Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 13:51 - Френско или либийско правосъдие – изберете сами (четвърта част)
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1209 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04.2011 14:15


На вниманието ви е текст, който е пряко свързан с водещия материал в моя блог – темата за демократичността на едно общество пречупена през личната ми трагедия – отнемането на децата ми от френското правосъдие. Това, което сега ви предлагам е смисловият (но пасаж по пасаж), а не буквален превод от френски, на подаденото от мен до висшестоящите съдебни инстанции искане (безрезултатно) за отстраняването на детския съдия позволил си гаврата със семейството ми. В тази молба събитията са проследени и хроникално и документално и е най-точното и пълно описание на случая, с което можете да се запознаете. Ако имате търпението да прочетете материала до края, ще разберете и вложеният в заглавието смисъл.  

Борис Танушев

П.С. Тъй като обема на материала, не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му е разбито на пет последователни части - това е четвъртата.

Българските психиатрични експертизи

През лятото на 2008 г. ние със съпругата ми заминахме за България за да можем да направим истински компетентентни и независими експертизи, които да ни послужат в съдебното дело. Това наше намерение беше предварително подкрепено и от нашият нов адвокат г-жа Султан и от българският посланик по това време в Париж г-жа Бокова. Експертизите, в качеството си на съдебно психиатрични консултации бяха направени въз основа на член 7, алинея 1, 2 и 3 от Наредба № 23 от 18/05/1994 на българските Министерството на правосъдието и  Министерство на здравето: " Чл. 7. (1) Страните по делото, съдът, прокуратурата и органите на предварителното разследване могат да възлагат извършването на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации. " За целите на психиатрични консултации ние бяхме изследвани в цели три продължителни сеанса, а освен това, на базата и на тестове. Моята експертиза включваше също така изследване и от психолог. Експерт-психиатърът направил заключенията (вещо лице в СГС) беше самият ръководител на консултативното и диагностично отделение на софийската (в ц-ра) психиатрична болница и диспансер.
Представям в резюме заключенията на психиатъра и психолога за мен: " В личностовата структура на г-н Танушев, не се намират базисни характеристики като враждебност и агресия, които да намират израз в отношението към членовете на семейството. (...) Съществува неяснота в семейството за отношенията му със заварената дъщеря, които според него се базират на предварително създадена у детето негативна нагласа от страна на бабата и дядото по майчина линия. (...) Намира се в състояние на стрес, поради тяхното извеждане (на децата) от дома от социалните служби. Проявява внимание и загриженост към съпругата си, оказва й поддръжка в лечението на депресивното заболяване. (...) Г-н Танушев е бил изправен пред големи трудности в осигуряването на семейството си. Без да се подценяват особеностите на неговия характер, не може да се твърди за типа "семеен насилник". Отнемането на децата от семейството, преживява като силно травмиращо обстоятелство. (...) Не са налице психиатрични /психологични/ основания да се твърди, че Освидетелствувания не е в състояние да се грижи за децата си и да осигури тяхното правилно развитие и възпитание. "
А ето в резюме заключенията и за съпругата ми: "При Освидетелствуваната, Даниела Димитрова Станкова-Танушева се установява рекурентно депресивно разстройство, депресивен епизод, умерено тежък, със соматични симптоми (F33.11-ICD 10). Касае се за психично разстройство, което по правило е лечимо и при една адекватна като избор на медикаменти и дозировка терапия би трябвало да доведе до скорошна ремисия и пълно възстановяване на способността на Даниела Танушева да се грижи за себе си, семейството и децата си. Понастоящем, поради заболяването, тези особености на Осв. са ограничени и тя се нуждае от известна помощ за да ги реализира. Такава помощ в семейството би могъл да даде нейния съпруг. При така получената и цитирана по-горе информация, съгласно нашето законодателство и практика, хоспитализацията на Осв. на 25.04.2008 г. не е била наложителна и не е довела до положителни резултати. "  
При завръщането ни във Франция ние потърсихме помощта на нашия адвокат г-жа Султан, за да поиска от съда преразглеждане на случая въз основа на новите експертизи. Заявлението за това беше подадено в съдебния секретариат на 17 октомври 2008 г. (Дело Танушев / АЕ N/REF: MS/МТ - 2008471; V/ Réf.: 106/1256 (образователни помощ)) Оттогава, пълна тишина от съдията. Какво друго е това освен "отказ от правосъдие". Всеки иск, предявен пред съда, принуждава съдията, който е сезиран, да се произнесе. В едно решение на Апелативния съд на град Париж от 06/12/1994 отказът от правосъдие е формулиран по следния начин: " когато съдията отказва да отговори на съдебен иск (заявление, жалба), или не предприема никакви действия за разследване на случая, или пък прекалено дълго бави присъдата си " Законът от 20 декември 2007, № 2007-1787 г. за опростяване на правосъдието постановява, че " Има отказ от правосъдие, когато съдиите отказват да  отговорят на молба (заявление, жалба)   или пък са занемарили дела, които са готови за разглеждане. "  
Дори да приемем хипотезата, че съдът е пренебрегнал нашите експертизи, защото те са получени под чуждо право, с което не борави съдията, факта, че ние сме се позовали на странични елементи не освобождава от задължението той да проучи чуждестранния закон.:  "Не спазва задълженията си, и нарушава чл. 3 от Гражданския кодекс съдия, който държи сметка само за един аспект на нещата и пренебрегва други (чуждестранни) източници представени в досието. " (Касационен съд, 1-ва цивилна камара, 01/07/1997, дело Дрис Абу) – тук и другаде, юриспруденцията е приложила двустранно правилото на член 3 от ГК: " законите относно статута и капацитета на френските граждани, им се прилагат дори когато живеят в чужда държава. ", за да позволи прилагането към чужденци живеещи във Франция на тяхното национално законодателство (което обаче отказва да допусне съдията Льо Февр).

Третото изслушване пред съдията Льо Февр 

Третата среща с "правосъдието" на съдията Льо Февр се състоя на 19 ноември 2008 г. в мое отсъствие. Беше за подновяване на пласирането на доведената ми дъщеря при г-жа Морер. Според съдията, в качеството си на мащех бях излишен в  процеса. Единствената следа в наше притежание, че такова дело въобще се е състояло, е една покана за предварителна среща изпратена на жена ми на 23/10/2008 от службата за защита на малолетни. Това, което привлича вниманието в този текст е признанието на службата, че мярката AEMO разпоредена от съдията и за това момиче, не е била прилагана от тях: " тази мярка не можахме да въведем в действие ". Защо ли? Предполагам, поради факта, че присъствието в дома на Морер на разни "образователи" би нарушил хатъра на това протеже на съдията. Както тя, така и покровителят й много добре знаят, че за никакви образователни или възпитателни пропуски при децата ни не може да се говори. 
В навечерието на съдебното заседание жена ми и доведената ми дъщеря са се договорили, че в съда, момичето ще се опита, отговаряйки на конкретни въпроси на майка си, да опревергае поне част от лъжите, които й се приписваха като нейно изказване от страна на социалните служби. Но едва адвокатката е имала време да предложи на съдията да организира такъв дебат и той я прекъснал с думите, че в този съд той е този който задава въпроси. След края на съдебното заседание, момичето останало насаме да говори със съдията и казала после на майка си , че всичко е споделила. Но от нейната изповед също няма никаква следа.  От взетото решението за подновяване на пласирането за още една година ние не сме получили никакво известие и до сега. След проверка в секретариата на съда, се установи, че такова не съществува и в писмена форма. А това е грубо нарушение на закона. От  правна гледна точка, решение не съществува, ако то не е вписано в регистрите и за него няма писмено уведомение. Забранено е присъда да се въвежда в изпълнение, ако за нея има само устно съобщение. " Решения могат да бъдат изпълнявани срещу тези, за които са произнесени, едва след като те са били писмено известени за това  (...) " (член 503 от ГПК). Санкцията за недостатъчна или въобще липсваща мотивация на едно съдебно решение е неговата отмяна. " (...) Присъдата трябва да бъде мотивирана. Тя представя решението под формата на разпореждане, решението като устройство. " (член 455 от ГПК) ; " Това което е предписано в членовете (...), 455 (ал. 1) и 456 трябва да бъдат съблюдавано под страх от обявяването му за недействително. " (член 458 от ГПК). ; " Липсата на писмено разпореждане и липсата на срок на действие на мярката също води ipso facto до обезсилване на решението. "  (Касационен съд, 1-ва цивилна камара, 18/06/1991)
N.B. Добавено при превода на този текст от френски -  С този документ председателя на съда беше сезиран и за това поредно нарушение – изпълняване на присъда, която нито е регистрирана нито мотивирана, нито известена. Почти излишно е да уточнявам, че не съм получил никакъв отговор по този въпрос от съдебните власти. Решението продължава да се изпълнява, без въобще да съществува в правното пространство, дори след като с този текст беше запознат, като обвиняема страна, и съдията Льо Февр. " Непукизма" на този магистрат пред всякакви правни основания явно не е черта на характера му, а проблем на безнаказаността на бюрократичната машина, която владее френското правосъдие.

Четвъртото изслушване пред съдията Льо Февр  

Срещата се проведе на 9 април 2009 г.. Както обикновено (само с едно изключение) авторът на поредния доклад, г-жа Жако Андре (социалната работничка, която ни надзирава при срещите с децата), не присъства на съдебното заседание. Но като никога досега, съдържанието на доклада беше обективно в сравнение с това на предишните: " Срещите (с децата) са сърдечни. Г-н Танушев носи едно след друго всяко едно от децата си на ръце. Г-жа Танушева е силно развълнувана. Г-н Танушев внимава да е на разположение на всяко едно от децата. Отношения между децата са положителни: срещите се провеждат във взаимно уважение и обмен. Г-н Танушев се интересува от думите на децата и се занимава с тях. Той разделя времето си между трите деца: на тяхно разположение е, отива от едно на друго и от всяко се интересува. Г-н Танушев е много привързан към децата си. Той е внимателен с тях, разбира нуждите на всяко от тях,  подтиква ги да откриват нови хоризонти и им раздава от своите интелектуални умения. Бащата и майката заедно се интересуват от това, което децата са правили в училище и се посвещават, всеки на свой ред на всяко от децата си. Взаимодействието между отделните членове на семейството е без ограничения, връзките са хармонични. Г-н Танушев е носител на действителни родителски умения: внимание към децата, вникване в нуждите им, културно богатство. "
За наша изненада, присъстващата на заседанието г-ца Кридер, автор на предишния доклад с фалшивите данни за пред Апелативния съд, и която от октомври 2008 г. не работи вече с нас (била е в контакт с нас в продължение на четири месеца), поиска думата още в началото на заседанието за да отхвърли доклада на колежката си (преди още той да е четен), под предлог, че не ни била познавала достатъчно – само от четири месеца (точно толкова време, колкото и тя е работила с нас). Предложи на съдията, да не се дебатира новия доклад, а въз основа на нейните предишни заключения, да се удължи с още една година отнемането на децата ни, с което съдията (видимо доволен) веднага се съгласи. Пред липсата на каквато и да е представена аргументация за това продължаване на пласирането, адвокатът ми сметна за необходимо да подчертае, че ще зададе само един въпрос на съдията. Къде е доказателството, както законът го изисква, за опасността застрашаваща децата ако се върнат при родителите си?  Съдията невъзмутимо отговори, че доказателството е в това, което било вече казано дотук и е трябвало по-внимателно да слушаме. Когато аз повторих същия въпрос с молба съдията да бъде по-конкретен, той направо ме заплаши с правомощията на властта си. Пред пет души свидетели (присъстващите в кабинета му) той ми каза приблизително следното: " Докато вие оспорвате моето решение, вие не сте готов да видете отново децата си и това може да трае още дълги години. " ! – dixit на френското "правосъдие". След това изявление не ни оставаше нищо друго освен да приключим поредния "дебат" продължил малко повече от 5 минути. 
След получаването на писмено мотивираната присъда, ние разбрахме как съдията е заместил липса на доказателства за взетото решение. Той отново беше извадил старите и необсъдени доклади от началото на делото, на д-р Цимерман от май 2007 г. и на д-р Ме от февруари 2008. " Лекарите Ербе (която само е приподписала) и Цимерман отбелязват в документа, с който сигнализират, носещ датата 15 май 2007 г., авторитарно и психоригидно функциониране поради факта, че лицето г-н Танушев се бил изказвал тълкувателно на теми за преследване и мегаломански, изказвания препредадени им тогава от г-жа Танушева, и  живеел сам в затворено помещение и изглежда, че тероризирал съпругата си. " - Господи, в съда ли сме или в страната на чудесата?  
Да оставим настрана факта, че противозаконно се използва документ който е остарял и вече е служил за предишното наше осъждане, но съпругата ми е имала възможност неколкократно да заяви на всички заинтересовани, включително и на съдията, че не е казвала това, което й се приписва, най-малкото защото то не отговаря на истината. Децатата също не са били свидетели на подобно поведение от баща си, но явно съдията знае предварително кой му мъти водата. Като се има предвид, че д-р Цимерман никога не ме е била виждала (а още по-малко д-р Ербе), единственият възможен автор на тези приказки е доносникът г-жа Морер (Цимерман признава интервенцията на тази дама). Но в нито един момент съдията не е и помислял да призове авторите на тези твърдения (Цимерман и Морер) за конфронтация с мен или Даниела. Без обсъждане той приема като установен факт твърдения, които набеденият за техен автор (съпругата ми) категорично отхвърля. Но за съдията, който гони не истината а интересите на социалните служби, очевидно това е подробност. Ето защо той не може да се притесни от факта, че е абсурдно някой, който не е в жилището си (двустайно за шест души) по цял ден защото ходи на работа, може да се изолира в едно от помещенията му, където между впрочем е телевизора, компютъра и видеото на децата, гардероба с дрехите им ; още по-малко да се притесни от това, че за да се впише в изискванията на закона за доказана опасност той използва непрекъснато условно време на глаголите. 
Какво доказателство е това, за затвореност в себе си и отблъскване на другите ли, факта, че в продължение на една учебна година, бях доброволен аниматор на ателието по информатика на една от детските учителки в градината на децата си? Защо вместо да извращава истината съдията пренебрегна последния доклад? : " По отношение наисканата от г-н Танушев експертиза, трябва да се отбележи, че една страна психиатричният доклад на д-р Ме само малко повече от една година, т.е. от 20 февруари 2008 г. и от друга страна, че потвърждава направените предишни наблюдения на различни заинтересовани служби. (...) Ето защо, трябва да се отхвърля искането за нова експертиза, тъй като не е необходимо. " - Естествено, че ще потвърждава обвиненията срещу нас – не твърдяха ли същото, в угода на съдията, "експерт"-психиатрите срещу невинните 30-тина души в аферата Утро? Нали затова и търсим контра-експертиза, да докажем неоснователността им. Но не само това е доводът: 
1) Предишната присъда на съдията е била произнесена със срок на валидност от една година. В логиката на закона тя престава да действа след изтичането на крайния срок. Ако, трябва да бъде постановена нова, то решението трябва да бъде направено въз основа на събития, настъпили междувременно, а не въз основа на такива, за които вече е имало наложена присъда. 
2) Фактът, че френската експертиза е само от една година не е валидно доказателство. В тази област на медицината, извън хроничните психични разстройства (шизофрениите), прогнозите са динамични. Не е случайно, че за да бъде принудително вкаран някой на лечение в психиатрична клиника, законът изисква необходимостта от тази мярка да се потвърждава от наличието на две медицински удостоверения от двама различни лекари и с дата в рамките на предходните две седмици.
 
3) Експертизата на д-р Ме, за разлика от българската, не е направено в сътрудничество с психолог. Обстоятелството е важно защото само психолози могат да се произнасят за дълготрайни или постоянни черти на изследваната личност. - Лекарят поставя само диагнози, т.е., че в даден момент, едно състояние на изследвания е наблюдавано).

4) Фактът, че експертизата "потвърждавала" предходните наблюдения е само спекулация. Лекарят заключи, че съм паранояк, въз основа на факта, че аз отхвърлях истинността на предоставените му доклади. Но тези доклади не бяха въобще дебатирани по време на процеса, а и как да не ги отхвърлям след като обжалвам взетото на тяхна основа решение. От друга страна, лекарят въобще не е дискутирал с мен тяхното съдържание (той ги е приел за достоверни защото са му предоставени от съдията за такива). Той се е ослонил единствено на факта, че аз съм пратен при него като психиатър защото съм оспорил основателността на съдебното решение (спомнете си за съветския опит в това отношение).
 
5) Отказът за една контра-експертиза не може да бъде под претекст (освен ако не става въпрос за дебилна логика), че тя ще се противопостави на изводите на първоначалната. Нали затова тя по дефиниция е "контра". Още повече, че съдията е имал пред очите си изводите на българската, към която дори и да е имал резерви, най-малкото трябваше (ако искаше обаче) да търси източника на противоречие а оттам и истината.

След всичко изброено дотук, се налага изводът, че съдията съзнателно противодейства на истината. Още повече с пореденото си  отминаване с мълчание на професионално направените български експертизи, които потвърждават, че отделянето на децата е една огромна (криминална бих добавил) грешка. Така съдията игнорира върховните интереси на децата, които законът иначе му е възложил да защитава.  Интереси, които едва ли могат да бъдат в тяхното страдание от отделянето им от родителите чрез несправедливо наложената присъда. Как да не припомня в този случай френския професор Люк Монтание и съдбата на неговата експертиза оневиняваща българските медицински сестри, но заключенията на която бяха отхвърлени от съда в Триполи, под предтекст, че има вече либийска такава, която доказвала противното. 
" Г-жа Танушева представи медицинско свидетелство, удостоверяващо "задоволително клинично подобрение по отношение на тревожност и настроение. " - Вместо българската експертиза, съдията тук представя част от едно медицинско свидетелство издадено на съпругата ми от д-р Елар, личния й психиатър от частния сектор от 2007 г. насам, и който, въпреки че не е този, който за последен път и предписа лечение, продължи да следи здравословното й състояние. В мотивите си съдията цитира само преамбюла на удостоверението без да посочва действителните заключения на лекаря, които са благоприятни за жена ми. "Имайки възможност да я прегледам и преди това на 13 януари 2009, мога да да преценя, че нейното състояние е стабилизирано, с цената на едно олекотено лечение [жълт кантарион], което може да бъде интерпретирано като ново клинично подобрение. Тези елементи говорят за положително развитие и може оттук да се екстраполира една благоприятна прогноза."
" (Г-н Танушев) непрекъснато се връща към " несправедливостта ", на която той се смята жертва, заявявайки, че е "наклеветен" от социални служби (не от службите а от г-жа Морер) и сравнява ситуацията с "наложената помощ" чрез инвазията на Ирак от американците. " – Един последен реверанс към изкуството на този съдия да изважда нещата им от контекста. Този цитат е от доклада от 11 април 2008 на образователната асистентка г-ца Пететен. Но ако съдията имаше навика да проверява източниците на своите твърдения, той щеше да знае, че тези думи са всъщност на г-жа Ленц, началничката на г-ца Пететен. В телефонен разговор с нея в началото на 2008 г. аз коментирах намесата на нейната служба, правейки алюзия с една от моите статии, в която анализирах стръвта към екшън-спектаклите в хуманитарната област  и политика, давайки пример с неуспешната мисия на "Кивота на Зое" в Африка и базираната на лъжа намеса на американците в Ирак - статията бе предложена на вестник "Светът".  Т.е., съзнателно или не, съдията тук ме очерня за моето професионално мнение, което по същество е нарушение на свободата на пресата – професионален журналист съм.
/ " Трите деца, заявявайки липсата от семейната раздяла, в същото време не изразяват желание да се завърнат по домовете си. " – Това е най долнопробната от всички манипулации защото и аз и моята съпруга знаем много добре какво наистина мислят нашите деца. Но те не присъстваха на съдебното заседание за да се изразят свободно. Един факт, който сам по себе си вече означава, че нашият случай отново е бил предрешен.
Ние не знаем по какъв начин са били поставени въпросите, за да се повлияе на отговорите на децата, но ние знаем какво е записано: Мирослав: "Ако трябва да се върна, надявам се това ще бъде през декември (юни?) за да завърша учебната година. " Илейн: " Би било хубаво, ако мама и татко имаха същото нещо, същата къща. Ще бъде хубаво, ако всички сме заедно в една и съща къща. " Отговорът на третото ни дете, Ивелин, не е отбелязан. Или тя е дала положителен отговор, или пък въобще не е била питана, но какъвто и да е случаят, тя е представена от съдията, като отказваща да се прибере в къщи! Тази негова интерпретация е меко казана неприемлива и скандална.  Моят син Мирослав на два пъти в миналото е било сочен от съдията като противящ се на наложените мерки (виж по-горе). След последното дело на него му е трудно да сдържа мъката си.  При всяка среща с нас е в сълзи. На въпрос на г-жа Жако Андре, надзираващият ни при срещите социален работник в "РЕСКИФ", защо плаче, той й обясни, че му е тъжно за мама и татко. 
Съдията предупреден от социалната работничка г-ца Кридер (същата г-ца, която веднъж ми каза в очите, че ме смята за психически разстроен, и която всеки месец ни лишава от една от четирите отпуснати иначе месечно срещи с малките), че децата ни страдат от продължаването на раздялата с родителите им, без да се съобразява, че си играе с психическата им стабилност, издаде разпореждане, в което под претекст, че общуваме с тях на родния си език, ни забрани въобще да разговаряме с тях по телефона. - " Всъщност се оказва, че г-н Танушев, се обръща към децата си на български език по време на телефонните контакти, което противоречи на една от целите на опосредственото общуване. " Или, вместо да се занимае с факта, че социалният работник не спазва разписаното за срещи с деца  (член 227-5 от Наказателния кодекс гласи, че "отказът да се представи непълнолетно дете на лицето, което има право на това, се наказва с една година затвор и 15000 евро глоба. "), съдията предпочита да се занимае с въпроса как да превърне един телефонен разговор в обект на подслушване. Това допълнително наказание от страна на съдията е още по-несправедливо като се има предвид, че ние правихме усилие да говорим на френски с децата. Нашата най-малка дъщеря нямаше време да научи родния си език и разбира само френски. Нейната сестра започна да забравя българският и иска от нас също да й се говори на френски. Така че ние винаги говорим на този език с нашите момичета и ако има думи, които ни се изплъзват на български факта, че момичетата отговарят само на френски, дава възможност за тези, които подслушват да знаят какво си говорим. Що се отнася до нашият син, той е единственият който може да ни отговаря на българския, но от уважение към тези, които слушат разговора му, той винаги отговаря на френски език.  
Дори законът признава, че " При прилагането на образователното подпомагане, трябва да бъдат взети предвид религиозните или философски убеждения на детето и неговото семейство. " (Член 1200 от ГПК). Тогава, на какъв език, според съдията, трябва да изповядваме нашата православна вяра, на латински? На какъв език трябва да предадем идеите на нашето българско духовно наследство, на елзаски? Ние не сме френски граждани и следователно нямаме законово задължение да говорим на френски. Напротив, и конституцията и международните конвенции защитават нашата културна различност, включително и възможността да говорим на език по наш избор. Да наказваш заради факта, че някой общува на родния си, който е и национален, език не е нищо друго освен расизъм.  В отказът на съдията да остави децата да заминат за празниците при баба си и дядо си (искането е от страна на родителите на жена ми) е направено друго едно нарушение на основните свободи. Съдията в мотивите си ни забранява в действителност свободно да избираме мястото си за пребиваване пречейки ни да се завърнем и установим в страната, чиито граждани сме, като задържа нашите деца като заложници. " Трябва да се опасяваме, че в случай на заминаване на децата за България, г-н Танушев ще попречи те да се завърнат в приемните семейства и ще се установи да живее там с цялото си семейство. " ! 
Малко след делото през м. май (2009), поисках да консултирам съдебното досие (член 1187 ал. 2 от ГПК) за да мога да подготвя настоящият документ и аргументите ми пред Апелативния съд. Отговорът пристигна в същия момент, в който и призовката за следващото дело на 25 август 2009 свързано с искането на родителите на жена ми. Разрешено ми бе на 19-ти  август да консултирам (на практика за следващото дело) досието и то в продължение само на 1 час. По този начин ми беше попречено да представя аргументите си пред Апелативния съд, защото законът предвижда това да стане в рамките на три месеца след сезирането му (чл. 1193 Ал. 2  от ГПК). (следва)

-------------------------------

Les expertises psychiatriques bulgares

En été 2008 notre couple s’est rendu en Bulgarie pour se faire examiner d’une manière compétente et indépendante. Notre intention d’obtenir des nouvelles expertises a été soutenue en amont par l’avocat de la famille Me Sultan et par l’Ambassadeur bulgare en personne - Madame Irina Bokova (cf. les consultations). Les expertises en tant que consultations psychiatriques judiciaires ont été faites sur la base de l’article 7, alinéa 1, 2 et 3 de l’Ordonnance n° 23 du 18/05/1994 du Ministère de la Justice bulgare et du Ministère de la Santé bulgare. : « Art.7 (1) Les parties dans le procès, le Tribunal et les autorités de l’enquête préliminaire peuvent ordonner des consultations médicales judiciaires, psychiatriques judiciaires et psychologiques judiciaires. » (cf. la pièce jointe pour le texte de la loi plus détaillé). Pour les fins de consultations psychiatriques nous avons été examinés en trois séances et, en sus, sur la base des tests. Mon expertise comportait également un volet psychologique. L’expert psychiatre n’était autre que le Chef du service de consultation et de diagnostic de l’Hôpital psychiatrique du dispensaire de Sofia.

Voici en résumé les conclusions me concernant rédigée par le psychologue et le psychiatre : « Dans la structure de la personnalité de M Tanusheff, il n’y a pas de caractéristiques de base comme l’hostilité et l’agressivité, (…) on ne peut pas affirmer qu’il soit du type de «l’agresseur familial». La privation de la famille du droit de garde des enfants est vécue par lui comme une circonstance fortement traumatisante. » ; Chez la personne attesté, Boris Temkoff Tanusheff, il n’y a pas de trouble psychique constaté. (…) Il n’y a pas de raisons médicales (psychiatriques) pour admettre que la personne attestée est une personnalité qui n’est pas capable d’élever ses enfants et de les éduquer. »
Et voici celui de ma femme : « Chez la personne attesté, Daniela Dimitrova Stankova-Tanusheff a été constaté un trouble dépressif récurrent, un épisode dépressif, modérément grave, avec des symptômes somatiques (F33.11-ICD 10). Il s’agit d’un trouble psychique qui, en règle générale, peut être guéri, et qui, lors d’une thérapie adéquate, quant au choix des médicaments et de dosage, devrait mener à une rémission et à la restauration de la capacité de Mme Daniela Tanusheff de prendre soin d’elle-même, de sa famille et de ses enfants. (…) elle a besoin d’une certaine assistance pour les réaliser. Son époux pourrait lui prêter une telle assistance dans la famille. (…) l’hospitalisation de la personne attestée le 25/04/2008, n’a pas été nécessaire et elle n’a pas amené à des résultats positifs. »

De retour en France nous avons sollicités l’aide de notre avocat Me Sultan pour demander le réexamen du dossier sur la base des nouvelles expertises. La demande a été dépose au greffe le 17 octobre 2008. (Affaire Tanusheff /AE N/REF : MS/MT – 2008471 ; V/Réf. : 106/1256 (Assistance éducative)) Depuis, silence total de la part du juge. Ce qui n’est rien d’autre qu’un «déni de justice». Toute demande introduite devant une juridiction, contraint le juge qui en est saisi à statuer. Dans un arrêt de la Cour d’appel de Paris du 06/12/1994 le déni de justice est formulé ainsi « le cas où le juge refuse de répondre aux requêtes ou ne procède à aucune diligence pour instruire ou faire juger les affaires en temps utile ». La Loi n°2007-1787 du 20 décembre 2007 sur la simplification du Droit précise que « Il y a déni de justice lorsque les juges refusent de répondre aux requêtes ou négligent de juger les affaires en état et en tour d'être jugées. »
Même dans l’hypothèse selon laquelle le juge aurait négligé les expertises pour ce qu’elles ont été obtenues sous une loi étrangère, le fait que nous avons fait état d’éléments d’extranéité ne le dispense pas de l’obligation de rechercher le contenu du droit étranger désigné. « Il manque donc à ses obligations, et viole l’art. 3 c. civ. s’il ne tient compte que d’un de ses aspects, négligeant d’autres sources versées au débat. » (Cassation civile Ire, 01/07/1997, Driss Abou) - la jurisprudence a rendu bilatérale la règle de l’article 3 du Code civil (« les lois concernant l’état et la capacité des personnes régissent les Français même résidant à l’étranger ») de façon à permettre l’application aux étrangers de leur loi nationale.

La troisième audience devant le juge Le Fevre

La troisième rencontre avec le juge Le Fevre a eu lieu le 19 novembre 2008 en mon absence. Il s’agissait du renouvellement du placement de ma belle-fille confiée à Mme Maurer. Selon le juge en tant que beau-père j’étais étranger au procès. Le seul élément en ma possession de ce volet du dossier est en provenance d’une convocation préalable envoyée à ma femme le 23/10/2008 de la part du service de protection des mineurs (cf. la convocation en pièce jointe). Ce qui attire l’attention dans ce texte est l’aveu du service que l’AEMO ordonnée par le juge n’est pas appliquée « cette mesure n’a pas pu être exercée. » Je suppose que c’est dû au fait que la mise en place de la mesure aurait entravé le tranquillité de Mme Maurer, tranquillité protégée par le juge.
A la veille de l’audience ma femme et ma belle-fille se sont mises d’accord pour que devant le juge, elle tente, en répondant à des questions précises qui vont lui être posées par sa mère, de démentir les différents mensonges qui lui sont attribuées par les auteurs des rapports initiaux. Notre avocat aura à peine le temps de proposer au juge d’organiser cette séance de questionnement sous forme d’un débat contradictoire, que le juge le coupa en lui disant que dans ce tribunal c’était lui qui posait les questions. Après l’audience, ma belle-fille est restée pour s’entretenir avec le juge et elle affirme lui avoir tout dit, mais il n’existe aucun compte-rendu de ce rencontre.

De la décision du renouvellement du placement de notre fille aînée nous n’avons reçu aucune notification. Après vérification auprès du greffier, il s’est avéré qu’elle n’existe non plus sous une forme écrite. Or, du point de vue juridique, la décision n’a pas d’existence si elle n’est pas dactylographiée et notifiée. Il est, par conséquent, interdit de l’exécuter. « Les jugements ne peuvent être exécutés contre ceux auxquels ils sont opposés qu’après leur avoir été notifiés, (…) » (Art. 503 du CPC) La sanction de l’insuffisance ou de l’absence de motivation est l’annulation de la décision. « (…) Le jugement doit être motivé. Il énonce la décision sous forme de dispositif. » (Art. 455 du CPC) ; « Ce qui est prescrit par les articles (…), 455 (alinéa 1er) et 456 doit être observé à peine de nullité. » (Art.458 du CPC). L’absence de dispositif et par conséquent absence d’indication de la durée de la mesure également entraîne ipso facto la nullité de la décision. (Cassation civile Ire, 18/06/1991)

La quatrième audience devant le juge Le Fevre


La séance a eu lieu le 9 avril 2009. Comme d’habitude (à une exception près) l’auteur du dernier rapport en date, Madame Jacquot Andres, n’était pas présente à l’audience. Mais une fois n’est pas coutume le contenu de son rapport a été plus objectif que ceux de ses prédécesseurs. : « Les retrouvailles sont chaleureuses. M. Tanusheff porte un a un ses enfants dans ses bras. Mme Tanusheff manifeste une grande émotion. / M. Tanusheff veille à être disponible pour chacun des enfants. Les relations entre les enfants sont positives : les rencontres se déroulent dans le respect mutuel et l’échange. M. Tanusheff s’intéresse aux paroles des enfants et interagit. / Il partage son temps entre les trois enfants : disponible, allant de l’un à l’autre et portant de l’intérêt à chacun d’eux. / M. Tanusheff se montre très affectueux envers ses enfants. Il est attentionné, à l’écoute des besoins de chacun, prompt à leurs ouvrir d’autres horizons et à les faire bénéficier de ses compétences intellectuelles. / Père et mère prennent ensemble connaissance des travaux scolaires de leurs enfants et se consacrent alternativement à chaque enfant. Les parents préservent un moment privilégié avec les enfants. / Les interactions circulent entre les différents membres de la famille, les échanges sont harmonieux. / M. Tanusheff témoigne de réelles compétences parentales : attention portée aux enfants, écoute des besoins, ouverture culturelle. »

A notre surprise Mlle Krider, l’auteur du rapport faussé destiné au tribunal de Colmar (voir plus haut), qui ne travaillait plus avec nous depuis octobre 2008 (elle n’a été en contact avec nous que pendant quatre mois), a pris la parole devant le juge pour rejeter les observations de sa collègue. Le prétexte c’était que Mme Jacquot Andres ne nous connaissait pas assez, seulement depuis quatre mois (le même temps qu’elle). La demoiselle a donc demandé à ce que la mesure soit prolongée sur la base de ses anciennes observations. Le juge s’est toute suite mise d’accord avec cette assertion et a écarté tout débat. Face au vide du dossier, mon avocat ; Me Sultan ; a jugé nécessaire de poser une seule question au juge qui lui semblait appropriée dans cette situation – Où est la preuve du danger encouru par les enfants ? Le juge a répondu en ce sens que la preuve était dans tout ce qui a été dit et qu’il fallait écouter plus attentivement. Lorsque j’ai répété cette même question en demandant des précisions au juge, il m’a menacé de son pouvoir arbitraire. Devant cinq témoins il m’a dit à peu près ceci « Tant que vous contestez ma décision vous n’êtes pas prêt à revoir vos enfants et ça peut durer encore des années. » ! Après une telle affirmation il ne nous restait rien d’autre à faire que de clôturer ce «débat».

Une fois la notification du jugement reçue, nous avons compris comment le juge comptait contourner l’absence d’éléments à charge. De nouveau il a fait sortir les vieux rapports non débattus du début de l’affaire, celui du Dr Zimmermann de mai 2007 et celui de Dr May de février 2008. : « Les docteurs Herbay et Zimmermann évoquaient ainsi dans la note de signalement (en réalité le Dr Zimmermann est le seul auteur de la note) en date du 15 mai 2007, un fonctionnement autoritaire et psychorigide, le fait que l’intéressé (M Tanusheff) aurait tenu des propos interprétatifs à thématique persécutive et mégalomaniaque (propos alors rapportés par madame TANUSHEFF), vivant seul dans une pièce fermée et semblant terroriser son épouse. » - Mon épouse a eu l’occasion, à multiple reprise, de s’exprimer devant tous les intervenants y compris le juge sur le fait qu’elle n’a jamais dit quoi que ce soit de semblable concernant son mari. Les enfants ont aussi témoigné d’un tel comportement de la part de leur père. Etant donné que le Dr Zimmermann (et/ou le Dr Herbay) ne m’avaient jamais vu, le seul véritable auteur de ces propos est le dénonciateur de notre couple Mme Maurer (le Dr Zimmermann admet l’intervention de cette dame). Mais à aucun moment le juge n’a songé à convoquer ni le Dr Zimmermann ni Mme Maurer pour une confrontation. Sans débat il a accepté comme fait établi des propos que leur auteur présumé (ma femme) dément catégoriquement avec des preuves de la vie quotidienne à l’appui. Mais apparemment pour le juge ceci n’est qu’un détail. Il n’est pas gêné non plus dans ces circonstances pour présenter ses conclusions comme avérées au conditionnel passé « aurait tenu des propos ».

En ce qui concerne l’expression «vivant seul dans une pièce fermée» dont l’auteur véritable est toujours Mme Maurer, j’ai déjà eu l’occasion de dire au juge (mais cela n’est noté nulle part) que ceci n’est physiquement pas possible. D’abord, parce que j’étais rarement présent dans la journée à la maison. A l’époque de cette accusation je travaillais de 9h à 18h en dehors de Strasbourg, à Geispolsheim, et je ne pouvais pas rentrer à la maison avant 19h. Après mon arrivée on se mettait à table pour dîner et vers 20h les enfants commençaient à se préparer pour la nuit. Ensuite, parce que dans la chambre en question se trouvent le lit conjugal et les armoires avec les vêtements de toute la famille ainsi que : la télévision, la vidéo et l’ordinateur – des appareils aussi à la disposition de nos enfants. Comment aurais je pu alors garder fermée la chambre ? Et il y a une autre preuve de mon ouverture et non pas de fermeture envers les enfants - mon activité bénévole au sein de l’école maternelle de mes fillettes (cf. le certificat de l’école en pièce jointe). ; « S’agissant de la demande d’expertise de Monsieur TANUSHEFF, il apparait que d’une part le rapport d’expertise psychiatrique du docteur MAY date d’à peine plus d’un an, à savoir du 20 février 2008 et d’autres part que cette expertise conforte au demeurant des observations antérieures de divers intervenants.(…) En conséquence, il y a lieu de rejeter la demande de nouvelle expertise qui ne parait pas nécessaire. » - La conclusion présente dans cet extrait est impropre pour plusieurs raisons :

1) la précédente décision du juge n’a été prise que pour une durée d’un an. Dans la logique de la loi elle prend fin une fois le délai expiré. Si toutefois il doit y avoir un renouvèlement de la mesure, la décision doit être prise sur la base des événements qui se sont produits dans l’intervalle, sinon on peut être condamné continuellement pour la même chose.
2) Le fait que l’expertise française date d’à peine plus d’un an n’est pas une preuve valide. Dans ce secteur de la médecine, en dehors des pathologies psychiatriques d'évolution chronique (les schizophrénies), les pronostics sont dynamiques. Ce n’est pas par hasard qu’il est exigé, pour faire entrer quelqu’un à l’hôpital psychiatrique, deux certificats médicaux datant de moins de deux semaines.
3) L’expertise du Dr May, contrairement à l’expertise bulgare, n’est pas faite en collaboration avec un psychologue. Seuls les psychologues peuvent se prononcer sur les traits durables ou permanents de la personnalité (le médecin ne fait qu’à diagnostiquer un état présent à un moment donné).
4) Le fait que l’expertise «conforte au demeurant» des observations antérieures n’est qu’une spéculation. Le médecin qui concluait que je suis paranoïaque sur la base de ma contestation des rapports qu’il avait en sa possession, ne pouvait pas raisonnablement douter qu’il n’était pas en présence des faits avérés (les rapports soumis par le juge) mais des allégations non débattues.
5) Le refus d’une contre-expertise ne peut pas se fonder sous le prétexte qu’elle s’oppose à l’expertise initiale qui de sa part conforte les observations antérieures. Si ceci pourrait être pris en considération, aucune contre-expertise ne sera jamais accordée. C’est par définition le but d’une contre-expertise que d’objecter l’expertise initiale dans ses conclusions qui ont induit l’interprétation contestée des observations.

Or, une nouvelle fois les très professionnelles expertises bulgares qui attestent que notre séparation avec les enfants est une erreur énorme, sont passées sous silence par celui que la loi charge de protection de leur intérêt supérieur. Un intérêt qui certainement n’est pas dans la souffrance d’un éloignement injuste de leurs parents. Comment ne pas me souvenir dans ce cas du professeur français Luc Montagnier et du sort réservé à son expertise qui innocentait les infirmières bulgares et dont les conclusions ont été rejetées par le juge de Tripoli sous prétexte qu’il existe déjà une expertise libyenne qui prouvait le contraire. : « Madame TANUSHEFF a produit un certificat médical attestant d’«une amélioration clinique globalement satisfaisante sur le plan anxieux autant que thymique.» » - A la place de l’expertise bulgare le juge évoque un certificat médical de ma femme sans préciser qu’il est en provenance du Dr Helard, son médecin psychiatre du privé depuis 2007, et qui, même s’il n’est pas celui qui lui a prescrit pour la dernière fois un traitement, continu à suivre son état de santé. Dans cette motivation du juge ne sont pas incluses les véritables conclusions du médecin, favorables à mon épouse. « Ayant eu l’occasion de l’examiner précédemment le 13 janvier 2009, je peux juger de la stabilisation de son état de santé, d’un prix d’un traitement allégé [millepertuis], ce qui peut être interprété comme une nouvelle amélioration clinique. Ces éléments plaident en faveur d’une évolution positive et permettent d’extrapoler un pronostic favorable.» (cf. l’attestation médicale de Dr Hellard du 25 mars 2009 en pièce jointe)

« (M Tanusheff) revenait de manière incessante sur les «injustices» dont il s’estimait victime, affirmant avoir été «dénoncé» par les services sociaux (non par les services mais par Mme Maurer) et comparant la situation «d’aide imposée» à «l’invasion de l’Irak par les Américains.» » - Un ultime hommage à l’art de sortir du contexte de ce juge. Il cite ici un passage du rapport du 11 avril 2008 de Mlle Pétetin l’assistante éducative. Mais si le juge avait habitude de vérifier la source de ses allégations, il pouvait savoir que les propos sont en provenance de Mme Lenz, le supérieur de Mlle Pétetin. Dans une conversation téléphonique avec elle, au début de l’année 2008, je commentais l’intervention de son service en faisant allusion à un de mes articles dans lequel j’analysais l’engouement pour l’action-spectacle dans l’humanitaire et en politique en donnant l’exemple avec la mission ratée de l’Arche de Zoë en Afrique et l’intervention basé sur des mensonges des américaines en Irak - l’article à été proposé au journal «Le Monde». (cf. l’article joint) Or, consciencieusement ou non le juge, en me dénigrant pour mon opinion professionnelle (cf. la page jointe), porte atteinte à la liberté de la presse.

« Les trois enfants, tout en exprimant le manque résultant de l’éloignement familial, n’ont pas exprimé de souhait de retour au domicile » - C’est la manipulation la plus ignoble de toutes car ma femme et moi savons très bien ce que pensent nos enfants. Mais ils n’ont pas été présentés à l’audience pour s’exprimer librement. Un fait qui en soi témoigne une nouvelle fois du préjugement de notre affaire. Nous ne savons pas de quelle manière ont été posées les questions pour influencer les réponses des enfants mais nous connaissons les réponses notées : Miroslav « Si on doit rentrer, j’espère que ce sera en décembre (probablement juin ?) pour finir l’année scolaire. » ; Ileyne « Ce serait bien si papa et maman avaient la même chose, la même maison. Ce serait bien si on était tous ensemble dans la même maison » ; La réponse de notre troisième fille, Yveline, n’est pas notée. Soit elle a donnée une réponse positive, soit elle n’a pas été interrogée, mais quel que soit le cas elle a été présentée par le juge comme refusant de retourner à la maison ! Et ceci est inadmissible pour ne pas dire plus. Mon fils Miroslav a été, à deux reprises, présenté par le juge comme opposé aux mesures (voir plus haut). Après le dernier jugement il ne parvient plus à retenir sa tristesse. A chaque rencontre avec nous il est en larmes. A la question posée par Mme Jacquot Andrés, la travailleuse sociale qui nous observe et nous surveille à la «RESCIF», il lui a expliqué qu’il pleure parce qu’il est séparé de son papa et sa maman.

Le juge, averti par Mlle Krider (cette demoiselle, qui un jour m’a dit en face qu’elle me considère comme «perturbé», et qui nous prive à sa guise de l’une de quatre rencontres mensuelles prévues avec les petits) que les enfants sont éprouvés par la prolongation de la séparation d’avec leurs parents, au lieu de se rendre compte qu’il joue avec l’équilibre psychologique des enfants, a sorti une ordonnance de droit dans laquelle, sous prétexte qu’on parle dans notre lange natale avec nos enfants, il nous a coupé l’autorisation de communiquer avec eux. « De fait, il s’avère que Monsieur TANUSHEFF s’adresse à ses enfants en bulgare lors de ses contacts téléphoniques, ce qui va à l’encontre de l’un des objectifs de la médiatisation des relations ». Or, au lieu de s’occuper du non respect des rencontres avec les enfants de la part du travailleur social - l’article 227-5 du Code pénal prévoit que « Le fait de refuser indûment de représenter un enfant mineur à la personne qui a le droit de le réclamer est puni d'un an d'emprisonnement et de 15000 euros d'amende. », le juge préfère se pencher sur la question qui consiste à déterminer comment transformer une conversation téléphonique en objet de médiatisation sur table d’écoute.

Cette punition de la part du juge est d’autant plus injuste que nous faisions des efforts pour parler en français avec les enfants. Notre fille cadette n’a pas eu le temps d’apprendre sa langue natale et elle ne comprend que le français. Sa sœur commence à oublier le bulgare et elle exige aussi qu’on lui parle en français. Donc nous parlons toujours en français avec nos fillettes et si il y a des mots qui se glissent en bulgare, le fait que les fillettes ne répondent qu’en français, donne la possibilité à ceux qui sont aux écoutes de savoir de quoi nous parlons. Quant à notre fils, il est le seul à pouvoir nous répondre en bulgare mais respectueux envers ceux qui écoutent sa conversation il répond toujours en français. Même la loi concède que « Dans l'application de l'assistance éducative, il doit être tenu compte des convictions religieuses ou philosophiques du mineur et de sa famille. » (Art. 1200 du CPC). Alors, dans quelle langue, selon le juge, doit être exprimée notre foi orthodoxe, en latin ? Dans quelle langue il faut transmettre les idées de notre patrimoine spirituel bulgare, en alsacien ?
Nous n’avons pas la nationalité française et donc aucune obligation légale de parler français. Au contraire, la constitution et les conventions internationales défendent de jure notre différence y compris la possibilité de nous exprimer dans la langue de notre choix. Faire punir pour le simple fait que quelqu’un communique dans sa langue maternelle de surcroit et nationale n’est rien d’autre que du racisme. Dans le refus du juge de laisser partir les enfants pendant les vacances chez leurs grands-parents (la demande a été faite par les parents de mon épouse) est formulée une autre transgression des libertés fondamentales. En fait, le juge nous interdit de choisir notre lieu de résidence et par la même nous empêche de retourner et de nous installer dans le pays dont nous sommes des ressortissants en prenant en otages nos enfants. « Il y a fort à craindre que, dans l’hypothèse d’un départ des enfants en Bulgarie, Monsieur TANUSHEFF ne fasse obstacle à leur retour en famille d’accueil et s’installe sur place avec sa famille. » Or, le juge nous puni pour des intentions et non pas pour des actes, nous puni pour le fait d’être bulgares et de vouloir le rester.

Peu après le dernier jugement, au mois de mai, j’ai demandé de consulter le dossier (Art.1187 al. 2 du CPC) pour que je puisse préparer cet exposé et le mémoire complétif destiné à la Cour d’appel. La réponse m’est parvenue en même temps que la convocation pour une audience du 25 août 2009 liée à la tierce opposition des parents de mon épouse. (cf. l’autorisation et la convocation jointes) Je pouvais consulter le dossier le 19 août prochain donc que pour la nouvelle audience et seulement pendant 1 heure. Or, de facto je suis interdit d’accès au dossier car je ne suis pas en mesure de préparer mon mémoire dans le temps imparti (la loi prévoit que la Cour d’appel statue dans les trois mois qui suivent l’enregistrement de l’appel – Art. 1193 al. 2 du CPC). ...




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 149006
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930