Прочетен: 5763 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2010 11:14
В-к „Стандарт”, брой 6228, година XVII, вторник 18 май 2010
Оплакване за твърде зает татко раздели щастливо българско семейство
Сираци по принудаФранция взе децата на Танушеви заради донос на "приятелка"
"Само допреди 3 години бяхме едно нормално семейство, стараещо се да даде най-доброто от себе си за отглеждането на децата си. Докато не се превърнахме в нещастно семейство, толкова нещастно посвоему, че сме достойни за Толстоев роман."
Щастливата фамилия Танушеви вече е само спомен от семейния албум
Фото Личен архив
Борис Танушев - философ с дипломи от Софийския университет и Сорбоната. Борис е от малкото българи, на които балканската простащина им липсва. Борис е сдържан, възпитан, премерен във всяко свое изказване. Истински френски възпитаник. Но когато срещнахме Борис, преди всичко останало - той беше тъжен.
Историята на Борис и Даниела Танушеви започва през 90-те. Тогава двама български интелигенти, вегетарианци, непушачи се срещат и решават да създадат семейство. Даниела вече има едно дете от първия си брак. В следващите десет години им се раждат още три. Толкова са свестни тези хора, че въпреки незавидното им финансово положение и дума не може да става за аборти. Колкото се родят - толкова ще гледат. Семейство Танушеви живеят с четирите си деца под наем в малък частен апартамент в Страсбург. Двамата се справят сравнително добре, децата им не са лишавани и не са изолирани - ходят на училище, посещават платена занималня, участват във всички училищни мероприятия. Борис по цял ден е на работа извън Страсбург и грижите за децата са изцяло поети от съпругата му. Един път седмично тя посещава курс по френски за емигранти, а през останалото време е сама. И тук се стига до онази женска мисъл, която трябва да бъде забранена със закон, защото винаги води до катастрофа. "Не ми обръща внимание" е онази част от женския мозък, която трябва да се ампутира. Иначе във Франция за същото рискуваш да ти ампутират семейството. Даниела чисто по женски споделя с преподавателката си, че Борис работи много, че се чувства самотна, че страда за България. Резултатът не закъснява - преподавателката ги "съобщава" на психиатърка, която дава заключение, че Даниела се чувства зле и причината за това е съпругът й. Без да се среща дори с Борис, тя изпраща в съда предложение да бъдат взети необходимите мерки. Даниела наистина е депресирана, но следва стриктно предписаното й лечение, а Борис е вегетарианец, не пие и не пуши, не бие жена си - просто работи много. Нелепият разговор на съпругата му с французойката става причина за една безумна трагедия. Детска медицинска сестра от кварталния медико-социален център ги привиква и им предлага Даниела да влезе в клиника за лечение, а децата да бъдат дадени в приемни семейства, за да може Борис спокойно да работи. Даниела отказва да влезе в болница, а Борис вече е променил графика си на работа и отделя повече време на семейството си. Въпреки това, без никакви проверки в дома им, френската държава завежда дело за експресно отнемане на децата. "Това си е цяла индустрия във Франция - неколкостотин хиляди души са заети в нея", обяснява Борис. "Социални работници, приемни семейства - това е една система, но доколкото знам, по крайните квартали ги няма. Гледат да са такива като нас - по-нормални, по-образовани, които по няма да им създават проблеми. Вземат деца редовно! Имало е официална политика да вземат децата на емигранти, за да ги приобщават към френската нация и култура - отнемали са на малцинствените групи децата. Именно защото сме нормални родители и децата са възпитани и отгледани добре - те бяха отлични ученици и с примерно поведение, - много по-лесно им е да вземат такива деца, да си отчетат бройката и да си получат заплатата, отколкото проблемите там, по крайните квартали. И за това, че децата ни бяха добре отгледани и възпитани, и за това, че сме чужденци - просто бяхме лесна мишена!"
Първият съдия, който гледа делото на Борис и Даниела, не вярва на доклада на социалните работници и оставя децата при родителите им. Но той е преместен в друг съд и новата съдийка по делото отнема Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин от родителите им. Децата са разделени и настанени в различни приемни семейства извън Страсбург. Най-голямата дъщеря е настанена не при кого да е, а при френската преподавателка, подала сигнала срещу тях. "В момента ги виждаме, всеки от нас по 2 пъти в месеца за по час и половина, в специализиран център в Страсбург, в стая с надзираваща. Водят ги с кола, защото живеят на около 2 часа път извън Страсбург. Разговаряме, редим пъзели, играем, рисуват, показват ни тетрадките си от училище, а най-мъничката - рисунки и апликации. За час и половина сме отново семейство, а после, когато си тръгнат, болката отново се връща. Не са ни забравили, не са си променили отношението към нас, обичат ни и са мили и добри, каквито винаги са били", обясняват "бившите" родители.
На Борис и Даниела им е забранено да говорят с децата на български. Затова хлапетата вече почти не помнят родния си език. Така френската социална държава се справя изключително добре с "приобщаването" на руси емигрантчета към своя строй, настанявайки ги в приемни семейства с патриотичната задача да ги направи по-добри хора и французи. Някакво безкръвно еничарство се случва през XXI век в страната на любовта.
Накратко, по донос на бдителна френска гражданка френската държава отнема на българските родители Борис и Даниела четирите им деца. Всичко това се случва не защото Борис пие или бие жена си, а просто защото да си българин на Запад, означава, че вече си заподозрян. А пък възпитаните ти дечица много бързо и много лесно биха били превъзпитани. В тази прекрасна страна Франция домове за сираци няма, защото няма и сираци. Там има стотици хиляди добри хора, готови да ти вземат българските дечица и да ги направят част от своето френско приемно и надеждно семейство. Семейство, което не греши и в което на жената винаги й се обръща внимание.
Към днешна дата Борис и Даниела не са загубили децата си завинаги, но ще им е изключително трудно да си ги върнат - Даниела не издържа на напрежението и в момента двамата са разделени, но отказват да изоставят децата си и да се върнат в България без тях. Борис се кълне, че каквото и да се случи, той няма да се откаже и да се предаде. Но по неговия деликатен начин той все още вярва, че справедливостта ще възтържествува. Той все още се надява, че законът, който му отне децата, ще бъде така добър да си отвори очите и да му ги върне. Защото той е добър и грижовен баща, чиято фатална грешка се оказва многото работа и желанието му семейството му да живее добре.
От самото начало на делото в течение на случая са българското посолство във Франция, Външното министерство и Министерството на правосъдието, Агенцията за закрила на детето. Намесата им засега е безрезултатна, защото с десетките демократични и хуманни конвенции, приети от ЕС, законът е на страната на силните. А те никога не са били българи.
Надя Теодосиева
Мартин Карбовски
Анонс на предаването "Емигранти&quo...
Манифест на Фейсбук групата "Комите...
Zapadat ne PRIEMA ERUDIRANI emigranti! Respektira samo nekvalificiranata rab raka
kojato da UPRAVLJAVA. Iska VTORA klasa saslovie, a ne emigrantski UMOVE. I men i Vas neshtastieto ni spoletjava neprekasnato zastoto sme VERBALNO nadareni. Prochetete prepisa ot zapisa na posestenieto na soc. sekr. K. R. v moja dom prez jan 2007 g ot nashija sajt. Tam tja me zaplashva da mi prishie diagozite Psihoza i paranoja ako ne sprja da se izrazjavam dobre i mnogoslovno. Tja klasificira nadarenite sas slovo bozie hora - kato psihichno bolni!!!! Znachi tezi tam neskonchaemi debati vsjaka vecher po svedskoto TV za Svobodata na slovoto - ne sa za emigrantsko polzwane. Na praktika Svobodata na slovoto go klasificiraha v moja sluchaj za "psihichna bolest"
01.06.2010 23:59
11.12.2010 07:02