Какво е общото между  дигитализацията и пола? Ако не си мизогин, андрогин или хомофоб, за да доказваш  превъзходството на собствената си полова принадлежност в интелектуалните занимания – нищо.  Не така мисли обаче Европейската комисия, която оценява дигиталните умения на ученици и учители у нас чрез анкета част от програмата SELFIE (самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии),  в която участниците трябва да попълнят накрая и половата си принадлежност, като в графата фигурират освен опциите за момиче и момче и тези за “друго“ и “предпочитам да не казвам“.  

Не се наемам да гадая за всички измерения  на подбудите на еврократите да  съешат  пол и цифровизация,  но няма как да не направи впечатление, че след  Истанбулската конвенция, това е поредният опит (“жанровите“ НПО-та също действат в тази посока) в дневния ред на обществото да се вкара през прозореца (ако правите връзка с този на Овертон, няма да сбъркате)  джендър постулатите за полиморфността на половете (“жанровото“ им разнообразие според К. Я.).  Разнообразие  пробутано  в пакет с  нямащи нищо общо други програми, както някога продаваха сп. “Паралели“ в комплект с в-к “Работническо дело“.

Помня как се присмиваха (когато не ги обиждаха директно на фашисти или дебили) “прогресивните“ представители на т.н. умнокрасиви на опонентите на ИК, за това, че на последните им се привиждал някакъв трети пол в конвенцията въпреки, че на никой от сериозните ѝ критици, и през ум не му е минавало да оборва химери. В крайна сметка, ценностните и правните ѝ  несъответствия бяха много добре посочени от Конституционния съд.

Да, но май ще се окаже, че самите промотори на джендър идеологията са живеели с мисълта за някакъв трети пол. Разбира се, тук “трети“ е обобщено, категориално обозначение за  всеки един от 29-те пола (с мъжкия и женския те са общо 31 според официалната, на града Ню Йорк,  класификация).  Всеки от тях се води за различна gender identity – тоест, това са 31 конструкции, инвенции, на базата,  на които се изгражда и съответната социална роля. Идеологемата на това разбиране е,  че полът не е основан в природа, а в инвенция.  Така, че когато говорим за мъжки или женски пол с терминологията на джендърската идеология, разбираме не биологични такива а социални.

Следователно,  когато критиците на критиците на ИК са се подигравали за “третия пол“ изхождайки от предпоставката, че противниците им са разбирали под това някакъв трети биологичен, те самите са ставали за присмех, защото ако мъжкият и женският пол са само 2 от 31 конструкции, то всяка една от оставащите 29 може да бъде разглеждана като трета спрямо първите две.  Ако ли пък допуснем, че са смятали, че 31 различни социални роли са се базирали единствено върху двата биологически пола, то може сериозно да поставим под въпрос интелектуалното ниво, на което те са усвоявали “учението“ за флуидността на половете.

В нашия език, когато искаме да обозначим едно определено множество от същия порядък извън конкретно дефинирана/и  единица/и използваме термина “други“.  Затова, когато той се появи в една анкетна карта заедно с конкретно посочена полова принадлежност, не може  да се тълкува другояче освен като пол извън  посочените, тоест, като трета възможност за пол   (една от оставащите 29). Ерго, от най-високо място – самата Европейска комисия – ни се съобщава, че те смятат, че съществуват и други полове извън посочените два и не само го твърдят, но и под най-различни предлози ни го навират този пол. Може само да си пожелаем, че навирането ще си остане фигуративно, но за целта ще трябва много да внимаване за кого гласуваме на европейските избори.