Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2010 11:08 - Сираци по принуда
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3789 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 21.05.2010 11:14


В-к „Стандарт”, брой 6228, година XVII, вторник 18 май 2010

 

Оплакване за твърде зает татко раздели щастливо българско семейство

Сираци по принуда

Франция взе децата на Танушеви заради донос на "приятелка" 

"Само допреди 3 години бяхме едно нормално семейство, стараещо се да даде най-доброто от себе си за отглеждането на децата си. Докато не се превърнахме в нещастно семейство, толкова нещастно посвоему, че сме достойни за Толстоев роман."


Щастливата фамилия Танушеви вече е само спомен от семейния албум
Фото Личен архив
 

Борис Танушев - философ с дипломи от Софийския университет и Сорбоната. Борис е от малкото българи, на които балканската простащина им липсва. Борис е сдържан, възпитан, премерен във всяко свое изказване. Истински френски възпитаник. Но когато срещнахме Борис, преди всичко останало - той беше тъжен.

Историята на Борис и Даниела Танушеви започва през 90-те. Тогава двама български интелигенти, вегетарианци, непушачи се срещат и решават да създадат семейство. Даниела вече има едно дете от първия си брак. В следващите десет години им се раждат още три. Толкова са свестни тези хора, че въпреки незавидното им финансово положение и дума не може да става за аборти. Колкото се родят - толкова ще гледат. Семейство Танушеви живеят с четирите си деца под наем в малък частен апартамент в Страсбург. Двамата се справят сравнително добре, децата им не са лишавани и не са изолирани - ходят на училище, посещават платена занималня, участват във всички училищни мероприятия. Борис по цял ден е на работа извън Страсбург и грижите за децата са изцяло поети от съпругата му. Един път седмично тя посещава курс по френски за емигранти, а през останалото време е сама. И тук се стига до онази женска мисъл, която трябва да бъде забранена със закон, защото винаги води до катастрофа. "Не ми обръща внимание" е онази част от женския мозък, която трябва да се ампутира. Иначе във Франция за същото рискуваш да ти ампутират семейството. Даниела чисто по женски споделя с преподавателката си, че Борис работи много, че се чувства самотна, че страда за България. Резултатът не закъснява - преподавателката ги "съобщава" на психиатърка, която дава заключение, че Даниела се чувства зле и причината за това е съпругът й. Без да се среща дори с Борис, тя изпраща в съда предложение да бъдат взети необходимите мерки. Даниела наистина е депресирана, но следва стриктно предписаното й лечение, а Борис е вегетарианец, не пие и не пуши, не бие жена си - просто работи много. Нелепият разговор на съпругата му с французойката става причина за една безумна трагедия. Детска медицинска сестра от кварталния медико-социален център ги привиква и им предлага Даниела да влезе в клиника за лечение, а децата да бъдат дадени в приемни семейства, за да може Борис спокойно да работи. Даниела отказва да влезе в болница, а Борис вече е променил графика си на работа и отделя повече време на семейството си. Въпреки това, без никакви проверки в дома им, френската държава завежда дело за експресно отнемане на децата. "Това си е цяла индустрия във Франция - неколкостотин хиляди души са заети в нея", обяснява Борис. "Социални работници, приемни семейства - това е една система, но доколкото знам, по крайните квартали ги няма. Гледат да са такива като нас - по-нормални, по-образовани, които по няма да им създават проблеми. Вземат деца редовно! Имало е официална политика да вземат децата на емигранти, за да ги приобщават към френската нация и култура - отнемали са на малцинствените групи децата. Именно защото сме нормални родители и децата са възпитани и отгледани добре - те бяха отлични ученици и с примерно поведение, - много по-лесно им е да вземат такива деца, да си отчетат бройката и да си получат заплатата, отколкото проблемите там, по крайните квартали. И за това, че децата ни бяха добре отгледани и възпитани, и за това, че сме чужденци - просто бяхме лесна мишена!"

Първият съдия, който гледа делото на Борис и Даниела, не вярва на доклада на социалните работници и оставя децата при родителите им. Но той е преместен в друг съд и новата съдийка по делото отнема Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин от родителите им. Децата са разделени и настанени в различни приемни семейства извън Страсбург. Най-голямата дъщеря е настанена не при кого да е, а при френската преподавателка, подала сигнала срещу тях. "В момента ги виждаме, всеки от нас по 2 пъти в месеца за по час и половина, в специализиран център в Страсбург, в стая с надзираваща. Водят ги с кола, защото живеят на около 2 часа път извън Страсбург. Разговаряме, редим пъзели, играем, рисуват, показват ни тетрадките си от училище, а най-мъничката - рисунки и апликации. За час и половина сме отново семейство, а после, когато си тръгнат, болката отново се връща. Не са ни забравили, не са си променили отношението към нас, обичат ни и са мили и добри, каквито винаги са били", обясняват "бившите" родители.

На Борис и Даниела им е забранено да говорят с децата на български. Затова хлапетата вече почти не помнят родния си език. Така френската социална държава се справя изключително добре с "приобщаването" на руси емигрантчета към своя строй, настанявайки ги в приемни семейства с патриотичната задача да ги направи по-добри хора и французи. Някакво безкръвно еничарство се случва през
XXI век в страната на любовта.

Накратко, по донос на бдителна френска гражданка френската държава отнема на българските родители Борис и Даниела четирите им деца. Всичко това се случва не защото Борис пие или бие жена си, а просто защото да си българин на Запад, означава, че вече си заподозрян. А пък възпитаните ти дечица много бързо и много лесно биха били превъзпитани. В тази прекрасна страна Франция домове за сираци няма, защото няма и сираци. Там има стотици хиляди добри хора, готови да ти вземат българските дечица и да ги направят част от своето френско приемно и надеждно семейство. Семейство, което не греши и в което на жената винаги й се обръща внимание.

Към днешна дата Борис и Даниела не са загубили децата си завинаги, но ще им е изключително трудно да си ги върнат - Даниела не издържа на напрежението и в момента двамата са разделени, но отказват да изоставят децата си и да се върнат в България без тях. Борис се кълне, че каквото и да се случи, той няма да се откаже и да се предаде. Но по неговия деликатен начин той все още вярва, че справедливостта ще възтържествува. Той все още се надява, че законът, който му отне децата, ще бъде така добър да си отвори очите и да му ги върне. Защото той е добър и грижовен баща, чиято фатална грешка се оказва многото работа и желанието му семейството му да живее добре.

От самото начало на делото в течение на случая са българското посолство във Франция, Външното министерство и Министерството на правосъдието, Агенцията за закрила на детето. Намесата им засега е безрезултатна, защото с десетките демократични и хуманни конвенции, приети от ЕС, законът е на страната на силните. А те никога не са били българи.


Надя Теодосиева
Мартин Карбовски

 





Гласувай:
0
0



1. semtomovi - Svobodata na slovoto - klasificirana za Psihichna bolest w Sweden
22.05.2010 20:17
G-din Tanushev!
Zapadat ne PRIEMA ERUDIRANI emigranti! Respektira samo nekvalificiranata rab raka
kojato da UPRAVLJAVA. Iska VTORA klasa saslovie, a ne emigrantski UMOVE. I men i Vas neshtastieto ni spoletjava neprekasnato zastoto sme VERBALNO nadareni. Prochetete prepisa ot zapisa na posestenieto na soc. sekr. K. R. v moja dom prez jan 2007 g ot nashija sajt. Tam tja me zaplashva da mi prishie diagozite Psihoza i paranoja ako ne sprja da se izrazjavam dobre i mnogoslovno. Tja klasificira nadarenite sas slovo bozie hora - kato psihichno bolni!!!! Znachi tezi tam neskonchaemi debati vsjaka vecher po svedskoto TV za Svobodata na slovoto - ne sa za emigrantsko polzwane. Na praktika Svobodata na slovoto go klasificiraha v moja sluchaj za "psihichna bolest"
цитирай
2. анонимен - Svedskijat i frenskijat socialen nazional-fasizam dnes
01.06.2010 23:59
Tova e i nashijat sluchaj - che socialnite problemi i mezdulichnostnite problemi mezdu maz i zena, mezdu saprug i sapruga - i v Svezija ne se reshavat. Tam pak se pripisvat na emigranta-semeen partnjor za "psihichna bolest". Sled kato takava dava vazmoznost soc. sluzbi da ti otnemat dezata. Sastata industrija. Sastite metodi. Kade otide chovestinata, reshavaneto na problemi. Socialnite problemi se zamitat v Svezija i Francia dnes - kato psihichni otkloneniq. Za da se domognat do decata ti. Tova e fashizam a ne socialna politika.
цитирай
3. анонимен - Горе главата приятели!
11.12.2010 07:02
Не се отказвайте! Не се отчайвайте! С вас сме! Франция ще си плати за това! Намерете си свестен адвокат. "Нема начин да нема начин" :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 149006
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930