Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 13:39 - Френско или либийско правосъдие – изберете сами (трета част)
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2103 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.04.2011 21:53


На вниманието ви е текст, който е пряко свързан с водещия материал в моя блог – темата за демократичността на едно общество пречупена през личната ми трагедия – отнемането на децата ми от френското правосъдие. Това, което сега ви предлагам е смисловият (но пасаж по пасаж), а не буквален превод от френски, на подаденото от мен до висшестоящите съдебни инстанции искане (безрезултатно) за отстраняването на детския съдия позволил си гаврата със семейството ми. В тази молба събитията са проследени и хроникално и документално и е най-точното и пълно описание на случая, с което можете да се запознаете. Ако имате търпението да прочетете материала до края, ще разберете и вложеният в заглавието смисъл.

Борис Танушев

П.С. Тъй като обемът на материала не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му е разбито на пет части - това е третата. :


Френските психиатрични експертизи


Първата, тази на съпругата ми, е по-скоро «нормална», тъй като трябваше само да се установи степента на тежест на депресията й, чието съществуване, по принцип, не се поставяше под въпрос. Според експертът, състоянието й позволяваше тя да отглежда децата си: " Тя е в състояние да отговори на материалните, емоционалните и психологическите потребности на децата си. " Но той се опита да сведе до минимум въздействието на този свой извод като го подплати със собственото си твърдение че, " г-жа Танушева приема AEMO " (подобен въпрос, дали приема или не, никога не й е бил задаван, а и тя самата винаги категорично е отхвърляла външната намеса в семейството ни).

Още на този етап (с експертизата на Даниела, но впоследствие и с моята), в нас се пробуди неспокойство причинено от факта, че психиатърът не се интересуваше изобщо от това какви са ни взаимоотношенията в семейството, както помежду ни, така и с децата, нито пък дали сме имали някакви болестни антецеденти, ние или близките ни. Той искаше от нас само биографичните ни данни, които бавно набираше на компютъра си в продължение на около 40 минути, с което се и приключи.

А какво казва законът за начина по който трябва да се проведе един психиатричен преглед?: " Един психиатричен преглед, с трайност от минимум ѕ часа е необходимо продължителен. Той изисква понякога няколко изследвания (две или три), без да се смятат необходимите често пъти психологически прегледи и евентуалните параклинични такива." (Декрет от 10/01/1992 определящ правилата и праговете за класификация на психическите разстройства)

"Претупването" ни от психиатъра можеше да означава само едно, че той е счел, че фактите в предоставените му доклади са напълно достоверни и той няма защо да си губи излишно времето с уточняването им. Така на практика, ние бяхме изправени пред истинската цел на манипулацията провокирана от съдията. Това му е позволило да "избели" непроверените твърдения в докладите, подхвърляйки ги като достоверни на психиатъра, и веднъж получил обратно услужливите му "експертизи" почиващи на фалшивите показания, да твърди, че е имал основания наказвайки родителите. Механизмът е прост и очевидно изпипан и изпитан. Изпращат се на психиатъра наличните уличаващи доказателства, които дори и необсъдени и непроверени, са представени като достоверни, тъй като са подпечатане с авторитета на магистрата.

Оттук нататък, достатъчно е психиатърът да зададе само един въпрос на този, който е срещу него – дали отхвърля фактите от докладите (твърденията превърнали се в истини чрез одобрението им от съдията) Въпрос, който в крайна сметка, дори не е необходимо да бъде зададен, тъй като по хипотеза, експертиза има назначена, когато една от страните, не е съгласна с решението на съдията (а пък аз си се заблуждавах, че този подход е останал в миналото). Този , който подлежи на експертиза, ако очевидно се противопоставя на обвиненията срещу него (т.е. рита срещу "фактите"), не може да избяга от диагнозата си на паранояк (т.е. на психопат обсебен от мания за преследване) и втвърденост на личността (т.е. е неподатлив на превъзпитание), и единствената препоръка, която лекарят ще направи в този случай (а съдията това и чака) е на изследвания да му се отнемат децата, за да ги спасят от него, непоправимия. - По дефиниция, параноята се характеризира със сбъркано разсъждение, което е логично но почива на фалшиви предпоставки. – В скоби казано, ако приемем това определение за вярно (а то е), можем да обърнем разсъждението на експерта и да му посочим и друг възможен обект на параноично поведение почиващо на расистка, по всяка вероятност, основа.

Аз бях загубил правната битка предварително, само от факта, че се съгласих да се подложа на психиатричен преглед (но и в противния случай пак щях да бъда наказан с отнемане на децата, под предтекст за отказ от сътрудничество). Съдията вече можеше да отбележи в мотивите си, без всякаква дискусия, че " психиатричните експертизи потвърждават предварително събраните доказателства " – без при това да се притеснява от факта, че от текста на експертизите си личи, че за никакви доказателства не е ставало въпрос по време на изследването. – Как при тези обстоятелства да не направя паралел между нашия случай и аферата от Утро, където услужливи психиатри "потвърдиха" "убедеността" на съдията Бюрго за "психиатричните отклонения" на 30-тината невинни, които той вкара в затвора само по донос подпомогнат от заключения идентични на горното - " психиатричните експертизи потвърждават предварително събраните доказателства ".

Бях представен от психиатърът, без никакви конкретни примери, само по метода на "приятелското мнение" като мегаломанияк и паранояк. Той дори не се поколеба да пресече линията на деонтологията на професията си за да подкрепа тази своя теза. Той съчини предпоставките на изводите си - например, за да ме вкара в класическия симптом за параноя, той ми приписа мисълта, без това да е било заявено от мен: " Той подозира заговор ", Но и това не му беше достатъчно. След като отбелязва в наблюдението си, че аз не пуша, не пия и съм вегетарианец , той "еx nihilo" (от нищото) предполага, че ако се пристрастя към наркотици аз ще стане опасен (нещо като това, ако убие, ще стане убиец)!: " Тъй като той е много интерпретативен, важно е да избягва всякакви наркотици, (...) защото има риск да изпадне в делириум, от параноичен тип. ".

А защо аз на петдесет години, трябва да стана токсикоман? Защото като чужденец не вдъхвам доверие ли? - Нито психиатърът, нито съдията не си поставят подобни въпроси – те си имат готовите отговори. Важно е било, в "експертизата" да се вкарат понятията делир, параноя, мегаломания (към последното местните са чувствителни), за да внушат съответната опасност. И помен няма от диференцирана диагноза, когнитивна предпоставеност или алтернативни мнения, за да се изключат дължащите се на тях евентуални грешки, които не се разглеждат от медицината като делир или нещо подобно.

Ако начинът, по който моята експертиза беше направена може да има нещо общо с обективността, то всички нормални хора би трябвало да се страхуват от попадането си при подобен род "експерти", които на принципа "a contrario" (на обратното) ще ги изкарат потенциално луди!

И вероятно, понеже и самият психиатър не е бил достатъчно убеден във валидността на собствените си "аргументи" той използва метода Куе (на самоубеждението) за внуши значимостта им чрез многократното им повторение. Така например, той използва най-малко пет пъти в текста си определението "раздразнителен" без обаче да свърже с него нито един факт. Но явно квалификациите са стихията на този медицински кадър.

Неговата експертиза, той я превръща (поради липса на друго) в стилово упражнение по словесна изящност (традицията задължава): " неговата гордост го заслепява и велик господар, той не благоволява и най-малко да отстъпи (...) той упорства още и още в едни и същи напразни търсения и мечтае всеки ден, изпълнен с надежда, за славните парцали на подложения си на изпитание нарцисизъм ". - Пред подобен текст, не мисля обаче, че трябва непременно да си специалист в дадена област, за да разбереш, че колкото повече прилагателни има в тезата толкова по-малко обективност й остава.

Всички доклади ме изкараха виновен (включително и априорните предразсъдъци на съдията) за здравето на жена ми - в противен случай как "заинтересованите страни" (социалните служби) могат да обяснят "загрижеността" си от едно "поведение съвсем адаптирано" (израз на съдията) на децата ми, без да предпоставят, че съществува в мое лице поне потенциална опасност, която ги заплашва. Но тъй като няма външни доказателства за наличието на недостойно мое поведение (с изключение на клеветите на г-жа Морер), а пък има задействана процедура, трябвало е на всяка цена да се открие нещо достатъчно осезаемо като доказателство. Тази роля е била изиграна от здравето на съпругата ми, влошено според социалните с моето посредничество.

Но дали в действителност здравословното й състояние е това, за което е представено? Нито един лекар сред тези, които са преглеждали съпругата ми за депресия - д-р Цимерман и д-р Елов от Градската болница, докторите Елар, Нойман и Азер от частния сектор, д-р Ме и д-р Секулов от експертите, не съобщава за съществуването на суицидни мисли при нея - това, което поражда най-много притеснения при една депресия (а и тя самата категорично винаги е отхвърляла подобна идея). Защо тогава, авторите на социалните доклади, които при това не са лекари, съобщават за самоубийствени идеи при нея като за установен факт? " Ние се притесняваме за възможното й преминаване към самоубийство. " - доклада на детската медицинска сестра. ; " При нея има риск от самоубийство. " - доклада на социалната анкетьорка ; " Г-жа Танушева е убедена в скорошната й смърт. " - доклада на образователната асистентка.

Това заиграване с човешкия живот от страна на социалните служби не е ли с единствената цел да се превърне инцидента в здравословното състояние на жена ми в произшествие, което да заангажира моята отговорност (не съм се бил притекъл в помощ на човек в опасност а това е наказуемо от закона), за да могат по този начин те да оправдаят собствената си интервенция и да насърчат тази на съдията? Независимо от това какви са били основанията, съдебната практика не позволява едно подобно прехвърляне на компетентност: " Оценката на г-жа И, която е била натоварена със социална анкета а не с психиатричен преглед, не може да се приеме за диагноза. " (Апелативен съд на град Тулуза, дело № 721 от 04/07/2006).

Въпреки манифестираното желание на службите и съдията, да ме изкарат мен виновен за състоянието на съпругата ми, все пак не е необходимо да се притежава диплома за психиатър, за да се разбере, че една ендогенна депресия (тази на съпругата ми) не се причинява от външни обстоятелства и аз не мога да продължавам да бъда сочен за такова. И че, ако една депресия е свързана с фобия " Г-жа Танушева е фобична. " (от експертизата на френския психиатър), то тя също не се влияе от външни фактори - по дефиниция фобията е страх без видимо основание. От което следва, че логично, аз не трябва да бъда държан отговорен за състоянието на жена ми, но ... (виж цитираната по-горе басня на Ла Фонтен)

Второто изслушване пред съдията Льо Февр

На 25 април 2008 г., след междинния доклад (от 11/04/2008) на прикрепената към нас образователна асистентка г-ца Пететен и готовите експертизи (от 20/02/2008) на д-р Ме, ние отново бяхме призовани пред съдията. Още с пристигането си ние осъзнахме, че нашата съдба е вече предрешена – пред вратата на съдията имаше трима полицай, които ни заобиколиха, докато представители на социалните служби отвеждаха децата ни. След като изчака да бъдем разелени от децата ни, съдията ни прочете няколко реда от новопостъпилия доклад и заключи, че не виждал никаква промяна в ситуацията (за изтеклите четири месеца от предишната му присъда какво е трябвало да се случи?), и добави, че още предния път бил смятал, че трябвало да бъде по-строг с нас. (Ще припомня, че дори и това, което този съдия ни наложи в първото си решение, не беше препоръчано от социалната анкета). След това той даде думата на моя адвокат, но единствено за да спази някакъв формализъм, защото го прекъсна само след няколко изречения, давайки да се разбере, че неговото решение е вече взето. Или, за да бъда по-ясен, ние бяхме лишени от справедлив процес защото адвокатът ни нямаше възможност да пледира, не се проведе действителен дебат и присъдата беше предопределена.

Невъзможно беше при тези условия да отстояваме правата си в дело, което беше само пародия на процес. Единствената следа, която съществува, за това, че съм протестирал предварително произнесената присъда, е в съобщението, че съм го направил. " В съдебното заседание и в писанията си, които той депозира по време на дебата, г-н Танушев отхвърля различните твърдения на социалните или медицински служби в основата на сигнала, докладите на психиатричните експертизи и доклада на службата за образователно асистиране в отворена среда. " - Това е всичко, до което този съдия е свел прилагането на член 16 и 455 от (френския) ГПК: " (Съдията) не може да се позовава в решението си на средства, обяснения и документи, споменати или депозирани от страните, без те преди това да са били контрадиктуарно дебатирани (с аргументи за и против) " ; " Присъдата трябва да посочва в резюме респективните твърдения на страните и аргументите им в защита на това. " Юриспруденцията също така подчертава, че съдията, трябва да отговари на всички съществени аргументи представени от страните и не може да се задоволи само с общи изявления без да вземе под внимание детайлите на използваната аргументация (Касационен съд 1-ва цивилна камара, 07/11/1995, No 94-05083).

След като противозаконно бях лишен от истински дебат, отново не ми остава нищо друго за защита освен да се реферирам с цитати от писмената мотивация на съдебното решение. – Ще започна подред, от началото, тъй като на повече от половината от първата страница на мотивация си съдията се спира на социалната анкета проведена преди почти една година и вече послужила за аргументация на предишното му (и различно по съдържание) решение.

" Службата за социална анкета е наблюдавала, че г-жа Танушева, уморена, и е било трудно с малките й деца, вероятно също заразени от брачното неразположение. " – Едно предварително уточнение. Социалната анкетьорка е идвала само веднъж в дома ни и то по време когато децата бяха на училище. За наблюдение или за лъжа в такъв случай става въпрос?. Но твърдението, което истински заслужава внимание в това изречение (ако хипотетично приемем за истина представеното ни) е предположението, че децата са "вероятно засегнати", което обаче не е същото като "истински засегнати" – Това ли е полицейската логика (подозрителността издигната в критерий), по която деца се лишават от родители?

В един дрг пасаж се казва: " Наблюдавайки отвън, децата показват винаги едно напълно подходящо поведение. " т.е. няма наблюдение (и то в продължение на цяла година), което да потвърждава обратното. Тогава? Къде е доказаната опасност (каквото е изискването на закона), пред която са изправени децата? Единствено съществува предубедената "интимна конвикция" (вътрешното убеждение) на съдията, който си тълкува истината, както на него му се иска. Докато ето какво казва съдебната практика: " Ако интервенцията на детския съдия е априорно обусловена от поне потенциална опасност, то толкова повече, настаняването на детето вън от семейството му може да става само в случай на доказана опасност. " (Апелативен съд на град Бурж, 08/03/2001).

Но извън този въпрос на "вътрешно убеждение", който има своето място в едно дело от наказателен характер (мнозина от правистите смятат, че делата по член 375 от ГК са именно такива), съществува въпросът на какво основание споменатата от съдията анкета, която вече е послужила в първия процес, се използва повторно и то за да утежни присъдата (от AEMO към пласиране).

Или съдията разглежда анкетата като ново доказателство (което обаче тя не е), или е приложил принципа на двойното наказание (за едни и същи събития), но и в двата случая е в грешка - Европейският парламент на 12 април 1989 прие следното определение на принципа "non bis in idem" (не два пъти за едно и също нещо) свързан със закоността и авторитета на произнесената присъда: " Никой не може да бъде преследван или осъден за деяния, за които вече е бил оправдан или осъден. "

" Според информацията, събрана от социалните работници, имали контакти със семейството, г-н Танушев се е показал като вербален насилник спрямо своята съпруга парадиращ с голямата си агресивност. " – Тук съдията се самоцитира от мотивацията на първата си присъда, но вече за да даде "нов" прочит на "събитията", които явно би трябвало да са се случили, ако би трябвало законът да бъде спазван, между първото и второто съдебно заседание. Но самият съдия, само няколко линии по-надолу, подсказва, че няма предвид никакви нови събития.

Ето това негово директно самопризнание: " Той (аз) отхвърля обвинението, че е отказал да се срещне с възпитателката. " – т.е. от фразата се разбира, че единствената социална работничка, посещаваша по това време дома ни, не се е срещала с мен. Тогава откъде накъде може да се твърди, че "агресивното" ми поведението е било констатирано при контактите на социалните със семейството?

Ако има някакъв източник за тези безпочвени твърдения то той е не друг, а г-жа Морер, която е продължила в този период да обикаля различните социални служби и да разпространява клеветническите си твърдения - отделни служители от службите потвърдиха, че са били в контакт с нея (вижте по този повод и писмото й донос до съдията).

" Трябва да се констатира, че г-н Танушев (...) остава недостъпен за работа в отворена среда. " - Няма да коментирам факта доколко е нормално да съм "достъпен" за мярка, която считам за неоснователна и принудителна, но бях съгласен (както и в момента съм) да "кооперирам", за да не утежня наложения ни наказателен режим. Назначената обаче да ни "образова" (явно сме смятани за "прости" и "недостойни" родители-имигранти), току що постъпила на работа (и бездетна), г-ца образователна асистентка, идваше в сряда, веднъж на всеки две седмици в началото на следобеда, и очакваше и аз в този момент да присъствам, знаейки при това, че аз работя на цял работен ден и то извън Страсбург.

" Службата за защита на малолетните (на г-цата образователка) (...) докладва за влошаване на ситуацията " ; " у дома (децата) действат по свое усмотрение " (т.е. не получават инструкции, които явно са необходими за "нехармонично" развитите личности). - Обелязвам тези пасажи, защото те са показателни за начина на представяне на събитията от съдията – т.е. само голословни твърдения без конкретика защото такава не съществува. В доклада на впросната служба (на г-цата) единственият факт, който е отбелязан (като "тревожен") , и би могъл да има някаква връзка с възпитание, е това, че едно от момиченцата ни е яло кифла в 14,30 часа пред телевизора. Жест, на който то е научено от забавачницата която посещаваше, но който, бездетната г-ца възпитателка явно не е могла да си обясни.

" Медицинският експерт потвърди необходимостта г-жа Танушева да се лекува. " - Това е най-сериозната манипулация в мотивацията на съдебното решение по отношение на съпругата ми. Тук "само" е пропуснато да се цитира финалното заключение на експерта, че: " Дори и да не е в най-добрата си форма, поради факта на депресивния синдром, тя (г-жа Танушева) е в състояние да отговори на материалните, емоционалните и психологическите потребности на децата си. " !

" Той (аз) бавно, но сигурно се отдалечава от реалността на живота, от необходимтеи компромиси и спасителния здрав разум, която позволява един здравословен семеен и социален живот " ; " ако не приеме няколко компромиса, ситуацията е много кратък срок ще стане неуправляема и единственото решение ще бъдат да се защитят от него децата. " – Или ако бъде представено като квинтесенция - "здравият" разум и компромисите са основата на здравословния живот (ех, Алеко, трябваше да си по-толерантен към героя си). Приведените пасажи са взаимствани от медицинската ми експертиза, но явно вложената в тях мисъл импонира на съдията и затова ги и акцентира. Като се има предвид обаче този избор, въпросът за тяхната съобразност е задължителен. Откога, например, "здравия разум", който в ежедневието съпътства не нормативното а арбитрарното поведение се е превърнал в юридически аргумент?

По какви критерии днес едно семейството се оценява като здраво – съчетанието е било на въоръжение през 30 те години на миналия век и се отъждествява с евгениката. ; Какви са тези мистериозни компромиси, чието съдържание не ми е известно но трябва да го приема? ; Каква е тази ситуация, която въпреки, че е управляема, както си личи от текста, рискува (а защо?) да се превърне в неуправляема? Не е ли това само риск от опасност? Трябва да се припомни, че практиката отхвърля позоваването в едно съдебно решение на риск за опасност, като мотив зависещ твърде много от личното мнение и изисква опасността да бъде доказана: " от друга страна, обосновавайки решението си върху наблюденията и изводите на експерт-психиатъра, без да уточнява в какво точно те са основателни, Апелативният съд е лишил решението си от мотивация. " (Касационен съд 1-ва цивилна камара, № 98-05044 от 08/06/1999).

" Трябва също така да се отбележи, че докато Мирослав не приема принципа за временно отдалечаване от дома му, както между другото не прие интервенцията в открита среда, то Илейн, която изглежда отговорна по отношение на малката си сестра, добре разбра необходимостта майка й да се лекува и не изглеждаше обезпокоена, която току що й бяха обяснили. " (В скоби - Милите ми момиченца, как само са се погаврили с тях "обяснявайки" им, че ги лишават от мама и татко.) Този цитат дава ясно, да се разбере, че синът ми, тогава на възраст от 7 години, на два пъти е отказал да приеме фалшивото представяне на семейството му положение. (Отново в скоби – по-късно същият този френски "правосъден" представител ще промени тактиката си и вече ще твърди (в унисон със социалните служби), че синът ни никога не е искал да се връща при нас, а така бил казвал само защото се страхувал от гнева на баща си!)

Нямам и думи да изразя възмущението си от манипулацията с момиченцата ни по на 3 и 5 годинки по онова време. Как е възможно, да се поднася като довод отговора на въпрос поставен в наше отсъствие, който нито сме чули как е зададен, нито сме чули как е отговорен, нито как е интерпретиран, нито дори това, дали не му е отговорено само от учтивост или пък само с кимане на глава, което за децата ни тогава означаваше не? – Доказателство, че приведения цитат не е нищо повече от манипулация (затова пък долнопробна) е, че през първите два месеца от пласирането на децата ни бяхме лишени от телефонен контакт с тях, защото те силно се разстройвали при всеки звън на телефона или на вратата очаквайки мама и татко да се появят (най-малкото ни момиченце е плакало непрекъснато).

Но отново ще оставя да говори юриспруденцията: " Върховният интерес на детето трябва да ръководи решенията относно неговото състояние и подхода към него ; упоритостта на магистрат, който не взима под внимание желанието на детето, и чиито отношения с него пораждат конфликти, имайки предвид психологическото състояние в което го поставя, може само да бъде обвинен и отстранен " (Касационен съд 2-ра цивилна камара № 04-17.663 от 07.07.2005).

В заключение към тази втора произнесена присъда

Summum Jus, Summa Injuria (Прекаленото правосъдие води до несправедливост) - това е, вярвам, най-доброто обобщение за тази част. Оставяйки в стила на символиката, ще отбележа и 14-те спирки (момента) от голготата на семейството ми в този процес:

1) – нашият адвокат не беше призован от съдията на съдебното заседание.
2) – заседанието беше определено за 25 април 2008 г. в деня на рождения ден на нашия син.
3) – трима полицаи ни вардеха като престъпници от самото начало на процеса.
4) – бяхме отделени отдецата си още преди съдебното заседание.
5) – исканият допълнителен срок за запознаване с документацията не ни беше отпуснат.
6) – молбата ни за контра-експертизи не беше приета.
7) – нямаше дебат с аргументи, само резюме на един доклад.
8) – пледоарията на адвоката ни беше прекъсната в самото начало с мотива, че решението вече е взето.
9) – съдията се позовава на медицински доклад от преди една година и вече служил за аргументация.
10) – противоречията в показанията не се отхвърляха а се тълкуваха срещу нас.
11) – с отнемането на децата ни съдията надхвърли препоръките в докладите.
12) – не беше разгледана възможността, предвидена по закон, да се възложат децата на бабата и дядото.
13) – никакъв срок, предвиден при това от закона не беше предоставен на нас и децата за адаптация.
14) – децата ни, обляни в сълзи, бяха брутално отведени от съда, без дори да успеят да си вземат връхните дрехи и играчките, с които бяха дошли.

В скоби. - Когато си тръгвахме от кабинета на съдията, напълно съсипани от отделяне на децата ни, един от тримата полицаи, които ни ограждаха до излизането ни от съда, се опита да ни утеши малко с факта, че не само ние сме в тази ситуация, като ни сподели за съдията: " Тази жена създава жертви. " А на приземния етаж на съда, една жена, когато видя, че жена ми слиза надолу по стълбите разплакана ни попита дали не идваме от съдия Льо Февр. Чувайки положителния отговор, тя кимна с глава съчувствено и добави " Тази е една м....... . "

Инквизиторската процедура, в която бяхме въвлечени, не ни остави никакъв шанс, нито на нас, нито на децата ни. Предварително решената присъдата беше всичко друго, но не и справедлив съдебен процес (изискването на член 6, § 1 от ЕКЗЧПОС). Какво остава тогава пък за § 2 - правото на презумпцията за невинност. Според Европейската съдебна практика, тя надхвърля обхвата на наказателно производство и се прилага всеки път " когато лицето е обект на твърдения, които отразяват усещането, че той е виновен " (ЕСПЧ, Минели, 26 март 1983, A. 62, § 37).

Като резултат от присъдата, която иначе основно се прилага за да наложи образователни принуди - приема се, че родителите са безотговорни или пък не се справят, краят на учебната година на сина ни и средната дъщеря беше разстроен (те бяха преместени в някакви селски училища със слети класове), а най-малката дори трябваше да спре да ходи на детско училище, защото за паралелка на нейната възраст нямало достатъчно деца.

След съдебното заседание ние научихме, че нашите деца са настанени в приемни семейства разделено и в различни населени места далеч от Страсбург, без обяснение защо, в пълно нарушение на закона, който изисква, че ако трябва децата да се отделят едно от друго, то това да става със специално мотивирано решение на съдията, държащ сметка за личните взаимоотношения между братя и сестри. (Апелативен съд на град Париж, 7 май 2003). Но зачитането на духа на закона, по всичко личи, е последна грижа на този магистрат, на когото явно е достатъчно, че държавата го води за съдия.

Отново в скоби – Какво ли си е казвал той, когато си е спестявал "подробността" да се обяснява за разделянето на децата ни?: Хайде сега, ще давам обяснения на някакъв си имигрант. И без това съм го прецакал от всички страни. Там по селата имаше места, там разкарах децата му.

Съдът за малолетни е компетентен, когато здравето, сигурността и морала на малолетното лице е в опасност или пък когато условията на неговото образованието или физическо, емоционално, интелектуално и социално развитие, са сериозно компрометирани (позоваването на физическото, емоционално, интелектуално и социално развитие са въведени от Закон № 2007-293 от 5 март 2007 г.). В конкретният случай на нашето семейство, не е имало доказателства за щети (още по-малко за сериозни такива) причинени на физическото, емоционалното, интелектуалното или социалното развитие на децата ни. Затова законът предписва: " Винаги когато е възможно, малолетния трябва да се оставя в естествената си среда (семейството). "

Затова мярката, която предвижда извеждането на детето от естествената му среда (член 375 от ГК), предполага, че констатираната опасност е доказана и сериозна. Ето защо прилагането й трябва да става с особено внимание: " Тази мярка, извън това, че е констататирана от съда налична опасност, при всички случаи подкопава родителски права а в по-широк смисъл и личните свободи, включително и тези, на които се радва малолетния. " (Апелативен съд на град Версай, детска камара, 7 март 2002 г.)

" Дори един малолетен да е в ситуация на опасност, дори и тя да е сериозна, това не означава, че е необходима съдебна намеса. (...) Пласирането на малолетното не трябва да бъде считано от никого, специалисти или членове на семейството, като наказателна санкция " - Мишел Юе, правен съветник по въпросите за закрила на детето".

" Магистратите от прокуратурата, както и от съдилищата, преди да се намесят, трябва да са проверили, че администрацията е сторила всичко възможно за да се справи със ситуацията. (...) Т.е. трябва да се предпочита административната намеса пред съдебното пласиране (...), помощта за жилище и финансовата помощ пред отнемането на детето! " - Жан-Пиер Розенцвайг, председател на Детския съд в Бобини (предградие на Париж)

Ние обжалвахме, този път на време, съдебното решение. За съжаление неуспешно. Апелативният съд не взе под внимание нашите доводи, а тезите на социалните служби, които разбира се, защитаваха намесата си. Съдът не допусна да повдигна въпроса за многобройните процедурни и направо законови нарушения на съдията Льо Февр, които, ако ги беше разгледал, само те щяха да са достатъчни да анулират първоинстанционното решение.

Не бях подкрепен от адвоката си, който, платен от държавата, подходи формално към случая, не депозира никакъв документ от предоставените му и каза само две приказки, в които не ставаше въпрос за това , че сме невинни, а за това, че не сме чак толкова ненормални колкото ни изкарват.

Опитвайки се да се намеся в хода на делото, думата ми беше непрекъсната отнемана от председателя на съда и аз още в самото начало на процеса бях изгонен от съдебната зала - за нарушение на наложения от него ред. Бях повикан отново на финала, когато вече за никакви дебати не можеше и дума да става.

Тогава ме обвиниха в лъжа – бях казал че никой в продължение на три години не ни е предлагал по-голямо жилище. Междувременно обаче бяха разбрали от социалния доклад че сме отказвали на направено ни предложение за жилище от социалната асистентка – според правилата, в такъв случай могат да се намесят и да ти отнемат децата. Цялото безумие на ситуацията се състоеше в това, че аз имах документ (макар и не депозиран) от въпросната социална асистентка, че никакво жилище не ни е предлагала, докато авторката на доклада, както това е практика в този род процеси, не присъстваше на заседанието, за да обясни откъде има подобна информация, и въпреки това, съдът прие за доказано, че аз съм отказвал жилище! (гавра е определението за подобен подход.)

Ето какво е написал в мотивите си апелативният съд относно жилището: " (има) едно ограничено въздействие на образователната поддръжка върху функционирането на това семейство навряно в един миниатюрен (52 мІ!) апартамент, въпреки предложенията направени за едно по-голямо жилище. " А ето какво потвърждава в документа си социалната-асистентка (тя не е директно свързано със службите отговорни за пласирането на децата): " Въпреки многобройните си постъпки (от 2005 г. насам), семейството не успя да получи предложение за по-голямо жилище. "

Разпитана впоследствие от съпругата ми, за безпочвените си твърдения, авторката на доклада, г-ца Кридер, не можеше да си спомни първоначално името на лицето, от което тя е получила тази информация. По-късно тя се сети, че е разговаряла с г-жа Дорне, една от медицинските сестри в градската психиатрична клиника. Въпросната г-жа Дорне пък го била чула от г-жа Морер, доносникът на семейството ни, която пък го била чула от социалната-асистентка. Ето, така, на базата на лъжи и клевети, се прави необходимото, да се поддържа човешкото нещастие, за да бъде оправдана интервенцията на социалните служби.

(следва)
-------------------------------------
Les expertises psychiatriques franзaises

La premiиre, celle de ma femme, s’est dйroulйe а peu prиs normalement puisqu’il s’agissait seulement d’йtablir le degrй de la gravitй de sa dйpression, un diagnostic qui en principe ne faisait pas de doute. Selon l’expert, son йtat ne l’empкchait pas d’йlever ses enfants. « elle est capable de pourvoir aux besoins matйriels, affectifs et psychologiques de ses enfants. ». Mais il a essayй de minimiser l’impact de sa conclusion en notant comme sienne une allйgation du rapport de l’enquкte qu’il avait en sa possession « Mme Tanusheff accepte l’AEMO »(sans autre prйcision et sans avoir posй la question а l’intйressйe).

Notre inquiйtude a йtй provoquйe par le fait que le psychiatre ne s’intйressait pas du tout aux relations а l’intйrieur de la famille. Ni ma femme ni moi n’avons йtй interrogйs sur nos relations rйciproques et celles avec nos enfants. Nous ne racontions que nos biographies respectives – les expertises ne duraient qu’une quarantaine de minutes -. Ceci ne pouvait signifier qu’une seule chose : le psychiatre considйrait les йnoncйes des rapports comme des faits йtablis. Cette manipulation factuelle amorcйe par le juge lui a permis de «blanchir» les allйgations des rapports par le retour de ses expertises.

Le mйcanisme est simple et apparemment rodй. On n’envoie au psychiatre que les йlйments а charge, non dйbattus, non avйrйs mais cachetйs comme vйritables par le sceau du pouvoir du magistrat. Ensuite il suffit de poser une seule fois la question а la personne expertisйe afin de vйrifier si il conteste les йnoncйs (les allйgations convertis en affirmations par l’autoritй du juge) des rapports. A la limite, la question n’est mкme pas nйcessaire car, par hypothиse, l’expertise est ordonnйe quand l’une de partie est en dйsaccord avec la dйcision du juge. Celui qui est observй, s’il est manifestement opposй а ce qu’on lui reproche, ne peut plus йchapper а son diagnostic de paranoпa et de rigiditй si le mйdecin considиre que le juge lui envoie que des faits rйels. Par dйfinition, la paranoпa est caractйrisйe par des erreurs de jugement liйes а un raisonnement logique sur des bases fausses (les allйgations contestйes ici sont supposйes comme avйrйes par le mйdecin) reposant sur des a priori purement subjectifs.

Or, je perdais la bataille judiciaire d’avance par le seul fait que j’avais acceptй а me soumettre а une expertise psychiatrique. Le juge pouvait dйsormais йcrire sans dйbattre que « Les expertises psychiatriques confirment les йlйments recueillis antйrieurement. » et tant pis pour l’objectivitй et la vйritй sacrifiйes au raisonnement fallacieux de ces expertises.

J’ai йtй prйsentй par le psychiatre, sans aucune dйmonstration, de la maniиre d’«amicus curiae», comme mйgalomaniaque et paranoпaque. Et il n’a pas hйsitй а franchir la ligne de la dйontologie de sa profession pour appuyer cette thиse. Il a inventй les prйmisses de ses conclusions – par exemple, le symptфme classique de la paranoпa « Il soupзonne un complot. » Mais encore… Aprиs avoir notй que je ne fume pas, je ne bois pas et que je suis vйgйtarien (c’est-а-dire, que je mиne une vie plus au moins saine) il йtablit ex nihilo la hypothиse que si je devenais toxicomane je deviendrais dangereux ! « Comme il est trиs interprйtatif, il est important qu’il йvite toute toxicomanie qui ne ferait que renforcer ce sentiment ; avec un risque de bascule dans un dйlire, de type paranoпaque. » Pourquoi а la cinquantaine, devrais-je tomber dans la toxicomanie ? – ni lui ni le juge ne se sont pas posй la question. Ce qui les intйressaient c’йtait que les mots dйlire et paranoпa soient lвchйs. Pas la moindre allusion d’un diagnostic diffйrentiel pour йcarter les йventuelles erreurs dues au «biais cognitif» ou aux opinions alternatives qui ne sont pas considйrйes par la mйdecine comme un dйlire. Or, gare а ceux qui sont sain d’esprit, par a contrario tous sont des malades !

Et probablement puisque le psychiatre lui-mкme n’йtait pas assez convaincu de la validitй de ses propres «arguments» il a utilisй la mйthode Couй pour les inscrire dans une perspective de persuasion par rйpйtition. Par exemple, il emploie au moins cinq fois dans son texte le mot «irritable» sans qu’un seul fait ne lui soit associй. Et une fois le pied mis sur le sentier battu des qualifications rien n’arrкte plus ce psychiatre. Son expertise est un vйritable exercice de style : « son orgueil l’aveugle et grand rйgnant, il ne condescend point а cйder » ; « poursuit encore et encore les mкmes vaines quкtes et revкt chaque jour plein d’espoir les glorieux haillons d’un narcissisme mis а mal ». Il ne faut pas кtre un scientifique pour autant, pour s’apercevoir que plus les adjectifs dans une thиse s’amplifient moins l’objectivitй y reste.

Tous les rapports m’ont rendu coupable (y compris les prйjugйs du juge) pour l’йtat de santй de ma femme – sinon comment les «intervenants» pouvaient expliquer leur prйoccupation d’un « comportement tout а fait adaptй » (selon le juge) de mes enfants sans imaginer un danger potentiel qui les guette. Mais puisqu’il n’y avait aucun tйmoignage de l’extйrieur pour un conduite indigne de ma part (en dehors des calomnies de Mme Maurer) il fallait trouver а tout prix une preuve tangible. Cette tвche a йtй endossйe par la santй de ma femme.

Aucun mйdecin parmi ceux qui ont examinйs Mme Tanusheff pour son йtat dйpressif – le Dr Zimmermann et le Dr Elowe de l’Hфpital public, le Dr Hellard, le Dr Haser et le Dr Neumann du privй, le Dr May et le Dr Seculov en tant qu’experts n’a pas relevй l’existence d’idйes suicidaires chez Mme Tanusheff, la suite la plus а craindre d’un tel йtat. Pourquoi dans ce cas les auteurs des rapports sociaux, qui ne sont pas de mйdecins, la prйsentent comme fait йtabli ? « Nous sommes inquiets d’un йventuel passage а l’acte suicidaire de celle-ci. » – le rapport de la puйricultrice. ; « Il y a un risque de passage а l’acte par suicide. » - le rapport de l’assistante sociale. ; « Mme Tanusheff est persuadйe de sa mort prochaine. » - le rapport de l’assistante йducative. Est-ce bien dans le seul but de charger ma responsabilitй en transformer l’incident de ma femme en accident et ainsi confirmer l’intervention de ses propres services et inciter celle du juge ? Or, la jurisprudence ne permet pas un pareil transfert des compйtences. « L’apprйciation de Madame I… qui йtait chargйe d’une enquкte sociale et non d’un examen psychiatrique ne peut valoir diagnostic » (Cour d’appel de Toulouse arrкt n° 721 du 04/07/2006).

Toutefois, il n’est pas besoin d’кtre diplфmй en psychiatrie, juste instruit, pour se rendre compte que si une dйpression est d’origine endogиne (celle de mon йpouse) elle n’est pas provoquйe de l’extйrieur (par moi en occurrence) ; que si un йtat dйpressif est liй а une phobie « Madame Tanusheff est phobique » (l’expert-psychiatre), il n’est pas influencй par des facteurs d’extйrieurs – par dйfinition la phobie est une crainte sans raison apparente. Or, logiquement je devrais кtre mis hors de cause mais …

La seconde audience devant le juge Le Fevre

Le 25 avril 2008 suite au rapport intermйdiaire (du 11 avril 2008) de l’assistante йducative Mademoiselle Pйtйtin et aux expertises (du 20/02/2008) de Dr May nous avons йtй de nouveau convoquйs devant le juge. Dйs l’arrivй nous avons compris que notre sort йtait dйjа scellй - il y avait trois policiers qui nous ont cernйs а l’entrйe du cabinet de juge. D’autres intervenants а l’intйrieur nous ont pris les enfants. Le juge a lu quelques lignes du rapport et il a conclu qu’il ne voyait pas de changement dans la situation (au but de quatre mois). Puis il a donnй la parole а mon avocat mais uniquement pour la couper au bout de quelques phrases en laissant entendre que sa dйcision йtait dйjа prise. Or, l’avocat a йtй dans l’impossibilitй de plaider devant la cour et l’affaire a йtй prйjugйe.

C’est impossible de faire valoir ses droits dans ces conditions. La seule trace qui existe de ma contestation devant le juge est rйduite а l’annonce que je l’avais produite. « A l'audience, et dans l'йcrit qu'il a remis durant les dйbats, Monsieur TANUSHEFF conteste les diffйrentes allйgations des services sociaux ou mйdicaux а l'origine du signalement, du service d'enquкte sociale, des rapports d'expertise psychiatrique et du rapport du service d'assistance йducative en milieu ouvert. » - C’est tous ce qu’il reste de l’application de l’article 16 et 455 du CPC : le juge « Il ne peut retenir, dans sa dйcision, les moyens, les explications et les documents invoquйs ou produits par les parties que si celles-ci ont йtй а mкme d'en dйbattre contradictoirement. » ; « Le jugement doit exposer succinctement les prйtentions respectives des parties et leurs moyens. » La jurisprudence rappelle йgalement que le juge qui statue doit rйpondre а tous les arguments essentiels qui sont prйsentйs par les parties et ne peut pas se contenter d’affirmations gйnйrales sans reprendre le dйtail des argumentes avancйes (Cassation civile Ire, 07/11/1995, n° 94-05083) Or, privй d’un dйbat contradictoire auquel j’aurais pu faire rйfйrence, je dois de nouveau utiliser des citations extraites de la motivation.

« Le service d'enquкte sociale observait aussi que madame TANUSHEFF, fatiguйe, se montrait en difficultй face а ses jeunes enfants vraisemblablement affectйs de surcroоt par le malaise conjugal. » - Ici, comme sur la moitiй de la premiиre page de sa motivation le juge revient sur l’enquкte sociale faite il y a presqu’un an auparavant. L’йnoncй qui retient l’attention dans cette phrase est la supposition que les enfants sont « vraisemblablement affectйs » ce qui ne signifie pas « vйritablement affectйs ».

Une autre phrase affirme que « S'il doit кtre observй qu'а l'extйrieur, les enfants prйsentent toujours un comportement tout а fait adaptй » c’est-а dire qu’il n’y a pas observation objective confirmant le contraire. Dans ce cas on est en droit de se demander oщ est le danger avйrй encouru par les enfants ? Il n’y que l’«intime conviction» du juge qui s’interpose pour interprйter comme bon lui semble la vйritй. « l’intervention du juge des enfants est a priori conditionnй par un danger au moins potentiel et qu’a fortiori le placement d’un enfant hors de son milieu familial ne s’impose qu’en cas de danger avйrй. » (Cours d’appel de Bourges 08/03/2001).

Mais en dehors de cette question de la conviction qui a sa place dans une cour d’assises, on peut se demander de quel droit l’enquкte mentionnйe par le juge, qui a dйjа servi dans un premier jugement, est rйutilisйe pour aggraver la sentence (d’AEMO en placement). Soit l’enquкte est faussement considйrйe par le juge comme amenant des faits nouveaux, soit le principe de la double peine est appliquй - le Parlement europйen a adoptй le 12 avril 1989 la dйfinition suivante du principe non bis in idem liй а l'autoritй de la chose jugйe: « Nul ne peut кtre poursuivi ou condamnй en raison de faits pour lesquels il a dйjа йtй acquittй ou condamnй. ».

« Selon les informations recueillies auprиs des intervenants sociaux ayant йtй en relation avec la famille, monsieur TANUSHEFF se montrait verbalement violent envers son йpouse, faisant montre d'une forte agressivitй. » - Cette allйgation ne correspond en rien а la rйalitй. Aucun «intervenant» n’йtait en contact avec moi depuis le premier jugement. Indirectement le juge le confirme « Il conteste notamment avoir refusй de rencontrer l’йducatrice ». La source vйritable n’est d’autre que Mme Maurer qui continuait alors d’appeler les diffйrents services pour leur faire part de ces calomnies. - Diffйrents responsables des services ont confirmй qu’ils ont йtй en contact avec Mme Maurer.

« Force est de constater que Monsieur TANUSHEFF (…) reste hermйtique а tout travail en milieu ouvert. » - Les rendez-vous avec l’assistante йducative ont йtй fixйs tous les deux semaines au dйbut de l’aprиs-midi. Or, s’attendre que je quitte mon travail (en CDI) et perde une demi-journйe (je travaillais en dehors de Strasbourg) pour honorer ses visites, ce n’est pas trиs convaincant comme argumentation.

« le service de la Protection des Mineurs (…) fait йtat d’une dйgradation de la situation (йducative)» ; « (les enfants) au domicile, agissent а leur convenance » - Je note ces passages car ils sont significatifs pour la mode de prйsentation des йvйnements par le juge. Dans le rapport du service de protection le seul fait qui est enregistrй en liaison avec l’йducation est celui de la collation de ma fille а 14h30 devant la tйlйvision. Un geste auquel elle a йtй habituйe а la garderie qu’elle frйquentait.

« Le mйdecin expert a confirmй le besoin de soins pour Madame TANUSHEFF. » C’est la plus grave manipulation en ce qui concerne mon йpouse. En mettant l’accent sur cette conclusion le juge dissimule celle qui est la quintessence de l’expertise « Mкme si elle n’est pas au mieux de sa forme, du fait d’un syndrome dйpressif, elle est capable de pourvoir aux besoins matйriels, affectifs et psychologiques de ses enfants. »

« "il (M Tanusheff) s'йloigne lentement mais sыrement de la rйalitй de la vie, de ses nйcessaires compromis et du bon sens salutaire qui permet une saine vie familiale et sociale", que "s’il n'accepte pas quelques compromis, la situation va а trиs court terme devenir ingйrable et que la seule solution sera de protйger les enfants". » - Ces citations en provenance de mon expertise c’est le juge qui les a choisi pour motiver sa dйcision de placement. Au vu de ce choix, la question de la pertinence des extraits s’impose. Depuis quand, par exemple, le « bon sens » qui cфtoie dans le quotidien l’arbitraire est devenu un argument judiciaire ? Sous quel critиre la vie familiale apparait comme saine, la notion saine ne renvoie-t-elle pas а l’eugйnisme ? Quels sont les compromis que je dois accepter ? Une situation qui n’est pas encore ingйrable n’est-il pas qu’un risque potentiel ? Or, la loi йcarte le risque de danger comme un motif trop dйpendant de l’opinion personnelle et exige que le danger soit avйrй. «alors, d’autre part, qu’en fondant sa dйcision sur les observations et dйductions de l’expert psychiatre sans prйciser en quoi elles consistaient, la cour d’appel a privй sa dйcision de motifs ; » (Cassation civile Ire n° 98-05044 du 08/06/1999).

« Il est d'ailleurs а noter que si Miroslav n'a pas acceptй le principe d'un йloignement temporaire du domicile familial, pas plus d'ailleurs qu'il n'avait acceptй celui de l'intervention en milieu ouvert, lleyne, qui paraоt responsabilisйe а l'йgard notamment de sa petite sœur, a bien compris la nйcessitй pour sa mиre de se faire soigner et n' a pas paru inquiиte de la dйcision qui venait de lui кtre expliquйe. » Dans cet extrait on voit nettement que mon fils, alors вgй de 7 ans, а deux reprise a refusй d’accepter la prйsentation faussйe de sa situation familiale. Et je ne croix pas non plus qu’une rйponse de bonne volontй а la diligence du juge, de la part d’une fillette вgйe de 5 ans, signifierait un dйsir d’кtre йloignйe de ses parents. La preuve c’est que pendant le premier mois du placement j’ai йtй privй des communications tйlйphoniques avec mes fillettes parce qu’elles pleuraient tout le temps. : « que l’intйrкt supйrieur de l’enfant doit prйsider aux dйcisions concernant sa situation et le traitement de celle-ci ; que l’obstination du magistrat, qui ne prend pas en considйration les souhaits de l’enfant et dont les rapports avec l’enfant sont йminemment conflictuels, ne peut qu’кtre, compte tenu de la situation psychologique, rйcusй et dessaisi ; » (Cassation civile 2me n° 04-17.663 du 07/07/2005).

En guise de conclusion de cette deuxiиme partie

Summum Jus, Summa Injuria (justice excessive devient injustice) – voila ce qui est, а mon sens, le meilleur rйsumй de cette partie. En restant dans ce style symbolique, voici les « 14 stations du calvaire » de notre couple pendant ce jugement :

1) – l’avocat constituй pour cette affaire n’a pas йtй convoquй par le juge а l’audience.
2) – l’audience a йtй fixйe pour le 25 avril le jour mкme que l’anniversaire de notre fils.
3) – il y avait 3 policiers, devant la porte du juge, pour nous surveiller dиs le dйbut.
4) – les enfants nous ont йtй brutalement arrachйs avant mкme l’audience.
5) – le dйlai supplйmentaire demandй pour l’examen du dossier n’a pas йtй accordй.
6) – la demande d’une contre-expertise mйdicale n’a pas йtй acceptйe.
7) – il n’y a eu aucun dйbat contradictoire, rien qu’un exposй abrйgй des rapports.
8) – la plaidoirie de l’avocat a йtй coupйe sous le prйtexte que la dйcision est dйjа prise.
9) – le juge s’est appuyй sur le rapport mйdical de Dr Zimmermann datant d’un an.
10) – les contradictions que nous avons soulevйes ont йtй interprйtйes en notre dйfaveur.
11) – en plaзant les enfants le juge est allй au-delа des recommandations des rapports.
12) – le juge n’a pas examinй la possibilitй prйvue par la loi de confier les enfants aux grands-parents.
13) – aucun dйlai n’a pas йtй accordй aux parents et aux enfants pour qu’ils puissent s’adapter au placement.
14) – les enfants ont йtй amenйs de la Cour en larmes sans qu’ils puissent prendre leurs survкtements.

Entre parenthиses. – Quand nous somme sortis du cabinet du juge complиtement anйantis par la sйparation de nos enfants, l’un des trois policiers qui devaient nous convoyer jusqu’a la sortie du tribunal, a essayй de nous consoler un peu avec le fait que nous ne somme pas les seuls а кtre dans cette situation, rajoutant au sujet du juge « Cette dame fait des victimes. ». Et au rez-de-chaussйe du tribunal une femme en voyant mon йpouse descendre les escaliers en larmes nous a demandй si nous venions de chez le juge Le Fevre. En entendant la rйponse positive elle a hochй la tкte en signe de comprйhension.

La procйdure inquisitoire а laquelle nous avons assistй n’a laissй aucune chance а nos enfants, а ma femme et а moi. La sentence prййtablie renvoyait а tout sauf а un procиs йquitable en contradiction avec l’exigence de l’article 6, § 1 de la CESDHLF. Ce n’йtait mкme pas la peine d’йvoquer son § 2 - le droit а la prйsomption d'innocence. Selon la jurisprudence europйenne, elle dйpasse le cadre du procиs pйnal et s'applique « chaque fois que l'intйressй fait l'objet de dйclarations qui reflиtent le sentiment qu'il est coupable » (Minelli, 26 mars 1983, A. 62, § 37).

Suite au jugement, la fin de l’annйe scolaire de notre fils a йtй perturbйe, il a dы arrкter son entraоnement en judo, et la petite derniиre a йtй dйscolarisйe de l’йcole maternelle. Aprиs l’audience nous avons appris йgalement que nos enfants йtaient placйs sйparйment dans des familles d’accueil, ce sans la moindre explication. Or, il n’y avait aucune situation particuliиre qui aurait pu exiger la dislocation de la fratrie. La loi exige que s’il doit y avoir lieu а une telle sйparation, elle doit кtre motivйe par le juge qui statue alors sur les relations personnelles entre frиres et sœurs (Cour d’appel de Paris, 7 mai 2003). Mais apparemment, l’estime pour l’esprit de la loi n’est pas parmi les points forts de ce juge.

Le juge des enfants est compйtent quand la santй, la sйcuritй ou la moralitй d'un mineur sont en danger ou quand les conditions de son йducation ou de son dйveloppement physique, affectif, intellectuel et social sont gravement compromises (la rйfйrence au dйveloppement physique, affectif, intellectuel et social йtant introduite par la loi no 2007-293 du 5 mars 2007). Or, en l’espиce, il n’y avait pas de preuve d’atteinte (encore moins de grave atteinte) au dйveloppement physique, affectif, intellectuel et social de nos enfants. - « Chaque fois qu’il est possible, le mineur doit кtre maintenu dans son milieu actuel (familial).» (art.375-2 du Code civil).

Une mesure de la nature de celles prйvues par l'art. 375-2 du code, en dehors d’alinйa du maintien dans le milieu familial, suppose que le danger constatй (avйrй et grave) entre dans le cadre de l'art. 375 de ce code. « Une telle mesure, de plus, au-delа du constat par le juge de l'existence d'un danger, porte atteinte а l'exercice des attributs de l'autoritй parentale, et plus largement aux libertйs individuelles, y compris celles dont jouit le mineur ; » (Cour d'appel de Versailles chambre Mineurs, 7 mars 2002)

« Ce n'est pas parce qu'un mineur est en situation de danger, mкme grave, qu'une intervention judiciaire s'impose. Il ne doit y avoir recours au juge que lorsque deux conditions sont rйunies : qu'il existe un rйel danger rendant indispensable une sйparation provisoire du mineur concernй de sa famille, et que les familles refusent les propositions d'aide formulйes par les dйpartements. » ; « que le placement d'un mineur ne soit plus considйrй par quiconque, professionnels ou membres des familles, uniquement comme la sanction ultime » - Michel Huette, Conseiller dйlйguй а la protection de l'enfance « Le placement de l'enfant en assistance йducative » Actualitй Juridique Famille (AJF) 2007.

« les magistrats du parquet comme du siиge, avant d'intervenir, devront vйrifier que l'Administration a bien dйveloppй tout son art pour prendre en charge les situations. (…) Il s'agit en fin de compte de privilйgier l'accueil administratif sur le placement judiciaire, les « AED » sur les « AEMO » judiciaires, les aides au logement et les aides financiиres sur le retrait d'enfant ! » - Jean-Pierre Rosenczveig, Prйsident du tribunal pour enfants de Bobigny « Une rйnovation de la protection de l'enfance au service des enfants » AJF 2007.

Nous avons fait appel а la dйcision de placement. Malheureusement il n’a pas abouti. La Cour a йtй induite en erreur par des affirmations comme celle de Mademoiselle Krider, le travailleur social de SPE responsable de suivi de nos enfants. Dans son rapport (versй au dossier) elle prйtendait que nous avions fait exprиs de refuser а plusieurs reprises des propositions faites de la part du CMS de la Meinau pour un plus grand logement. La dйcision rendue a retenu cette version « les constations du travailleur social chargй de la mesure d’AEMO faisant йtat, outre d’une dйgradation de la situation, d’un impact trиs limitй du soutien йducatif sur le fonctionnement de cette famille confinйe dans un minuscule F2 (52mІ !) malgrй les offres faites d’un logement plus grand. ».

La vйritй est toute autre (cf. l’attestation jointe en provenance du CMS de la Meinau). Interrogйe par mon йpouse sur son allйgation, Mlle Krider n’a pas pu se souvenir dans un premier temps du nom de la personne d’oщ elle dйtenait cette information. Plus tard elle a pu se rappeler son nom, il s’agissait de Madame Dornй, l’une des infirmiиres psychiatriques а l’Hфpital Civil de Strasbourg. La mкme Mme Dornй l’avait entendu de Mme Maurer, la dйnonciatrice de notre couple, laquelle devant l’infirmiиre prйtendait dйtenir cette information du CMS de la Meinau. Or, sur la base des mensonges d’une dйlatrice, un responsable du SPE, sans aucune vйrification, s’est servi de son autoritй pour empкcher le retour des enfants auprиs leurs parents. ...




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 150291
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031