Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2013 15:15 - Олигархия и преход(ност)
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1648 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.12.2013 17:47


Нека за яснота да започна с едно схеметично разграничение. Капитализмът и демокрацията са съответно икономически и политически системи, докато комунизмът, фашизмът и нацизмът са доктрини обхващащи едновременно социалната, икономическата и политическата сфери, тоест, те са идеологии и следователно неприложими към само една от съставните си части без да има отражение и върху останалите. При фашизма, например, не може да се разглежда изолирано ограничаването на индивидуализма без това да се свързва с корпоратизма (симбиозата между синдикати и работодатели) и абсолютния контрол от страна на еднопартийната държава.
Нито капитализмът в своя изчистен вид - като личен интерес и частна инициатива, нито наложилата се като негова надстройка представителна демокрация, могат да бъдат непротиворечиво обхванати в една идеологическа схема, доколкото те са основани на самостоятелно развивани стойности. Въпреки, че днешната либерална демокрация в битието си на политическа система препраща към общата ценност свобода и за обществените и за пазарните взаимоотношения, то в интерпретацията й се включват както кейнсиански теории за интервенционистка икономическа политика - благодатна почва за налагането на социализъм, така и контриращите ги либертариански по същността си идеи на Хайек за спонтанния ред в отношенията и тезите на Айн Ранд за рационалния егоизъм противостоящ на колективистичния манталитет.

След неуспеха на тоталитаризма да произведе суровината за идеологическия си Голем (библ.) от преработката на модерните идеи на индустриалното общество, икономическите, политическите и социалните дейности водят по-скоро паралелно, отколкото системно или евмонично (хармонично в законите) съществуване. Общият им знаменател, след скобата на лагерните режими, продължава да е демократичното държавно устройство. Този факт обаче, лишен от доктринална защита, е сам по себе си условие но не и хоризонт за ценностната ориентация. Разнородното в интересите си общество не открива общоприемлива за следване политическа визия, която едновременно да му гарантира и индивидуално благополучие и комфортна стабилност на възгледите подложени на изпитание от, най-общо казано, глобализационните процеси. Тези дадености, заедно със слабостта на гражданската традиция, създава в обществената тъкан интерпретационни откъм морал и законност ниши населени с екземпляри от рода на партийно и звонково привилегированите, "посветените" от братствата, нетрадиционалистите в сексуалната ориентация, синовете на лейтенант Шмидт... Те образуват недосегаема поради необхванатостта си от кодификация група - т.н. олигархия по силата на обстоятелствата, за която липсата на изборна легитимност не е пречка а предимство, доколкото тя съществува в здрача на публичната зона, откъдето неуловимо за непосветените управлява лобистките си интереси.
       
Четвърт век вече, тези отговарящи напълно на определението за олигарси хора упражняват власт в името на личното си облагодетелствуване. Към тях, като влияние с възможност за направляване динамиката на обществените процеси, се причислят и шефовете на икономическите картели, банковите и финансови ръководители, влиятелните журналисти и медиините босове. Техен приоритет е задълбочаване на съществуващото материално неравенство, но не, за да убеждават наивниците - вижте колко е лош капитализмът - така или иначе той си остава без алтернатива, а за да може натрупаният от тях капитал да придобие тежестта на социален престиж и доказателство за капацитет (честните частници, юпитата, успешните предприемачи...) с оглед намесата им в свой интерес при взимането на важни за държавата решения.
 
Настоящето българско правителство, повече от всички предшествали го, дава доказателство и за възможността за преливането на обстоятелствената в институционална (исторически - еднопартийна) олигархия. Макар, че путиновият авторитарен режим засега е само пожелание за тукашните му адепти, обявеното за експертно правителство по негов маниер прокарва безотказно и единодушно спусканите му нареждания от управляващата го задкулисно дву(три)партийна коалиция съставена от интереси, само последният, от които, би могъл да претендира за някакво съответствие с предизборни обещания. В резултат, държавата се поставя финансово на колене с поемането на нови кредити в тежест на бюджета, тоест на данъкоплатеца, чието основно предназначение е да потънат в нечии джобове, докато в същото време се намаляват данъците от хазарта и се сменят неудобните митнически началници...

Сама по себе си институционалната олигархия е с противоречива същност. Съвместима е с капиталистическите взаимоотношения (притежанието на средствата) като социологическа реалност, но е несъвместима с принципите на демократичното устройство като политическа система (властта се упражнява отвъд делегираните правомощия). Докато при демокрацията водещо начало е разделението на властите, то при олигархичното управление е характерно взаимодействието им (тефтерчетата на Красьо Черния и на Филип Златанов). Стига се до интеграция между политическите и икономическите кръгове (обръчите на Доган) и дори до персонализация на симбиозата (случаят Пеевски), за да се подсигури, че управлението на обществените дела няма да влезе в противоречие с частните. Единствената, но затова пък лесно преодолима трудност пред олигарсите, е в представянето на задкулисните им действия като част от нормалното функциониране на демокрацията. Дори и да се получи пробив по веригата и някоя от сделките им да се освети като порочна, те ще ни убеждават с помощта на присъдружния си медиен апарат, че всичко е въпрос на гледна точка и по-важно е обстоятелството, че те са народни избранници, на тях им е оказано доверие и те легитимно представляват обществения интерес. Същественото за тях е да поддържат илюзията, че случващото се е резултат от демократична процедура и че независимо от крайните резултати, гласоподавателят е този, който в лицето на своите представители решава - това е типичен пример за злоупотреба с принципи, когато те не се обвързват с изискване за морална отговорност (КОЙ?).

Ако има някаква формула за управление валидна и за двете разновидности на олигархията, то в българските условия тя би изглеждала така: власт - преход - власт прим. Не обаче тоталитарният генезис на трансформиращите идеологическата си власт в икономическа участници в нея е основният проблем, а така нареченият преход като не-морално случване създаващо привидности и разчистващо пътя пред недължима материална и социална база. Комунистите тук са само възползвалите се от добрата си стартова позиция. Но дори и тя нямаше да бъде фактор за тях и подобните им, ако насреща си имаха малко повече гражданска култура, която да наложи прилагането на лустрационни закони. Към това трябва да се добави и обстоятелството, че развитието на капитализма естествено преобразува наследената от тоталитаризма колективистична култура на обществото в индивидуалистична, което е предпоставка за неговото фрагментиране, а оттук и за трудността то да отстоява обща кауза и да противостои ефективно на олигархичната подмяна на ценностите.

Пребивавалите през годините във властта публични формации, включително и политическите партии, трябва да си дадат сметка, че извън членската си маса, в очите на обществото те не са стойностен коректив на задкулисната действителност. Те повече или по-малко се асоциират с развитието на олигархичния модел, защото той се предопределя не от наличието на идеологически различия между (съ)участниците в него, а от съчетанието между власт и пари. Припознатите като част от установеното статукво медии също трябва да се разглеждат във връзка с олигархичната система, доколкото те се изживяват като една от властите - четвъртата и в угода на собствениците си влизат в противоречие с принципа на информирания обществен избор разпространявайки преимуществено жълта информация, пиар статии и анализи съобразени с "опорни точки".    

Само една хоризонтално изградена на принципа на равнопоставеността на участниците в нея обществена структура може да отхвърли от себе си съмненията за користни домогвания и възпроизводство на статуквото и да мобилизира за общата цел - рестарт на системата. Тя би трябвало да е под формата на платформа федерираща в себе си и граждански и партиини организации с вододел не програмни а ценностни различия, не лидерска а идейна представителност - в това отношение, движението "22 септември" е добър пример - не Радан Кънев и Бойко Борисов, а съмишлениците им, не Евгений Дайнов и Евгени Михайлов, а предложенията им...

Липсата на морал разбуди гражданската съвест, изискването за почтеност я обедини, стремежът към справедливост ще я поведе. Никога тези фактори не са присъствали в сметките на олигархията. Нека бъдат изведени като водещи - другите сами ще открият в носителите им различните. С "прехода" трябва да се приключи веднъж завинаги. Краят му, ще е край и на породения от него олигархичен модел.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370441
Постинги: 60
Коментари: 98
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031