Поне до следващите избори

Повод за този кратък материал ми даде т.н. "Българската Коледа" - благотворителна кампания под личния патронаж на Президента, която тази година отчете рекорден спад на събраните за целите си суми.

Естествено, мисля си, ако благотворителността е мероприятие, при това дирижирано от бракониер в полето на общата ни надежда, това би довело най-вече до криза в доверието. Ако виновните за хаоса и непукизма в системата за подпомагане, се оневиняват с показни инициативи прехвърляща отговорността им (а не директорските им постове) върху плещите на невинните, това по-чувствителните сигурно ще го изживеят като чувство за вина, а по-обръгналите като опит за демагогия.

Но има повод и повод за благотворителност. Не е едно и също дали подпомагаш жертвите на цунами в Азия или жертвите на глада в Африка. Във вторият случай, потърпевшите са жертва не на природно бедствие а на политическо. "Цунамито" на корумпираните им правителства ги е изхвърлило зад борда. И въпреки това се организират концерти за спасяване гладуващите деца в Африка а не манифестации с призиви за осъзнаване на властимащите.  

Ако пренесем благотворителността от африканските по българските обществени ширини, то въпросът за: като що е това президентска коледа и има ли тя почва у нас?, може да бъде разглеждан и като роден вариант на SOS за политическо бедствие в SMS формат.

Трябва ли да отвръщаме поглед от мизерията, която ние, със собствения си електорален вот сме подпомогнали? Светът, какъвто го познаваме е несправедлив, има нужда от идеи за промяната му но и от морал, поне до следващите избори, когато ние всички отново ще опитаме (би трябвало да сме си го обещали вече) да направим така, че моралът да ни съпътства целогодишно.   

Да, цинично е наистина, тези, които с безхаберие и ортащина са отговорни за окаяната ситуация, именно те да апелират към нашето съзнание с познатото ни от миналото "дайте да дадем". Но пък с това ни дават и повод да осъзнаем тяхната неадекватност.  

Отказвате ли се от демокрацията само защото 10-ти ноември беше дело на комунистите? (принудата да го осъществят обаче не беше залегнала в идеологията им) Отричате ли се от църквата само защото начело й се мъдри полковник от ДС? (нейното съществуване обаче не е преходно  какъвто е "светиня му")

И аз съм от тези, които си мислят, че мнозина просяци печелят повече от нас. Но не бих искал да съм на тяхно място с цената на висене по ъглите в студ и пек, или не дай си Боже с осакатени крайници. Нека играят ролята си, ако са добри, за това ще получат възнаграждението си. Още повече, че давайки им, ние "рискуваме" да попаднем и на истински нуждаещи се. Важен е не толкова жеста, колкото съзнанието, че сме способни да дадем.

Колко повече, това разсъждение би трябвало да е валидно за доказано нуждаещите се, които, макар и малко тарикатската, БНТ ни сервира по време на вечерната софра пред телевизорите разчитайки "гузната" от ситостта ни съвест да посегне към GSM-а.

Вярно е, че милосърдието трябва да е целогодишно, а не кампанийно за замазване на несвършеното през годината и за закръгляне печалбите на мобилните оператори. Вярно е, че децата са специално подбрани и има незаслужено отхвърлени.

Но обяснете на сляпото дете, че е било  "недостойно" в резултат на кампанията то, вместо някое друго, да прогледне. Един повод да бъдем милосърдни никога не е излишен. Та кое друго по-стойностно бихме искали да усетим в ближния си ако не неговата съпричастност към другия, неговата "човечност", която създава чувството ни за (съ)общност. Хората имат нужда да възпитават в себе си милосърдието.

Нека да не изхвърляме заедно с родилните води и бебето. Поне до следващите избори, когато ще отхвърлим въобще необходимостта да акушираме на бракониерски грехове.

Борис Танушев