Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2013 23:49 - Страницата се затваря, но прочетеното остава
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1274 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.09.2013 00:17


Здравейте приятели! Денят на Съединението (и земетресението) е ден първи и за наново събраното ми семейство, което не природните стихии, а човешката убогост се опита да попилее.

От вчера (събота - 21-ви) фактът е официален - СС (социалните служби) и свързаните с тях (не)правосъдници си свалиха окончателно ръцете от мен и семейството ми. Трудно ми е обаче да се зарадвам - постигнатата победа е пирова - откраднати бяха от мен, съпругата ми и децата ни цели 5 (от общо 6 омърсени от допира им) от най-хубавите ни години заедно - на детството и свързаните с него съвместни радости и изживявания. Второ подобно изпитание, лично аз, не бих могъл да преживея, но дори и сега, раните в душите на всички ни са достатъчно дълбоки, за да напомнят за себе си през целия ни живот.

За съжаление, извършеното с нас мародерство не само, че не е изолиран случай, но има тенденция да се превръща в практика за СС. Дори и да се премахне чисто човешката сакатост от чиновническия аспект  на тези служби и социопатията на ръководещата ги социална инженерия, пак ще си остане системният фактор - институционализацията от държавата на дейността по "защита" на децата ни.

Ако оставим настрана попечителството над изоставените деца и сираците, което е вид социална услуга без правни последици за трети лица, то  "защитата" принципно се разпростира върху всички деца, което само по себе си е вече проблем, независимо от това как е редактиран текстът, който я обуславя.

Съществуването на подобна формулировка предполага най-малкото две неща - 1) допускането, че родителите са потенциално неспособни да отглеждат и възпитават децата си и 2) дейност по създаване на добре развита база, която да поеме, откъснатите по горните критерии от родните им домове,  деца за "настаняване".  

Оттук обаче следват и две напълно логични заключения, които всъщност са и "обективната" основа на порочните практики. - 1) родителите са (не)законно третирани като "виновни по презумпция" източници на заплахи за децата си (природното, естественото състояние на нещата е те да са отговорните за тяхната закрила), с всички произтичащи от тази постановка последици от държавно субституиране с цел контрол, намеса и ограничаване на личния и семеен живот и свързаните с него права и свободи и 2) необходимостта от поддържане на изградените вече структури - специализираните домове и наетите приемни семейства, които трябва да се захранват редовно с "материал", за да функционират нормално, без риск от сътресения за системата, което би се случило ако бъдат лишени от финансовите си субсидии или принудени да уволняват поради непълна натовареност.

Точно от това последното - икономическият паваж на "добрите намерения" - част от който бе и случаят с моето семейство, се страхувам най-много и то ме изпълва с песимизъм за настоящето. Философски погледнато, крайното развитие на една система, винаги води до нейното самоотричане, но не и задължително до нейното самоунищожение и докато нейната порочност се осъзнае, "закрила на детето" ще погуби много повече съдби, отколкото ще спаси.

Разрешението е едно - изземване от държавата на функциите по "закрила" на детето, или поне паритетното участие в тях на гражданското общество. Единствено доброволните приемни семейства трябва да поемат грижата за нуждаещи се (и то доказано в открита и прозрачна процедура) от настаняване деца. 

..............

  "Те" ми отнеха години от живота, аз обаче си спечелих кауза, от която нямам намерение да се отказвам. Надявам се, да не е далечно бъдещето, в което ще докажа правотата й!

Борис Танушев



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 149041
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930