Предколедно-журналистично

Попаднах на едно текстче. Постнато предколедно в зимата Господня на 2009-та. Опусче някакво рекламно, писано обаче от многоуважаваният в редица недостъпни за мен среди г-н Бареков. Е как при това положение да не го отчета. Не че и други вече не го бяха мернали.  Например колегата Инджев пише, че било патосово (то оттам иде и думата патология) като при Маяковски дето бил казал  “четете, завиждайте, аз съм гражданин на СССР”. Ама моля ви се, какви са тези сравнения? Въпросният поет след това се е гръмнал защото нещо съвестта му не издържала на патоса му, докато при г-на дето го обсъждам тука, няма предпоставки за подобна нелепост (а и за какво да завижда?). Споменава още колегата Инджев и за някаква си мъдрост на някакъв си Лао Дзъ, че ако ти си с чук в ръка всички проблеми ти били пирони, демек лесни, млатиш и си готов. Да ама водещо перо, като това на г-на Барекова, ще направи от лесните пирони стигмати – ха сега де. Не че искам да противореча на колегата Иво, напротив, обратното, с двете си ръце се подписвам под неговото си, но не тук мисля трябва да се постави поантата на обсъждания. Но, хайде да не сам голословен и да дам възможност и на моите читатели първом да си визуализират въпросното материалче:

“На всичките си приятели и многобройни фенове в цяла България искам да съобщя, че взех окончателно решение как и къде да продължа журналистическата си кариера. Решението ми бе лесно за взимане и отдавна обмислено, както повечето неща в моя живот.
Избирам най-свободната медия не само у нас, но и по света. Нищо не може да се сравни с демократичността на общуването и изразяването в интеренет. Аз съм запленен от този нов свят, който открих през последните години. Първо създадох блог, а след това с група изключителни журналисти направихме новаторския за България информационен сайт bnews. С помощта на моите изключително талантливи приятели от интерет бизнеса в САЩ внедряваме непрестанно модерните технологии и новите принципи за правенето на интернет медии. Основният принцип, който различава модерните медии като нашата от по-старите, е собственият почерк в правенето на новините и задълбоченото коментарно начало в тях, което се избягва целенасочено от така наречените медии-официози. Свободата ни липсва изначално, но тя ни кара да я преследваме като несбъднат блян навсякъде в нашия живот.
Поемам тежкия, но благороден кръст, който моите колеги поискаха от мен да сложа върху гърба си, и от началото на 2010 година ставам директор на всички медии, събрани под шапката на „Би Медиа Груп“. В тази медийна група са базирани сайтовете bnews, business post и регионалният информационен лидер news 4000. След Нова година идват много нови изненади и предизвикателства за мен и моите колеги. Очаквайте отново завръщането на култовата рубрика „На Барекадата“ пак в телевизионен вариант, но вече в световната мрежа. Около февруари ще се роди пред очите ви и най-откровенния информационен сайт за светски новини и градски легенди – blife. Ще гледате новини за големи и малки хора в реално време. Очаквайте най-грандиозния проект, замислян някога в българския интернет, който ще промени завинаги представата ви за правенето на телевизия в реално време. Надявам се да докажа на хората, които всеки ден ме спират по улиците, че мойто излизане от големия екран и скачането ми в дълбокия и тайнствен свят на Сбодата не е бил безмислен акт.
Приятели мои, да си пожелаем 2010 година да бъде началото на нова ера в българската журналистика! След завръщането ми от САЩ ще направя специален чат с моите фенове и зрители в bnews и ще отговоря на всички ваши въпроси. Весели Коледни празници! Бъдете здрави и нека Бог бди над Вас! Неговата подкрепа ни е нужна и е единственото сигурно нещо, с което се раждаме на този свят. ”

Ето, видяхте ли? Ако сте стигнали до този ред, значи сте прочели авторекламната одичка стил рококо или пък може би късен барок, (за това още се колебая, но инак бравос за новия жанр), която предложих на вашето внимание. Може дори и да сте разбрали за какво става дума там. Но аз държа да си го кажа и моето ("мойто", както явно е модерно вече), защото много, ама много ме изкефи, направо истински, докато го четях и препрочитах. За посланието в това писание, дето дори за подкрепа Свише намеква, сега няма да дискутираме, аз мисля, че и без това всичко си е ясно по това направление, ами съдържанието – то ми е кахърно. То е така, като четеш много почваш и да се замисляш и ти идват какви ли не на акъла. Та реших аз да анализирам това дето ми се предлага като мисъл авторова. Напоследък, ако сте забелязали, по-първите измежду нас съграждани, непрекъснато ни дават поводи да им се прави психоанализа (то не бяха обратни резби, то не бяха фенерчета, то не беше чудо), та и аз покрай това се заразих. И какво да установя? Човекът не се изказва само от свое име. Нали има един лаф, че проблемът на оня дето бил в психо състояние (нарочно избягвам истинския термин, че знаеш ли с днешните ЗЕСове, бесове, какво може да ти дойде до главата) е, че се държал така сякаш не бил сам, но реално не били и двама. Та значи, търся да открия кой е този втори, та белким помогна с нещо на момчето. И се ровя из текста му като един Стрезов (инспектор беше) и като един Юнг едновременно. „Изключителните журналисти” ли ще да са това, „талантливите приятели” ли? (гледай моля ти се, аз пък си мислех, че е обратното – талантливи са журналистите а изключителни са приятелите) Викам си, да не би пък да е нещо по-така, по-въображаемо демек (пустите му турцизми! - от тройната формула ще да е, още ме държи, май), като „собствен почерк” например, или пък „култува рубрика” или „най-грандиозния проект”? Абе близко е, ама не ми се връзва някак си - не пасва изцяло. И тогава ми просветна – на господина Барекова еша (нещо като хастар и двойно опако) му е Фратьо (да сте си внимавали в класа навремето, ако сега не знаете кой е този херой). Какво съчетание, а? Късен Барок, пардон Барек, и г’син Фратьо. Класика българска. „Да живей” не, ами оттатък. Ще ми разправят после, че нещата се повтаряли само като фарс. Ами! В родни условия винаги има място и за по и за най. И какво сега излиза от моя анализ? Явление, симптом или синдром е въпросното момче? – Аз не зная, а и не смея да се произнасям – не съм ги изучавал тия науки. Друг да постави диаг (опаа, щях да ги оплескам), точката на „и”-то исках да кажа де. Та затова пак съм тук, в блога, не в-ка. Да приканя специалистите да се произнесат.

Хайде сега, да я запушвам вече докато отново не съм се оплел, че то по темата българска журналистика, колкото и да дълбаеш, все няма да достигнеш дъното. То си остава дълбоко и тайнствено като свободата за прегърбения от кръста си директор от текстчето. 

Написа,
Голям-малък човек (да не се бърка с персонажа на Дъстин Хофман, той е живял при индианците, аз при комунистите)

Борис Танушев