Браво на нашето момиче Дара! Спечели при това на юбилейното 70-то издание на Евровизия. Няма как да не се радвам въпреки, че никога не съм долюбвал този конкурс – за мен той е нещо като неолиберална спартакиада в сравнение с олимпиадата, въпреки, че французите се постараха да впримчат и последната в прогресистката си мантра. Но това не означава, че златото получено на тяхната олимпиада е по-малко златно за спортсменски състезаващите се. Вярно, че на Евровизия първото място по правило следва либералния тренд и политически коректното – брадатите “жени“, “дебелото е красиво“, жертвата Украйна (жертва на агресия е, да, но пък надпреварата не е “Ален мак“, или поне не би трябвало да е)… добре, че нямаше на тази “палестински“ представител, със сигурност щеше да отнесе трофея. Трябва да се признае обаче, че организаторите ѝ все пак са ориентирали в новия полъх на нормалното и се опитват да вземат завоя. Тазгодишната не приличаше на правен от Netflix сериал и “малцинства“ не се забелязваха, а ако все пак имаше достатъчно представени “джендъри“, то те не го правеха натрапчиво, още по-малко пък се опитваха да пренапишат “Тайната вечеря“ по френски маниер. Това последното го казвам по повод и на онези, които привидяха в билидъфчето на Дара (не го видях при изпълнението ѝ) сатанински елемент, както такъв и в текста на песента ѝ сравняващ ангел и демон и акцента върху светлината. Това, по аналогия, е като да обвиниш Гьоте в заиграване с дявола в образа на Фауст, а в предсмъртните му думи – “светлина, повече светлина“, признание за сатанизма му (“Луцифер“ се превежда като носител на светлината). Нерде Гьоте обаче, нерде Дара, тук “сатанизмът“ е проявление единствено на синдрома на Нане – Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле…

Имахме направо късмет, че в сегашното издание, някои държави бойкотираха Израел и дори не излъчваха Евровизия, защото видяхме как уредените по правило поддръжници на тази държава гласуваха (предполагам) и с 10-те си гласа, за да може една малка диаспора да изкара най-отпред песен, която не беше нещо специално. Виждайки как стремглаво Израел трупа точки от гласовете на публиката, за пръв път в живота си бях благодарен на една левичарска кауза – пропалестинската, която попречи представителят им да удари тавана. Никак обаче не съм доволен от австрийците (журито) – не дадоха на момичето ни никакви точки при явно открояващото ѝ се изпълнение. Нямаше как да не го свържа с упоритото им нежелание да не ни допуснат в Шенген. Чак такъв резултат от пропагандни внушения не бях очаквал. Но като си припомним за някогашните и сегашните прояви на бае ти Ганя във Виена и, че този град беше свърталище на ДС “търговците“ ни, а май и сега е такъв за наследниците им, някакви основания все пак имат, но не са свързани с изкуството а с политиката. Заслужиха си да делят последното място с албионците.

Не съм съгласен, че песента не била българска - текстът ѝ е универсален, следователно и нас засягащ, отделно, че чуждата музикална критика (Billboard) описва "Bangaranga" като "високоенергиен електронен химн, вплел в себе си български фолклорни влияния", а защо не е на български изпята, мисля, че е ясно. Лично аз имам претенции към нея само за чуждото за нас словосъчетание “бангаранга“, което ако продължаваха да настояват, че има нещо общо с кукерите ни (чрез облекло и фолклорна традиция), щеше да стои като на свинче звънче. Свързващ елемент между тях виждам единствено в създаваната  шумотевица, която гони злото със зло (изкарването на образа му на светло, както е при кукерските ритуали или пък при поставянето на гаргуи по католическите катедрали, го обезсилва и подчинява), но това е далечна асоциация и не само типична за нас.  Добре, че се отказаха от кукероподобните костюми, които освен като проява на лош вкус (кукерите се свързват основно с маските им), щяха да пречат и на танцьорските умения на певицата. Свалените символични маски в началото и без да са кукерски, поне имаха някаква препратка към бунтарския текст. Цялостното излъчване обаче беше на много добро ниво. Момичето ни заслужено грабна трофея. В годината, в която сами се простреляхме в крака с докарването на власт на червенеещите ни “прогресисти“, имахме нужда от глътка свеж въздух и надежда, че не всичко е загубено и че качества на нацията ни като воля, енергия, талант, все пак не са се загубили и се проявяват, когато се работи върху тях.

Поздравления за тях, Дара!

Честито, България!

П.С. Истинското постижение на Дара е първото място по мнение на журито (наградата за най-добро артистично изпълнение). Но е интересно да се види и преценката на публиката. Познатото правило, по което съседните държави се подкрепят взаимно и тази година не направи изключение, независимо от качеството на изпълненията.  Затова е  показателно да разберем кои държави действително ни оценяват и кои не, въпреки че ги мислим за близки приятели, защото да подминеш блестящото изпълнение на Дара няма как да е доказателство за високо мнение или проява на дружелюбно отношение… В крайна сметка, Дара спечели и двата вота и това вече е постижение и само по себе си.

Журито на държавите, които ни оцениха най-високо:
Малта  (12 точки), Австралия (12 точки), Дания (12 точки), Литва (12 точки).

Тези от журито, които проявиха донякъде обективност:
Албания (3 точки), Грузия (3 точки), Италия (3 точки), Белгия (4 точки), Чехия (4 точки), Латвия (4 точки), Хърватия (4 точки), Черна гора (5 точки), Гърция (6 точки).

Онези, на които “не им пука“ за нас:
Португалия (жури 0 точки, публика 6), Финландия (жури 0 точки, публика 7), Украйна (жури 0 точки, публика 4) - че те само таврийските българи в Украйна ако са гласували за нас, могат да донесат тези 4 точки - подозирам, че това по-скоро е отзвук от нежеланието на льотчика да присъедини страната ни към международния специален трибунал за съдене на престъпленията на путин, но Дара, това е тя и родният ѝ талант, не резултатите от проявеното на изборите ни невежество, и тя го доказа!

П.П.С. Bangarang(a) е на креолски и ако се разгледат корените на словосъчетанието - bange, което произлиза от to bange и означава удрям силно, шумно, а rang е rank със значение на ред (ранг), цялото може да се преведе като удрям със сила по реда, по порядките, създавам безредие, хаос, бунтувам се.