Тапищникът Референдум-дум

В събота (19-ти декември) пуснах коментар в блога на Ралица Ковачева, към статия в която тя представяше референдума за новините на турски като димна завеса за отклоняване на вниманието от възможността държавата да се сдобие със законови средства за следене и контрол. – Аз пък твърдях, че за управляващият ни випусник на школата в Симеоново, едва ли един закон му е кусурът за да си осигури правителството му контрол върху личните ни свободи.

Изказах мнението, че референдумът, бързо ще отпадне като идея, не защото е недемократичен, а защото вече е изиграл истинското си предназначение. – На другия ден Бойко Борисов вече заявяваше, че "допитване" няма да има.

От тази позиция, на човек получил потвърждение на анализа си, искам да доразвия гледната си точка.

Първо, за какво референдум? - Въпросът за официалният език е конституционно уреден и не е необходимо "простосмъртно" да бъде тълкуван. Докато България не е обявена за федеративна държава, официален език в държавните учреждения, каквото е и БНТ, е българският. - Общественият характер на БНТ не променя статута й на държавна институция.

За предаванията на чужди езици могат да се направят специализирани програми, които да се излъчват, както по частни, така и по държавни медии. Тогава, дори и да се превеждат официалните, държавни новини, това би било разглеждано само като един от начините за подпомагане изучаването на конкретния език. Иначе трябва да се запитаме на какво основание другите малцинствени етноси са подценени чрез лишаването им от ефир? Бройката им ли определя значимостта им? – дори и да се прави тази грешка, то за това трябва да има издаден нормативен акт или закон.

Ако някой иска да поддържа езика на етноса си, може да го прави в организираните за целта курсове, да чете написаната на този език литература, да следи съответните чуждоезикови медии. Защо обаче, новините за родината му България, предавани на родния му български език трябва да бъдат превеждани на езика на кръвта му? Биологични или същностни са взаимоотношенията между българските граждани?

Правата (включително и това за комуникация на свободно избран език) на тези, които се изживявят и самоопределят като малцинства в родината си, са гарантирани от международни конвенции, по които  страна е и България. Но става въпрос за индивидуални, а не за колективни права, които единствено конституцията може да регламентира. В противен случай, тя би налагала на мнозинството да се съобразява с частния случай (индивид или малцинствена група), което е недопустимо за една демокрация (по дефиниция демокрацията налага волята на мнозинството над малцинството).

Не става въпрос тук за никаква етническа (не)толерантност а за спазване на законови положения. Уважението към правовата държава би трябвало да стои над личните симпатии. Турците са ни приятели, но те живеят в Турция. България се обитава от българи. Ако в средновековието са възниквали държави на етнически признак, то днес те са организирани около общността на пазара, институциите и ценностите, всичките те закодирани като принципи в конституцията.

Обидно би трябвало да бъде за един български гражданин, според етническата му принадлежност, да се обръщат към него като към циганин или турчин. Не защото е срамно да принадлежиш към тези етноси, а защото другите по този начин му дават да  разбере, че той не е като тях, вменяват му изповядването на небългарски стойности, а оттук му отказват и правото на равнопоставеност спрямо държавата. – Вижте само с какво неодобрение приемат определението помак помохамеданчените ни сънародници, за радост на задграничните ни и съседи и комшии.

Моите баща и майка са родени в София, но техните родители са емигрирали от четирите крайща на Македония и между тях вероятно има и от гръцки и от албански произход – основателят на рода ни е бил сподвижник на Скендер бег. Моите предци са избрали някога, както е модерно днес да се казва, българското. Но защо аз, техният потомък, ако се следва логиката на радетелите ни за малцинствени права, а и на властите в Скопие, да не бъда определен за македонец? Сигурно има такива които си мислят, че това би било "политически коректно" след като българските "турци" продължават да се водят за такива въпреки, че обитават България много по-отдавна отколкото роднините ми.

Никой не ме е питал, но аз се чувствам българин, и най-важното, моята култура, моят светоглед са български. Ако съм в чужбина, ще бъда сочен с пръст като българин не поради произхода си а заради "зулумите" на сънародниците ми, въпреки, че мога колкото си искам да обяснявам, че те са от друг етнос (дори в този случай ще бъда обявен и за расист).

Ако съществува действително "отговорна национална стратегия", тя не би трябвало  да генерира етническо напрежение на държавно ниво с въпроси свирещи на "тънката струна" на "народонаселението", а да създаде условия (а не привилегии водещи до отрицателни нагласи) и на тях - "турците" и другите в тяхното "дередже", за да могат и те един ден, свободно и по убеждение, да изберат българското.

А сега и към вторият, по-важен в политически аспект въпрос, защо въобще референдум? - При очевидно неадекватната му тема, акцента при него явно се поставя  върху самата идея за неговото организиране. Със самото му вкарване в дневния ред на обществото, той вече изиграва предназначението си.

Според мен, свидетели сме на поредното "заиграване" на Бойко Борисов с политическия опонент, за да му даде нишан за равняване и снишаване, по примера на първопроходника в метода и бивш негов обект на охрана и възхищение, др. Тодор Живков.

Отсвирените от титуляра си спарингови партньори РЗС и Атака, само доказват маркировъчния характер на действията на Герб. Слизат от ринга последователно Яни Янев и Волен Сидеров, за да отстъпят място на ББ, истинският кеч конкурент на съперниците си по линия на "знае се кое" направление Гоце и Сокола.

Не че тези последните не са дали достатъчно поводи,  на неговото, бойкоборисово юнашко щение, да ги тръшне истински, още тук и сега, пред очите на всички, на тепиха. Руските интереси са повод  за това и сами по себе си - допуснато е било да се правят несъгласувани изявления по енергийния въпрос, докато "ясната симбиоза" между властовите центрове е изисквала играта да се играе по правилата на  "знае се кой".

Но засега, ББ ще т(р)упа само рейтинг и ще остави собствениците на президентската галера и турската гемия достатъчно читави та да могат и сами, без много чужда помощ, да си ги закарат до бреговете на Лета.

В тон със съвременното схващане за професионалната борба като спектакъл, повечето за пред публика отколкото състезание, родните ни пехливани си играят на кеч - симулират хватки докато достигнат до предварително уговорения, предпоследен като заповедите, резултат - " The show must go on ", както и политиката.

В резултат на спаринговите тренировки на ББ, публичното пространство първоначално стана свидетел на театралния разпад на парламентарната група на "законниците", а впоследствие и на бутафорния, подплатен с шовинизъм, национален референдум.

Никой обаче от организаторите му не се е заблуждавал, че няма да предизвика с него етническо напрежение Именно в тази потенциална заплаха, на вниманието на едно определено лидерско малцинство, се крие истинското послание на тази първа изява на "масовата" демокрация спретната от съгражданите ни с европеизиращо се съзнание – нищо друго да не се беше случило, достатъчно е, че вече може да твърдим, че по въпросите за референдумите и тяхното съдържание гоним швейцарците. 

Пиар заявката на Ахмед Доган, за връщане на аван-сцената, с изявления срещу енергийната политика на президента, в момент, в който, ББ беше "бутнал" едно рамо на гребците от галерата му, та белким по-бързо се доберат до желания от него (ББ) бряг, при това жертвайки за целта една от пионките си, не можеше да не бъде санкционирана и на "турчина" да не му бъде припомнено да си руча жабетата само от отредения му за целта гьол.

"Вкарването обратно в строя", не трябва обаче да се разглежда, за нещо повече от това, което си е всъщност – заиграване с опонента.  Ако има нещо действително недостойно в този случай, това е, че в постигането на тази чисто партийна, обвита в целофан (според определението на самият ББ) цел е впрегната цяла една нация. Жалко наистина, за нас, българите.

Борис Танушев