Постинг
10.03.2018 12:10 -
Водещ пол при упражняването на насилие над децата е... женският
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2018 12:36
Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 10.03.2018 12:36
Тъй като заиграващата се с мъжкия пол като априорен източник на насилие Истанбулска конвенция включва и борбата с насилието над деца, ще си позволя със статистическите данни от две графики да покажа, че що се отнася до тях (за деца се водят до 21 годишна възраст вкл.), насилието е главно институционално и в по-голяма степен се дължи на женския пол (sexe), отколкото на мъжкия.
Данните са от годишен статистически доклад / http://www.allo119.gouv.fr/sites/default/files/upload/content/activite/RA_2011.pdf / предназначен за френското правителството. Засягат използването на спешния телефонен номер за деца в опасност във Франция - 119. Систематизирането и анализирането им се извършва от Националната обсерватория за защита на децата (ONPE) в сътрудничество с отговорната за тел. 119 Национална служба за телефонен прием на детството в опасност (SNATED).
Избрал съм съзнателно данни за 2011 г., защото това е годината на ИК, но те могат да се проследят, както назад до 2005, така и напред до 2016.
Първата графика е озаглавена “Разпределение по пол на извършителите (на насилие) спрямо връзката им с детето“
Почетното място тук е отредено на институционалното насилие, където водещи в него са жените с 54% срещу 30% за мъжете.
Следват бабите и дядовците с 60% за жените и 36% за мъжете.
След тях се нареждат родителите с 61% за жените и 39% за мъжете.
Още 6 вида връзки с насилника са изброени, но като се тегли чертата предвид и на честотата, жените са водещият пол насилници с 54,5% срещу 44,5% за мъжете.
/недопълването на процентите до 100 се дължи на неуточнения пол на извършителя на насилие/.
Втората графика е озаглавена “Разпределение по пол на извършителите (на насилие) съгласно естеството на опасността.
По вид опасност водеща е липсата на грижи за децата, като за нея са отговорни в 69% от случаите жени и в 30% мъже.
Следващата засяга лошите образователни условия. Съответно отговорни за това са жените - 64% и мъжете - 33%.
Следва психологическото насилие с виновни 53% жени и 46% мъже.
След него се нарежда физическото насилие, като едва тук се забелязва минимален превес на мъжете, които са 52% срещу 47% за жените.
Отчетлив превес на мъжете се наблюдава само при сексуалното насилие 79% за мъжете срещу 15% за жените, но пък те са най-малобройните случаи.
Като цяло, ако се вземат предвид всички критерии за насилие и честотата им, жените отново са водещи в насилието с 50,5% срещу 44,5% за мъжете...
Та така за “слабия пол“ и ИК, която определено спекулира с пола - мъжът за нея е само мюре - като източник на насилие, за да наложи неутралността (и неразличимостта) на половете чрез социалните им роли. Никак не е случайно, че в частта си за жените и децата конвенцията може да бъде изменяна но не и там, където става въпрос за защита на джендъра - идеологията на свободно избираемата роля на пола. Той е истинският ѝ “обект на желанието“.
Данните са от годишен статистически доклад / http://www.allo119.gouv.fr/sites/default/files/upload/content/activite/RA_2011.pdf / предназначен за френското правителството. Засягат използването на спешния телефонен номер за деца в опасност във Франция - 119. Систематизирането и анализирането им се извършва от Националната обсерватория за защита на децата (ONPE) в сътрудничество с отговорната за тел. 119 Национална служба за телефонен прием на детството в опасност (SNATED).
Избрал съм съзнателно данни за 2011 г., защото това е годината на ИК, но те могат да се проследят, както назад до 2005, така и напред до 2016.
Първата графика е озаглавена “Разпределение по пол на извършителите (на насилие) спрямо връзката им с детето“
Почетното място тук е отредено на институционалното насилие, където водещи в него са жените с 54% срещу 30% за мъжете.
Следват бабите и дядовците с 60% за жените и 36% за мъжете.
След тях се нареждат родителите с 61% за жените и 39% за мъжете.
Още 6 вида връзки с насилника са изброени, но като се тегли чертата предвид и на честотата, жените са водещият пол насилници с 54,5% срещу 44,5% за мъжете.
/недопълването на процентите до 100 се дължи на неуточнения пол на извършителя на насилие/.
Втората графика е озаглавена “Разпределение по пол на извършителите (на насилие) съгласно естеството на опасността.
По вид опасност водеща е липсата на грижи за децата, като за нея са отговорни в 69% от случаите жени и в 30% мъже.
Следващата засяга лошите образователни условия. Съответно отговорни за това са жените - 64% и мъжете - 33%.
Следва психологическото насилие с виновни 53% жени и 46% мъже.
След него се нарежда физическото насилие, като едва тук се забелязва минимален превес на мъжете, които са 52% срещу 47% за жените.
Отчетлив превес на мъжете се наблюдава само при сексуалното насилие 79% за мъжете срещу 15% за жените, но пък те са най-малобройните случаи.
Като цяло, ако се вземат предвид всички критерии за насилие и честотата им, жените отново са водещи в насилието с 50,5% срещу 44,5% за мъжете...
Та така за “слабия пол“ и ИК, която определено спекулира с пола - мъжът за нея е само мюре - като източник на насилие, за да наложи неутралността (и неразличимостта) на половете чрез социалните им роли. Никак не е случайно, че в частта си за жените и децата конвенцията може да бъде изменяна но не и там, където става въпрос за защита на джендъра - идеологията на свободно избираемата роля на пола. Той е истинският ѝ “обект на желанието“.
Няма коментари
