опасния вид, защото подхранват съмнението в необходимостта от "форматирането". Всичко това, разбира се, е изразено с такт, финес, и дисциплинираност в изказа: " Ако в правомощията предоставени на преподавателския състав, като допълнение към педагагическото измерение, се включва и възпитателна част, то за нея те не могат сами да носят отговорност. Затова ние трябва да засилим социалното присъствие в училищата, и това да се направи още  от детската градина. Социални асистенти, съветници по възпитанието, специализирани педагози (за трудни деца), училищни лекари (психолози) трябва да могат да допълват педагогическия екип в училищата, така че всяко звено във веригата на образованието да може да получава подкрепа от страна на другите при подпомагането на децата, да може да придружава родителите при завещаването от тях на ценностите (на децата). "

В случай, че на някой все още не му е ясно каква точно е идеята на АИДАПХИ то със следващият ред му се доизяснява и без посредничеството на декриптаж:"Да възпитаваш, това е да приемеш да споделяш при завещаването на ценностите."

Но следва и още по-силен момент - да възпитаваш е също: " да ситуираш детето както в личната му семейна история – произхода, така и в колективната социална история – за да го подготвиш за социален актьор. Възпитанието не трябва да бъде ограничено до размера на образованието. То е инструмент за връзка със социалните модели в които ние участваме и следователно сме колективно отговорни. Тези модели детето открива около себе си при израстването си извън сферата на семейството и училището. "

Така стигаме и  до символа на социалното инженерство вече отбелязан по-горе. Детето е разглеждано като ситуирано в колектив, който е призван да го моделира в допълнение към родителите, чийто модел не трябва да остава единственият. Това е типична холистична концепция (феномена като тоталност), която отрича свободата на индивида явяващ се само предмет на действие на социалните сили, които го превъзхождат. При все, че подобна асоциация между семеен и социален модел няма място в областта на образованието и защитата на детството тя се споделя от голяма част от възпитателите – да се трансформира обществото чрез премахване институцията на семейството в името на  лявата идея за преувеличената роля на класите. 

Xavier Collet




Тагове:   Франция,


Гласувай:
1



1. анонимен - Модерна Швеция е била следвоенен СССР 1001 пъти
22.04.2010 04:11
В Швеция днес на всеки гражданин сигурно има по 5 доносника и по 10 тайни полицаи които да го следят по нета и да му блокират сайтовете. Имаше един българин там, доктор Чолаков, нас с него постоянно ни блокираха. На мен бълг. вестници ми бяха на следващия ден непосещаваеми. А на Чолаков - сайтовете му постоянно не работеха, или разните форуми от вестниците.
Семейството в Швеция от отдавна е преустановено от държавата. За да може тя по-лесно да контролира индивида (семейство с 5 или повече индивиди - на него гледат като на малък съвет или събрание и не биха го позволили). За това при най-малкия скандал соц. служби долитат тутакси, научили незнайно отнякъде, изненадват ви с незнайно защо стартирано от тях "разследване" и започват да ви разнищват историята, като първата стъпка от опознаване на Вас самите, децата ви и семейството Ви е да ви обявят за идиот с измислени от тях диагнози и да Ви изземат децата за да попълнят листата на приятелите си-стари доносници и информатьори с малка пенсия, от отдавна мечтаещи за лукса и преимуществата на втора пенсия от соц. служба. Биг Биснес с други думи. Шведският модел е чудесен - той убива семейството. Семейството с проблем получвава още 20 нови проблема на куп и се разпада. Социалните шведски служби са му ударили Прословутата шведска Секира. В гръб. Умишлено подтикват родителската двойка към нови партньори, даряват самостоятелността им с по-щедри помощи. Да се разведете е доходоносно в Швеция. След година-две се раждат нови деца в нови семейства. На Нова Година децата пътуват като куфари сам-саминки по влаковете за да се смесят с пъстра шепа полусестри и полубратчета от многото временни "семейства" на тате и мама. Идилия. По шведски. Важното е в съботната вечер партньорите да се сменят. Важно е шведските тройки да са свободата на индивида. Единствената. Позволена.
цитирай
2. анонимен - аха значи все пак опряхме до Тоталитаризма, който ни пробутват все още на нас на Изток
22.04.2010 04:27
Г-н Танушев,
и сега каква излиза тя,
ЕС плю по СССР и сега стана по-тоталитарен от него в най-напредничаваите си държави - като Швеция, Франция, Великобритания? И го надмина. Понеже у нас в БГ преди 1989 аз не си спомням подобна полицейщина и подобни извращения на практика, клюките и днес си ги има в БГ без промяна, обаче.

Поздрави
Томова-К
(плахо стартирам посещенията си и преведената Ви статия много ми харесва.

Ще ми позволите ли да използвам цитати от нея в книгата ми, като преводачът и авторът, заглавието, всичко ви цитирам? )
цитирай
3. анонимен - туп-туп по дупето
22.04.2010 04:36
Набиването на дете като форма на възпитание се препоръчва ГОРЕЩО в библията. Там дори се говори за "изпускане" на детето ако не го шляпате, за да го вкарате в релси. С мои думи ви цитирах. В Швеция е абсолютно забранено. В България например учителите го употребяват все още в училищата към учениците си, без някой да реагира особено. Дали шведските соц. служби биха затворили всички български паралелки?? И дали под съд учителите ни??
Умувам без да мога да стигна до никъде.
Томова-К
цитирай
4. анонимен - риск за деца?
22.04.2010 04:41
Нали знаете, че и при мен соц. служби се изразяват, че съм "риск за деца". Само, че у мен всяка нощ съседите ми доверяваха своите деца да преспиват с нощничка и кукла. Значи ми гласуваха доверие. А дали не се касае за обикновена завист? Заради популярността ми на улицата?
Да не говорим за факта, че съм бивш педагог.

Джипито ми нанесе синини, аз съм била агресивна. Странни са шведите в Уддевалла
цитирай
5. анонимен - Мамка им...
22.04.2010 05:14
В контекста на намирането на задължителните кусури от швед. соц. служби с помощта на информаторките-агентки-и непедагожки в училище. При мен за "недоглеждане" се смяташе физиката на 2 от децата ми. Слаби били за шведските "телесни норми". Хубаво, но аз като малка бяхко ужасно кльощава. Дишах с акумулатор. Добре де, деца, родени от българска майка, на шведска ли да приличат, която понякога е над 100 кг? Майната й на наследствеността - както при заболяването ми, така и при теглото по техните задължителни извивки по координатните им системи в Детската Здравна служба.
Защо дъщеря ми яла ябълки сутрин? - поде ни учителката на едната дъщеря, натоварена със задачата, да ме изкара"риск за деца и лоша майка" Ами яде й се. На път за училище. Кво от това? Не е на училището работата - отговори Диирекцията от столицата им.
Не съм могла да меся черен хляб, не съм знаела що са зеленчуци! Това твърдят те, дето ядят сандвич-джапанка с прозрачна филийка кашкавалче отгоре придружена с литри кафе - живи смокове на работата/ Викам Госпожо, изчела съм всичко за диети, което е излязло на американския, руския, българския и шведския книжен пазар защото от години съм на антивъзпалителна диета където следя нивото на простагландините а и семейството ми е едно от малкото в махалата, където постоянно готвя български манджи с разни пържени и задушени зеленчуци Познавате ли българската кухня въобще, като ми отправяте подобни упреци. Ъхххх, засечка. Ти си малко майка --много педагог, а не, ти си малко педагог - премного майка. - Г-жа учителката се обърка. Но така е, като вместо да се представи по име и по биография, от вратата ме поде с обиди и упреци. Така става - объркан край за хеппиенд, когато учителите не си гледат учебните планове, а учебниците и тетрадките заключват в един голям недостъпен за родителството шкаф в училищния коридор, без да раздават домашни и държащи родителското тяло на разстояние от съдържанието на тия суперсекретни учебници за горките ни деца. Томова-К.
цитирай
6. boristanouscheff - Към г-жа Томова-К
22.04.2010 14:12
Госпожо, сайтът ми е публично достъпен и няма друга претенция освен изповядването на свободата на мисълта и словото. Разбира се, че можете да използвате всичко поместено тук.
Колкото до Швеция и другите страни които изброявате, общият знаменател между тях е социализмът или социал-демокрацията през която са минали или преминават. Така че проблемът на семействата е свързан повече със системата отколкото с хората. Затова мисля, че всички ние, които сме пострадали от нея, или просто я осъзнаваме като препятствие по пътя към истински достойното личностово развитие можем да се обединим независимо от държавите в които сме се устроили да живеем. Може да се започне с организация (или дори само със сайт) за даване на гласност на проблемите ни и организиране на ефикасна (или поне компетентна) защита. Би могло да се премине и към правно основани искания (оспорване на съответните закони за несъвместимост с хартата за Правата на Човека), отправяне на петиции към ЕС за прекратяване на порочните практики на социалните служби пласиращи деца и дори за премахването им (подобна петиция вече е подадена от Германия). Съществува Лига за защита на човешките права (с казионна дейност обаче), защо да няма и Родителска Лига, или още по-добре, Лига на жертвите на правосъдието.
Привети,
Борис Танушев
цитирай
7. анонимен - Томова-К. ви благодари за подадената ръка в беда
22.04.2010 17:58
Уважаеми г-н Танушев,
благодаря Ви за чудесните предложения! Вие сте Първата светлинка в Тъмния тунел, в който бяхме захвърлени след шока и ужаса от нечовешкия Лов на Вещици и масивната офанзива на 300 шв. държ. сътрудници на всички нива представляващи учрежденията! Хиляди благодарности! В момента моят герой е г-н Андрей Луговой, който стъпка по стъпка изми британските лъжи от лицето си с любезната помощ и подкрепа, разбира се, на руските солидарни с гражданина си, медии и с помощта на партията ЛПДР. Не знам в България дали лесно се получава подкрепа от медии, но ми е омръзнало да се моля и да се унизявам, без някой да желае да разнищи случая ни, изтъкан от престъпления на шведските власти против нас. Можем да започнем поне със създаването на един сайт-организация на първо време. Имате думата да решим дали да е посветен само на родители и деца, пострадали, или изобщо и индивидуално на емигранти. Запознат ли сте със случая с подобно идиотизиране на врачанина по рождение, г-н д-р Стефан Чолаков, който е мн. активен мудерот в Швеция, но едновременно преследван от властите там, аз далеч не съм първата жертва от България там, роденият във Франция комик Свулло вече го убиха в същото скрито отделение и му сложиха край на живота. Начетеността и журналистическите похвати са ни поставили в днешната рискована ситуация на тотална изолация. Модератите днес са на власт от посл. избори, но те по-скоро влошават соц.-демокр. наследство, Швеция е страна, принуд. стерилизирала 79 000 жени до 1979 г. и отделенията са култ. наследство от това време, предполагам и от расово-биол. им култура, която се надявах да липсва във Франция, но от приятелка в Париж знам, че французите били големи грандомани и грандоманията им (а не расизма като в Швеция, по-скоро?) обяснява от части вашия случай.
цитирай
8. анонимен - Кой е виновен за геноцида на 100 000 умишлено умъртвявани полит. дисиденти
24.04.2010 13:15
Г-н Танушев,
и аз размишлявам защо е нужен подобен геноцид също като Вас. Шв. соц.-дем. от 1 страна дава мн. помощи, без които хората щяха да умират гладни и болни, както е днес в БГ (още по-лошо). Но от др. страна внедрява като първа пионерка всичко ново от САЩ. Според разкаялият се да убива с принуд. лоботомия шв. държ. психотерапевт д-р Магнюс Е. в нр 47 на шв. списание Доогенс Медисиин (Днешната Медицина), то САЩ и Швеция убиват заедно с принуд. лоботомия за диагнози, които не са научно обосновани, цял каталог такъв фалшиви имат под номер -100 000 души годишно. Проблемът с насилственото осиновяване той не разглеждаше. Защо Европа мълчи 2010 г. а продължава да напада следвоенна Русия е равнозначно на славянофобия, а не на истинско желание да ни помогнат на нас жертвите
С уважение М. Томова-К.
цитирай
9. анонимен - Обезщетение?
05.05.2010 12:57
Г-н Танушев, принципно съм съгласна с Вас. Това умозаключих сама, вжте тука: «05.05.2010 г. ...Цялата система е погрешна в основите си и като идея, както аз гледам на целия случай днес, и която е отговорност на нашето шведско правителство, когато хора и цели семейства биват идиотизирани и екстрадирани от страната, само защото те изискват коректна администрация от коректните си диагнози в държавната застрахователна Каса.»

Край на мое писмо до У. Н. –
Журналист, отговарящ за блог
към Ютбиилдниингсродион (Образователното радио, Швеция),
по повод на мое желание да бъда включена в документалния им филм
за шизофреници днес в Швеция
КРАЙ на отговора ми там

А Вие, г-н Танушев, защо не потърсите обезщетение за това, че бъркат носталгията с психични диагнози, както стори г-н Луговой, например за несправедливо опетняване и психични и социални, финансови щети, аз например смених жилища адреси. И можете ли да ми препоръчате добър адвокат към някаква международна инстанция, питам се къде да се обърна за помощ, до сега към нас мълчат всички.
цитирай
10. анонимен - Псевдомедицина в псевдоотделения и в полицейски затвори
08.05.2010 14:11
Г-н Танушев,
Страхувам се, че сте се доверили на ПСЕВДООТДЕЛЕНИЕ и на ПСЕВДОЛЕЧЕНИЕ. Искам да Ви запозная с шведската практика. Значи, затвореното Отделение, макар и да носи името си „психотерапия“, няма нищо общо с психотерапията, нито с психологията. Защо? Еми, там, вътре никога не се провеждаше психотерапия, нито дори нормални психотерапевтични разговори с пациент. Напротив, шефът на Затвореното отделение постоянно ми се оплакваше, че „вината не е негова“, че него го командват социалните секретарки по телефона, които му се обаждали всеки ден с конкретни заповеди за какво да се говори, каква инофрмация да се извлича и т. н.. Значи не знам каква е практиката в подобна среда във Франция (?), но в Швеция това си бяха живите полицейски разпити, и държанието на персонала вътре, разделението им на „врагове“, провокиращи ви, и „приятели“, на които да се доверявате, напомня най-вече техниката на разпити в най-модерните суперсекретни военни затвори на САЩ, като тези на ЦРУ из Европа, и този от Гуантанамо, например. Бих била благодарна за малко повече информация, в какво се е състояло „лечнието“ на госпожата, защото в моя случай си беше полицейска акция, полицейско разследване на полит. активист, за който ме смятат, както и внушение на психично нездраве, което е опровергано от множеството ми „Здравни свидетелства“ от колегите им психотерапевти, и психолози в България. Посететете колегите на френските психотерапевти в БГ защото те не са свързани с шв. или френ. здр. Каси, и са обективни, и неутрални – това е съветът ми. Поддали сте се на внушение и на псевдомедицина, обжалвайте!!!
Именно Предполагам, че както сте начетен, че и Вие самият вече сте в черните им списъци, както съм и аз с нашите журналистически методи да реагираме, и че това ги е накарало да си отмъстят на семейството Ви, като те винаги нападат най-уязвимия член - в случая вашата съпруга по време на Носталгия и мен по време на семейната епидемия 3-месечна хелминтоза с риск за живота на всички семейни членове.
цитирай
11. анонимен - Petizijata?
09.05.2010 10:02
G-n Tanushev,
po prinzip sam saglasna da zapochnem s vsichkite tija organizazii.
Zashtoto sam e ujazvim. Sam chovek ne moze da stori NISTO, i go udrjat. Nesluchajno me pitaha v psihiatrijata dali sam polit. aktivna. Ako ste v partija ili organizazija vse pak imat respekt kam ostanalite chlenove, koito mogat da si otmastjat zaradi nas. No v sluchaja tija darzjavi si otmastiha na nashite semejni chlenove, zaradi zurnalisticheskite ni sposobnosti i analiticheskoto i trezvo mislene.Kakto USA napadnaha i ubiha Ernest Heminguej, kakto Svezija ubi komika Svullo v sashtata psihiatrija, zastoto im kritikuvashe v komed. si tvorchestvo sistemata, taka e doshal i nashija red. Trjabva da se organizirame. No GRJAH e tova, che zjala Balgarija malchi na sajta na televizijata. Ako bjaha svedite stjaha da skochat kato edin, kakvito sa nazionalisti, ako gi napadneshe dr. darzjava zaradi tija deca. Balgarija se e predala predvaritelno. Koeto e mnogo zalko. Kade e balg. borben i revoljuzionen duh protiv kolonializma ot Tursko? Njama go. Umrjal! Radvam se, che Vie ste 1 ot malzinata trezvomisleshti dnes v BG. Saglasna sam da dejstvame vazmozno po-skoro po zakon i sistema.
G-n Tanushev, a bihte li mi pusnali tuk 1 link na taja Germanska petizija protiv genozidnata praktika na Soc. sluzbi da kradat deca
S uvazenie Tomova-K.
цитирай
12. анонимен - Мълчанието в България при кражбата на деца за ЕС
09.05.2010 10:18
Г-н Танушев,
не знам къде да ви пиша за по-директен контакт с Вас?? Затова ще ползвам тази страница до следващите Ви инструкции.
Знаете ли,
майка ми ми разказа вчера следния случай. Една млада снаха в нейното село й разказала през средата на 90-те години следното. Как в болнично отделение в България си родила детенце. Показали й го – живо й здраво. После изведнъж й съобщили, че детето умряло. 1-та от акушерките била бездетна. Съседките й забелязали, че изведнъж простора й се изпълнил с бебешки дрешки. Тази млада булка е ревала пред майка ми „Лельо … взеха ми детенцето. Нищо не можах да сторя“. И така акушерката й се сдобила с рожба, а нейната провъзгласили за умряла. И тя после си родила още 2 деца. И въобще не е търсила въпросната госпожа чрез полицията.
Друг пример – чета в бълг. преса днес, как „Бедни майки износват деца и раждат деца на богати“. Това е моралът днес в капиталистическа България по американски образец устройвана. Деца изчезват на път за дома. Продават се за проститутки в Гърция. Та на този фон ми е по-обяснимо, защо българите мълчат когато чужди държави крадат децата им с идиотизация и диагнозофалшифициране. Все пак намерих някакво „обяснение“.
Но и те да знаят, че ако Вълкът е в кошарата на комшията – утре идва техния ред.“ Нали са ръгнали да строят всички тия порочни системи в България днес…. Горко й на тях! Сега нека си мълчат и да се правят, че това тях не ги засяга! Бримката се стяга около шията им и свободите им от ден на ден и от час на час, както са се напълнили с бази. Ще видите какво има да става и в БГ!
Българските учебници по "Човек и общество", които заместват старите по история още на четвъртокласниците в България насаждат комплекси за малоценност - какво нищожество са българите, и какви "богове" са тия от ЕС. Страшно е да чете човек подобна пропаганда! Това е също обяснение за мълчанието им! Като овце сме днес което е много жалко!
С уважение
Томова-К
цитирай
13. анонимен - за ЗАБРАНАТА да говорите на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК с ДЕЦАТА ви!
11.05.2010 12:20
Г-н Танушев,
ще си позволя още едно изказване. Тъй като до сега все пак други българи не пожелаха да се включат със съвети тук към Вас.
Не ми се струва изобщо ЗАКОННА и ЗАБРАНАТА на френския съд ли там, или властите (?), не знам от коя истанция иде тя, ДА ГОВОРИТЕ С ДЕЦАТА СИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Това нещо противоречи на тия международни споразумения, за които Ви пуснах вече линкове, и които Франция е подписала.

Преди едно 6 години приблизително, и в Швеция възникна подобен проблем. В едно училище в южен шведски град персоналът се бе натъкнал на непокорни емигрантски деца, какъвто проблем той, управляван от местните социални служби, не позволил да се появи и вкорени. Направиха се куп оплаквания и публицистични предавания по шв. телевизия с цел да се покажат на публичен показ непокорните ученици, и да се назидят. И тогава някакви учителки бяха забранили на територията на училището да се говорят други езици от емигрантите-ученици през междучасията, освен шведски. Това настояване на училищното настоятелство, да се забранят другите езици в училище, не беше обаче удоволетворено от централната шведска власт и бе порицано. Именно, защото, както вече Ви казах, Швеция също е подписала тия гореупоменати харти по човешките права, за които ви свалих линкове от страницата на Хелсинския комитет. Моля ви, да прегледате и тази нелегална забрана и да обжалите и нея. Принципно не виждам каква е разликата да говорите български с децата ви у дома като родител, и ако децата ви са осиновени.
Не виждам причината за такава забрана. Имат ли някакво по-специално обяснение за нея???

Желая успех! Томова-К.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370521
Постинги: 60
Коментари: 98
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031