Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 11:51 - Лявоцентристката либерална “Да, България“
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 447 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 25.01 20:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Макар и да звучи правдоподобно като теза, но корупцията не е някаква отвъдна същност, поради което е без значение от ляво ли, от дясно ли се е стоварила върху главите ни. Колкото и голяма да е, тя е само симптом на болестта на прехода, която се разви поради липсата на превенции като декомунизацията и лустрацията. Палиативно ще е лечението ако се третират само последствията а не причините за заболяването. А те са идентични с инфекцията предавана по комунистически път и изискват дясна терапия. Не може да предпишеш на пациент с лява анамнеза “още от същото“ или плацебо и да очакваш подобрение.

Позицията “няма ляво, няма дясно“, несъобразявайки се с етиологията на корупцията, на практика не е по-различна от твърдението “всички са маскари“ - и двете прехвърлящи отговорността от заразата върху заразения. Подобна политическа нирвана в убежденията без съмнение е удобна за бизнес формация, чиято цел в парламента е единствено прокарването на лобистки закони, но е несъвместима с партия, на която ще се наложи да стикова идейните си ценности и управленска програма с потенциалните съюзници, ако желае да надхвърли първоначалния хоризонт на “преуспелите“ си учредители.

Когато става въпрос за съюзници, ценностите на една партия се определят не толкова от нейните членове - те не стават повече или по-малко ценни в зависимост от социалната си реализация - колкото от философския фундамент, на който тя стъпва. Айн Ранд го формулира: “Никоя революция, независимо колко справедлива, и никое движение, независимо колко е популярно, не са постигали успех без политическа философия, която да ги води, да определя посоката и целта им.“ Според ДАБГ обаче, ценностите могат да почакат, защото като първостепенна задача се определя премахването на корупцията а не диагностицирането на първопричината. Представете си обаче хирурзи, които имат “експертизата“ да изрежат туморно образувание но неглижират резултатите от биопсията, поради което не оперират достатъчно дълбоко и не отстранят изцяло болната тъкан, с което сами предизвикват метастазирането му.

Подобен отказ от политическа разпознаваемост не е изключение, но е характерен най-вече за режимите с “ръководна роля на Партията“. При тях плурализмът е непознато явление и политическият въпрос се изчерпва с този за властта, където да си партиец означава да си овластен. Когато идеологията се отрицава, призивът “Политизирайте се“ се изпразва от съдържание и звучи не по-различно от властовия “Партизирайте се“. След като съществува не идеологическа общност а само тематична - антикорупцията - изгледите за влизане  в парламента са достатъчни, за да привлекат масово и аполитични индивиди, които виждат в членството си единствено начин за разрешаване на личните си казуси и каузи. Според израза на проф. Николай Слатински: “най-безрисковият бизнес с най-висока възвръщаемост и най-изгодни финансови и имуществени удари у нас е властта“. В този перспектива, популярността на партията всред предприемачите не е най-добрата нейна атестация.

От друга страна, вярно е, че тя е богата с всички свои привърженици, но нейната динамика се определя единствено от хората с действителен политически профил, каквито са гражданските активисти, обществено ангажираните интелектуалци и особено хуманитаристите, защото те са тези, които “професионално“ са призвани да генерират идеи. Последните обаче са единици в ДАБГ за сметка на споменатите вече “предприемачи“ и юристите, на които силата е в писането на закони, но не и в обосноваването на тяхната философия, в анализа за необходимостта им, в проследяването на ефикасността и на последствията от прилагането им. Отсега е ясно, че декларативният отказ от ситуиране в политическия спектър, освен загуба на ценно коалиционно време в предизборна обстановка, поражда и криза на представителността за самата партия, което няма как да бъде скрито зад изобилието от ентусиазъм.

Независимо от всички конюнктурно подчинени опити ДАБГ да прикрие същността си, тя е казала достатъчно, за да бъде очертан нейният профил. Да започнем с очевидното, че когато заявяваш, че не си нито в ляво, нито в дясно, сам се позиционираш в центъра. Там има две възможности - или си популист, или либерал, тоест, или си служиш с квалификации, или с доводи. Доколкото “Политизирайте се“ никога няма да се появи в устата на един популист, за когото лидерството е водещо, и доколкото нивото на ДАБГ е над раздаването на епитети, може да се допусне, че тя  е либерална. Друг показателен момент е подаването на оставка на лидера на формацията от поста министър на правосъдието. Една от основните либерални ценности е индивидуалната отговорност и този негов жест също се вписва в либералната представа. Основното доказателство обаче си остава изповядваната политическа философия, колкото и тя съзнателно да не се афишира.

Отличителни за либералните ценности са вярата в свободата като върховен политически принцип, споменатата вече отговорност за действията на индивида, ограничаване правата на държавата. Водещата между тях е свободата разглеждана като негативна и позитивна. Първоначално, от Джон Лок през Адам Смит до Джон Мил, тя се дефинира като негативна, което се изразява в отсъствието на външна намеса или принуда от страна на властта или на другите индивиди, тоест, това е свободата от външни ограничения на един по същество егоистичен (“естественото състояние“), обърнат преимуществено към себе си индивид. От края на 19-ти век за нея се говори вече и като за позитивна, разглеждана като свобода от вътрешни ограничения.

И тук започва интересното, което ни отвежда и към формацията на Христо Иванов и нейните претенции за участие в политиката. Неразделна част от концепцията за позитивната свобода е идеята, че тя се определя от способността на гражданите да участват в управлението. Тя е акцентирана върху социалната роля на свободния човек. Обществото е разглеждано като едно органично цяло, в което всички имат задължението да допринасят за общото благо. Позитивната концепция е централна идея на социал-либерализма, тя оказва влияние и върху политическата философия на социалната демокрация. В САЩ под либерализъм се разбира именно социалния либерализъм, той се определя като лявоцентристки и негов носител е Демократическата партия.

За лявоцентристка, следователно, трябва да се приеме и идентичността на новата партия, което се потвърждава и от наблюдението на политолога Огнян Минчев върху състава на ръководството ѝ. В същото време, подкрепа за реформите, които тя иска да проведе, може да дойде само от опозиционното на статуквото дясно. От онова дясно, което се опитва да създава, а не да преразпределя, което разчита на иновациите а не на фондовете, което не си ляга и става с името на народа, което, и това е негова отличителна черта, вярва, че справедливостта е основополагаща за обществения договор... Трудна задача, ако предварително си го изключил от политическата си координатна система.                            

Борис Танушев



Гласувай:
1
1



1. boristanouscheff - “успелите“ се “политизират“
17.01 10:48
Илиян Василев:

“Масовия пример - на завършилите добро образование, които влизат в партии защото това е пистата, по която могат да влязат във властта и чрез нея да станат много по-сигурно богати, отколкото през пазара. Трябва им партия и достъп до публичните ресурси.

Партиите са бизнес, при това по-доходоносен и от наркотиците и хазарта, защото са легитимен, на практика безрисков начин за преразпределение на средства и възможности. В своя полза.

За това не се чудете, че завършили и с добро образование се ориентират към политически кариери.“
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 153905
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930