Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2013 12:57 - Новите антисемейни закони
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5990 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 29.04.2013 13:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Предлагам два откъса от един чудесен материал, от преди една година, посветен на законотворчеството свързано с децата - разговарят журналистката Александра Маркарян и Христо Лафчиев от сдружението на младите учени "Когито". Позволявам си да ги приведа тук, защото освен значимостта им, там се споменава и моето име. Акцентът съм поставил върху първия от тях, засягащ ПЗД (проектозакона за детето). И въпреки, че някои от споменати обстоятелства в текста вече да не са същите (невероятно, но факт, променили са се към по-добро), основанията за тревога си остават - има голям натиск приоритетно да се разгледат в следващия парламент критикуваните тук проектозаконови положения, като се запази досегашната им антисемейна философия.

--------------------------------  
  " (...) В момента върви вълна от тотални промени в обществото в областта на децата – отглеждането, възпитанието, образованието им и науката. Ако открито се заяви, че тези неща ще се правят, целият народ би се вдигнал и казал: „Не“. Въпросът е, че те се правят скрито, за да се докара картината до някаква точка, откъдето няма връщане.

Точката е много лоша. Очертава се картина, в която се забранява на учители и родители да възпитават децата. Тази отговорност се прехвърля на социални работници и неправителствени организации, което е изключително вредно. Бюрократизира се семейният живот, тоест ако не изпълняваш точка 3, алинея 7 или точка 28, алинея 54 от Закона за детето, или каквото друго искате, родителите са виновни.

В името на доброто на детето, което може да означава каквото и да било, социалните работници могат да дадат някаква рецепта, каквато те си измислят, каквато и да е, и ако родителите не я изпълнят, разделят детето от семейството. Което е изключително наказание първо за детето и после и за семейството.

Това вече се практикува. Още със закона за защита на детето към този момент на година има между 500 и 800 деца, които биват разделяни от семействата им. Къде с причина, къде без причина. Има система на анонимни доноси, с които това се върши. Тоест поводът може да е произволен, важното е анонимният донос да изглежда разумен. Ако при проверката реакциите на родителите изглеждат неразумни, социалните работници могат да направят каквото си искат.

Това е система, която се самозахранва. Колкото повече има деца, отделени от родителите, толкова повече пари има за тях, т.е. влизат в системата, толкова повече пари има за приемни семейства. Има няколко НПО-та, които обучават приемни семейства и са изключително „за“ закона. Казват: „Да, това е изключително в интерес на детето“. Пропускат да кажат, че това е техният бизнес, че те с това се хранят и е изключително в техен интерес.

Има друго НПО, което е оператор на телефона за анонимни обаждания, което се финансира от държавата. Неправителствена организация се финансира от държавата. Представете си колко е неправителствена. Тя има абсолютен интерес да заяви, че този закон е добър.

Те са организирани в една мрежа, казва се Национална мрежа за детето. В тази мрежа с права на деца реално се занимават 5-10 организации, сред които са тези, които споменах. Останалите са най-вече регионални организации за еманципация на циганското население.

Изключително смущаващи са методите, чрез които те се борят за този Закон за детето. Той е в кавички „за“ детето, на практика е „против“ детето.

Методите са да твърдят, че техните противници искат да си бият децата и затова били срещу техния велик закон. Когато някой така обобщава срещу хората, които са против неговото мнение, е изключително подозрително. Тази нервност издава накърнен интерес. Ние се заровихме и видяхме финансовия интерес, който имат тези организации – обучение на приемни семейства, работа с деца, които са уж травмирани психически. Имайте предвид, че под психическа травма този закон позволява да се тълкува каквото иска един социален работник или съответните помощници от НПО-тата. Това може да е изказване на майката от рода на: „Стига с тия глупости, боли ме главата от теб“. Това може да е повод да се вземе детето от семейството. Ако това е подкрепено с анонимен донос…

Има ли такива случаи?

Разбира се, има такива случаи. Има случаи на отнети деца без никаква причина. Преди един месец гръмна скандал с едно семейство, което е крайно бедно. Хората си казват: „Ние сме много бедни. Трудно отглеждаме детето си, но всички пари, които имаме, ги даваме то да ходи на училище“. И викат социалните работници на помощ и резултатът е, че те им вземат детето. Настаняват го в интернат и не им дават право да го видят. Кажете ми по-голяма степен на произвол.

Колко пари се въртят в цялата тази система?

Смущаващото е не парите, които в момента се въртят, а тези, които ще се въртят.

На 3 април дойде Томислав Дончев в аулата на Софийския университет да обяснява, че няма да има пари за образование и за наука – на практика така обясни, макар да твърдеше обратното – в новите оперативни програми на ЕС. Там беше шефът на Национална мрежа за децата, който директно поиска пари за дейностите по този закон. Тоест тези хора създават проблем чрез закона, твърдейки, че българското семейство е горе-долу неспособно да се справи с децата си, че те и социалните работници са по-компетентни, след което отиват и искат пари за тези дейности. Това е явна схема за бизнес.

Малко съмнителен бизнес…

О, не, не е съмнителен. Всяка година за проекти на НПО-та отиват около 1 милиард лева. Това е огромен, невероятен бизнес.

Съмнително е не количеството, а качеството.

Точно в качеството е въпросът. Дали едно дете, което родителите са лишили за една седмица от телевизия например, има право да се оплаче от психически тормоз? По този закон то дори има правото да съди родителите си. Децата не винаги мислят за всички последствия и ако социалните работници ги отделят от майките и бащите им, които са ги родили и ги обичат, и ги дадат в приемни семейства, дали новите семейства ще им дадат любовта, която получават от родителите си?

Тази схема е прилагана в други страни. Те отиват към отказване от нея.

Кои са тези страни?

Например в Норвегия, където се прилага все още. Там на година при 60 000 деца раждаемост 16 000 се отнемат от семействата.

Това е огромент процент.

Да. ООН е започнала производство срещу Норвегия за прекомерно използване на техния закон за детето.

Друг пример. В Щатите, не във всички щати, но в Тексас, е приложена комбинация от закони. Те сега ни пускат първата част. Втората част е закон за детското правосъдие, това вече се подготвя и официално се говори у нас.

Така един проблем, който някога се е решавал с едно невинно изтегляне на ухо, сега вече няма да има възможност да се решава по този начин. Ако детето има проблем в училище, вместо учителката да каже на бащата: „Той прави така и така и така“ и бащата да вземе отношение, както е обичайно и нормално от векове наред, учителката ще се отнесе до полицията, ще започва съдебно производство, детето ще се наказва служебно, може да отиде в интернат. И трябва да се отдели от родителите, разбира се.

Резултатът от това в щата Тексас е, че 10% от децата имат криминално досие.

Във Великобритания е въведена подобна система. В Daily Mail скоро имаше две публикации срещу тези практики. Имаше и допитване до навършили пълнолетие млади хора, които са били в съответните приемни семейства. Установено е, че почти 100% от децата, които са били отнети по този закон, са имали проблем с насилие в приемните семейства.

Има проблеми с български граждани в други страни, примерно Франция. На един български гражданин – Борис Танушев, са били взети четирите деца по анонимен донос. До този момент той не може да си ги върне, въпреки че децата са български граждани.
  Истината е, че децата потъват по тези системи някъде и ти не можеш да ги откриеш после. Те ти ги отнемат по бързата процедура – съдът обикновено уважава това, което са написали социалните работници, които уважават това, което е направил анонимният донос, защото нямат друг начин да разберат по друг начин какво става.

Социалните работници пристигат посред нощ в дома ви. Те имат право по този закон в България.

Имайте предвид, че полицията няма право да арестува човек преди 6 часа сутринта, да го задържи, а социалните имат право да влязат в 3 часа в дома ви.

И като отнемат едно дете, имат право без знание на родителите, по член 113, алинея 2, да го сложат в листи за осиновяване. Тоест родителят може още да се съди с тях, за да докаже правотата си, а детето вече да е в листи за осиновяване. И което е по-лошо, в международни листи за осиновяване.

Това позволява легално отвличане на деца. Трафик.

Този закон дава едно всесилие на този закон. Както каза зам.-министърката на правосъдието г-жа Тодорова, която е върл негов привърженик, по този закон родителите нямат права, те имат задължения.

През 2007 г. имаше учителски протести. Тогавашният кмет и настоящ премиер Бойко Борисов, заяви на учителите: Вижте какво, аз съм за този принцип – ако някой има 100% задължения, има и 100% права.

Истината е, че в едно семейство, ако майка и татко отговарят, създали са с любов едно дете, не държавата, не НПО, а те трябва да имат всички права. И не да са виновни до доказване на противното, а да са невинни до доказване на противното, като е за всеки български гражданин. Но тук с този закон и със следващия – за детското правосъдие, се излиза извън рамките на обичайното правосъдие и се въвежда едно правосъдие, в което ти не можеш да се защитиш. Нито да защитиш собственото си дете, което е по-лошо.

Мога да говоря още много за този закон, защото във всяка негова част той е скандален. Права на родителите в този закон съществуват в един член, в който пише, че правата на майката и бащата са равни. След това са описани само задължения. Но затова социалните служби са във всеки член. Забележете, детето, на практика, не е важно. Важна е дейността на социалните служби. А детето е дотолкова важно, доколкото му се дават всички права да се отнесе до социалните служби през главата на мама и тати, а то е още незряло. Не може да се възползва от тези права, освен в крайните случаи, за които всички сме съгласни, че трябва да се намесват социалните служби. Но тук се дава право на намеса за щяло и нещяло и направо за трафик на деца.

(...)

Необмислено е също изискването от 4-годишна възраст детето да е задължително на детска градина. На един човек са важни първите 7 години. Това не е просто празна приказка. Това са годините, в които семейството дава своите култура и възпитание на детето, в които бабата и дядото споделят паметта на рода. И в тези години вече законодателно детето няма право да получава това нещо.

Разбирам, че има дискусия дали социализацията на детето трябва да става в детската градина или в семейството, но да се взема страна и да се задължават хората да слушат само едната страна е ексцесия.

Тук проблемът е, че училището е джунгла. Никой не се сеща да го поправи. Финансирането е мизерно за училището, т.е. между 7- и 18-годишна възраст децата получават мизерните 1200 лева издръжка на година в училище. И на топа на това, когато нямаме пари за обичайния училищен курс, ние искаме да финансираме друг курс, допълнителен, където просто идеята ни е да отделим децата от семейството. Защо?

Когато те са в семейството си, между 4- и 7-годишна възраст, това е времето, когато те получават ценности. Когато се учат да не крадат, да не лъжат, да уважават възрастните хора и така нататък. Вместо това те отиват в детските градини, където е пак джунгла, както и в училище. На какво се учат? На маниери от джунглата.

Как си обяснявате промените в различни закони, водещи в една посока?

Има две версии. Или се преписва от Запад, където вече има движение за премахването на тези практики – и във Франция, и в други страни. Омбудсманът на Франция например каза, че има твърде много отнети деца и за половината от тях няма доказателство, че това е било необходимо, че има дори повод за отнемането освен анонимен донос. Така че на Запад е започнал обратен процес на връщане на децата.

Това е първата версия – папагалско преписване. Примерно в Съединените щати тази щуротия не е въведена другаде, освен в един щат – Тексас. Знаем, щата Тексас, там са леко по-различни хора. Цевта на пищовите е леко по-дълга, да кажем. Знаем, че Джордж У. Буш е управлявал там дълги години, което е индикация за нравите в щата.

Втората версия е, че тук става въпрос за интереси, за бизнес и за пари. И третата е, че някой иска да саботира българското семейство, българското общество и българското образование.
 
Според мен е по малко и от трите. Явно е, че става дума и за бизнес – видяхме го в аулата на Софийския университет. Откровено Национална мрежа за децата поиска пари от оперативните програми на Европейския съюз за тези дейности. Вижда се в състава на Национална мрежа за децата, че има организации, които вадят пари от, нека да го наречем, анонимни сигнали, отделянето на деца и прехвърлянето им в приемни семейства, което, ако се използва извън рамките на Конвенцията за правата на детето на ООН, ще се превърне в кражба на деца.

Но не трябва и да не се отчита тенденцията да се преписва папагалски от Запад. Това го има: „Щом е на Запад, значи е добро“. Тенденцията да не се зачитат българските традиции, които са добри, също е ясна. Не можах да разбера защо образователната ни система, която 1994 година беше трета в света, трябваше да вземе практики от американската, която тогава беше на 40-о място, и да слезе до 40-о място в днешни дни. (...) "




Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 150275
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031