Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2011 09:55 - Франция превърна децата ми в еничари
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5060 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.11.2011 14:21


Информационна агенция ДАРТС / 29.08.2011 г.
Децата на Борис забравиха българския
Франция ги превърна в еничари, твърди бащата


image

„Само допреди 3 години бяхме едно нормално семейство, стараещо се да даде най-доброто от себе си за отглеждането на децата си. Докато не се превърнахме в нещастно семейство, толкова нещастно посвоему, че сме достойни за Толстоев роман.“ Това са думи на българина Борис Танушев. Името му нашумя преди време, когато той самият направи всичко възможно да даде гласност на личната си трагедия. Отчаяно разчиташе на обществения отзвук, на симпатиите на хората и ако може – на някакво действие от страна на българските власти.

Вече четвърта година Борис се опитва да си върне 4-те деца, които са отнети от него и съпругата му Даниела във Франция. Санкцията е наложена по донос на бдителна френска гражданка. Децата са откъснати от родителите им не защото Борис пие или бие жена си, или тормози децата си, а просто защото да си българин на Запад означава, че вече си заподозрян.

Тия дни Борис ни потърси отново с молба и надежда за съдействие. Оказа се, че при него нещата не са се променили много. Само, че времето минава. И със всеки изминал ден децата му все повече се отдалечават от представата за българските си мама и татко.

Борис Танушев – философ с дипломи от Софийския университет и Сорбоната. Един от малкото българи, на които балканската простащина им липсва. Борис е сдържан, възпитан, премерен във всяко свое изказване. Истински френски възпитаник. Но когато срещнахме Борис, преди всичко останало – той беше нещастен.

Борис среща бъдещата майка на децата си, Даниела, през 90-те. И двамата са образовани, интелигенти, вегетарианци, непушачи. Тя вече има едно дете от първия си брак. В следващите десет години им се раждат още три. Толкова са свестни тези хора, че въпреки незавидното им финансово положение и дума не може да става за аборти. Колкото заченат, толкова ще родят и отгледат. Семейство Танушеви живее в емиграция под наем в малък частен апартамент в Страсбург. Родителите се справят сравнително добре, децата им не са лишавани и не са изолирани – ходят на училище, посещават платена занималня, участват във всички училищни мероприятия. Борис по цял ден е на работа извън Страсбург и грижите за децата са изцяло поети от съпругата му.

Някъде около обгрижването на четири деца и скорошното последно разждане Даниела започва да се чувства потисната. Във Франция тя няма много приятели и избира да сподели тъгата си с учителката си по френски. Така се отключва началото на трагедията на семейство Танушеви. Няма как българските ни мозъци да разберат защо понеже една жена е в постродилна депресия и мъжът й много работи, властите решават, че трябва да им вземат децата. Не едно, не две, а всичките четири. У нас просто не се случва така. В крайна сметка заради френската учителка, една психоложка и „усърдните“ френски социални започва дело за временно отнемане на българчетата от биологичните им родители.

Според Борис: „Това си е цяла индустрия във Франция – неколкостотин хиляди души са заети в нея. Социални работници, приемни семейства – това е една система, но доколкото знам, по крайните квартали ги няма. Гледат да са такива като нас – по-нормални, по-образовани, които по няма да им създават проблеми. Вземат деца редовно! Имало е официална политика да вземат децата на емигранти, за да ги приобщават към френската нация и култура – отнемали са на малцинствените групи децата. Именно защото сме нормални родители и децата са възпитани и отгледани добре – те бяха отлични ученици и с примерно поведение, – много по-лесно им е да вземат такива деца, да си отчетат бройката и да си получат заплатата, отколкото проблемните там, по крайните квартали. И за това, че децата ни бяха добре отгледани и възпитани, и за това, че сме чужденци – просто бяхме лесна мишена!“

Още след първите съдебни заседания френската съдийка отнема Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин от родителите им. Настаняват ги в различни приемни семейства извън Страсбург. Най-голямата дъщеря е дадена не на кого да е, а на френската преподавателка, подала сигнала срещу Танушеви. Даниела и Борис имат право да виждат децата всеки по два пъти в месеца за по час и половина. Могат да ги чуват по телефона, само ако разговарят на френски. Всички разговори и срещи са внимателно слушани и наблюдавани.

Когато за пръв път разговарях с Борис преди две години той казваше: „Не са ни забравили, не са си променили отношението към нас, обичат ни и са мили и добри, каквито винаги са били, не помнят много езика ни, но не в това е проблемът…“

Днес Борис не звучи така. На няколко пъти френският апелативен съд взема едно и също решение за съдбата на децата му, а именно – да ги остави за още година, и още една, и още една при приемни семейства. Така в началото на есента ще станат четири години откакто семейство Танушеви вече не е семейство. Борис живее сам в Страсбург, покрай делата и времето, което изискват губи работата си, безработен е от няколко години. След дълъг период на депресия и отказ да живее със съпруга си Даниела се е прибрала при родителите си в България. Мирослав, Илейн и Ивелин вече не помнят майчиния си език и не говорят на него дори с баща си. И ако преди две години те плачеха при срещите с татко и молеха социалните да ги върнат при него, днес вече имат изградена социална среда и нови приятели, с които не искат да се разделят. Искат, ако може, и мама и татко да живеят там някъде и всички да спечелят.

Но системата отговаря: „Не може!“. Явно френската социална държава се е справила отлично с „приобщаването“ на русите емигрантчета към своя строй, настанявайки ги в приемни семейства с патриотичната задача да ги направи по-добри хора и французи. Борис възпитаното предупреди че това което се случва там е „тихо безкръвно съвременно еничарство… В тази прекрасна страна Франция домове за сираци няма, защото няма сираци. Тук има стотици хиляди „добри“ хора, готови да ти вземат българските дечица и да ги направят част от своето френско приемно „надеждно“ семейство.“

Въпреки това и в момента борбата продължава. Борис не помисля да се откаже, нищо че осъзнава, че щом това се случва в продължение на четири години, развръзката за семейството му може да е фатална. Следващото съдебно заседание е отложено за септември 2012 година.

Преди две години Борис вярваше, че справедливостта ще възтържествува. Вярваше, че законът, който му отне децата, ще бъде така добър да си отвори очите и да му ги върне. От самото начало на делото в течение са българското посолство във Франция, Външното министерство и Министерство на правосъдието, Агенцията за закрила на детето. Намесата им засега е не много активна и още по-безрезултатна, защото „с десетките демократични и хуманни конвенции, приети от ЕС, законът е на страната на силните. А те никога не са били българи.“

Днес правителството е различно от това преди четири години и Борис изпраща отново писма до нашите държавници. Спомнил си как при встъпването си в длъжност премиерът Бойко Борисов, казал че няма да остави българин в чужбина да бедства. Опитва се безрезултатно да му разкаже историята на 6-ма, които са в голяма беда. Отговор все още няма.

Сега Борис ще опита и да стартира нов свой бизнес във Франция. За да живее там, за да може да вижда децата си всеки месец и за да може да си позволи адекватен адвокат, Борис се нуждае от пари. Това е и последната причина да ни потърси. Не се надява много на хорското милосърдие, защото знае, че хората имат свои важни проблеми. Той иска най-много да не го забравят. Да може периодично около него да се шуми, пък дано някой се опомни и събуди и му върне най-скъпото. И да не забравяме българските си добри деца, защото Франция иска да ги запомни като френски.
 
Надя Теодосиева

Това е банковата сметка на Борис, ако все пак някой поиска тази семейна трагедия да има усмихнат завършек:


Първа инвестиционна банка, гр. София,
Борис Танушев
IBAN: BG44FINV91501015075816
BIC: FINVBGSF



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 154003
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930