Прочетен: 8444 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2010 09:59
Френски магистрат ми отне всичките деца
Въведение:
Наскоро българските медии отбелязаха две години от освобождаването с френско посредничество на медиците ни от либийския затвор. Също така наскоро, но вече в самата Франция, магистратите от висшия съдебен съвет решиха, че техен колега съдия следовател, вкарал неоснователно в затвора, само по донос, за срок от 1 до 3 години 18 души в така наречената афера от Утрo (l"affaire d"Outreau), не заслужава да получи по-строго наказание от едно обикновено мъмрене, въпреки че образуваната по случая парламентарна комисия изкара на показ произволните действия на този съдия.
Общото, което се наблюдава и в двата случая е, че висшата френска администрация се оказва по-меродавна от обичайното съдопроизводство и му налага решения, които са не правно, а властово обосновани. По исторически причини носител на известното „държавата това съм аз” във френското общество е чиновничеството – социален слой, даващ едновременно защита и власт на ощастливените да му принадлежат индивиди. И до днес кариерата на държавен служител води класацията в предпочитанията на средно статистическия французин, като по-доходоносна и по-сигурна от тази в частния сектор. Веднъж издържал конкурса за чиновник, въпросният служител, с допенсионно осигурения си държавен пост, получава един вид предварителна индулгенция за бъдещите недоразумения, които действията му биха предизвикали.
При толкова ясно отдадено предпочитание към въпросния статут, осъществяваната от чиновничеството държавна регулация на френското общество има тенденция да се самодоказва и самоподдържа. (само в централното кметство на Париж има заети два пъти повече чиновници, отколкото във всичките институции на Европейския съюз взети заедно). Затова се стига и до парадокса веднъж взето някакво решение от овластен чиновник, дори и да е погрешно, то трудно (ако не и невъзможно) да бъде променено.
Конкретният случай:
Във Франция има законодателство в защита на децата, според което, те могат да бъдат отнемани от родителите им дори и да са чужденци, ако последните не се грижат добре за здравето им, не ги изпращат редовно на училище или пък се държат лошо с тях. И това може да става по експресни процедури, без първоначално решение на съда, единствено по преценка на социалните служби, които в тези случаи реагират изключително по сигнали, които често пъти не представляват нищо повече от обикновени доноси.
Трябва да се знае, че във Франция доносничеството не само е толерирано, но и поощрявано (ако примерно някой съобщи за случай на укриване на доходи от трето лице той получава отстъпка в данъците си). Доносът (термина там няма пейоративен смисъл) е легална база за намеса на администрацията и едно от средствата за осигуряване на препитание на стотици хиляди служители, както е в случая с индустрията, в която се е превърнала разделянето на деца от родителите им. По официални данни всяко второ дете от сигнализираните се оказва впоследствие неправомерно отнето от родителите му.
Такъв е и случаят на моето българско по произход семейство, при който и четирите ни деца бяха отнети (април 2008 г.) от френските социални служби по донос (за да се „легализира”, доноса впоследствие бе включен изцяло във формално проведената социална анкета) и пласирани разделено в приемни семейства. - Деца, които тогава бяха на 13, 7, 5 и 2,5 години, и които никога преди това не са били в лошо материално състояние – аз работех на постоянен договор в Страсбург, не са били малтретирани или в недобро здравословно състояние, винаги са били измежду първите по успех в класовете си. Но тази, която скалъпи доноса срещу нас, французойка, беше мотивирана от факта, че придобивайки правото да се грижи макар и само за едно от децата (най-голямото) получава всъщност редовно отпусканата за това от държавата парична помощ в размер на една работна заплата.
Между другото, каква е представата, която се изгражда във френските медии за българите (извън отзвука за медиците ни в Либия)? - Ако по тамошната телевизия минават от време на време репортажи за нас, то те основно са свързани с далаверите на българските цигани, на които никога не се споменава етническия произход (което в крайна сметка би било нормално), а само това, че са българи, за разлика от техните френски събратя, с които те са във връзка, и за които изрично се подчертава, че са от цигански произход. Поучително в това отношение е да се прочетат и статиите във френските енциклопедии посветени на Тракия, Добруджа, Македония където българите, турско според авторите им племе, са представени като нашественици по въпросните земи.
И за да се върна на темата с децата – тя, извън предубедеността срещу нас българите, е и тясно свързана с насаденото във французите убеждение за непогрешимост на държавните им служители. – При веднъж взето решение за отнемане на деца от съответните служби, целта на задължителната последваща съдебна санкция за това действие е не толкова да се търси истината, колкото да се оправдаят на всяка цена вече взетите мерки – т.е. в сила влиза постулата за непогрешимост.
Ето защо френският съдия, за да съчетае явното несъответствие между фактите и предприетите вече действия (нещо като нашенското, първо бият после питат), ни изкара нас родителите неадекватни, а оттук и неспособни да се грижим за децата си. Механизмът е съвсем прост. Назначава се психиатрична експертиза, като на експерта се предоставят материалите от доноса, добили „легитимност” чрез включването им в рапортите на „социалните”, без да се уточнява, че те не са дебатирани или конфронтирани като факти. От тук нататък, на „експерта”, на който и през ум не му минава да подложи на съмнение авторитета на съдията, решава, че родителите са параноични, тъй като оспорват очевидните „факти”, а и „ригидни”, след като не приемат вмешателството в личния им живот на службите, които, според официалната теза, не желаят нищо друго освен добруването на семейството. Така съдията, веднъж получил обратно „експертизите”, може вече да твърди, че „резултатите им потвърждават направените наблюдения”!
Въпреки, че притежаваме български контра-експертизи, които доказват обратното - че сме нормални и любещи родители, те бяха подминати с мълчание – идентично на начина, по който и експертизите на френския професор Люк Монтание бяха отхвърлени от либийският съд. Без никакво основание съдията удължи с още една година (през април т.г.) отнемането на децата ни, служейки си между другото и с аморалната манипулация, че те, разпитвани не в наше присъствие (това е позволено от френският закон), вече не искали да се върнат при нас. А когато ние твърдим, че пред нас те декларират точно обратното, ни се заявява, че те го правели това от страх пред нас. И въпреки че имаме право да ги виждаме само по час и половина едва два пъти в месеца, поотделно аз и жена ми и един път заедно, в затворено помещение и в присъствието на френски надзирател, беше ни отнета и възможността да ги чуваме по телефона под предтекст, че говорим с тях предимно на български и това не позволявало да бъдем адекватно подслушвани!
За съжаление, апелативният съд в нашия случай с нищо не надхвърли „обективността” на първоинстанционното решение. Вместо да търси дали има реални основания за постановяването на подобна присъда, той се занимаваше главно с въпроса как се изпълнява наложеното ни вече разделение от децата. Адвокатката, която ни защитаваше тогава, беше достатъчно откровена с нас и ни заяви следното „Ако вие се признаете за виновни, имате между 10 и 15 % шанс да си върнете децата, ако отричате – никакъв”.
Несъстоялата се санкция от второинстанционния съд даде впоследствие основание на детския съдия да стовари върху нас с цялата му тежест административния произвол, с който разполага и който произтича от статута му на безнаказанност (виж по-горе аферата Утро). От тук нататък всеки път, когато успявахме да предизвикаме ново съдебно дело (общо 6 досега), ни се отговаря, че апелативният съд вече бил дал право на съдията, и нашите доводи са отхвърляни, без да се разглеждат. – До касационния съд още не сме стигнали, тъй като за там се чака средно около 2 години.
Върхът на това „правосъдие” обаче беше, когато съдията в предпоследното заседание, пред 5 души свидетели, заяви приблизително следното – че докато аз обжалвам неговите решения, не съм готов да видя децата си и това състояние на нещата може да трае още години! – Съвсем неоснователно, като мотив за отказ за връщане на децата, ни се приписва факта, че аз и жена ми отказваме да сътрудничим със социалните служби. Но това просто не е възможно, ако им откажем каквото и да било, те изцяло ще ни забранят свижданията с децата ни. Но според тяхната интерпретация, щом ние обжалваме присъдата, значи не я разбираме (отново тезата за непогрешимост на службите), а щом това е така, значи те не могат да работят с нас, т.е. да ни превъзпитават, а оттук и извода, че оставаме опасни за децата си! Между другото, за да сме разберяли смисъла на взетите от тях мерки, ни се предлагат и редовни психиатрични консултации – звучи познато нали? – несъгласните при психиатър!
В последното засега дело свързано с децата ни (през август т.г.), – за възможността те да бъдат гледани от баба им и дядо им, несменяемият, както това е според закона, детски съдия, за да отхвърли това наше искане е написал в мотивите си, че децата, без въобще да са питани за това, не били изявили желание да бъдат с баба си и дядо си. А и ако излезели от приемните семейства, щели да бъдат отново травмирани, т.е. логиката е – вярно е, че те са били подложени на психически стрес при откъсването от родителите им, но защо отново да се подлагат на това страдание? – т.е. една съдебна инстанция по законов път оправдава похищението на деца – те могат и да не се връщат на близките им, след като това отново ще ги травмира!
Отнеха ни ги на 25 април 2008, рождения ден на сина ми, който навършваше 7 години. Стана брутално, отведоха ги разплакани направо от съдебната зала, без да ни отпуснат 15 дневния срок, предвиден от закона за адаптацията им към раздялата - предтекста беше, че щели сме да избягаме в България! Най-малката ни дъщеричка тогава беше само на 2,5 години и беше започнала вече да произнася думи, но шокът от раздялата й запуши устата за близо 10 месеца и сега тя разбира само, когато й се говори на френски. Синът ми оттогава много често е тъжен, а и той и по-малката му сестричка са започнали да се изпускат по малка и голяма в леглата си. Нямат право на кореспонденция, позволяват им да получават само съвсем дребни подаръци и не ги оставят да бъдат с нас поне през ваканциите, както това е практиката за французите.
Колкото до възможността да се завърнем окончателно в България и поради тази причина да искаме да ни се предоставят децата, от социалните служби ни бе заявано, че те не само няма да бъдат върнати ако си заминем, ами напротив, ще бъдат сметнати за изоставени и дадени за осиновяване! От което следва, че ние официално сме заложници на френската държава!
Какво друго още мога да добавя след този финален „институционен” акорд, освен наблюдението ми, че не е достатъчно да нямаш в държавното си наименование определението „Джамахирия”, за да претендираш за правова държава. Още по-малко можеш да претендираш за учител в областта на човешките права, когато в ролята на такъв си оставил да се изживява безнаказано бюрокрацията.
Борис Танушев
П.С. Българското посолство в Париж е в течение на случая, но намесата му засега е безрезултатна.
Колкото до медиите – за съжаление, имат повече място за жълтата си хроника, отколкото за съдбата на български деца.
12.11.2009 13:21
12.01.2010 22:23
обаче наистина не показвайте никаква следа от ярост и/или гняв, когато контактувате със службите. всяка гневна дума ще използват срещу вас. според мен сега е важно да си върнете децата. искат кооперация - дайте им я. ПО-ВАЖНО от личното его е ДЕЦАТА да се върнат при вас. Запишете се на някакви консултации за родители, поискайте после документ за посещаваните занятия. Смирете се СЕГА, за да свърши този ад и за децата. ДАВАТЕ си сметка какво им е на тях, преглътнете всяка гордост и смело към целта. Докажете, че сте точо родителите, каквито иска съдията. А след като си ги върнете - дела или искове за нанесени травми и щети, ако ви се занимава. Ако сега имате право да ги посещавате, правете снимки с автоматична дата и записи на срещите. Ако можете да ги виждате - възможно най-голям брой срещи, телефонирайте постоянно с децата - и за тях, и за вас, и за делото е добре.
Стискам палци!
Жоржета Божанова
12.01.2010 22:36
в един от постингите си до вас написах, че Даниела може да посика нов преглед от лекар. Сега искам да добавя, че тя не е нужно да лъже за чувствата й, причинени от раздялата с децата. Но трябва да видите как да "разбиете" кода на системата. Според мен е да направите всичко, което искат, зада си върнете децата. Това не е отстъпление, нито поражение. Станалато - станало, но СЕГА какво ще направите, определя бъдещето. Точно тук е ключът и те са ви го казали: Ако обичате децата си, ще идете на консултация, преглед, кооперативност и т.н. ПОКАЖЕТЕ им го. Делата и възмездието - после.
Жоржета
11.03.2010 14:52
17.03.2010 03:55
08.04.2010 10:40
Виолета
10.04.2010 10:02
10.04.2010 11:27
20.05.2010 17:14
С поздрави
М. Томова-К
20.05.2010 17:31
А през реалсоциализма многодетната майка получаваше купони, помощи, медали.
Няма и следа от оная благодарност към майката.
Днес ни идиотизират, и гледат да си запълнят с нас бройките в празните им домове, за да им вървят акциите във Франция и Швеция! И през това време да ни разпокъсат и осиновят на техни приятелки децата ни!
Мен докато бях бездетна 12 години никой в ШВеция не ме е закачал. Откакто родих децата живота ми стана АД. Решили ли са да ги вземат - ще ви направят луди. Имах поне 3000 души против мен. Ту се пребориш и обжалиш 1 расист и фашист, комплотт и саботаж ти подготвя с документация в досието ти и те черни следващия. Живота на многодет. майка-емигрантка е ад!
България ако не реагира, я чака подобна съдба!
С уважение
Томова-К
20.05.2010 17:56
да не забравя да ви попитам: А вашите деца викаха ли ги на разни опити на лекарства?
Защото аз откакто родих, в пощ. ми кутия взеха всяка седмица да валят разни повиквателни-анкетни листове с молба децат ами да участват в разни експерименти на лекарства. Най-различни лекарства. Швеция не внася лекарства като България в аптеките си от цял свят. Тя е на самозадоволяване и притежава огромни вътрешни лекарствени монополи. Тия лекарства все пак трябва да се тестват върху някого. Тук в картинката влизат емигрантите, които са една осма от населението на държавата.
Аз не съм родила деца за опитни швдски зайчета.
А у Вас съществуваше ли подобен проблем?
С уважение:
М. Томова-К.
26.08.2010 10:27
Da se poblikuva po zadnite kanali imeto , adresa i telefona na donosnichkata. Shte i zvanim 24/7 ot amerika ne moze da ni kaza kopche. Vsicko e mestna jurisdictizija. Shtome se prenese mezdunarondno - nishto ne moze da napravi ... podaite oplakvane vav UN
26.08.2010 10:38
Deteto mi e veche 5 godini v Bulgaria i onezi podviha opashki , az se varnah i kato gi podhvanah che sa deistvali nepravomerno.
No tova da hodite pri tehni lekari e goljama greshka!!!!!!
29.09.2010 18:13