Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2011 16:21 - Лекарската убогост убива в България
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1840 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 06.04.2011 13:21


Как се умира от сливици през 21 век в България
В знак на съпричастност към трагедията почернила живота на едно българско семейство и правейки малкото, което е във възможностите ми, за да подкрепя молбата на автора на статията по този повод, публикувам разказа му. / Линка, който следва е от материал за случая излъчен по бТВ : http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/1996622453-Dete_pochina_sled_operatsiya_na_slivitsite.html

Борис Танушев

-----------------------


image
 
"Здравейте. Специално направих регистрация в този и множество други форуми, с цел да дам някакъв вид публичност на трагедията сполетяла нашето семейство, вследствие некадърността и алчността на един детски хирург. Става въпрос за момиче на 4 години и 6 месеца - моя първа братовчедка. Ще се опитам да опиша подробно.

Гергана (така е името на детето), беше здраво, весело, жизнерадостно дете. Както всяко друго нормално за възрастта си. Не страдаше от никакви тежки заболявания, които биха довели до усложнения. Напоследък боледуваше по-често от гърло. Поради тази причина бе решено да й бъдат премахнати сливиците чрез операция в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". След като се посещава Исул се попада на "големия" доктор (тази титла е обидна) Маджунов.Той ги посреща с цената от 200 лева и лоши маниери. Това е и цената на човешкия живот в България днес.

Операцията бе насрочена за 8-ми декември. Ден преди операцията бяха извършени всички нужни изследвания в поликлиниката. Мнението на личната лекарка на детето бе, че изследванията не са добри понеже детето кашля и е с хрема, и че всеки уважаващ себе си хирург ще откаже да оперира и ходенето до ИСУЛ е безполезно. Но при посещението на 8-ми сутринта, Маджунов дава обяснение, че операция е абсолютно задължителна. Точните думи са "Докато не се направи операция на това дете, то няма да спре да кашля, понеже от сливиците се стича секрет в дробовете му.". Неговият коментар към личната лекарка е "Ако много разбира, досега да го е излекувала.". Като оставим настрана махленския му език и цинизъм, се вижда, че заради 200 лева е готов да направи рискова операция.

В 8 часа на 8-ми декември е извършена операцията с пълна упойка. Резултатът е шевове на местата на сливиците "заради това че са били подути вследствие болестта". Детето е освободено още същия ден, а не както пише в епикризата, "на 9-ти". На 9-ти сутринта родителите отиват на преглед с детето при Маджунов. Първият въпрос на вратата е "Вие внесохте ли си сумата от 200 лв за избор на екип? Отидете в кафето, купете коли, натурален сок, бонбони за да почерпите екипа провел операцията.". Прегледа е махленски и трае буквално секунди. Коментара е, че операцията е перфектна. Оттук нататък започват мъките.

Детето постоянно подържа температура и кашля, въпреки уверенията на Маджунов. На 15-ти детето започва да повръща кръв и съсиреци през устата и носа си. Веднага е отведена в ИСУЛ. Приема я дежурения лекар д-р Йорданов. Той я приема и препоръчва на докторите детето да се свали в операционната и да се презашие, но Маджунов на другият ден казва, че е добре и няма нужда от нова оперция, прават се промивки и се слага система. Не се провежда кръвопреливане. Детето е прието за една нощ.

На сутринта минава визитация. Завеждащият отделение, след като прочита картоните, пита кой доктор е отговорен за детето. Маджунов отговаря че е той. Следва разговор "Маджунов, погледни си пациентката." . Отговорът е "Добре е, да бъде изписана.". Отговорът му може би е продиктуван от липсата на финансов стимул от страна на родителите. Дори успява да твърди, че детето трябва да започне да яде твърда храна, понеже е по-добре. Естествено, детето е изписано с рецепта за антибиотик "Оспамокс" и се прибира в къщи. До последният ден, детето не спира да се оплаква от болка в дясната част, където се е намирала сливицата й.

Отново е водено при личен лекар на 23-ти декември. Мнението на доктора е, че детето не е добре и трябва да бъде заведена в ИСУЛ. Забелязан е съсирек на дясната сливица. След като се прибират от поликлиниката, детето отново започва да повръща кръв и съсиреци и към 15 часа е откарана в ИСУЛ. Детето все още е контактно и се държи нормално. Отново се правят изследвания, като преди това се разтакават, понеже в бързината, майката е забравила личната си карта. Като се разрешава въпроса за самоличността на родителя, който докторите са свикнали да виждат последните дни, детето се поставя на системи. Отново няма кръвопреливане.

Хемоглобина е изключително нисък. Между 20:30 и 21:00, детето отново повръща локви кръв и колабира. След неуспешни опити за свестяване, детето е отнесено в шокова зала на ръце. Незнайно по кое време, е извикана линейка с екип от 3-та градска болница за да асистира. Екипът от 3-та градска излиза минути след като влиза с коментара "Викнаха ни късно, изпуснахме детето.". През това време никой не е знаел за кой е насочен този коментар. Сами можете да си представите чакащите роднини вкл. майката и бащата. Така от 21:00 до 24:00, часовете се нижат и те чакат информация, която никой не дава. Към 24:15 излиза доктор, който съобщава на родителите страшната вест, че детето е починало от кръвозагуба, и че още при първия кръвоизлив раните е трябвало да бъдат презашити и да се установи откъде излиза кръвотечението. Също така операцията е била извършена в неподходящо време, заради настинката на детето.

Оттук нататък, започват още по-големите мъки. Заради празниците няма кой да извърши аутопсия на детето и да се прибере за да бъде погребано. На другият ден се отива в 5-то РПУ за да бъде подадена жалба, за лекарска грешка и немарливост, заради която детето се е споминало по зверски начин. Роднините са посрещнати на входа с коментар, че е трябвало да бъде подадена жалба веднага след кончината на детето и да се извика полицията веднага след това. Като че ли всеки ден погребват деца, и знаят какво е нужно да се направи. Никакви думи не могат да опишат ситуацията в болницата непосредствено след смъртта на детето. Мога да ви убедя, лично бях там, и на никой не му е минало през главата за полиция, жалби, съдилища и т.н. След огромни караници и допълнителни нерви за опечалените роднини, полицията решава да приеме жалбата.

Тези събития се случват на Бъдни Вечер, непосредствено преди Рождество Христово. Ражда се спасителя, а нашето дете си заминава. На 27-ми, сломените родители са съсипани. Искат да вземат трупа на детето, за да го погребат, като вдигат ръце от преследване на закона и отказват аутопсия с мотив "Истината никога няма да излезе наяве, а и да излезне няма да има наказан лекар заради недосегаемостта им в България.". Но аутопсия е извършена заради настояването на главният доктор на болницата. Коментара на "тройната експертиза" е, че мястото на дясната сливица е разкъсано и смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба. Неофициалният коментар на експертите е, че "в тялото няма капка кръв, от която да се вземе проба".

На 28-ми погребахме Гергана Пламенова Илиева и я положихме в студената земя на гробищен парк "Бакърена Фабрика". Тези 5 дни не бяха 5 дни а 50 години мъки за цялото семейство. На първо място написах всичко това тук, за да дам публичност на това зверско убийство и да предупредя всички хора готвещи се да се лекуват в ИСУЛ. А всъщност не само в ИСУЛ. Гответе си пари братя, иначе нищо не ви чака. Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15-ти и 23-ти.

Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери - Андрей, когато пита къде е кака? Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници?

Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък? Докога докторите ще убиват безнаказано? Както плода в Горна Оряховица? Виновни няма както винаги. Вие търговци ли сте, банкери ли сте, предприемачи ли сте, лихвари ли сте, бирници ли сте, кожодери ли сте, касапи ли сте, какви сте в крайна сметка? Откога клетвата, която сте подали не важи? Кога най-после поне един лекар ще бъде виновен? Кога най-сетне ще си признае някой доктор за грешката си? Как може през 21 век да умреш от нещо, което много хора дори не наричат операция?

Моята молба е, всеки, който е прочел тези редове и е съпричастен за мъката ни, и е бесен от извършеното убийство на Гери, да помогне по някакъв начин. Дори като само разпространи написаното от мен. Това е моят начин да покажа на обществото какво се случи. Това е единственото, което мога да направя за паметта на малката ми братовчедка. Сбогом Гери..."
+

Боро Боровски : http://forum.rozali.com/viewtopic.php?t=19808



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 150291
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031