За да си възвърнем не толкова оптимизма, колкото надеждата, недотам убедеността а вярата в деня "след", не е достатъчно само да отхвърлим убогостта на настоящия. Трябва да предпоставим и такъв модел на развитие на обществото ни, в който свободния избор на всеки, ще води до желания просперитет за всички, или, парадигма, която да е подвластна на демократичните ценности и промяната на статуквото, а не на корпоративните интереси и подмяната на избора.

Изтощеното ни от стъпилите на шията му олигарси, парто/плутократи, дс-ари, мутри, фашизирани елементи и участници в „пети” колони общество, обезкуражените ни от безсрамието, пошлостта, безпросветността, корумпираността и грабливостта на управляващите граждани, ще трябва да се заемат приоритетно с възвръщането на самочувствието си на върховен работодател на държавата. Акцентът тук трябва да се постави в навлизането им в институциите под формата на граждански контрол – директен или опосредстван чрез участие в избирането на висшите служители. Гражданската активност е израз преди всичко на моралния авторитет на обществото и затова трябва да се сложи край на подценяването му чрез възстановяването на истината за демократичната му идентичност и поруганата памет, чрез практическото осъждане  на комунистическото минало в лустрационните закони и премахването на тоталитарната символика.

Искаме общество, където хората да могат да се организират свободно, да отстояват избора си и да поемат отговорност за него. Нашите ценности са непреходни, те са тези на демокрацията - свободата, индивидуалната отговорност и равенството пред закона и институциите. Ние сме за едно справедливо и етично общество, отхвърляйки крайните проявления на утилитаризма и консерватизма, на всички форми на тоталитаризма и нравствения релативизъм. За постигането на тези идеали, ние ще се стремим към обединението на всички привърженици на демокрацията за съвместни политически действия. Нека общата ни философия да бъде тази на свободата и на индивидуалното развитие. За едно различно бъдеще, което ние самите ще изградим и за чийто просперитет основен гарант ще бъдат нашите воля, умения и общи действия.

..............

Идейна платформа

Потвърждаваме привързаността си към демократичните начала на съвременното общество, а именно: свободата за изява на членовете му в индивидуален и граждански план; равенството като равнопоставеност пред закона и равен старт в живота; отговорността като етично и дължимо поведение спрямо другите; справедливостта като законова и морална съответственост на постъпките.

Обществото се изгражда от индивиди но се структурира от отделни съобщности, най-малката, от които, е семейството. То действа на принципа на субсидиарността, според който, решенията по създаване на стратегии за развитие трябва да се вземат на възможно най-децентрализираното ниво – в случая, родителското по отношение на детското - в което централното институционално тяло (социалните служби представляващи държавата) да не взима участие освен ако това не е по-ефикасно от действията предприети от долните нива.  Прилагането на този принцип предпоставя семейството да се разглежда като основна съграждаща обществена единица. В лицето на родителите, то представлява и изключителния отговорник, съгласно убежденията си,  за образованието и възпитанието на подрастващите, както и основен защитник на техните права.

Членовете на гражданското общество, както и досега, продължават да са обединени от чувството за принадлежност към нацията, което обаче, във всеобщия процес на глобализация, придобива и характер на универсалност при отстояването на идентичността в смисъла на европейското мото – единни в многообразието. Плурализмът на съвремието, в който вярващи, агностици и атеисти споделят всеобщи демократични ценности, предполага секуларност на обществото, следващо в гражданското си общуване не теологични норми, въпреки наследеното богатство на християнските традиции, а императивите на морала. Държавата тук е само един инструмент на обществото. Във всяко свое действие тя трябва да зачита конституционните свободи и демократичната отчетност пред упълномощилите я. Прилагането на тези принципи изисква хармоничен баланс между базовите елементи оформящи същността и репрезентативността на гражданското общество, а именно:

1) Демократичен режим зачитащ разделението на властите при задължителна и за трите вида ограничена мандатност, изборност отдолу и наказателна отговорност за длъжностните лица и който работи за: Отстояване на върховенството на закона и правото на справедлив процес; Предоставяне на равни права и възможности за развитие на жените и мъжете; Осигурен достъп до всички равнища в управлението на страната; Гарантирана свобода на съвестта и възгледите, на словото и разпространението му, на независимостта на медиите, на достъпа до информация, на сдруженията и вероизповеданията; Уважаване избора на образование и на самоопределение; Оценяване и даване на предимство според индивидуалните качества и заслуги; Насърчаване на частната собственост, предприемачеството и заетостта; Защитаване на личната неприкосновеност, достойнство и имущество; Опазване на природните дадености.

2) Пазарна икономика свободна от монополен диктат и бюрократични спънки, подпомагаща свободното движение на капитали, стоки, услуги и работна сила; Насърчаваща иновациите, гъвкавостта и съобразяването с околната среда; Стимулираща максимално възможното оттегляне на държавата от лицензионните режими и регулаторните й и преразпределителни функции.

3) Международно сътрудничество в рамките на международното право и нормите в сила в ЕС, изразяващо се чрез участие в глобални, регионални и/или стратегически съюзи, организации и проекти, за споделяне на общи ценности – тези на европейската общност - в интерес на демократичното развитие, на икономическия просперитет, на зачитането на етническите и малцинствени права, на екологичното равновесие.

Програмна платформа (общи положения)

1) Държавата: Светски характер водещ до строг неутралитет по въпроси от идеологически и религиозен характер; Свеждане на ролята й до първоначално поверените й от обществения договор функции – осигуряването на вътрешната и външна сигурност и постигането на справедливост чрез функциониращо правосъдие; Ефективно разделението на властите без обаче независимостта им да означава и безотчетност и безнаказаност; Държавната администрация трябва да се постави под обществен контрол; Строго разграничение между обществените и частните интереси; Недирижирано от властта представителство в държавните институции на граждански и синдикални съюзи, асоциации и организации;  Изменение на изборните процедури и правилата за осъществяване на политическата дейност по начин, че да бъде гарантирана автентичността на политическо представителство на гражданите; Избирателен закон осигуряващ представителството на всички българи по света.

2) Законът: Едно демократично общество е немислимо без равнопоставеност на правата. Ето защо правосъдието осигуряващо крайния арбитраж, трябва да е свободно от политически, корпоративни и лобистки интереси;  То трябва да е независимо но не и безотговорно пред закона и обществото; Съдебната власт е единствената, която не се легитимира чрез народен вот, поради което е необходимо да се въведе форма на гражданска оценка (чрез гласуване) на моралните качества при избора на висшите й представители – те трябва да приемат да бъдат контролирани, след като представляват върховните квестори на гражданските права и свободи; Приеманите закони, за да бъдат тълкувани еднозначно, трябва при внасянето си задължително да бъдат придружени от философията на мотивите си, спрямо която да бъде подвеждана и съответната терминология, а тяхната ефективност, периодично да бъде преоценявана от гражданските сдружения; Наказателна отговорност за магистратите несъобразили се с презумпцията за невиновност и/или допуснали с действията си или бездействията си осъдителни присъди от ЕСПЧ в Страсбург; Защото не може да има истински процес без право на обжалване /гаранция срещу произвола в правораздаването/, изискването за безотказно и безплатно преразглеждане на съдебните или административни актове и процедури на всички нива, както и на изпълнението на заявките за контраекспертизи, трябва да е водещ критерии при крайната оценка за справедливост на делата; Тъй като неприкосновеността на индивида и притежанията му са негово естествено право, то то не може да бъде ограничавано без възмездни последствия. Всеки трябва да може да запази контрола над живота си и да се радва на плодовете на своя труд.

3) Икономиката: Само динамичната икономика създава възможности за съживяване на пазара на труда, само проспериращата икономика е в основата на социалното благоденствие;  За да се създаде работеща икономика трябва да се насърчи законово икономическата инициатива, да се сложи край на монополите, на източващите предприятията посредници на входовете и изходите им, на унищожаващите конкуренцията държавни протекции, на подмяната на обществените търгове, на прането на пари и купуването на влияние чрез т.н. консултанти и бордове на директори излъчени от овластените политици; Консолидация на публичните финанси, трансформирана данъчна система – ниски данъци съответстващи на реформираната и редуцирана роля на държавата, правна и фискална среда благоприятстваща вътрешния и международния обмен и инвестиции; Намаляване бюрократичните формалности и ограничаване на разрешителните режими; Електронни обработка на документите и циркулиране на информацията (електронно правителство); В държавния сектор да се създаде към всяко министерство банка за потенциални кадри, в която без ограничение да попадат всички желаещи отговарящи на условията за образователен ценз и/или стаж; Държавните служители да бъдат съкращавани или губят работните си места при същите условия, както заетите в частния сектор, като им се осигуряват възможности за преквалификация или започване на собствен бизнес.

4) Обществото: Демокрацията си заслужава дотолкова, доколкото осигурява свободата на всеки гражданин да изгради по свое усмотрение живота си и възможността да отстоява взетите за това решения; Не държавата, а гражданите чрез инициативите си, развиват обществото; Грижа на законодателя е да разширява колкото е възможно повече обхвата на свободата "за" обществото, включваща в себе си, както индивидуалните, така и колективните й измерения; Свободата на мисълта и словото - индивидуална и медийна, да не е предмет на държавен контрол и/или цензура; Свободен избор в образованието, здравеопазването, пенсионирането и застраховането; Общинско самоуправление; Затвърждаване на добродетелите на договора и на сдружението, на организацията на работа съобразяваща се с индивидуалния избор и инициатива, на свободната обмяна на опит; Социалната държава преразпределя средства, за да държи в зависимост "асистирания" индивид, докато общественият успех на свободния зависи изключително от собствените му усилия и удовлетвореността на другите от дейността му; Издигането в обществото трябва да се основава не на партийна, съсловна, родова или семейна принадлежност а на заслугите, по критериите на меритокрацията (участие в управлението на способните); Равнопоставеността на възможностите или премахването на бедността не могат да бъдат декретирани, но един учебен или професионален неуспех, не трябва да водят до изключване от възможността за напредък в социалния статус; Обществото е солидарно в смисъла на отричането на трайното отхвърляне, допускането на риска в начинанията на опитващите и предлагането на нови възможности за доказване и изява на неуспелите до този момент.

Борис Танушев