Постинг
05.01.2010 12:22 -
Френско или либийско правосъдие – изберете сами (първа част)
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2297 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2011 12:30
Прочетен: 2297 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.04.2011 12:30
На вниманието ви е текст, който е пряко свързан с водещия материал в моя блог – темата за демократичността на едно общество пречупена през личната ми трагедия – отнемането на децата ми от френското правосъдие. Това, което сега ви предлагам е смисловият (но пасаж по пасаж), а не буквален превод от френски, на подаденото от мен до висшестоящите съдебни инстанции искане (безрезултатно) за отстраняването на детския съдия позволил си гаврата със семейството ми. В тази молба събитията са проследени и хроникално и документално и е най-точното и пълно описание на случая, с което можете да се запознаете. Ако имате търпението да прочетете материала до края, ще разберете и вложеният в заглавието смисъл.
Борис Танушев
П.С. Тъй като обемът на материала не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му е разбито на пет части - това е първата. :
Страсбург, 20 юли 2009
До Първоинстанционния съд в Страсбург
Секретариат Относно: Искане за отстраняване (на съдията по делото) на основание "летитимно подозрение" (за пристрастност) - чл. 356, 357 от (френския) ГПК Дело № 407/4162 за образователно подпомагане (асистиране) Прокурорски № FO84202/07 ; Сектор: 4 ; Съдия: Беатрис Льо Февр
Баща: Танушев Борис
Майка: Танушева Даниела
Деца:
Рангелова Теодора, родена на 31 май 1994 г. в София
Танушев Мирослав, роден на 25 април 2000 г. в София
Танушева Илейн, родена на 1 март 2002 г. в Страсбург
Танушева Ивелин, родена на 20 юни 2005 г. в Страсбург
На вниманието на г-н Председателя на съда
ЖАЛБА
Г-н Председател,
В изложението, което искам да предоставя на Вашето внимание, в изобилие са описанията на събития и цитатите от документи. Тяхната цел обаче не е да се търси преразглеждане на случая с Ваша намеса, а да се покажат истинските намерения на съдия Льо Февр, който никога не пожела да напусне ролята си на обвинител в процеса, за да обсъди хипотеза различна от неговата собствена, и по този начин да даде действителен шанс на семейството ми да възстанови истината.
Тъй като точките, които предизвикват размисъл в това досие са многобройни, най-добрият начин за мен да ги представя в доводите си, е да ги проследя хронологично в редовете, които следват.
Няколко предварителни бележки вместо увод
От самото начало на делото, един от основните пунктове предизвикващи недоумение, е укриването от съдията на ролята, която играе ключовата фигура в нашето дело - г-жа Жозиан Морер. Определена от него като "надеждна трета страна" (човек играещ ролята на заместващ родител) за най-голямата ни дъщеря, тя не е нито роднина или пък близка на семейството, нито оторизирана детска гледачка (както го изисква законът). Тя е "просто" доносникът на семейството, който се стремеше да получи, и го постигна благодарение на съдията, ежемесечното допълнително заплащане отпускано от държавата за определените за заместващи родители. Тази жена никога не беше призована пред съда, за да се обсъдят и изяснят нейните твърдения. Това беше особено належащо предвид факта, че тя е основният източник за заключенията в докладите на социалните служби. От дистанцията на времето, убеден съм, че съдията съзнателно е изагърбил в публичния дебат показанията на г-жа Морер, за да не излезе на яве, че докладите са съшити с бели конци. Ето защо аз ще припомня някои подробности по случая, които, ако бяха взети под внимание биха напълно преориентирали съдебния процес.
Историята започва през 2005 г., малко преди раждането на най-малката ни дъщеря. Съпругата ми, тогава вече бременна с нея, за да поддържа своите познания по френски език (с друга работа по това време тя не можеше да се занимава) присъства, веднъж седмично, на езиков курс организиран от благотворителната организация "Ресто(рант) на сърцето". Много често единственият участник в този курс, тя бързо е била включена в разговори на лични теми инициирани от тамошният преподавател – г-жа Морер. Това е една жена домакиня в семейството си (без работа на трудов договор), която запълва свободното си време като доброволец, учител по френски, но която обаче, търси за себе си по-доходна работа свързана с парично възнаграждение (децата й вече са отраснали и ангажиментите в дома й са силно намалели). Раждането на дъщеря ни прекъсна контактите на жена ми с тази дама. Но един ден, тя сама си се покани с дома ни, под предлог, че иска да подпомага съпругата ми по един или друг начин. Така тя идваше, когато тя самата пожелаеше, средно веднъж месечно, за да се срещне с нея, изключително за клюки (никаква конкретна помощ не сме получили от нея) и никога в мое присъствие (дори съзнателно ме избягваше). Факт, който ме накара да се усъмня в истинските й намерения, особено след като се разбра, че тя старателно крие и каквато й да е подробност за своето семейство (ние, до процеса, дори не знаехме точния й адрес, камо ли да сме били поканени на гости от нея).
След няколко такива срещи със съпругата ми, тя започна да кани най-голямата ни, доведена за мен, дъщеря (5-ти клас), да прекара в къщата й някой и друг уикенд със собствените си дъщери (пораснали и работещи вече). Другите деца не бяха желани под претекст, че ако са всички заедно, ще произвеждат много шум и това ще смущава съпруга й (лекар занимаващ се и с педиатрия). Моята реакция на подобно предпочитание, която аз й предадох чрез жена ми, беше, че по този начин тя създава изкуствено напрежение между децата ни.
Констатирайки, че тази моя забележка, не довежда до промяна в поведението на дамата, аз предложих на съпругата ми да прекрати тази практика. Още повече, че по това време ние правехме често излети и намесата на г-жа Морер ни възпрепятстваше да бъдем всички заедно. Реакцията на другата страна не закъсня. Определен като основно препятствие пред проектите й, като по магия, аз станах в устата на тази дама безотговорният съпруг, който не иска жена му да бъде облекчена (в бремето й по грижата за децата). Още по-лошо дори, тя е намекнала пред доведената ми дъщеря, че не я обичам и целта ми е да попреча на нейното щастие.
Възможността да бъда отстранен от пътя на проектите на Морер се предостави, когато жена ми получи депресия. Нейната депресия, според лекарите, е ендогенна (обусловена от самият организъм) и периодична (преди десетина години тя също е била в депресивно състояние) – т.е. породена изключително от вътрешни фактори, присъщи на личностната й структура, а не от външни обстоятелства. Държа да обърна внимание на тази подробност от генезиса на депресията й, защото ако беше обратното – т.е. депресия да беше от екзогенен тип, това би означавало, че тя е причинена от външни фактори като стрес от увеличена отговорност, травматични преживявания, обтегнати взаимоотношения със съпруга – тезата, която развива пред социалните служби г-жа Морер, за да ме обвини.
В началото на заболяването си жена ми си мислеше, че е само депримирана но не и депресирана. Имайки познания по психология - дипломиран съм като преподавател не само по философия но и по психология, когато видях, че състоянието й не е преходно, поисках тя да се консултира с психиатър. Притеснена да се свърже директно със семейния лекар, за да получи направление за психиатър, тя предпочете аз на нейно място да свърша това (направлението е от 9 април 2007 г).
Една седмица по-късно, жена ми се прегледа при психиатър, но търсейки анонимност, отиде не при този, определен й от нашият лекар, а този, препоръчан й от кварталният (на Мено) здравно-социален център (за социално слаби) - д-р Цимерман. За тази среща е узнала, г-жа Морер, която (предлагайки си услугите на преводач на съпругата ми) е побързала преди всичко да убеди д-р Цимерман, че единствената отговорност на психическото състояние на г-жа Танушева носи нейният съпруг, т.е. аз (вероятно е спекулирала с "близостта" си до семейството ни и факта, че съпругът й е лекар, а може би и с това че фамилното й име е идентично с това на настоящия депутат от Страсбург г-н Морер).
В деня на консултацията със специалиста, въпреки тайната на медицинското досие, г-жа Морер е оставена да влезе заедно с нея в кабинета му и остава там през цялото време, като допълва постоянно казаното от съпругата ми винаги в смисъл на очернянето ми. Изненадана от интерпретациите на г-жа Морер и съзнавайки тяхното въздействие, жена ми е поискала да види насаме лекаря, за да отхвърли твърденията на тази, която се представя пред другите (по собствена инициатива) като неин приятел. Тази среща се състоя, но твърде късно за да бъде попречено на стореното вече зло. Изводите на д-р Цимерман, основани главно на изявленията на г-жа Морер (с която лекаря е дискутирал насаме, преди това да е сторил със съпругата ми) са били вече направени (и отбелязани в доклад) и съобщени (неправомерно) за сведение на детската сестра на кварталния здравно-социален център г-жа Аве.
Така нашето семейство попада в полезрението на социалните служби и аз съм представен (чрез изявленията на д-р Цимерман, която до този момент не е видяла дори цвета на очите ми) като главният отговорник за състоянието на съпругата ми, а оттам, и като основната заплаха и за развитието на семейството ни и децата.
След поисканата повторна среща с психиатъра, той издава медицинско свидетелство на съпругата ми. Този документ е неблагоприятен за мен (в него хипотетичните заключения се поддържат), но от друга страна дава възможност да се узнаят действителните твърдения на съпругата ми, която, по думите на психиатъра, казва, че" съпругът й не е отговорен по никакъв начин за сегашното положение (...) бидейки много заангажиран в семейния живот ...." Но, в невъзможността си да се отрече от направените си вече прибързани изводи, д-р Цимерман предпочита да се отклони от истината и да се измъкне с обяснението, че това, което г-жа Танушева поддържа в изказванията си " се дължи изключително на нейната психологията на жертвата. ".
Логичният въпрос, който тук трябва да се зададе е: Защо никой не отчита факта, че психиатричното заключение за съпруга се основава на данните не на изследване а на приказките на трети човек, който също като лекаря, не познава обекта за който говори, няма и проведена анкета, която да потвърди евентуално тези твърдения (назначената със задна дата анкета се опитва за съжаление не да защити истината а реномето на социалните служби и лекаря)? Какво е действителната причината за елиптичния наратив (прикритието и от лекаря и от съдията) на намесата на г-жа Морер? - Въпроси, които никога не бяха поставени.
На цели два пъти, д-р Цимерман се произнася по въпросите на психичното ми състояние (включвайки го под знаменателя семейство), без дори да ме е видял, единствено въз основа на твърденията на г-жа Морер, в откровено противоречие с тези на жена ми. – В споменатото вече медицинско свидетелство той е подчертал "психопатологичния план и на двамата съпрузи" и "патологичната организация на семейството" ; а в не дебатирания си доклад пред съдията (лекарят отсъства от заседанието) говори за "патологията на психотични родители". Или в заключение, още преди да започне истински делото, аз вече бях нарочен «задочно» за психопат (с всички произтичащи от това последствия) от един медик, който злоупотреби с авторитета си на специалист.
Един друг текст, на депозираното в досието ни оригинално заявление пред прокурора (за даването ни под съд като безотговорни родители) на детската медицинска сестра г-жа Аве, също допринесе за произволното и безоснователно тълкуване на фактите за мен и за семейството ми.
Без да е компетентна в областта на психиатрията за възрастни, без да бъде упълномощена , а и способна, да поставя психиатрични диагнози, но запозната неправомерно с констатациите на д-р Цимерман, тя, без да посочва източника си, като собствено наблюдение твърди, че " семейството манифестира очевидни трудности в психично отношение, а също така и депресия " и, че " Г-н и г-жа Танушеви са в пълна невъзможност да се грижат за децата си. "- в този момент тя още не знае, че по-късни проучвания ще покажат, че децата ни са и много добри ученици и много добре възпитани (за да се съчетаят обаче тези факти с предварителните изказвания, се прави уговорката, че добрите резултати са били поставени под въпрос от «патологията» на родителите).
Сигнализирането на родителите от социалните служби
В началото на май 2007 на нашето семейство беше изпратена повиквателна (за задължително явяване) от детската медицинска сестра г-жа Аве. За мен това беше първият и последен път, когато видях тази дама. По време на тази кратка среща сестрата директно предложи на жена ми да влезе в болница за лечение на депресията си. Първоначално си помислихме, че има някакво недоразумение, защото до този момент здравето на жена ми следеше човек от екипа за амбулаторно психично здраве, даващ дежурства в кварталния здравно-социален център.
Но намеренията на сестрата придобиха ясни очертания, когато чухме изумени, че да нямаме грижа за нашите деца по време на престоя в болница на Даниела (съпругата ми) трябва да ги поверим на приемно семейство. Нито факта, че жена ми продължаваше да се грижи нормално за децата си (нейната депресия не беше в тежка форма, и не изискваше болнично лечение), нито факта, че тя можеше да разчита на майка си, която в този момент беше при нас именно заради това, нито факта, че дори и аз също и помагах в това отношение – бях се уговорил за различен час за започване и свършване на работното време, можа да сломи непреклоността на сестрата. Но преди всичко, тя беше противопоставена на помощта идваща от моя страна (в този момент още не знаех, че съм представен вече от Морер и пригласящата й Цимерман като "лошия" в семейството). – С риск, ваканциите на децата да бъдат съсипани – заминавахме за България след един месец, трябваше поне да се съгласим да дадем най-малкото ни дете на детегледачка.
От двете детегледачки, на които ни дадоха координатите, едната вече не беше на разположение, а другата предлагаше условия, които не отговаряха на нашия график (а и трябваше да се обвържем с нея с договор за минимум от една година). Без да се занимаваме повече с този проблем, който за нас не беше спешен - жена ми си пиеше предписаните лекарства, а най-малкото ни дете беше вече записано на детска градина в секцията на две годишните, ние се настройвахме ваканционно, когато две седмици по-късно (на 22 май 2007 г.), телефонът звънна и детската сестра, която се обаждаше, ни каза с чувство на изпълнен дълг в гласа си, че тя е уведомила за нас прокурора, защото, както тя се изрази " децата имат право на здрави родители "!
Т.е. зад гърба ни, някой ни обявява (само по донесение а не чрез анкета) за болни, без да е за това компетентен, и безотговорни родители и ни сигнализира като такива въпреки, че едва е имал време да ни види и който, на всичкото отгоре е скрил от нас истинската цел на намесата си (законът изисква да се предупреди, че неизпълненията на предписанията на социален работник води до отнемането на децата). Това обаче не попречи на съдията Льо Феврда продължи по-късно по същия начин (без мотивировка почиваща на факти), без да се притеснява ни най-малко от несъобразеността в причините за сигнала.
Изслушването пред съдията Джордани
В редовете, които следват представям някои детайли от подготвителната фаза на съдебния процес, за да направя сравнение между обективността на първоначално определения съдия г-н Франсоа Джордани и извън всякаква мярка субективност на неговия наследник съдия Льо Февр.
Първате сесия на съда по ускорената процедура, наложена след сигнала до прокуратурата, се проведе на 30 май 2007 г. пред съдията Джордани. Всичко, което ние успяхме да направим в краткия отрязък от време (от една седмица) преди заседанието, бе да се снабдим с три документа позволяващи ни обаче косвено да оборим основателността на подадения за нас сигнал: Едно удостоверевие от моя работодател свидетелстващо едновременно за това, че съм добър служител:
" Неговото спокойствие и решителност са качества, които помагат на фирмата ни ни да се развива. "и за това, че реорганизацията на работното ми време е напълно възможна - " Ние сме готови да направим необходимото, за да може той да работи от дома си в продължение на много седмици. " ; Едно друго удостоверение от къщната ни помощница г-жа Бернадет Гебард (изцяло на разположение на съпругата ми веднъж в седмицата в продължение на една година) Този документ, освен, че потвърждава много добрите отношения в семейството ни, сам по себе си е и доказателство, че жена ми е получавала помощ освен отвътре но и от вън на семейството ни (обратно на твърденията на докладите, че тя е била изоставена сама да се справя с всичко ; И накрая един медицински сертификат (от навечерието на процеса - 29 май 2007 г.) от домашният ни лекар по онова време д-р Азер, в който той потвърждава, че при г-жа Танушева " не са констатирани никакви клинични аномалии. ".
Денят на съдебното заседание се случи в сряда (неучебен ден за Франция до съвсем скоро, компенсиращ се от учебна събота). Предходния уикенд, доведената ми дъщеря, прекарваше при г-жа Морер (която много силно настояваше за това тогава). По принцип тя трябваше да се прибере в неделя вечерта, за да отиде в понеделник сутринта на училище, но г-жа Морер предложи, по изключение, да я задържи при себе си и останалите два дни до процеса и да я води с с кола до училище и заведе съответно и до съда. Целта на тази маневра разбрахме, за съжаление за наша сметка, едва когато отидохме в съда.
Там ни очакваше (обградена от представителите на социалните служби) настроената срещу нас наша дъщеря, която, подкрепена от г-жа Морер и службите (които дори в този момент й предложиха и адвокатска защита), се готвеше да свидетелства срещу нас (главно срещу мен). Бяхме толкова изумени от тази постановка, а и момичето беше така видимо сконфузено, че дори съдията си даде сметка, че има някакво нагласяне от страна на г-жа Морер. Особено след като първото нещо, което дамата заяви пред него беше, че тя иска той да я определи за "надеждна трета страна" за отглеждане на момичето.
За да изясня защо все пак доведената дъщеря беше податлива на внушения да свидетелства срещу нас, трябва да поясня, че тя късно влезе в семейството ми (беше вече на 7 години) и в образа на бащата виждаше дядо си, при който до този момент живееше. Тя никога не ме прие за баща, отхвърляше всички опити за сближаване от моя страна и ревнуваше майка си за брака й с мен. Още повече, че вече беше чула от дядо си (и то в мое присъствие), че аз не мога да й бъда никакъв баща, че той е бил против нашия брак и че майка й сега си има други деца за които да мисли и да се грижи. – това й беше говорено от самото начало в контекста на желанието на дядото и бабата тя да остане да живее с тях (те нямат друго дете освен Даниела) а не с нас във Франция. Дори дядото твърдеше, че сме я искали при нас само за да получаваме социални помощи.
Съдията Джордани ни се извини, че не е имал време да призове авторите на първите доклади г-жа Цимерман и г-жа Аве (докладите бяха пристигнали в съда предния ден), но той пожела внимателно да обсъди с нас техните обвинения, още повече, че и ние нямахме време да се запознаем предварително с тяхното съдържание (тогава, за пръв и последен път, някой изслуша и нашите доводи). Той проведе и разговор с децата ни. В крайна сметка съдията реши, че изводите в докладите са приързани и силно преувеличени, за това не е необходимо да прилага спешна процедура, въпреки протеста от страна на представителя на социалните служби (който дори обеща на доведената ми дъщеря, вече вън от залата, че няма да остави нещата в този им вид). Но както законът го изисква, съдията назначи по случая социална анкета. На излизане от кабинета си, разбрал за намеренията ни до отидем на море в България, той дори ни пожела приятна почивка.
Би могло да се помисли, че ние можехме най-после да си отдъхнем и отново да се посветим на ежедневните ни задължения, но се оказа, че не държим сметка за твърдото намерение на г-жа Морер (спечелила на своя страна и службите) да получи на всяка цена сребърниците си от държавата в качеството си на приемен родител. Манипулативно и безскрупулно, въз основа на спекулации със статута си на доброволец, а вероятно и на омонимията на фамилията си (с тази на депутата от Страдбург) тя успя да повлияе на назначената анкетираща г-жа Шмитбел. Първото нещо, с което последната започна анкетата си, преди да знае каквото и да е било за нас, беше да поиска от съпругата ми да подпише декларация, че е съгласна г-жа Морер да бъде определена като "надеждна трета страна" за най-големата й дъщеря (моето съгласие, като мащех, не било необходимо). Информиран за този подход от съпругата си, аз изразих възмущението си пред анкетиращата, след което тя, леко сконфузено, ни попита дали знаем мнението на съдията по този въпрос. ...
(следва)
-------------------------------------
Strasbourg, le 20 juillet 2009
M TANUSHEFF Boris TRIBUNAL DE GRANDE INSTANCE DE STRASBOURG GREFFE DU TRIBUNAL Quai Finkmatt BP 1030
67070 Strasbourg Cedex
Objet : Demande de renvoi pour cause de suspicion lйgitime (Art 356, 357 du CPC)
Affaire : 407/4162 (Assistance йducative) / Parquet : FO84202/07 Secteur : 4 / Juge Bйatrice LE FEVRE
Pиre : TANUSHEFF Boris Mиre : TANUSHEFF Daniela
Enfants : RANGELOVA Teodora, nйe le 31 mai 1994 а Sofia (Bulgarie) TANUSHEFF Miroslav, nй le 25 avril 2000 а Sofia (Bulgarie) TANUSHEFF Ileyne, nйe le 01 mars 2002 а Strasbourg TANUSHEFF Yveline, nйe le 20 juin 2005 а Strasbourg
A l’attention de Monsieur Le Prйsident du Tribunal
REQUКTE
Monsieur le Prйsident,
Dans l’exposй que je voudrais soumettre а votre attention, abondantes sont les descriptions des йvйnements et les citations des documents qui y sont liйs. Leur but ce n’est pas de rйviser le procиs auprиs de vous mais de dйmontrer les vraies intentions du juge Le Fevre qui n’a jamais voulu sortir de son rфle inquisitoire pour dйbattre une autre hypothиse que la sienne et donner ainsi une chance rйelle а ma famille d’йtablir la vйritй.
Puisque les points qui interpellent dans ce dossier sont nombreux, la meilleure faзon pour moi de les conduire а travers mon raisonnement est de les prйsenter chronologiquement dans le schйma qui suit.
Prйliminaire
Dиs le dйbut de l’affaire, l’un des principaux points c’est l’occultation du rфle jouй par la figure clй de notre procиs – Madame Josiane Maurer. Le juge l’a dйsignй « tiers digne de confiance » pour notre fille aоnйe sans qu’elle soit ni parent ni proche de la famille ni agrййe en assistance maternelle ou familiale. Elle йtait «simplement» le dйnonciateur de la famille rйcompensйe par l’allocation de tiers de confiance qu’elle a obtenu grвce au juge.
Cette dame n’a jamais йtй convoquйe а dйbattre pour que ses propos soient clarifiйs. Pourtant ils ont йtй la principale source des allйgations des rapports des services. De la distance du temps, je suis convaincu que le juge a consciemment fait passer sous silence les tйmoignages de Mme Maurer pour ne pas faire йcrouler l’йdifice des rapports. C’est la raison pour laquelle je vais йvoquer certains dйtails omis de l’affaire qui, si pris en considйration, devraient complиtement rйorienter le procиs.
L’histoire commence en 2005 peu avant la naissance de notre fille cadette. Ma femme, alors enceinte, pour entretenir ses connaissances en langue franзaise frйquentait, une fois par semaine, un cours linguistique organisй au sein du Resto du cœur. Trиs souvent seule participante, elle a йtй invitйe par son professeur а se confier sur des thиmes personnels. Ce professeur improvisй c’йtait Madame Maurer – une femme au foyer qui а l’йpoque consacrait une partie de son temps libre au bйnйvolat mais qui cherchait surtout une occupation plus rйmunйratrice que celle-lа.
La naissance de notre fille a interrompu le contact avec cette dame. Cependant un jour elle s’est invitйe chez nous sous prйtexte d’aider mon йpouse d’une maniиre ou d’une autre. Depuis elle venait la voir а sa guise une fois par mois pour discuter mais jamais en ma prйsence. Le fait qu’elle m’йvitait soigneusement a fini par me faire douter de ses vйritables intentions, d’autant plus qu’elle ne voulait rien dйvoiler sur sa propre famille.
Au bout de quelques rencontres elle a commencй а inviter notre fille aоnйe (ma belle-fille) а passer chez elle certains weekends en compagnie de ses propres filles. Les autres enfants n’йtaient pas dйsirйs sous prйtexte qu’ensemble ils seraient trop nombreux et gкneraient son mari par leurs bruits. Ma rйaction йtait de faire passer, par le biais de ma femme, mon opinion а Madame Maurer sur ce sujet, а savoir qu’une telle prйfйrence crйe des tensions entre les enfants.
Ma remarque n’ayant pas pour rйsultat un changement dans le comportement de cette dame, j’ai suggйrй а mon йpouse de mettre fin а cette pratique. D’autant plus qu’а cette йpoque nous visitions beaucoup les environnements de la ville et l’intervention de Mme Maurer nous empкchait d’кtre ensemble. La rйaction de l’autre partie ne se fait pas attendre. Dйsignй comme le principal obstacle devant les projets de cette dame, je suis devenu dans sa bouche, comme par enchantement, l’irresponsable mari qui ne veut pas que sa femme soit soulagйe. Pire encore, elle insinuait devant ma belle-fille que je ne l’aime pas et que je veux empкcher son bonheur.
L’occasion de m’йvincer du chemin de ses projets s’est prйsentйe quand mon йpouse est devenue dйpressive. Sa dйpression йtait rйcurrente du type endogиne, c’est а dire due uniquement aux facteurs intйrieurs inhйrents а sa personne. J’attire l’attention sur ce dйtail de la genиse de la dйpression car si elle йtait, au contraire, du type exogиne, cela signifierait qu’elle est provoquйe par des facteurs extйrieures comme du stress, des йvйnements traumatisants, des relations personnelles tendues y compris avec l’entourage familial (la thиse de Mme Maurer).
Au dйbut de son malaise ma femme pensait qu’elle йtait victime d’un coup de blues passager, une simple dйprime. Ayant des connaissances en psychologie – je suis agrйgй en psychologie et en philosophie -, voyant que son йtat commenзait а durer, j’ai voulu qu’elle aille consulter un psychiatre via l’orientation du mйdecin gйnйraliste. Gкnйe de contacter directement notre mйdecin, ma femme a prйfйrй que j’obtienne de lui а sa place le certificat nйcessaire (en date du 9 avril 2007) pour la consultation d’un spйcialiste (cf. le certificat joint).
Une semaine plus tard, le 16 avril 2007, ma femme est allйe voir le psychiatre, mais pas celui vers lequel son mйdecin l’avait orientй, mais celui qui lui a йtй recommandй par le centre mйdico-social (CMS) de la Meinau – le Dr Zimmermann. Mme Maurer a pris connaissance de ce rendez-vous et l’a contactй afin de le convaincre que le seul responsable de l’йtat psychique de Mme Tanusheff c’йtait son йpoux, c’est а dire moi.
Une semaine plus tard, le 16 avril 2007, ma femme est allйe voir le psychiatre, mais pas celui vers lequel son mйdecin l’avait orientй, mais celui qui lui a йtй recommandй par le centre mйdico-social (CMS) de la Meinau – le Dr Zimmermann. Mme Maurer a pris connaissance de ce rendez-vous et l’a contactй afin de le convaincre que le seul responsable de l’йtat psychique de Mme Tanusheff c’йtait son йpoux, c’est а dire moi. Le jour de la consultation, en dйpit du secret mйdical, Mme Maurer a accompagnй ma femme jusque dans le cabinet du mйdecin et elle est restйe pendant toute la sйance en complйtant les propos de mon йpouse toujours dans le sens de dйnigrement de son conjoint. Surprise par les interprйtations de Mme Maurer et consciente de leur impact, ma femme a demandй а voir le mйdecin en privй pour dйmentir les propos de celle qui s’est prйsentйe devant lui comme son amie. Ce rendez-vous a eu lieu mais trop tardivement pour que le mal soit йvitй. Les conclusions du Dr Zimmermann, basйes en grande partie sur les dйclarations de Mme Maurer ont йtй faites et communiquйes indыment а la puйricultrice du CMS de la Meinau Mme Havet. Notre famille а йtй dйjа dans la ligne de mire et moi j’ai йtй suspectй comme le principal responsable du malheur de ma femme. A l’issue du rendez-vous chez le psychiatre un certificat (versй au dossier) lui a йtй remis. Ce document, dйfavorable а mon йgard, avait au moins le mйrite de transmettre les propos authentiques de mon йpouse : « son mari n’est responsable en rien de la situation actuelle (…) йtant trиs impliquй dans la vie familiale… ». Mais dans l’impossibilitй de faire machine arriиre Dr Zimmermann prйfиre dйtourner la vйritй et explique plus loin que le propos de Mme Tanusheff « relиve davantage de la psychologie de la victime. ». Pourquoi une telle conclusion qui ne repose pas sur les donnйes de l’examen mais sur les allйgations d’un tiers ? Qu’est qui a provoquй l’ellipse narrative sur l’intervention de Mme Maurer ? - Des questions qui n’ont jamais йtй posйes. A deux reprises, le Dr Zimmermann s’est prononcйe sur mon йtat psychique sans m’avoir vu et en s’appuyant uniquement sur les affirmations de Mme Maurer en franche contradiction avec celles de ma femme. Le mйdecin йvoquait dйjа dans son certificat mйdical susmentionnй le « plan psychopathologique des 2 йpoux » et « l’organisation pathologique de la famille » et il a rajoutй dans son rapport (versй au dossier) la « pathologie psychotique des parents ». Or, avant mкme que l’affaire judiciaire dйbute, j’ai йtй dйsignй « par contumace » par un mйdecin qui abusait de son autoritй, comme psychopathe. Un autre texte, celui de la requкte introductive de la puйricultrice Mme Havet, contribue йgalement а la gratuitй des diagnostics faits а mon sujet. Sans qu’elle soit compйtente dans le domaine de la psychiatrie des adultes, sans qu’elle soit habilitйe а йtablir des diagnostics psychiatriques, mais au courant des conclusions du Dr Zimmermann elle annonce que « Le couple manifeste de difficultйs d’ordre psychique et de dйpression » et que «Mme et M Tanusheff sont dans une totale incapacitй de prendre en charge leurs enfants » - en ce moment lа elle ne savait pas encore que selon l’enquкte sociale nos enfants sont а la fois cultivйs et trиs bons йlиves.
Le signalement
Au dйbut du mois de mai 2007 notre famille a йtй convoquйe par la puйricultrice du CMS de la Meinau Mme Havet. Pour moi c’йtait la premiиre fois que je voyais cette dame et ce fut la derniиre. Pendant cette brиve rencontre la puйricultrice a directement proposй а ma femme d’entrer а l’hфpital pour soigner sa dйpression. Au dйbut nous avons pensй qu’il s’agit d’un malentendu car jusque lа, ma femme йtait prise en charge par l’йquipe de soins ambulatoire en santй mentale opйrant dans le CMS de la Meinau. Mais son dessein a commencй а prendre forme quand nous avons entendu avec stupйfaction que, pour ce faire, nous devions confier nos enfants а une famille d’accueil. Ni le fait que ma femme continuait а bien s’occuper de ses enfants, ni le fait que dans cette tache elle pouvait compter sur sa mиre en visite chez nous а ce moment, ni encore le fait que moi aussi je pouvais l’aider - mon travail me permettait d’avoir des heures mйnagйes au cas de besoin (une attestation dans ce sens est versйe au dossier) -, ne pouvait la faire reculer. Surtout elle s’est opposйe а mon aide. Au risque que nos vacances soient gвchйes – nous partions en Bulgarie dans le mois -, il fallait au moins accepter de confier la petite derniиre а une assistante maternelle. Des deux assistantes dont nous avions reзu les coordonnйes, l’une n’йtait plus disponible, l’autre avait des conditions qui ne correspondaient pas а notre emploi du temps. Nous ne nous sommes pas prйoccupй davantage de ce problиme qui ne prйsentait aucune urgence pour nous – ma femme prenait ses mйdicaments, la cadette йtait inscrite dans la section des tous petits а l’йcole maternelle et nous songions dйjа aux vacances. Pourtant, deux semaines plus tard (le 22 mai 2007) le tйlйphone a sonnй et la puйricultrice au bout du fil nous a annoncй, avec un certain sentiment de devoir accompli dans la voix, qu’elle nous avait signalй au procureur de la Rйpublique parce que « les enfants ont droit d’avoir des parents sains » ?! Nous йtions considйrй comme des malades et des irresponsables et signalйs comme tels par une personne qui nous a а peine vu, qui n’avait pas la compйtence pour en juger et qui de surcroit cachait le vйritable enjeu de son intervention. Ce que n’a pas empкchй le juge Le Fevre de poursuivre plus tard dans la mкme voie sans relever la moindre incohйrence dans la motivation du signalement. L"audience devant le juge Giordani
Dans les lignes qui suivent je prйsente certains dйtails de la phase prйparatoire du procиs dans le but de faire la comparaison entre l’objectivitй du juge Franзois Giordani, chargй initialement de l’affaire, et la subjectivitй exacerbйe de son successeur le juge Le Fevre.
La premiиre sйance au Tribunal en procйdure urgente (rйfйrй) aprиs le signalement a eu lieu le 30 mai 2007 devant le juge Giordani. Tout ce que nous avons pu faire dans le laps du temps avant l’audience c’йtait d’obtenir trois documents (versйs au dossier) qui nous avaient permis de contester le bien-fondй du signalement : une attestation de mon employeur qui а la fois plaidait en ma faveur « Son calme et sa dйtermination sont des qualitйs qui aident notre sociйtй а йvoluer » et affirmait ma disponibilitй pour les enfants « Nous sommes prкts а faire le nйcessaire pour qu’il puisse travailler de chez lui pendant plusieurs semaines » ; une attestation en provenance de l’aide а domicile Mme Bernadette Guebhardt qui venait depuis un an rйguliиrement chez nous (toutes les semaines) pour exйcuter des tвches mйnagиres. Ce document, en dehors du tйmoignage de trиs bonnes relations rйgnant dans la famille, йtait en soi dйjа une preuve que ma femme recevait un soutien de l’extйrieur ; un certificat du mйdecin de la famille а l’йpoque le Dr Haser qui en examinant Mme Tanusheff а la veille de l’audition (le 29 mai 2007) a confirmй « n’avoir constatй aucune anomalie clinique ». Le jour de l’audience tombait un mercredi. Le week-end qui prйcйdait a йtй passй par ma belle-fille en compagnie de Mme Maurer. Normalement elle devait rentrer avant lundi pour aller а l’йcole mais Mme Maurer nous a proposй de la garder exceptionnellement les deux jours restants et de la conduire elle-mкme а l’йcole et au tribunal. Le but de cette manœuvre йtait de nous nuire devant le juge. Lа-bas notre fille nous attendait йpaulйe par Mme Maurer et prкte а dйposer contre moi. Nous avons йtй si йbahis et ma belle-fille si confuse, que le juge s’est vite rendu compte de la mise en scиne organisйe par Mme Maurer. D’autant plus que la premiиre chose que cette dame a dit au juge c’йtait de lui demander qu’elle soit dйsignйe comme « tiers digne de confiance » pour ma belle-fille. Le juge Giordani n’a pas eu le temps de convoquer les auteurs des premiers rapports Mme Zimmermann et Mme Havet (les rapports йtant parvenus la veillй de l’audience) mais il a pris soin de dйbattre avec nous de leurs allйgations. Il a йgalement discutй avec les enfants. Finalement le juge a dйcidй que les conclusions des services йtaient hвtives et qu’il n’y avait pas lieu de statuer en urgence. Il a simplement ordonnй une enquкte sociale. En sortant de son cabinet il nous a mкme souhaitй de bonnes vacances. Nous aurions pu de nouveau nous consacrer а nos obligations quotidiennes mais c’йtait sans compter avec la dйtermination de Mme Maurer d’obtenir son allocation de tiers. Manipulatrice et sans scrupule, elle a mis en avant son statut de bйnйvole et son patronyme pour influer sur l’enquкtrice Mme Schmittbiel. La premiиre chose avec laquelle cette derniиre a commencй son investigation c’йtait de demander а Mme Tanusheff de signer un formulaire dйsignant Mme Maurer comme « tiers digne de confiance » pour sa fille aоnйe. Face а notre indignation pour une telle dйmarche qui anticipait le rйsultat de l’enquкte, Mme Schmittbiel lйgиrement honteuse nous a demandйe discrиtement si nous connaissons l’opinion du juge sur la question. …
Борис Танушев
П.С. Тъй като обемът на материала не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му е разбито на пет части - това е първата. :
Страсбург, 20 юли 2009
До Първоинстанционния съд в Страсбург
Секретариат Относно: Искане за отстраняване (на съдията по делото) на основание "летитимно подозрение" (за пристрастност) - чл. 356, 357 от (френския) ГПК Дело № 407/4162 за образователно подпомагане (асистиране) Прокурорски № FO84202/07 ; Сектор: 4 ; Съдия: Беатрис Льо Февр
Баща: Танушев Борис
Майка: Танушева Даниела
Деца:
Рангелова Теодора, родена на 31 май 1994 г. в София
Танушев Мирослав, роден на 25 април 2000 г. в София
Танушева Илейн, родена на 1 март 2002 г. в Страсбург
Танушева Ивелин, родена на 20 юни 2005 г. в Страсбург
На вниманието на г-н Председателя на съда
ЖАЛБА
Г-н Председател,
В изложението, което искам да предоставя на Вашето внимание, в изобилие са описанията на събития и цитатите от документи. Тяхната цел обаче не е да се търси преразглеждане на случая с Ваша намеса, а да се покажат истинските намерения на съдия Льо Февр, който никога не пожела да напусне ролята си на обвинител в процеса, за да обсъди хипотеза различна от неговата собствена, и по този начин да даде действителен шанс на семейството ми да възстанови истината.
Тъй като точките, които предизвикват размисъл в това досие са многобройни, най-добрият начин за мен да ги представя в доводите си, е да ги проследя хронологично в редовете, които следват.
Няколко предварителни бележки вместо увод
От самото начало на делото, един от основните пунктове предизвикващи недоумение, е укриването от съдията на ролята, която играе ключовата фигура в нашето дело - г-жа Жозиан Морер. Определена от него като "надеждна трета страна" (човек играещ ролята на заместващ родител) за най-голямата ни дъщеря, тя не е нито роднина или пък близка на семейството, нито оторизирана детска гледачка (както го изисква законът). Тя е "просто" доносникът на семейството, който се стремеше да получи, и го постигна благодарение на съдията, ежемесечното допълнително заплащане отпускано от държавата за определените за заместващи родители. Тази жена никога не беше призована пред съда, за да се обсъдят и изяснят нейните твърдения. Това беше особено належащо предвид факта, че тя е основният източник за заключенията в докладите на социалните служби. От дистанцията на времето, убеден съм, че съдията съзнателно е изагърбил в публичния дебат показанията на г-жа Морер, за да не излезе на яве, че докладите са съшити с бели конци. Ето защо аз ще припомня някои подробности по случая, които, ако бяха взети под внимание биха напълно преориентирали съдебния процес.
Историята започва през 2005 г., малко преди раждането на най-малката ни дъщеря. Съпругата ми, тогава вече бременна с нея, за да поддържа своите познания по френски език (с друга работа по това време тя не можеше да се занимава) присъства, веднъж седмично, на езиков курс организиран от благотворителната организация "Ресто(рант) на сърцето". Много често единственият участник в този курс, тя бързо е била включена в разговори на лични теми инициирани от тамошният преподавател – г-жа Морер. Това е една жена домакиня в семейството си (без работа на трудов договор), която запълва свободното си време като доброволец, учител по френски, но която обаче, търси за себе си по-доходна работа свързана с парично възнаграждение (децата й вече са отраснали и ангажиментите в дома й са силно намалели). Раждането на дъщеря ни прекъсна контактите на жена ми с тази дама. Но един ден, тя сама си се покани с дома ни, под предлог, че иска да подпомага съпругата ми по един или друг начин. Така тя идваше, когато тя самата пожелаеше, средно веднъж месечно, за да се срещне с нея, изключително за клюки (никаква конкретна помощ не сме получили от нея) и никога в мое присъствие (дори съзнателно ме избягваше). Факт, който ме накара да се усъмня в истинските й намерения, особено след като се разбра, че тя старателно крие и каквато й да е подробност за своето семейство (ние, до процеса, дори не знаехме точния й адрес, камо ли да сме били поканени на гости от нея).
След няколко такива срещи със съпругата ми, тя започна да кани най-голямата ни, доведена за мен, дъщеря (5-ти клас), да прекара в къщата й някой и друг уикенд със собствените си дъщери (пораснали и работещи вече). Другите деца не бяха желани под претекст, че ако са всички заедно, ще произвеждат много шум и това ще смущава съпруга й (лекар занимаващ се и с педиатрия). Моята реакция на подобно предпочитание, която аз й предадох чрез жена ми, беше, че по този начин тя създава изкуствено напрежение между децата ни.
Констатирайки, че тази моя забележка, не довежда до промяна в поведението на дамата, аз предложих на съпругата ми да прекрати тази практика. Още повече, че по това време ние правехме често излети и намесата на г-жа Морер ни възпрепятстваше да бъдем всички заедно. Реакцията на другата страна не закъсня. Определен като основно препятствие пред проектите й, като по магия, аз станах в устата на тази дама безотговорният съпруг, който не иска жена му да бъде облекчена (в бремето й по грижата за децата). Още по-лошо дори, тя е намекнала пред доведената ми дъщеря, че не я обичам и целта ми е да попреча на нейното щастие.
Възможността да бъда отстранен от пътя на проектите на Морер се предостави, когато жена ми получи депресия. Нейната депресия, според лекарите, е ендогенна (обусловена от самият организъм) и периодична (преди десетина години тя също е била в депресивно състояние) – т.е. породена изключително от вътрешни фактори, присъщи на личностната й структура, а не от външни обстоятелства. Държа да обърна внимание на тази подробност от генезиса на депресията й, защото ако беше обратното – т.е. депресия да беше от екзогенен тип, това би означавало, че тя е причинена от външни фактори като стрес от увеличена отговорност, травматични преживявания, обтегнати взаимоотношения със съпруга – тезата, която развива пред социалните служби г-жа Морер, за да ме обвини.
В началото на заболяването си жена ми си мислеше, че е само депримирана но не и депресирана. Имайки познания по психология - дипломиран съм като преподавател не само по философия но и по психология, когато видях, че състоянието й не е преходно, поисках тя да се консултира с психиатър. Притеснена да се свърже директно със семейния лекар, за да получи направление за психиатър, тя предпочете аз на нейно място да свърша това (направлението е от 9 април 2007 г).
Една седмица по-късно, жена ми се прегледа при психиатър, но търсейки анонимност, отиде не при този, определен й от нашият лекар, а този, препоръчан й от кварталният (на Мено) здравно-социален център (за социално слаби) - д-р Цимерман. За тази среща е узнала, г-жа Морер, която (предлагайки си услугите на преводач на съпругата ми) е побързала преди всичко да убеди д-р Цимерман, че единствената отговорност на психическото състояние на г-жа Танушева носи нейният съпруг, т.е. аз (вероятно е спекулирала с "близостта" си до семейството ни и факта, че съпругът й е лекар, а може би и с това че фамилното й име е идентично с това на настоящия депутат от Страсбург г-н Морер).
В деня на консултацията със специалиста, въпреки тайната на медицинското досие, г-жа Морер е оставена да влезе заедно с нея в кабинета му и остава там през цялото време, като допълва постоянно казаното от съпругата ми винаги в смисъл на очернянето ми. Изненадана от интерпретациите на г-жа Морер и съзнавайки тяхното въздействие, жена ми е поискала да види насаме лекаря, за да отхвърли твърденията на тази, която се представя пред другите (по собствена инициатива) като неин приятел. Тази среща се състоя, но твърде късно за да бъде попречено на стореното вече зло. Изводите на д-р Цимерман, основани главно на изявленията на г-жа Морер (с която лекаря е дискутирал насаме, преди това да е сторил със съпругата ми) са били вече направени (и отбелязани в доклад) и съобщени (неправомерно) за сведение на детската сестра на кварталния здравно-социален център г-жа Аве.
Така нашето семейство попада в полезрението на социалните служби и аз съм представен (чрез изявленията на д-р Цимерман, която до този момент не е видяла дори цвета на очите ми) като главният отговорник за състоянието на съпругата ми, а оттам, и като основната заплаха и за развитието на семейството ни и децата.
След поисканата повторна среща с психиатъра, той издава медицинско свидетелство на съпругата ми. Този документ е неблагоприятен за мен (в него хипотетичните заключения се поддържат), но от друга страна дава възможност да се узнаят действителните твърдения на съпругата ми, която, по думите на психиатъра, казва, че" съпругът й не е отговорен по никакъв начин за сегашното положение (...) бидейки много заангажиран в семейния живот ...." Но, в невъзможността си да се отрече от направените си вече прибързани изводи, д-р Цимерман предпочита да се отклони от истината и да се измъкне с обяснението, че това, което г-жа Танушева поддържа в изказванията си " се дължи изключително на нейната психологията на жертвата. ".
Логичният въпрос, който тук трябва да се зададе е: Защо никой не отчита факта, че психиатричното заключение за съпруга се основава на данните не на изследване а на приказките на трети човек, който също като лекаря, не познава обекта за който говори, няма и проведена анкета, която да потвърди евентуално тези твърдения (назначената със задна дата анкета се опитва за съжаление не да защити истината а реномето на социалните служби и лекаря)? Какво е действителната причината за елиптичния наратив (прикритието и от лекаря и от съдията) на намесата на г-жа Морер? - Въпроси, които никога не бяха поставени.
На цели два пъти, д-р Цимерман се произнася по въпросите на психичното ми състояние (включвайки го под знаменателя семейство), без дори да ме е видял, единствено въз основа на твърденията на г-жа Морер, в откровено противоречие с тези на жена ми. – В споменатото вече медицинско свидетелство той е подчертал "психопатологичния план и на двамата съпрузи" и "патологичната организация на семейството" ; а в не дебатирания си доклад пред съдията (лекарят отсъства от заседанието) говори за "патологията на психотични родители". Или в заключение, още преди да започне истински делото, аз вече бях нарочен «задочно» за психопат (с всички произтичащи от това последствия) от един медик, който злоупотреби с авторитета си на специалист.
Един друг текст, на депозираното в досието ни оригинално заявление пред прокурора (за даването ни под съд като безотговорни родители) на детската медицинска сестра г-жа Аве, също допринесе за произволното и безоснователно тълкуване на фактите за мен и за семейството ми.
Без да е компетентна в областта на психиатрията за възрастни, без да бъде упълномощена , а и способна, да поставя психиатрични диагнози, но запозната неправомерно с констатациите на д-р Цимерман, тя, без да посочва източника си, като собствено наблюдение твърди, че " семейството манифестира очевидни трудности в психично отношение, а също така и депресия " и, че " Г-н и г-жа Танушеви са в пълна невъзможност да се грижат за децата си. "- в този момент тя още не знае, че по-късни проучвания ще покажат, че децата ни са и много добри ученици и много добре възпитани (за да се съчетаят обаче тези факти с предварителните изказвания, се прави уговорката, че добрите резултати са били поставени под въпрос от «патологията» на родителите).
Сигнализирането на родителите от социалните служби
В началото на май 2007 на нашето семейство беше изпратена повиквателна (за задължително явяване) от детската медицинска сестра г-жа Аве. За мен това беше първият и последен път, когато видях тази дама. По време на тази кратка среща сестрата директно предложи на жена ми да влезе в болница за лечение на депресията си. Първоначално си помислихме, че има някакво недоразумение, защото до този момент здравето на жена ми следеше човек от екипа за амбулаторно психично здраве, даващ дежурства в кварталния здравно-социален център.
Но намеренията на сестрата придобиха ясни очертания, когато чухме изумени, че да нямаме грижа за нашите деца по време на престоя в болница на Даниела (съпругата ми) трябва да ги поверим на приемно семейство. Нито факта, че жена ми продължаваше да се грижи нормално за децата си (нейната депресия не беше в тежка форма, и не изискваше болнично лечение), нито факта, че тя можеше да разчита на майка си, която в този момент беше при нас именно заради това, нито факта, че дори и аз също и помагах в това отношение – бях се уговорил за различен час за започване и свършване на работното време, можа да сломи непреклоността на сестрата. Но преди всичко, тя беше противопоставена на помощта идваща от моя страна (в този момент още не знаех, че съм представен вече от Морер и пригласящата й Цимерман като "лошия" в семейството). – С риск, ваканциите на децата да бъдат съсипани – заминавахме за България след един месец, трябваше поне да се съгласим да дадем най-малкото ни дете на детегледачка.
От двете детегледачки, на които ни дадоха координатите, едната вече не беше на разположение, а другата предлагаше условия, които не отговаряха на нашия график (а и трябваше да се обвържем с нея с договор за минимум от една година). Без да се занимаваме повече с този проблем, който за нас не беше спешен - жена ми си пиеше предписаните лекарства, а най-малкото ни дете беше вече записано на детска градина в секцията на две годишните, ние се настройвахме ваканционно, когато две седмици по-късно (на 22 май 2007 г.), телефонът звънна и детската сестра, която се обаждаше, ни каза с чувство на изпълнен дълг в гласа си, че тя е уведомила за нас прокурора, защото, както тя се изрази " децата имат право на здрави родители "!
Т.е. зад гърба ни, някой ни обявява (само по донесение а не чрез анкета) за болни, без да е за това компетентен, и безотговорни родители и ни сигнализира като такива въпреки, че едва е имал време да ни види и който, на всичкото отгоре е скрил от нас истинската цел на намесата си (законът изисква да се предупреди, че неизпълненията на предписанията на социален работник води до отнемането на децата). Това обаче не попречи на съдията Льо Феврда продължи по-късно по същия начин (без мотивировка почиваща на факти), без да се притеснява ни най-малко от несъобразеността в причините за сигнала.
Изслушването пред съдията Джордани
В редовете, които следват представям някои детайли от подготвителната фаза на съдебния процес, за да направя сравнение между обективността на първоначално определения съдия г-н Франсоа Джордани и извън всякаква мярка субективност на неговия наследник съдия Льо Февр.
Първате сесия на съда по ускорената процедура, наложена след сигнала до прокуратурата, се проведе на 30 май 2007 г. пред съдията Джордани. Всичко, което ние успяхме да направим в краткия отрязък от време (от една седмица) преди заседанието, бе да се снабдим с три документа позволяващи ни обаче косвено да оборим основателността на подадения за нас сигнал: Едно удостоверевие от моя работодател свидетелстващо едновременно за това, че съм добър служител:
" Неговото спокойствие и решителност са качества, които помагат на фирмата ни ни да се развива. "и за това, че реорганизацията на работното ми време е напълно възможна - " Ние сме готови да направим необходимото, за да може той да работи от дома си в продължение на много седмици. " ; Едно друго удостоверение от къщната ни помощница г-жа Бернадет Гебард (изцяло на разположение на съпругата ми веднъж в седмицата в продължение на една година) Този документ, освен, че потвърждава много добрите отношения в семейството ни, сам по себе си е и доказателство, че жена ми е получавала помощ освен отвътре но и от вън на семейството ни (обратно на твърденията на докладите, че тя е била изоставена сама да се справя с всичко ; И накрая един медицински сертификат (от навечерието на процеса - 29 май 2007 г.) от домашният ни лекар по онова време д-р Азер, в който той потвърждава, че при г-жа Танушева " не са констатирани никакви клинични аномалии. ".
Денят на съдебното заседание се случи в сряда (неучебен ден за Франция до съвсем скоро, компенсиращ се от учебна събота). Предходния уикенд, доведената ми дъщеря, прекарваше при г-жа Морер (която много силно настояваше за това тогава). По принцип тя трябваше да се прибере в неделя вечерта, за да отиде в понеделник сутринта на училище, но г-жа Морер предложи, по изключение, да я задържи при себе си и останалите два дни до процеса и да я води с с кола до училище и заведе съответно и до съда. Целта на тази маневра разбрахме, за съжаление за наша сметка, едва когато отидохме в съда.
Там ни очакваше (обградена от представителите на социалните служби) настроената срещу нас наша дъщеря, която, подкрепена от г-жа Морер и службите (които дори в този момент й предложиха и адвокатска защита), се готвеше да свидетелства срещу нас (главно срещу мен). Бяхме толкова изумени от тази постановка, а и момичето беше така видимо сконфузено, че дори съдията си даде сметка, че има някакво нагласяне от страна на г-жа Морер. Особено след като първото нещо, което дамата заяви пред него беше, че тя иска той да я определи за "надеждна трета страна" за отглеждане на момичето.
За да изясня защо все пак доведената дъщеря беше податлива на внушения да свидетелства срещу нас, трябва да поясня, че тя късно влезе в семейството ми (беше вече на 7 години) и в образа на бащата виждаше дядо си, при който до този момент живееше. Тя никога не ме прие за баща, отхвърляше всички опити за сближаване от моя страна и ревнуваше майка си за брака й с мен. Още повече, че вече беше чула от дядо си (и то в мое присъствие), че аз не мога да й бъда никакъв баща, че той е бил против нашия брак и че майка й сега си има други деца за които да мисли и да се грижи. – това й беше говорено от самото начало в контекста на желанието на дядото и бабата тя да остане да живее с тях (те нямат друго дете освен Даниела) а не с нас във Франция. Дори дядото твърдеше, че сме я искали при нас само за да получаваме социални помощи.
Съдията Джордани ни се извини, че не е имал време да призове авторите на първите доклади г-жа Цимерман и г-жа Аве (докладите бяха пристигнали в съда предния ден), но той пожела внимателно да обсъди с нас техните обвинения, още повече, че и ние нямахме време да се запознаем предварително с тяхното съдържание (тогава, за пръв и последен път, някой изслуша и нашите доводи). Той проведе и разговор с децата ни. В крайна сметка съдията реши, че изводите в докладите са приързани и силно преувеличени, за това не е необходимо да прилага спешна процедура, въпреки протеста от страна на представителя на социалните служби (който дори обеща на доведената ми дъщеря, вече вън от залата, че няма да остави нещата в този им вид). Но както законът го изисква, съдията назначи по случая социална анкета. На излизане от кабинета си, разбрал за намеренията ни до отидем на море в България, той дори ни пожела приятна почивка.
Би могло да се помисли, че ние можехме най-после да си отдъхнем и отново да се посветим на ежедневните ни задължения, но се оказа, че не държим сметка за твърдото намерение на г-жа Морер (спечелила на своя страна и службите) да получи на всяка цена сребърниците си от държавата в качеството си на приемен родител. Манипулативно и безскрупулно, въз основа на спекулации със статута си на доброволец, а вероятно и на омонимията на фамилията си (с тази на депутата от Страдбург) тя успя да повлияе на назначената анкетираща г-жа Шмитбел. Първото нещо, с което последната започна анкетата си, преди да знае каквото и да е било за нас, беше да поиска от съпругата ми да подпише декларация, че е съгласна г-жа Морер да бъде определена като "надеждна трета страна" за най-големата й дъщеря (моето съгласие, като мащех, не било необходимо). Информиран за този подход от съпругата си, аз изразих възмущението си пред анкетиращата, след което тя, леко сконфузено, ни попита дали знаем мнението на съдията по този въпрос. ...
(следва)
-------------------------------------
Strasbourg, le 20 juillet 2009
M TANUSHEFF Boris TRIBUNAL DE GRANDE INSTANCE DE STRASBOURG GREFFE DU TRIBUNAL Quai Finkmatt BP 1030
67070 Strasbourg Cedex
Objet : Demande de renvoi pour cause de suspicion lйgitime (Art 356, 357 du CPC)
Affaire : 407/4162 (Assistance йducative) / Parquet : FO84202/07 Secteur : 4 / Juge Bйatrice LE FEVRE
Pиre : TANUSHEFF Boris Mиre : TANUSHEFF Daniela
Enfants : RANGELOVA Teodora, nйe le 31 mai 1994 а Sofia (Bulgarie) TANUSHEFF Miroslav, nй le 25 avril 2000 а Sofia (Bulgarie) TANUSHEFF Ileyne, nйe le 01 mars 2002 а Strasbourg TANUSHEFF Yveline, nйe le 20 juin 2005 а Strasbourg
A l’attention de Monsieur Le Prйsident du Tribunal
REQUКTE
Monsieur le Prйsident,
Dans l’exposй que je voudrais soumettre а votre attention, abondantes sont les descriptions des йvйnements et les citations des documents qui y sont liйs. Leur but ce n’est pas de rйviser le procиs auprиs de vous mais de dйmontrer les vraies intentions du juge Le Fevre qui n’a jamais voulu sortir de son rфle inquisitoire pour dйbattre une autre hypothиse que la sienne et donner ainsi une chance rйelle а ma famille d’йtablir la vйritй.
Puisque les points qui interpellent dans ce dossier sont nombreux, la meilleure faзon pour moi de les conduire а travers mon raisonnement est de les prйsenter chronologiquement dans le schйma qui suit.
Prйliminaire
Dиs le dйbut de l’affaire, l’un des principaux points c’est l’occultation du rфle jouй par la figure clй de notre procиs – Madame Josiane Maurer. Le juge l’a dйsignй « tiers digne de confiance » pour notre fille aоnйe sans qu’elle soit ni parent ni proche de la famille ni agrййe en assistance maternelle ou familiale. Elle йtait «simplement» le dйnonciateur de la famille rйcompensйe par l’allocation de tiers de confiance qu’elle a obtenu grвce au juge.
Cette dame n’a jamais йtй convoquйe а dйbattre pour que ses propos soient clarifiйs. Pourtant ils ont йtй la principale source des allйgations des rapports des services. De la distance du temps, je suis convaincu que le juge a consciemment fait passer sous silence les tйmoignages de Mme Maurer pour ne pas faire йcrouler l’йdifice des rapports. C’est la raison pour laquelle je vais йvoquer certains dйtails omis de l’affaire qui, si pris en considйration, devraient complиtement rйorienter le procиs.
L’histoire commence en 2005 peu avant la naissance de notre fille cadette. Ma femme, alors enceinte, pour entretenir ses connaissances en langue franзaise frйquentait, une fois par semaine, un cours linguistique organisй au sein du Resto du cœur. Trиs souvent seule participante, elle a йtй invitйe par son professeur а se confier sur des thиmes personnels. Ce professeur improvisй c’йtait Madame Maurer – une femme au foyer qui а l’йpoque consacrait une partie de son temps libre au bйnйvolat mais qui cherchait surtout une occupation plus rйmunйratrice que celle-lа.
La naissance de notre fille a interrompu le contact avec cette dame. Cependant un jour elle s’est invitйe chez nous sous prйtexte d’aider mon йpouse d’une maniиre ou d’une autre. Depuis elle venait la voir а sa guise une fois par mois pour discuter mais jamais en ma prйsence. Le fait qu’elle m’йvitait soigneusement a fini par me faire douter de ses vйritables intentions, d’autant plus qu’elle ne voulait rien dйvoiler sur sa propre famille.
Au bout de quelques rencontres elle a commencй а inviter notre fille aоnйe (ma belle-fille) а passer chez elle certains weekends en compagnie de ses propres filles. Les autres enfants n’йtaient pas dйsirйs sous prйtexte qu’ensemble ils seraient trop nombreux et gкneraient son mari par leurs bruits. Ma rйaction йtait de faire passer, par le biais de ma femme, mon opinion а Madame Maurer sur ce sujet, а savoir qu’une telle prйfйrence crйe des tensions entre les enfants.
Ma remarque n’ayant pas pour rйsultat un changement dans le comportement de cette dame, j’ai suggйrй а mon йpouse de mettre fin а cette pratique. D’autant plus qu’а cette йpoque nous visitions beaucoup les environnements de la ville et l’intervention de Mme Maurer nous empкchait d’кtre ensemble. La rйaction de l’autre partie ne se fait pas attendre. Dйsignй comme le principal obstacle devant les projets de cette dame, je suis devenu dans sa bouche, comme par enchantement, l’irresponsable mari qui ne veut pas que sa femme soit soulagйe. Pire encore, elle insinuait devant ma belle-fille que je ne l’aime pas et que je veux empкcher son bonheur.
L’occasion de m’йvincer du chemin de ses projets s’est prйsentйe quand mon йpouse est devenue dйpressive. Sa dйpression йtait rйcurrente du type endogиne, c’est а dire due uniquement aux facteurs intйrieurs inhйrents а sa personne. J’attire l’attention sur ce dйtail de la genиse de la dйpression car si elle йtait, au contraire, du type exogиne, cela signifierait qu’elle est provoquйe par des facteurs extйrieures comme du stress, des йvйnements traumatisants, des relations personnelles tendues y compris avec l’entourage familial (la thиse de Mme Maurer).
Au dйbut de son malaise ma femme pensait qu’elle йtait victime d’un coup de blues passager, une simple dйprime. Ayant des connaissances en psychologie – je suis agrйgй en psychologie et en philosophie -, voyant que son йtat commenзait а durer, j’ai voulu qu’elle aille consulter un psychiatre via l’orientation du mйdecin gйnйraliste. Gкnйe de contacter directement notre mйdecin, ma femme a prйfйrй que j’obtienne de lui а sa place le certificat nйcessaire (en date du 9 avril 2007) pour la consultation d’un spйcialiste (cf. le certificat joint).
Une semaine plus tard, le 16 avril 2007, ma femme est allйe voir le psychiatre, mais pas celui vers lequel son mйdecin l’avait orientй, mais celui qui lui a йtй recommandй par le centre mйdico-social (CMS) de la Meinau – le Dr Zimmermann. Mme Maurer a pris connaissance de ce rendez-vous et l’a contactй afin de le convaincre que le seul responsable de l’йtat psychique de Mme Tanusheff c’йtait son йpoux, c’est а dire moi.
Une semaine plus tard, le 16 avril 2007, ma femme est allйe voir le psychiatre, mais pas celui vers lequel son mйdecin l’avait orientй, mais celui qui lui a йtй recommandй par le centre mйdico-social (CMS) de la Meinau – le Dr Zimmermann. Mme Maurer a pris connaissance de ce rendez-vous et l’a contactй afin de le convaincre que le seul responsable de l’йtat psychique de Mme Tanusheff c’йtait son йpoux, c’est а dire moi. Le jour de la consultation, en dйpit du secret mйdical, Mme Maurer a accompagnй ma femme jusque dans le cabinet du mйdecin et elle est restйe pendant toute la sйance en complйtant les propos de mon йpouse toujours dans le sens de dйnigrement de son conjoint. Surprise par les interprйtations de Mme Maurer et consciente de leur impact, ma femme a demandй а voir le mйdecin en privй pour dйmentir les propos de celle qui s’est prйsentйe devant lui comme son amie. Ce rendez-vous a eu lieu mais trop tardivement pour que le mal soit йvitй. Les conclusions du Dr Zimmermann, basйes en grande partie sur les dйclarations de Mme Maurer ont йtй faites et communiquйes indыment а la puйricultrice du CMS de la Meinau Mme Havet. Notre famille а йtй dйjа dans la ligne de mire et moi j’ai йtй suspectй comme le principal responsable du malheur de ma femme. A l’issue du rendez-vous chez le psychiatre un certificat (versй au dossier) lui a йtй remis. Ce document, dйfavorable а mon йgard, avait au moins le mйrite de transmettre les propos authentiques de mon йpouse : « son mari n’est responsable en rien de la situation actuelle (…) йtant trиs impliquй dans la vie familiale… ». Mais dans l’impossibilitй de faire machine arriиre Dr Zimmermann prйfиre dйtourner la vйritй et explique plus loin que le propos de Mme Tanusheff « relиve davantage de la psychologie de la victime. ». Pourquoi une telle conclusion qui ne repose pas sur les donnйes de l’examen mais sur les allйgations d’un tiers ? Qu’est qui a provoquй l’ellipse narrative sur l’intervention de Mme Maurer ? - Des questions qui n’ont jamais йtй posйes. A deux reprises, le Dr Zimmermann s’est prononcйe sur mon йtat psychique sans m’avoir vu et en s’appuyant uniquement sur les affirmations de Mme Maurer en franche contradiction avec celles de ma femme. Le mйdecin йvoquait dйjа dans son certificat mйdical susmentionnй le « plan psychopathologique des 2 йpoux » et « l’organisation pathologique de la famille » et il a rajoutй dans son rapport (versй au dossier) la « pathologie psychotique des parents ». Or, avant mкme que l’affaire judiciaire dйbute, j’ai йtй dйsignй « par contumace » par un mйdecin qui abusait de son autoritй, comme psychopathe. Un autre texte, celui de la requкte introductive de la puйricultrice Mme Havet, contribue йgalement а la gratuitй des diagnostics faits а mon sujet. Sans qu’elle soit compйtente dans le domaine de la psychiatrie des adultes, sans qu’elle soit habilitйe а йtablir des diagnostics psychiatriques, mais au courant des conclusions du Dr Zimmermann elle annonce que « Le couple manifeste de difficultйs d’ordre psychique et de dйpression » et que «Mme et M Tanusheff sont dans une totale incapacitй de prendre en charge leurs enfants » - en ce moment lа elle ne savait pas encore que selon l’enquкte sociale nos enfants sont а la fois cultivйs et trиs bons йlиves.
Le signalement
Au dйbut du mois de mai 2007 notre famille a йtй convoquйe par la puйricultrice du CMS de la Meinau Mme Havet. Pour moi c’йtait la premiиre fois que je voyais cette dame et ce fut la derniиre. Pendant cette brиve rencontre la puйricultrice a directement proposй а ma femme d’entrer а l’hфpital pour soigner sa dйpression. Au dйbut nous avons pensй qu’il s’agit d’un malentendu car jusque lа, ma femme йtait prise en charge par l’йquipe de soins ambulatoire en santй mentale opйrant dans le CMS de la Meinau. Mais son dessein a commencй а prendre forme quand nous avons entendu avec stupйfaction que, pour ce faire, nous devions confier nos enfants а une famille d’accueil. Ni le fait que ma femme continuait а bien s’occuper de ses enfants, ni le fait que dans cette tache elle pouvait compter sur sa mиre en visite chez nous а ce moment, ni encore le fait que moi aussi je pouvais l’aider - mon travail me permettait d’avoir des heures mйnagйes au cas de besoin (une attestation dans ce sens est versйe au dossier) -, ne pouvait la faire reculer. Surtout elle s’est opposйe а mon aide. Au risque que nos vacances soient gвchйes – nous partions en Bulgarie dans le mois -, il fallait au moins accepter de confier la petite derniиre а une assistante maternelle. Des deux assistantes dont nous avions reзu les coordonnйes, l’une n’йtait plus disponible, l’autre avait des conditions qui ne correspondaient pas а notre emploi du temps. Nous ne nous sommes pas prйoccupй davantage de ce problиme qui ne prйsentait aucune urgence pour nous – ma femme prenait ses mйdicaments, la cadette йtait inscrite dans la section des tous petits а l’йcole maternelle et nous songions dйjа aux vacances. Pourtant, deux semaines plus tard (le 22 mai 2007) le tйlйphone a sonnй et la puйricultrice au bout du fil nous a annoncй, avec un certain sentiment de devoir accompli dans la voix, qu’elle nous avait signalй au procureur de la Rйpublique parce que « les enfants ont droit d’avoir des parents sains » ?! Nous йtions considйrй comme des malades et des irresponsables et signalйs comme tels par une personne qui nous a а peine vu, qui n’avait pas la compйtence pour en juger et qui de surcroit cachait le vйritable enjeu de son intervention. Ce que n’a pas empкchй le juge Le Fevre de poursuivre plus tard dans la mкme voie sans relever la moindre incohйrence dans la motivation du signalement. L"audience devant le juge Giordani
Dans les lignes qui suivent je prйsente certains dйtails de la phase prйparatoire du procиs dans le but de faire la comparaison entre l’objectivitй du juge Franзois Giordani, chargй initialement de l’affaire, et la subjectivitй exacerbйe de son successeur le juge Le Fevre.
La premiиre sйance au Tribunal en procйdure urgente (rйfйrй) aprиs le signalement a eu lieu le 30 mai 2007 devant le juge Giordani. Tout ce que nous avons pu faire dans le laps du temps avant l’audience c’йtait d’obtenir trois documents (versйs au dossier) qui nous avaient permis de contester le bien-fondй du signalement : une attestation de mon employeur qui а la fois plaidait en ma faveur « Son calme et sa dйtermination sont des qualitйs qui aident notre sociйtй а йvoluer » et affirmait ma disponibilitй pour les enfants « Nous sommes prкts а faire le nйcessaire pour qu’il puisse travailler de chez lui pendant plusieurs semaines » ; une attestation en provenance de l’aide а domicile Mme Bernadette Guebhardt qui venait depuis un an rйguliиrement chez nous (toutes les semaines) pour exйcuter des tвches mйnagиres. Ce document, en dehors du tйmoignage de trиs bonnes relations rйgnant dans la famille, йtait en soi dйjа une preuve que ma femme recevait un soutien de l’extйrieur ; un certificat du mйdecin de la famille а l’йpoque le Dr Haser qui en examinant Mme Tanusheff а la veille de l’audition (le 29 mai 2007) a confirmй « n’avoir constatй aucune anomalie clinique ». Le jour de l’audience tombait un mercredi. Le week-end qui prйcйdait a йtй passй par ma belle-fille en compagnie de Mme Maurer. Normalement elle devait rentrer avant lundi pour aller а l’йcole mais Mme Maurer nous a proposй de la garder exceptionnellement les deux jours restants et de la conduire elle-mкme а l’йcole et au tribunal. Le but de cette manœuvre йtait de nous nuire devant le juge. Lа-bas notre fille nous attendait йpaulйe par Mme Maurer et prкte а dйposer contre moi. Nous avons йtй si йbahis et ma belle-fille si confuse, que le juge s’est vite rendu compte de la mise en scиne organisйe par Mme Maurer. D’autant plus que la premiиre chose que cette dame a dit au juge c’йtait de lui demander qu’elle soit dйsignйe comme « tiers digne de confiance » pour ma belle-fille. Le juge Giordani n’a pas eu le temps de convoquer les auteurs des premiers rapports Mme Zimmermann et Mme Havet (les rapports йtant parvenus la veillй de l’audience) mais il a pris soin de dйbattre avec nous de leurs allйgations. Il a йgalement discutй avec les enfants. Finalement le juge a dйcidй que les conclusions des services йtaient hвtives et qu’il n’y avait pas lieu de statuer en urgence. Il a simplement ordonnй une enquкte sociale. En sortant de son cabinet il nous a mкme souhaitй de bonnes vacances. Nous aurions pu de nouveau nous consacrer а nos obligations quotidiennes mais c’йtait sans compter avec la dйtermination de Mme Maurer d’obtenir son allocation de tiers. Manipulatrice et sans scrupule, elle a mis en avant son statut de bйnйvole et son patronyme pour influer sur l’enquкtrice Mme Schmittbiel. La premiиre chose avec laquelle cette derniиre a commencй son investigation c’йtait de demander а Mme Tanusheff de signer un formulaire dйsignant Mme Maurer comme « tiers digne de confiance » pour sa fille aоnйe. Face а notre indignation pour une telle dйmarche qui anticipait le rйsultat de l’enquкte, Mme Schmittbiel lйgиrement honteuse nous a demandйe discrиtement si nous connaissons l’opinion du juge sur la question. …
Френско или либийско правосъдие – избере...
Френско или либийско правосъдие – избере...
Френско или либийско правосъдие – избере...
Френско или либийско правосъдие – избере...
Френско или либийско правосъдие – избере...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
