Habemus civium! Да ни е честито! Тези, които през 89-та бяха само ентусиазирани актьори в чужд сценарий, партийно оглавени недоволници през 97-ма и  объркани изразители на житейските си тегоби през тазгодишния февруари, на 24-тата година от подменената си действителност, възлязоха (спасов ден беше по него време) в своето гражданско битие. Формалният повод – едно правно издържано безочие, една институционално закрепена наглост. За първи път обществото ни реагира спонтанно не на стомаха или на медийните внушения а на погазването на моралните ценности, срещу подмяната на демокрацията с партокрация, срещу престъпното отъждествяване на властта с интересите на олигархията и домогванията на евразийските кукловоди.

Дотук добре, разполагаме вече с тази критична, достатъчно голяма, за да увлече след себе си и колебаещите се, маса от гражданско общество, готова да излезе на улицата не само в защита на материалния си интерес.  Може ли обаче тази констатация да ни осигури демократично представителство при следващите избори? Някои твърдят - ако сме били солидарни колкото турската улица демонстрираща и тя като нас за "идеални" ценности, сме щели да накараме политиците да отстъпят от вече взетите чисто корпоративни решения. Само че е непостижимо, защото не се взима предвид, че масовостта на съседите ни се дължи както на чисто аритметични дадености, така и на обстоятелството, че обществото им е по-патриархално от нашето и взаимопомощта им дължи много на родовите обвързаности. По-скоро, ние би трябвало да се радваме, че като индивидуалисти, сме способни да заставаме зад най-разнообразни каузи, независимо от числеността ни.

Защо не успяхме да вкараме избранниците си в сегашния парламент? Защото бяхме разединени, разбира се, но не само. Спомнете си към кого бяха насочени основните послания на партиите стоящи или претендиращи да стоят в дясното пространство? Като по учебник – към средната класа, в която обаче преобладават тези, които са сключили или пакт за покровителство с олигархията или за ненамеса със съвестта си. Останалите, които бяха принудени "просто" да съществуват, имаха необходимост от почтеност, за да пробият с инициативите си, от прозрачност за да утвърдят начинанията си, от законност, за да се отърват от рекета на мутагенния ни "преход".

Търсехме "слуги на народа" за почистване на  авгиевите ДС обори, а за пореден път ни  поднесоха кадровици - били достойни да оглавят бащинията, едни, защото не били напускали парламента вече 20 и кусур години; други, защото били търкали фотьойлите в европейската комисия; трети, защото се били отървали от първите... Вместо доказателства за морал (бяха допуснали в листите си агенти на ДС), така необходим в борбата с мафията-държава – ново включване в схемите на политическата "експертност".

Не мисля, че някой, колкото и велик специалист да е в областта си, може да бъде обявен за експерт в честта, достойнството, неподкупността, добродетелността... А точно такива "неекспертни" качества очаквахме да открием в кандидатите ни, за да повярваме, че е възможно да ни изведат от самовъзпроизвеждащото се статукво. Не го разбраха, погрешно си изтълкуваха "месианските" ни очаквания.. Отново се разминаха с дневния ред на обществото предлагайки програми за икономически растеж вместо предимствено възстановяване на погазените от мутроолигархията демократични придобивки като върховенство на закона, свобода на личната инициатива, оттегляне от регулациите, меритокрация..., без които пазарната икономика ще е само бледо свое подобие.

Постигна се консенсус по въпроса дали асфалтът се яде, но не и съгласие за приоритетите. По марксически – битието определя съзнанието, решиха,  че не демокрацията е sine qua non на икономиката, а обратното – не случайно водещи политически фигури днес са икономически и финансови експерти. Дадоха да се разбере, че ако бъдат избрани, отново ще приложат изпитаните рецепти на "политически коректните" назначения (докато демократичната ни общност очакваше преди всичко лустрация) и тактическите съюзи за парламентарно оцеляване, вместо естествените такива с единомишленици, оказали се невъзможни поради лидерски а не идеологически противоречия... И резултатите не закъсняха.

Какво следва обаче оттук нататък? Според мен – промяна във възгледите ни за демократичната представителност. Вече имаме гражданско общество на което можем да се опрем. Вярно, не е резултат от продължително пребиваване в демократични условия, дори може да се каже, че си е направо Fast Food, изкарано от макроелектронната фурна на Фейсбук, с всичките му там недостатъци на полуфабрикат, но то съществува и  вече открито се противопоставя на "приходната" дс-ченгеджийско-чалгаро-мутренско-мафиотско-олигархична структура на властта.

Досегашният ни обществен договор за демократично участие  в институциите се простира само  до  изборната представителност в политическите структури на властта. При това пребиваващите в нея не застават с личните си качествата пред хората, а са подредени в листи според очакванията на партийните им централи, резултат от лобистки влияния, желание за проникване в определени среди, материални подбуди и най-"обикновена" шуробаджанащина. По сходен начин стоят нещата и за местните парламенти, та дори и за избора на президент, чиито шансове за успех са функция на стоящата зад кандидатурата му политическа сила.

Естествено е след това, от издигнатите по подобен начин, да се очаква да оправдаят вложената в тях "инвестиция". Не твърдя, че всичките те принадлежат към тази категория, но след като вече 24 години все сме в "преход", явно почтените са достатъчно малко, за да не зависи нищо от тях. Доколко смяната на пропорционалната избирателна система с мажоритарна би донесла търсената промяна към повече почтеност и откритост? – Спорно е, защото независим кандидат, невлизащ в сметките на някоя от партиите, не би имал необходимия финансов и човешки ресурс  за да се наложи с достатъчно мащабна и видима кампания.

Със сигурност една смесена избирателна система ще донесе плюсове, но няма сама по себе си да разреши проблема с моралната устойчивост на издиганите кандидати - най-добрата гаранция за изпълнението на поетите обещания. Дали обаче ако пренесем акцента върху тяхната "експертност", ситуацията ще е коренно различна? - Бяхме вече свидетели на тънко изпипани промени за подчиняване на  законодателството в името на човека - Фаса, на по-дебелашки в името на партийната, пардон, националната сигурност – овладяването на медиите от КТБ.

От друга страна и добре да са написани текстовете, идва времето, в което те трябва да се прилагат и то съвестно, тоест, отново опираме до моралните качества на индивидите по цялата институционална верига. Поради пирамидалния характер на управлението с препредаване на отговорността, мисия морал е невъзможна, но пък се компенсира със съдебната система, която би трябвало да санкционира при отклонения. Да, ама не, както казват. Спорните ѝ решения, в твърде голям брой от случаите, са най-добрата илюстрация на факта, че "експертност" – магистрати с дългогодишен стаж - не римува задължително с добросъвестност.

Водеща ценност в демократичното общество е свободата, но тя би се превърнала в анархия ако не съществуваше корективът на моралния императив и санкцията на съда при незачитане на чуждото право. Той обаче би изиграл ролята си на гарант за обществените порядки единствено ако отсъжда справедливо, резултат, за който е необходимо както доброто познаване на правните текстове, така и наличието на безпристрастност при прилагането им. Затова е нужно при назначаването им, магистратите да преминават освен през професионален и през граждански вот, както и да се предвиди възможността за отзоваването им при некоректно боравене с материята на закона или при аморално поведение. Само тогава, когато са получили делегираното доверие на съгражданите си (а не преимуществено от колегите си, където могат да се намесят и лични и корпоративни интереси), те ще могат да претендират да се разпореждат със съдбите им, както това правят другите две избираеми власти.

Изходът от батака на разкраченото ни състояние между "минало незабравимо" и "бъдеще непредвидимо", го подсказа "улицата" с участието на гражданските си образувания във взимането на институционални решения. Тази формула засега се прилага само като отдушник при взрив на недоволството, но тя трябва да се развие, генерализира и закрепи конституционно.  Морален коректив, ето кое ни е необходимо много повече от експертността. – Имаха ли експертна подготвеност  тези, които се произнасяха на референдума за строителство на АЕЦ Белене, или им беше достатъчна гражданската съвест, за да кажат "не" на предателското подчинение на чужди геополитически интереси?

 Дошъл е моментът към политическата представителност да наложим гражданската. Трябва да създадем не двукамарен парламент - вид мултиплициране на "стари муцуни", а двуединна изборна демокрация за участие в държавното управление едновременно чрез народни и чрез граждански представители. Без да бъдат подлагани на всенароден вот (но някаква форма на одобрение, все пак, трябва да съществува) и без да се намесват пряко в работата на институциите, вторите ще се произнасят за съответствието на дейността на първите (включваща оценка, както на избраната от тях стратегия, така и на качествата на носителите ѝ) с очакванията на обществото. Това наблюдение, по същество обществен контрол, трябва да бъде наложено като норма за всички държавни учреждения на ниво министерства, агенции и регионалните им подразделения и резултатите от него да се публикуват редовно в специализирани сайтове.  Пълнолетните граждани (евентуално с ограничение за образователен ценз), ще се насърчават да се включват  в подобен  вид гражданска активност.

И едно последно уточнение. Предлаганата от Едвин Сугарев извънпартийна интернет платформа за участие в политическите процеси на страната се вписва много добре в тенденцията на активна гражданска позиция за извънструктурно въздействие. Неограничена от  партийните конструкции, тя ще може да хвърля мостове между тях и дневния ред на обществото, подсказвайки им желаните от него решения, без да прави компромиси с "политиките" им.

Борис Танушев