Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2010 19:11 - Манифест на Фейсбук групата "Комитет за подкрепа на семействата"
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1298 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.05.2010 22:23


Вместо лична кауза – Манифест на Фейсбук групата „Комитет за подкрепа на семействата”

 
Справедливостта не е природна даденост а човешка ценност. Ето защо тя е издигната в индивидуално право, което обществото е длъжно да уважава. 

Тоталитарните режими не са се излъгали. За да абдикира индивидът от своето суверенно право на свобода и избор той трябва да е разголен пред лицето на държавата. Никаква институция не трябва да застава между нея и него, държавата единствено на себе си е позволила да наказва, защитава или възнаграждава. Семействата, родителите трябва да се откажат от естествената си мисия и призвание, за да могат да бъдат отхвърлени и забравени като първа институция в живота на едно дете. Откъснати чрез посредничеството на различни социални организации и сдружения от природната си връзка със семействата, децата се трансформират в тоталитарен продукт, в бедни духом същества удобно подчинени и управляеми от държавните интереси.

Точно противоположното поведение спрямо семействата изисква свободното и пълноценно развитие на децата, които трябва чрез родителите си да създадат първите си навици, да открият ценностните си ориентири, да се конструират като автономни личности, да изградят чувствата си в лоното на майчината и бащината обич. Като родителско отношение, тази необходимост е отразена в т. н. принцип на допълването (le principe de subsidiaritй) изискващ отговорността за действията да се поема от звеното стоящо най-близко до субекта на въздействие - в едно нормално конституирано общество родителите са примерът за децата, и като такива, те имат задължението и отговорността да им предоставят обучение съответстващо на стойностите, които те самите изповядват. Съобразяването с този принцип е предварителното и неотменимо условие и за всички дебати  на тема образование и защита на децата. Той е необходимата защита, която предпазва обществото от тоталитарните отклонения основани на съмнения в най-първата от институциите му - семейството.

Днес, когато „патриархалното семейство” разпореждало се някога с правото на живот и смърт на членовете си е минало в забвение, поводът за намеса на социалните служби не е вече остарял семеен модел а нарушен, според тях, принцип на допълването. За коригирането му се прилага друг принцип - този на заместването (le principe de supplйance), според който ако дадено звено не се справя със задълженията си, в случая със семейството - да се грижи, защитава или обучава поколението си, то висшестоящето по структура и йерархия поема функциите му. Приема се, че намесата на службите е била предпоставена от открити действителни и сериозни нарушения във функционирането на семейната клетка. Това обаче поражда въпроса за влиянието на субективността в решителната за бъдещето на едно семейство оценка на социалните анкетьори.

Доколко основателни са били елементите върху които те са изградили хипотезите си за несправяне със задълженията? Допустимо ли е на базата на субективна преценка държавата да унищожава семейната структура увреждайки физически и психически деца и родители? Може ли разкъсването на природните връзки, отнемането на естествените жалони, лишаването от закрилата на чувствата, да се оправдава с някакъв „върховен интерес” на детето, чиято клауза според адептите му трябва да се задейства дори и само при предупредително пошляпване на детето по дупето?! Очевидно интересът е действително върховен, но единствено защото обслужва криво разбраните интереси на държавата.

Силно обезпокоително е, когато в името на борбата с малтретирането на децата и нездравите семейни взаимоотношения, държавните институции решават да разменят свободата да си родител срещу предпоставената сигурност за детето. Резултатът е ужасяващ и за едните и за другите. Влияние тук оказва и чисто чиновническият, реално ненаказуем и даващ големи правомощия статут на социалните служители. Въпреки че по предназначение те трябва да са превенция на лошото отношение, съдебната хроника е пълна със случаи, когато поради нехайството им, деца са умирали от липса на грижи или от побой. Докато пък медиатизираните многобройни скандали около неправомерното, по служебен път, отнемане на деца от родителите, са показателни за обратната тенденция – хиперактивността им чрез необосновани или зложелателни интервенции насочени към подриване устоите и легитимността на семейството. И в двата варианта обаче, липсата на мярка и чувствителност е основното измерение на дейността им.

Въпреки съществуването на скандали от рода на «Утро» (Outreau) – аферата, в която на всичките тридесетина, оказали се впоследствие невинни обвиняеми, бяха отнети децата, професията социален работник се ползва с ненакърним престиж. Тя продължава да привлича кандидати от слоевете на пристрастените към социалните трансформации, самите те, произлезли най-често от неустойчива семейна среда, невежи за обществените функции на семейството. Държавни и асоциативни социални работници, служители от „Социална помощ за детството”, анкетьори от „Съдебна защита на подрастващите”, социални асистенти, различни детски психолози, сестри и други подобни са в противоречиви отношения със семействата.

Назначени, за да подпомагат, те сами си определят кои от тях заслужават вниманието им и им налагат собствените си представи за „правилно” поведение, служейки си с дадените им правомощия или да предоставят финансова помощ, или да предизвикат отнемането на деца. И дори в редките случаи, когато се склонни да си признаят, че намесата им води често до катастрофални поражения, те си служат с оправданието, че добрите им намерения се били сблъсквали с наложените им от държавата строги изисквания за сигурност, което ги подтиквало да действат експедитивно при най-малкото съмнение.

Практиката от миналото показва обаче, че горният довод, като „смекчаващ вината обстоятелства”, е невалиден. Никой от социалните работници не е чакал да се възцари, покрай терористичните атентати, някакъв псевдо климат на повишена сигурност, за да приложи любимия си принцип на „превенция” (le principe de prйcaution) срещу влиянието на семейството. За тях културното и социалното ниво на родителите, като източник на евентуален стрес за процеса на обучение на децата, е също такава потенциална опасност, както и сериозните психични отклонения. Понятието „опасност” обаче е само едно прикритие за „активизма” на социалните. Макар и основание за намесата им, то не може да бъде повод за техните аберации.

Не може да се приеме за допустимо социалните „(пре)възпитатели” да се изживяват като мисионери на трансформацията на обществото за сметка на семейната единица, която те се опитват да разрушат като социална структура. Дори и пред съда, те представят не обективните обстоятелства а субективните си виждания, с всички произтичащи от това негативни последици за потърпевшите, в защита на концепциите си доказващи според тях „буржоазната отживелица” на семейството като ценност. И за съжаление, съдът, като по правило, се съобразява не с тежестта на действителните факти а с институционалната тежест на интерпретациите на колегите им по работодател.

Следователно трябва да се изобличават, преследват законово и пречупят тези, които криейки се зад служебните си задължения, се занимават със социално инженерство в ущърб на семействата. Трябва да се предизвика нетърпимост към алиенацията между родители и деца предизвикана от практиката на службите, натоварени иначе със защитата на техните интереси. Трябва да се запознае обществото с действителните последствия от държавната намеса в семейната сфера. Трябва общественото мнение да бъде привлечено за поддръжник на майчинството и бащинството като неразделна част от процеса на формирането на личността и изграждането на ценностната  система на детето, като неотделими от най-съкровената му човешка потребност - любовта - Ако Вие споделяте тази гледна точка, то този сайт е и Ваш!

http://www.facebook.com/group.php?gid=128627510483917




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 154003
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930