Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 13:24 - Френско или либийско правосъдие – изберете сами (втора част)
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1224 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 10.04.2011 12:29


На вниманието ви е текст, който е пряко свързан с водещия материал в моя блог – темата за демократичността на едно общество пречупена през личната ми трагедия – отнемането на децата ми от френското правосъдие. Това, което сега ви предлагам е смисловият (но пасаж по пасаж), а не буквален превод от френски, на подаденото от мен до висшестоящите съдебни инстанции искане (безрезултатно) за отстраняването на детския съдия позволил си гаврата със семейството ми. В тази молба събитията са проследени и хроникално и документално и е най-точното и пълно описание на случая, с което можете да се запознаете. Ако имате търпението да прочетете материала до края, ще разберете и вложеният в заглавието смисъл.  

Борис Танушев

П.С. Тъй като обемът на материала, не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му разбито на пет последователни части - това е втората. :


Първото изслушване пред съдията Льо Февр

На 20 ноември 2007 г. бяхме отново призовани в съда от съдията Льо Февр, наследник на предишния съдия Джордани издигнал се до поста съветник в Апелативния съд на Нанси. Призовани, както се оказа обичайно за този род съдилища, пак в последния момент, ние отново не можахме да се запознаем с приложените по делото документи (от които според "демократичните" разпореждания на френския закон нямаме право дори на копия). И понеже и авторът на анкетата (както и на предишните доклади) също не присъстваше в залата за да бъде конфронтиран с твърденията си, ние трябваше да се задоволим само с ролята на безмълвни слушатели (съдията не ни позволи да оспорим истиността на изнесените като факти твърдения) на няколко очернящи ни извадки от анкетата специално подбрани от съдията.

 Съдията ни предостави правото единствено да отговаряме на неговите въпроси. По същество ни питаше не дали изнесеното отговаря на изтината, а защо сме били толкова несъстоятелни родители. Ето защо, пред липсата на какъвто и да е дебат, в който ние, като родители, бихме могли да защитим позициите си, и пред липсата на адекватен достъп до документацията, съм принуден да се спра върху писмената мотивация на решението на съдията (в курсив), за да докажа, че то не е отражение на каквато и да е реалност, а само на личните предубеждения (и предразсъдъци) на този съдия към семейството ни, поставил се в услуга не на истината а на удобството на социалните служби.

" При младата жена, получаваща амбулаторна психиатрична консултация от април 2007 г., лекарите Ербе и Цимерман можаха да констатират психиатрична декомпенсация със силно изразена депресивна симптоматика. " - Този откъс, от разглеждания вече и оставен без последствия от предишният съдия медицински доклад, съдържа две неточности:

1) Посоченото становище принадлежи само на д-р Цимерман, единственият лекар в този момент, който е преглеждал (и при това само веднъж) и предписвал лечение на съпругата ми. Другият споменат - д-р Ербе е само част от екипа обслужващ здравно-социалния център на квартала, където тя ходеше да се отчита за изпитите си лекарства. Въпросният лекар е дама от румънски произход, която беше само наблюдател на лечението на жена ми, и не може да има становище различно от прекия си ръководител. При среща с мен в болницата, в която работи, д-р Цимерман потвърди, че сама е редактирала доклада.

2) Съдията Льо Февр, изваждайки от архива на предшественика си този доклад, най-малкото трябваше да се попита защо той е оставен без последствия. Тогава, може би, щеше да има възможност да разбере, че зад цитираната от нея диагностика се крие най-леката от формите на депресията – мажорната депресия, която е бързопреходна. Другата разновидност, която протича в по-лека форма, за сметка на това е хронична.

" Последните две деца са родени в контекста на социална и финансова несигурност и тяхното появяване на този свят е нито желано, нито планирано " – Да оставим настрана моралната оценка на факта, че раждането на децата трябва да е планирано, но неточностите тук са отново две:

1) По отношение на социалната и финансова несигурност – В момента на процеса работих вече от две години на постоянен договор като компютърен програмист за частна фирма (а съпругата ми, макар и моментно без работа поради отглеждането на малките си деца е бивш главен специалист в секция "образование, култура и социална активност" на една от столичните общини. За каква социална изпадналост или финансова несъстоятелност може тук да се говори?

2) Твърдението за децата, че са нежелани - Това е само ехо от твърденията на г-жа Морер, прокарваща тезата си, за провокирана от самата нея ситуация,  че след като жена ми се е съгласявала да й оставя децата си за през уикенда, значи са й били в тежест. Докато пък аз, работейки продължително време в дома си с компютъра съм доказал, че ценя повече себе си от децата си.

" Лекарите освен това са наблюдавали патологични взаимодействия между Ивелин, най-малката от братята и сестрите, и госпожа Танушева, която е била изчерпана и безпомощна пред детето, което е крещяло, катерело се е по нея и я е удряло с юмручета. От това става ясно, следователно, че образователните условия на децата и тяхното психологическо равновесие е силно компрометирано (вариант на формулата на закона, за да бъде той приложен). "- Този текст е много поучителен за тези, които искат да се научат на изкуството на заблуждаващия извод. 

С други думи, как един прост факт от ежедневният живот (единственият открит от съдията в докладите) може да се превърне в обвинителен параграф (и основание за прилагането му) на член 375 на (френския) Граждански кодекс - " сериозно компрометирани условия за отглеждане на деца " . Но ако все пак се излезе от описаното от съдията събитие в стил "in" (вътре в нещата), ще се окаже, че става въпрос за едно момиченце, нямащо в този момент и две годинки, което чака заедно с майка си повече от един час в тъжната обстановка на болничен коридор пред вратата на един психиатричен кабинет (това е визираният от съдията конкретен случай) и което е изгладняло, а майка му, която не е очаквала да я оставят да кисне с малко дете толкова дълго пред някаква си врата, не е предвидила нищо да му вземе, за да залъже глада му.
Ако има някаква патология тук то тя е в мисленето на този съдия. Само някой недобросъвестен може да приеме (а и да обобщава от това) , че става въпрос за силно нарушен психологически баланс. Затова, с какво друго по-добро бих могъл да сравня упоритостта с която съдията представя превратно нормални ,сами по себе си, обстоятелства освен с примера на вълка от баснята на Ла Фонтен  "Вълкът и Агнето" -  " Правото на по-силния е винаги най-право. "   

" Ако първоначално г-жа Танушева е приемала да се лекува то тя впоследствие все повече и повече се е отказвала да го прави, поведение, което че лекарите и социалните служби, са поставили във връзка с противопоставящите се на този подход изказвания на г-н Танушев, който съобщил на медицинските и социални служби, че отхвърля всякаква външна намеса. " - Нови спекулации за отбелязване: Съпругата ми никога не е отказвала да се лекува. Тя съвсем законно и логично се усъмни, че една детска медицинска сестра (г-жа Аве) е компетентна да иска от нея да влезе в психиатрична клиника след като никой лекар не й е го препоръчал.

Колкото до отказа, който ми се приписва, той е внушен от  г-жа Морер, с която се е свързал социалния анкетьор в началото на своето разследване, за да се прикрие факта, че съпругата ми посещава психиатър не по нейно (на "загрижената" за Даниела Морер) а по мое настояване. Доказателство за желанието ми за лечение на жена ми е в двете медицински удостоверения – на д-р Азер и на настоящият семеен лекар д-р Нойман. Но както изглежда ситуацията не е по-различна от по-горе цитираната басня. Както вълкът се е изразил: " И аз знам, че ти се изказа зле за мен миналата година. "  

" Що се отнася до този последния (г-н Танушев), лекарите съобщават за личност, която изглежда дисфункционална и втвърдена. "  - Една манипулация, но затова пък сериозна. Факта, че съдията не призова в съдебната зала автора(ите) на медицинския доклад му позволява да се игнорира протестите ми (които веднъж вече бяха приети като легитимни от страна на съдията Джордани), че никога не съм бил преглеждан или пък дори разговарял с въпросният(ните) лекар(и), за да има основание едно подобно твърдение. Единственият източник на това прибързано заключение на д-р Цимерман е г-жа Морер. Че това е така може да се разбере от свидетелството на съпругата ми, според която, Морер не е спирала да ме петни пред психиатъра в нейно присъствие (а какво ли пък е било зад гърба й?).
" Отношенията в семейната двойка са явно деградирали и напрегнати. Според информацията, събрана от социалните работници, имали контакти със семейството, г-н Танушев се е показал като вербален насилник спрямо своята съпруга парадиращ с голямата си агресивност. Въпреки този контекст, децата външно не показват поведенчески проблеми. Напротив, тяхната училищна интеграцията е много задоволителна. Родителите са особено загрижени за техния училищен прогрес. " - Една лъжа гарнирана с едно признание (за истинското положение на децата), за да може по-лесно тя да бъде наложена.

Както почти винаги, лъжата (за деградацията на семейството) е на базата на думите на госпожата информатор Морер, която, по това време, прави всичко, което е по силите й, за да наложи своите виждания. Никакъв социален работник не е присъствал на какъвто и да е непристоен разговор със семейството – достатъчно е да се види житейския профил на съпрузите, за да се разбере, че това не е възможно. Но и  никой, нито в семейството нито извън него, нито домашната помощница, нито на етажа, нито в квартала, нито на работното място, нито в центровете за отдих и развлечения посещавани от децата, нито сред учителите им, никога никой не е критикувал за нещо (или се оплаквал от) семейството. Няма никакво свидетелско показание в подкрепа на тези голословни твърдения, защото просто не съществуват тъй като и самата ситуация не съществува.

Така наречените "социални работници", цитирани но неназовани (което само по-себе си е вече нарушение) редуцирани освен това единствено до автора на анкетата, е нямало какво друго да наблюдават освен изобилието на клевети на г-жа Морер. Дори и съдията се съгласява, че децата не показват необичайно поведение и тяхното образование е много задоволително. Но защо той тогава не търси източника на това противоречие?

" Като се има предвид този контекст, службата препоръчва мярката за образователна акция в отворена среда (АЕМО), за да се подпомогне г-жа Танушева и да се проследи в дългосрочен план развитието на децата. " - Тази интерпретация на съдията е произволна и недоброжелателна. Заключението му е без предпоставки в установените факти. Не отговаря и на действителното заключение на анкетата, чийто автор, въпреки лъжите на Морер, които там е прокарал, не смята, че има достатъчно основания за налагането на контрол върху семейството от страна на службите: " Ние следователно оставаме неопределени, що се отнася до произнасянето на една такава мярка (АЕМО)."!

" И накрая, участвалите (социалният работник) подчертаха, че семейството заема жилище от две стаи (52 mІ), контекст, може само да окуражи семейното напрежение. " - Ето как реагира на тази ситуация Мишел Юе, - правен съветник по въпросите за закрила на детето: " Би било несправедливо да се анализира поведението на членовете на семейство, които трудно понасят постоянната близост в едно малко за тях жилище, при положение, че родителите са направили всички необходими стъпки, за да  получат по-голямо и са мобилизирали предвидените за това законови средства. " – което е нашият случай – бяхме изпратили молби до всички свързани с този проблем организации и социални наемодатели, бяхме писали до префекта и получили дори и съдействието на депутата от Страсбург, и въпреки това, чакахме вече трета година за по-голямо жилище.

" Въпреки всичко е ясно, че личните трудности и на двамата родители, както в индивидуален така и в семеен план (като двойка), сами по-себе си, най-малкото представляват сериозна опасност за тяхното развитие. "- Поредното необосновано заключение. Не съществува никаква очевидна връзка защото никаква конкретна трудност не е прецизирана до този момент (а няма и да бъде до края на съдииските мотиви). Още повече, че дори и да би съществувала такава, не е уточнено с какво точно тя би засегнала децата и в каква степен. Единственото, което става ясно от този пасаж, е волята на съдията да злоупотреби със своя авторитет, за да изкара родителите на всяка цена за нещо виновни.

" Следва от доклада на анкетата и от съдебното заседание, че от края на май 2007 година Теодора (доведената дъщеря) живее с г-н и г-жа Морер, приятели на г-жа Танушева, в резултат на взаимно съгласие, тъй като ситуацията на момичето в дома му се е оказала много деликатна. " - Твърдението, че г-н и г-жа Морер са приятели на г-жа Танушева и е имало взаимно съгласие, е невярно.

Да започна с г-н Морер, когота аз не бях и виждал до процеса, а жена ми се е срещала един единствен път с него и то като с лекар в кабинета му за консултация. Що се отнася до г-жа Морер,тя е тази която сама се провъзгласява за приятел на Даниела – истината е, че никой от нас, поотделно или заедно, не е бил поканен и един единствен път на гости в дома й – за какво приятелство може тогава да се говори?

А единствената причина, поради която дъщеря ни напусна дома си е, че по време на първото заседание в съда тя сама направи ситуацията си деликатна сведетелствайки, под влиянието на г-жа Морер, срещу собственото си семейство. След заседанието й предложихме да се върне в София при баба си и дядо си. Тя предпочете да остане там, където беше в този момент – при Морерови (за което настояваха и социалните служби),  в явна опозиция на нашия родителски авторитет. 

" Г-жа Танушева е склонна настоящите грижи за дъщеря й от страна на г-н и г-жа Морер да продължат, но изказа резерви относно факта, че то се случва в рамките на съдебен контекст. " – Съгласието на жена ми беше получено под принуда. Съдията й "разясни", че ако тя не приеме сегашната ситуация за най-голямата си дъщеря, то тази на другите й деца ще се влоши (моето съгласие не беше поискано, въпреки, че и аз се грижех за това момиче и нейният престой във Франция беше легален и осигурен именно защото аз бях приел тя да е част от моето семейство).

" Като се има предвид здравословното състояние на г-жа Танушева и изострените взаимоотношения между малолетната и нйния мащех, изглежда, че условията за обучение на малолетната са сериозно компрометирани (вариант на формулата на закона, за да бъде той приложен). "

Здравето на жена ми не беше по-сериозно от това на една преходна, лекувана депресия – 20% от французите преминават през това състояние.

Обобщението за здравословното състояние на съпругата ми, от човек, който не е специалист в тази област и не се позовава на конкретен текст от медицинско заключение; който дори и труд не си дава, за да посочи, кой от евентуалните аспекти на това здравословно състояние е опасен за децата, не може да бъде квалифициран другояче освен като поредната манипулация. Що се отнася за т.н. изострени взаимоотношения между баща и дъщеря, то такива преди делото не съществуваха. Те се появиха, единствено след манипулацията от страна на Морер и интервенцията на социалните служби, които поощриха нейното противопоставяне на родителския авторитет (това последното представлява нарушение според френският закон).

В заключение към тази първа произнесена присъда

В резюме, това първо решение на съдията Льо Февр включваше: налагането на мярката АЕМО - образователно асистиране в отворена среда (за затворена среда се смята затвора или интерната) за срок от една година за три от децата ни ; пласиране за срок също от една година (в семейство Морер) на най-голямото ;  две заповеди (не мотивирани, ако не се смята известната от миналото тоталитарна практика да се изпращат при психиатър контестиращите) за психиатрична експертиза на мен и съпругата ми.

Мярката AEMO се основаваше главно върху резултатите от социалната анкета (но не и на извода й), без обаче, както повелява законът, те да бъдат дебатирани  и без те да отговарят на изискванията му за "наличието на доказано състояние на опасност", което е необходимо условие за прилагането на член 375 от Гражданския кодекс. Освен това, " наложените мерки за образователно асистиране трябва да бъдат преценени от съдията като функция на обстоятелствата "(Касационен. съд, 1-ва цивилна камара, 14/02/1990,  № 87-05.074), което, разбира се, не е налице в нашия случай.

Пласирането в приемно семейство повери дъщеря ни на г-жа Морер, определена за "надеждна трета страна" изключително по нейно настояване и без правно основание, само с отхвърленото от нас твърдение, че тя е наш приятел (как да не си припомня в този случай за "братската дружба" от миналото, афиширането само на която, според властите, беше достатъчно основание такава действително да съществува). Може ли да ти е приятел човек, който, както може да се разбере от медицинският доклад на д-р Цимерман, е клеветил за теб: " Ситуацията ни е докладвана от г-жа Морер " ? – Най-малкото съдията трябваше да се запита съществуват ли и други мотиви, освен очевидния финансов интерес за доносническата роля на тази госпожа. Но независимо, че аз, по време на съдебното заседание, я посочих като основен източник на твърденията в докладите, нито тя, нито авторите им не  бяха призовани от съдията за конфронтация с техните твърдения.

Две седмици само след произнесената присъда (на 10/12/2007), тази дама, явно чувствайки се покровителствана от съдията, е изпратил писмо до него в което разкрива истинското си лице на клеветник. В този текст, чиито редове не са нищо друго освен лъжа нескопосано гримирана, за да прозвучи правдоподобно, тя предлага на съдията да бъде по-твърда в решението си като вкара принудително съпругата ми в психиатрична клиника, мен да ме изгони от територията на Франция, а пък децата ни, всичките да бъдат дадени на приемни семейства!

Цитирам: " Спешно трябва, г-жа Танушева да да бъде лекувана, което тя досега отказваше, тъй като г-н Танушев беше абсолютно против това трите му деца да бъдат пласирани, но пък изглежда неспособен да се грижи за тях. Г-жа Танушева има среща с психиатър следващия вторник 12/12/07 и е важно, тя тогава да бъде накарана да приеме да влезе в болница. Доколкото настаняването сега на г-жа Танушева и нейните три деца не е възможно в специализирано общежитие, то една мярка за отстраняване на съпруга й ми се струва спешно неотложна, както и пласирането на трите й деца. " - Съществуването на това писмо беше скрито от нас от съдията, въпреки факта, че той е последвал препоръките му. Няколко дни след получаването му, той е поискал от прокуратурата да предизвика полицейска анкета за мен. Прокурорът е отговорил, че няма причина да го прави, защото такова разследване вече е било направено и резултатите са в моя полза.

От всичко това следва, че ролята на г-жа Морер като "свидетел на обвинението" не е трябвало да бъде прикрита и игнорирана (това също е нарушение на закона). Вместо това, тя е представена (перверзно) като "приятел" на г-жа Танушева. Съдията не позволи в нито един момент да я накараме да се изправи срещу нас за да защити обвиненията си, което в голяма степен го подпомогна в скалъпването срещу нас на процеса.

Г-жа Морер, ако мога така да се изразя, беше и си  остана "amicus curiae" (приятелското мнение) на съдията (член 27 и 181 от ПК) под негова защита. Това е в нарушение на член 6, § § 1 и 3 от ЕКЗЧПОС: " В случая, жалбоподателят е бил осъден единствено въз основа на изявленията на свидетели, които той не е могъл, на нито един етап от процедурата, да разпита или да изиска  да разпитат. Съществува следователно, нарушение на член 6, § § 1 и 3 на Конвенцията " (Европейски съд по правата на човека, дело № 71846/01, 13/11/2003).

Един специален преглед трябва да се направи и на съдебните предписания за психиатрични експертизи и то по-точно на документите приложени към това искане, адресирани на вниманието на експерт-психиатъра. Това са докладите на детската медицинска сестра и на социалната анкета.

Първият съдържа "диагнозата", на сестрата в област, където тя едновременно не е компетентна - психиатрията за възрастни, и не е оторизирана да се произнася: Ще цитирам отново част от "заключението" й: " Семейната двойка манифестира психически трудности и депресия. " Вторият дава простор на клеветите  на г-жа Морер без особено да се притеснява за тяхната състоятелност. Примерно, че доведената ми дъщеря спи на пода, докато аз в легло (в действителност беше точно обратното), че се забавлявам с брутално забиване на ножове в масата (без за това да има каквито и да са следи), че вербално съм насилвал жена ми (тя го отхвърля категорично), че категорично съм отричал здравните й проблеми (документите доказват противното) и т.н..

Ако всичко това можеше да почива на личните впечатления на тази служителка, то просто нямаше да бъде включено в доклада й защото няма никакво покритие с действителността. В едно решение на Апелативния съд на град Дижон, от 03/02/1993 са изброени възможните недостатъци при провеждането на съдебното разследване. Сред споменатите е и "връзките съществуващи между някои анкетьори и свидетелите. – Идентична на споменатата, в нашия случай, е връзката между г-жа Морер и  анкетьорката, която водеше разследването си в тясно сътрудничество с нея. Навремето трябваше чрез адвокатката ни да поискаме намесата на съдията Джордани, за да бъде прекратено това сътрудничество.

Или в заключение, и двата предоставени на експерт-психиатъра документа не бяха дебатирани. Единият е неоснователен, другият заблуждава, но и двата идващи от името на съдията, представляват за специалиста доказани факти (дори бях обвинен от съдията за това, че съм смятал анкетата за водена преднамерено срещу семйството ни, което обаче самата анкетьорка си призна, че е вярно, защото смятала, че имало основания така да бъде!)  Те обаче му наложиха една рамка, от която той трудно можеше да излезе (друг е въпросът, че не е и търсил да го прави) без да влезе в противоречие с мнението на магистрата за виновността на родителите.

 Имайки предвид, че нашето семейство не можеше да приеме едно подобно грубо съдебно  вмешателство в личния ни живот, ние поискахме да обжалваме решенията на съдията. Изпратих в срока за обжалване искане до адвокатката Еролди, заместничка на тогавашната ни адвокатка Mace (в отпуск по майчинство) за да се направи необходимото. Тя не ми отговори и ние изгубихме правото си на обжалване (срока е от само две седмици). Важно обаче е да се подчертае, че съдебното решение не е обжалвано, не защото ние сме били съгласни с него, а защото адвокатът не подходи отговорно към нашата молба. 

(следва) ---------------------------      La premiиre audience devant le juge Le Fevre   Le 20 novembre 2007 nous avons йtй convoquйs de nouveau au Tribunal par le juge Le Fevre, successeur du juge Giordani devenu Conseiller а la Cour d’appel de Nancy. Prйvenus au dernier moment nous n’avons pas pu consulter le dossier. Et puisque aucun auteur des rapports n’йtait pas non plus prйsent pour кtre confrontй а ses allйgations lors de l’audience, il fallait nous contenter du rфle des auditeurs de quelques aperзus des rapports prйsentйs par le juge.   Ensuite il nous a soumis а un bref exercice de questionnement. En substance, il reposait non pas sur l’«est-ce-que» de la recherche de la vйritй mais sur le «pourquoi» des constats faits а notre insu. Or, le vide laissй par l’absence du dйbat m’oblige de m’arrкter plus amplement sur les motivations йcrites du juge pour dйmontrer qu’elles ne reflиtent pas la rйalitй mais sa prйdisposition personnelle envers notre couple.   Remarque : Les lignes entre guillemets et en italique, d’ici jusqu’а la fin de l’exposй, sont des citations des jugements rendus par le juge :   « La jeune-femme ayant bйnйficiй de consultations psychiatriques ambulatoires а compter d"avril 2007, les docteurs HERBAY et ZIMMERMAN ont pu constater une dйcompensation psychiatrique avec symptomatologie dйpressive sйvиre ». - Cet extrait contient deux inexactitudes.   1) L’opinion йvoquйe n’appartient qu’au Dr Zimmermann, le seul mйdecin qui avait alors examinй Mme Tanusheff (et en une seule fois) et lui avait prescrit un traitement. L’autre signature, celle du Dr Herbay, n’est posйe que pour la forme parce qu’il faisait partie de l’йquipe ambulatoire desservant le CMS de la Meinau. Cette dame d’origine roumaine chargйe uniquement due suivi de traitement de ma femme, ne pouvait qu’кtre en accord avec son supйrieur. Rencontrй а l’Hфpital Civil, Dr Zimmermann a reconnu d’avoir rйdiger seul le rapport.   2) Le juge Le Fevre en reprenant le dossier du juge Giordani aurait pu u moins se demander pourquoi ce dernier n’avait pas donnй une trop grande importance а ce rapport. Car s’il avait cherchй а comprendre, il aurait pu se rendre compte que sous le diagnostic prйcitй se cache la forme la moins grave de la dйpression – la «dйpression majeure» qui est souvent sйvиre mais passagиre. L’autre forme, qui n’est pas si sйvиre que зa par contre, est chronique.   ; « les deux derniers enfants sont nйs dans un contexte de prйcaritй sociale et financiиre et que leur venue n"a йtй ni planifiйe, ni dйsirйe » - Encore deux inexactitudes. 1) En ce qui concerne la prйcaritй - en date du jugement je travaillais dйjа depuis deux ans en CDI en tant qu’informaticien (cf. les CV joints pour mon parcours et celui de ma femme).   2) Et par rapport aux enfants – ce sont des allйgations en provenance de Mme Maurer qui ont йtй dйmenties а la fois par moi et par mon йpouse devant le juge. Alors, quelle autre explication au motif du juge conviendrait mieux que celle de la fable de La Fontaine «Le loup et l’agneau» : « La raison du plus fort est toujours la meilleure ».   ; « Si madame TANUSHEFF a dans un premier temps acceptй les soins, elle s"y est montrйe de plus en plus rйfractaire, attitude que les mйdecins et les services sociaux ont mise en relation avec le discours opposant de monsieur TANUSHEFF, qui avait alors signifiй aux services de soins et aux services sociaux son refus de toute intervention extйrieure. » - Deux spйculations а noter ici.   1) Ma femme n’a jamais refusй les soins. Elle doutait simplement qu’une puйricultrice soit compйtente pour lui demander d’entrer dans un hфpital psychiatrique.   2) Les propos que l’on m’attribue sont de Mme Maurer avec laquelle l’enquкtrice sociale йtait en liaison au dйbut de son enquкte. La preuve de mon dйsir de soigner ma femme est dans les deux documents obtenus а ma demande et joints а cette requкte : le certificat du Dr Haser et celui du Dr Neumann, (cf. les certificats), l’actuel mйdecin de la famille. Mais apparemment la situation n’est guиre diffйrente de celle de la fable prйcitйe « Et je sais que de moi tu mйdis l"an passй. ».   ; « S"agissant de ce dernier (M Tanusheff), les mйdecins font йtat d"une personnalitй qui semble dysfonctionnelle, rigide. » - Une seule manipulation mais grave. Le fait que le juge n’a pas convoquй le(s) auteur(s) du rapport lui a permis de ne pas tenir compte de ma protestation selon laquelle je n’avais jamais йtй examinй ou observй par le(s) mйdecin(s) en question et que la seule source de la conclusion du Dr Zimmermann est Mme Maurer – je le savais grвce au tйmoignage de mon йpouse car la dame ne cessait de me dйnigrer devant le psychiatre mкme en sa prйsence.    ; « La relation du couple est manifestement dйgradйe, tendue. Selon les informations recueillies auprиs des intervenants sociaux ayant йtй en relation avec la famille, monsieur TANUSHEFF se montrerait verbalement violent envers son йpouse, faisant montre d"une forte agressivitй. En dйpit de ce contexte, les enfants ne prйsentent pas, а l"extйrieur de troubles du comportement. Au contraire, leur insertion scolaire est trиs satisfaisante. Les "parents sont au demeurant particuliиrement soucieux de leur scolaritй. » - Un mensonge et un aveu sur la vrai situation des enfants. Comme toujours le mensonge est fondй sur les paroles de la dйnonciatrice Maurer qui, а l’йpoque, faisait tout ce qui йtait dans son pouvoir pour imposer son point de vue. Personne, ni de la famille, ni du voisinage, ni du lieu du travail, ni des centres de loisirs, ni parmi des enseignants des йcoles des enfants, ne reprochait quoique ce soit а la famille. D’ailleurs, aucun tйmoignage а charge n’est citй dans l’enquкte car il ne pouvait pas exister. Les prйtendus «intervenants sociaux», non citйs car fort rйduits а la seule personnalitй de l’auteur de l’enquкte, n’avaient rien а observer en dehors des calomnies abondantes de Mme Maurer. Mкme le juge reconnait que les enfants ne prйsentent pas de trouble du comportement et leur scolaritй est trиs satisfaisante. Mais alors pourquoi n’a-t-il pas cherchй la contradiction ?   ; « Compte-tenu de ce contexte, le service prйconise une mesure d"action йducative en milieu ouvert afin de soutenir madame TANUSHEFF et d"apprйcier sur un plus long terme l"йvolution des enfants". » - Cette interprйtation est arbitraire. La conclusion est propre au juge et sans prйmisses dans les faits йtablis. La vrai prйconisation du rapport n’est pas affirmative « Nous restons donc incertaine quand а la prononciation d’une telle mesure (l’AEMO). » !   ; « Enfin, les intervenants ont soulignй que la famille occupe un logement de deux piиces (52 mІ quand mкme), contexte susceptible de favoriser des tensions familiales. » - Voici comment rйpond а cette situation Michel Huette, Conseiller dйlйguй а la protection de l"enfance « (…) il serait injuste d’analyser le comportement des membres de la famille qui ne supportent plus la contrainte d’une proximitй permanente а l’intйrieure d’un logement trop petit, alors que les parents ont fait toutes les dйmarches nйcessaires en vue de l’obtention d’un logement plus grand et ont mobilisй en ce sens les dispositifs spйcifiques prйvus par la loi. » (а propos des dйmarches cf. l’attestation jointe en provenance du CMS de la Meinau).   ; « Toutefois, il est patent que les difficultйs personnelles des deux parents sur le plan individuel et du couple en tant que tel affectent les mineurs, ou а tout le moins, constituent un risque majeur pour leur dйveloppement. » - Une affirmation sans fondement. Il n’y a rien de patent car aucune difficultй personnelle n’est prйcisйe, et si elle existait en quoi affecterait-elle les enfants et а quel degrй ? Par contre, il est visible qu’une telle affirmation manifeste la volontй du juge d’abuser de son autoritй pour rendre les parents а tout prix coupables.   ; « Les mйdecins (un seul) ont au demeurant pu observer des interactions pathologiques entre Yveline, la plus jeune de la fratrie, et madame TANUSHEFF qui se retrouvait йpuisйe et dйmunie devant l"enfant qui hurlait, s"agrippait а elle et lui donnait des coups. Il apparaоt donc que les conditions d"йducation des enfants et leur йquilibre psychologique sont gravement compromis. » - Ce passage est trиs didactique pour ceux qui veulent s’instruire dans l’art de la dйduction fallacieuse. Autrement dit, comment un simple fait de la vie quotidienne (le seul que le juge a pu trouver) peut devenir un chef d’accusation de l’article 375 du Code Civil – « conditions d"йducation des enfants (…) gravement compromis ». Si on sorte de trиs «in» description des йvйnements par le juge on constate que, en l’espиce, il s’agit d’une fillette вgйe au moment du fait de moins de deux ans, qui attend depuis prиs d’une heure dans la triste ambiance d’un couloir devant la porte d’un cabinet en psychiatrie et a faim. En quoi dans ce cas la rйaction de cette petite mise dans de telles conditions n’est pas normale ? Seulement quelqu’un de mauvaise foi peut considйrer qu’il est en prйsence d’un йquilibre psychologique gravement compromis.   ; « Il rйsulte du rapport de fin de mesure (l’ordonnance aux fins d’enquкte sociale) et de l"audience que depuis fin mai 2007 Tйodora vit chez monsieur et madame MAURER, amis de madame TANUSHEFF, suivant un accord amiable. La situation de la jeune fille au domicile familial est en effet apparue des plus dйlicate. » - L’affirmation selon laquelle M et Mme Maurer sont amis de Madame Tanusheff et qu’il y avait un accord amiable est fausse. Ma femme ne connaоt pas vйritablement M Maurer. Elle l’a vu pour la premiиre fois en 2006 en le consultant en tant que mйdecin gйnйraliste. La deuxiиme fois (la premiиre pour moi) c’йtait quand nous l’avons vu ensemble devant le cabinet du juge Giordani. Quant а Mme Maurer, c’est elle qui s’est auto proclamйe amie de ma femme. L’unique raison pour laquelle notre belle-fille restait chez eux c’йtait que pendant la premiиre audience au Tribunal, Madame Maurer a rendu sa situation dйlicate en s’йchinant а la faire dйposer contre sa propre famille. Aprиs la sйance nous lui avons proposй de rentrer а Sofia chez ses grands-parents. Ma belle-fille a prйfйrй rester lа oщ elle йtait, s’opposant а notre autoritй parentale sous l’influence de Madame Maurer.   ; « Madame TANUSHEFF est favorable а ce que la prise en charge actuelle de sa fille par monsieur et madame MAURER puisse se poursuivre mais a йnoncй des rйserves sur le fait que celle-ci s"inscrive dans un cadre judiciaire. » - L’avis positif de mon йpouse en rйalitй a йtй forcй. Le juge a laissй entendre que si elle contestait la situation actuelle de sa fille aоnйe celle des autres enfants pourrait empirer.   ; « Au regard de l"йtat de santй de Madame-TANUSHEF et des tensions exacerbйes existant entre la mineure et son beau-pиre, il apparaоt que les conditions d"йducation de la mineure sont gravement compromises. »   
1) L’йtat de santй de ma femme consistait en une dйpression passagиre soignйe. La gйnйralitй sur l’йtat de santй de Mme Tanusheff, sans prйcision est une manipulation de plus. 
 
2) Aucune condition menaзante de l’йducation n’est йnumйrйe non plus. Et en ce qui concerne les tensions soi-disant exacerbйes, il s’avиre que c’йtait ma belle-fille qui les provoquait (cf. la lettre jointe de Mme Tanusheff).
  En guise de conclusion de cette premiиre partie   La premiиre dйcision du juge Le Fevre qui nous a йtй notifiй comportait : une mesure AEMO d’une durйe d’un an et accompagnйe d’exйcution provisoire pour de trois de nos quatre enfants ; un placement chez un tiers, йgalement pour un an et accompagnй d’exйcution provisoire pour le dernier (la fille aоnйe) ; deux ordonnances aux fins d’examens psychiatriques pour moi et mon йpouse.   La mesure d’AEMO reposait principalement sur le rйsultat de l’enquкte sociale sans que son contenu soit dйbattu et sans que la mesure rйponde aux exigences de la loi - « l"existence d"un йtat de danger, condition nйcessaire pour que, selon l"article 375 du Code civil, puissent кtre ordonnйes des mesures d"assistance йducative, doit кtre apprйciй par le juge en fonction des circonstances de la cause ; » - notamment en fonction des conditions de vie de l"enfant dans le milieu oщ il vit. (Cassation civile Ire 14/02/1990 n° 87-05.074).   Le placement a confiй notre fille а Mme Maurer, dйsignйe comme « tiers digne de confiance » prйtendument prйsentйe par le juge comme amie de Mme Tanusheff. Pourtant, la dйnonciation de notre couple par Mme Maurer ne faisait pas doute. Cette circonstance a йtй dйjа mentionnйe dans le rapport du Dr Zimmermann dont le prйambule commence par « La situation est signalйe par Mme Maurer. ». Il fallait au moins s’intйresser aux motifs qui ont provoquйs l’acte de dйnonciation. Mais nonobstant que nous avons rйvйlй а l’audience son rфle de source principale des rapports dans le dossier, ni elle ni les auteurs des rapports n’ont йtй convoquйs pour une confrontation sur leurs allйgations.   Deux semaines seulement aprиs le jugement (le 10/12/2007) cette dame, en se sentant protйgйe par le juge, lui a envoyй une lettre (cf. la lettre jointe) en dйvoilant ainsi son vrai visage de dйlateur. Dans ce texte, dont les lignes sont mensonge, elle suggиre au juge d’aller plus loin dans sa dйcision : de faire interner ma femme dans un hфpital psychiatrique, de me faire expulser du territoire, de faire placer tous les enfants ! Je cite : « Il est urgent que madame Tanusheff puisse кtre soignйe, ce qu’elle a jusqu’а prйsent refusй car monsieur Tanusheff refuse absolument une solution de placement des trois enfants et parait incapable de s’en occuper. Madame Tanusheff a rendez-vous chez un psychiatre mardi prochain le 12/12/07 et il est important qu’elle puisse accepter une hospitalisation. Dans la mesure oщ un hйbergement de madame Tanusheff n’est pas possible avec ses enfants en foyer d’accueil, une mesure d’йloignement de son mari me semble indispensable rapidement, ainsi qu’une prise en charge des enfants. ». - L’existence de cette lettre a йtй cachйe par le juge malgrй le fait qu’il en ait suivi les recommandations. A peine quelques jours plus tard il a demande au procureur de la Rйpublique d’ouvrir une enquкte policiиre sur moi. Le procureur rйtorque qu’il n’y a pas lieu de le faire car une telle enquкte a йtй dйjа faite et les rйsultats plaident en ma faveur (sa rйponse est versйe au dossier).   Or, le rфle de Mme Maurer en tant que tйmoin а charge ne devrait кtre plus ignorй. Pourtant, а aucun moment nous n’avons eu la possibilitй de la confronter а ses dйclarations largement contributives au montage de l’affaire. Mme Maurer demeurait (et demeure), pour ainsi dire, l’« amicus curiae » du juge (art. 27 et 181 du CPC) placй sous sa protection. C’est une transgression de l"article 6 §§ 1 et 3 de la CESDHLF : « En l"espиce, le requйrant a йtй condamnй sur le fondement exclusif de dйclarations de tйmoins qu"il n"a pu, а aucun stade de la procйdure, interroger ou faire interroger. Il y a donc eu violation de l"article 6 §§ 1 et 3 d de la Convention » (Cour europйenne des droits de l"homme, arrкt n° 71846/01 du 13/11/2003).   Un regard particulier est requis avec d’oщ examens psychiatriques, les piиces jointes а cette demande а l’attention de l’expert-psychiatre sont la requкte introductive de la puйricultrice et le rapport de l’enquкte sociale. La premiиre contient le «diagnostic» fait par la puйricultrice dans un domaine pour lequel elle n’a pas compйtence - la psychiatrie des adultes : « Le couple manifeste des difficultйs d’ordre psychique et de dйpression ». Le second livre les calomnies de Mme Maurer via l’enquкtrice sans trop se soucier de la concordance, il йnonce, par exemple : que la belle-fille dorme sur un matelas tandis que moi dans un lit (en rйalitй c’est exactement le contraire) ; que je plante violemment des couteaux dans la table (aucune trace nulle part) ; que je me montre verbalement violent envers ma femme (mon йpouse le rejette catйgoriquement) ; que je nie absolument les difficultйs de cette derniиre (les documents prouvent le contraire) etc. – Dans un arrкt de la cour d’appel de Dijon du 03/02/1993 sont йnumйrй les anomalies dans la conduite de l’information judiciaire. Parmi les йlйment citйs se trouve « les liens qui unissaient certains enquкteurs а des tйmoins ». – le lien en l’espиce est entre Mme Maurer et l’enquкtrice qui menait son investigation en йtroit collaboration avec elle. Il fallait а l’йpoque attendre l’intervention du juge Giordani, saisi par mon ancien avocat Me Macй, pour que cela cesse.   Or, ces deux documents n’йtaient pas dans le dйbat. L’un induit en erreur, l’autre fourvoie, mais le juge est satisfait car en les prйsentant comme des faits йtablis (il m’a йtй reprochй d’avoir dйsignй l’enquкte comme menйe а charge) il impose un cadre а l’expert d’oщ il peut difficilement sortir sans contrarier le magistrat dans sa certitude.   Etant donnй que notre famille ne pouvait pas accepter l’ingйrence judiciaire dans notre vie privйe, nous avons voulu faire appel а ces dйcisions du juge. Je me suis adressй en temps imparti pour la requкte а Me Airoldi-Martin (cf. le message joint), l’associй de Me Macй au congй de maternitй en ce moment lа, pour m’aider faire le nйcessaire. Elle n’a pas rйpondu а mon courrier et nous avons perdu le droit au recours. Or, ce n’йtait pas parce que nous n’avons pas voulu faire appel qu’il n’йtait pas fait. ...




Гласувай:
1
0



1. анонимен - Уважаеми г-н Танушев, Няма ли начин ...
03.03.2010 00:16
Уважаеми г-н Танушев,

Няма ли начин да се свържете с предишния съдия?
Да ви даде съвет какви законови средства биха могли да ви позволят да си върнете децата.
Доколкото разбирам децата ви са български граждани и би следвало да бъдат защитени от българските институции. Обърнахте ли се към всичкии възможни инстанции - премиер, президент, министър...
Свързахте ли се с представители на Хелзингския комитет? Българската агенция за закрила на детето?
Не спирайте да алармирате всички тези институции. Изпращайте и копия до вестниците в опозиция - Галерия, вестик 19'. Обърнете се и към Велизар Енчев, в телевизия СКАТ, сигурна съм, че той ще направи всичко възможно да ви помогне. Той самият е бил дипломат и посланик, изключително честен и принципен човек, който ще пледира във ваша полза пред българското общество!
Телевизия СКАТ има сайт, с телефони, на които можете да се обадите.
Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 154003
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930