Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 13:56 - Френско или либийско правосъдие – изберете сами (пета, последна част)
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2006 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04.2011 14:46


На вниманието ви е текст, който е пряко свързан с водещия материал в моя блог – темата за демократичността на едно общество пречупена през личната ми трагедия – отнемането на децата ми от френското правосъдие. Това, което сега ви предлагам е смисловият (но пасаж по пасаж), а не буквален превод от френски, на подаденото от мен до висшестоящите съдебни инстанции искане (безрезултатно) за отстраняването на детския съдия позволил си гаврата със семейството ми. В тази молба събитията са проследени и хроникално и документално и е най-точното и пълно описание на случая, с което можете да се запознаете. Ако имате търпението да прочетете материала до края, ще разберете и вложеният в заглавието смисъл.  

Борис Танушев

П.C. Тъй като обема на материала, не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му е разбито на пет последователни части - това е петата и последна.

Заключение

Нашето дело започна с прокурорско решение от 23 май 2007 г. и решението на съдията Джордани за социална анкета от 30 май 2007 г.. Първото заседание след анкетата се проведе на 20 ноември 2007 г. пред новия съдия Льо Февр. За да влезе в сила незабавно решението му, съдията разпореди временно изпълнение. От тогава това "временно" никога не е преставало да трае. Въпреки, че са озаглавени "присъда" решенията на съдията са фактически само разпореждания съдейки по режима на временното им прилагане. Законът предвижда решенията за временните (незабавните) изпълнения  да се прилагат при "спешни причини специално мотивирани" (член 1184 от ГПК). Но в нито един момент от делото съдията не обяснява защо разпорежда незабавно изпълнение. Нито ал. 1 на чл. 1185 от ГПК " Решението по същество, трябва да бъдат направено в рамките на шест месеца от решението за постановяване на временни мерки", нито ал. 2 на чл. 1185 от ГПК " (...), съдът може, след консултации с главния прокурор, да удължи този срок но за период не по-дълъг от шест месеца. ", не бяха спазени.

Не е имало никакво по-нататъшно разследване за да се обоснове това "временно" състояние, нито съдебен процес по същество, нито уведомяване на прокурора. А законът е ясен по този въпрос. При изтичането на крайния срок, съдията не може повече да издава разпореждания, всяко едно такова решение е нищожно поради превишаване на власт. (Касационен съд, 1-ва цивилна камара, 08/11/1988); (Касационен съд, 1-ва цивилна камара,  25/12/1997). Ето защо е необходимо да се противопостави на решенията на съдията член 524, 2°  от ГПК защото "прекалените последствия" са вече налице (това се констатира от последната заповед на съдията. Отделянето от нас на децата ни предизвиква в тях емоционални смущения, както и значително вълнение, фалшиво представени като дължащи се на поведението на родителите. - Нашият адвокат г-жа Султан е обжалвала решението от  9 април 2009 г.

Решенията на съдията са Льо Февр номинално следват член 375 от Гражданският кодекс, който предвижда налагането на мярката образователно подпомагане в определени случаи, които там са изброени. Въпреки това, съдията само формално се позовава на тези случаи, като обобщава без подробности. По този начин той не дава правна база на своите заключения основани на понятието за "опасност", което е в сърцето на тази член.  

" Като обаче се има предвид, че мярка за образователно подпомагане може да бъде разпоредена само в случаите, изчерпателно изброени в член 375, на Гражданския кодекс и по-специално, ако условията на образованието са "сериозно компрометирани" ; " Като се определил така, без да каже в какво здравето, сигурността и морала на детето е в опасност при майка му, или в какво обстоятелствата на образованието му са сериозно компрометирани, апелативният съд не е дал правно основание на решението си (Касационен съд 1-ва цивилна камара, 07/11/1995, No 94-05083) - ако съпоставим с нашият случай - опасността по смисъла на текстовете трябва да е достатъчно сериозна, за да оправдае намесата на съда.

Изискването за мотивация на опасността произтича от член 455 от ГПК, който гласи, че " Присъдата трябва да посочи накратко съответните твърдения на страните и техните аргументи за това. " ; " Неадекватността или липсата на мотиви е равно на тяхното несъществуване " (Касационен съд, наказателна камара, 01/03/1995). Но как може да се накара един съдия, да представи задълбочени мотиви, ако той дори не си дава труда да ги напише в нарушение на член 503 от ГПК - ние все още не сме получили уведомяване за решението му от 20 ноември 2008 г., което при все това се изпълнява. Според съдебният секретар това решение не е написано все още и не съществува в архива.

Лишени от истински съдебен дебат, нашето семейство не можа да защити своята гледна точка за съществуването или не на потенциална опасност за децата ни и беше оставено на благоволението на чужди на културната ни идентичност служби да правят повърхностни и приблизителни оценки.

А иначе практиката за оценяване на конкретната опасност не е чак толкова непозната на френските съдилища - " детският съдия оценява опасността в относителна стойност " (Апелативен съд на град Риом, 29/03/2005, No 2004 / 00146), тоест, с оглед на характеристиките на произхода и традиционните обичаи на семейство, а не според стандартизирани критерии. По исторически причини, мястото на семейството в българското общество е по-значително отколкото другаде.

По време на петвековното османско владичество (до края на 19-ти век) българите, загубили своя суверенитет, са намерили убежище в православната си вяра и семейството си. Те са били сплотени и задружни в рамките на семейството, толкова повече, че неговото съществуване е било застрашено от това, което днес е сочено като една от най-мрачните глави от българската история. Това е т.н. "кръвен данък" наложен от турската власт.

Този данък е изисквал всяко семейство да предаде на държавата поне един от синовете си достигнал 10-12 годишна възраст. Тези момчета са били обръщани в исляма и обучавани да станат войници. По този начин, християнското население на Балканите, е доставяло принудително на империята жива сила за основния й  военен контингент - еничарите (буквално "нова милиция") - елитна пехота използвана за удавяне в кръв на въстаналите християни, често пъти бащите и братята на тези войници. ...

Член 7 на ГПК забранява на съдията да основава решението си на елементи, които не са "в дебата", а член 16 от същия кодекс изисква от него да " (...) използва в решението си средствата, обясненията и представените документи от страните, само ако те са били противоречиво (с аргументи за и против) дебатирани. " Въпреки това, по време и на четирите изслушвания пред този съдия, в нито един момент ние нямахме възможност да дебатираме с авторите на твърденията срещу нас. Същият член 16 прецизира още, че " Съдията трябва при всички обстоятелства, да налага и самият той да спазва принципа на противоречие. (...) Той не може да основе решението върху правни основания, които той автоматично е наложил, без преди това да е приканил страните да представят своите аргументи. " Според френската съдебна практика и тази на Европейският Съд за Правата на Човека, изискването за безпристрасност и  равнопоставеност между страните, се прилагат и към процесите за закрила на детето.

Действията на съдията Льо Февр предизвикват обаче в нас представата за взимане на страна и основателно съмнение за способността му да отсъжда безпристрастно. Ние смятаме, че този съдия нарушава изискването за обективна безпристрастност по смисъла на член 6, § 1 от ЕКЗЧПОС.

Като се има предвид това на което бяхме подложени от съдията Льо Февр откакто той се занимава с нашето дело: необсъждани твърдения и намеци без никакви подробности, неоправдана и произволна критика, приблизителни или дори обидни характеристики, постоянни прекъсвания по време на изслушванията, смятаме, че трябва да се приложи член Л 141-3 от Кодекса за съдебна организация, за враждебност и преднамерено лошо отношение - 1° на чл. Л 141-3 от КСО (виж и Апелативен съд на град Екс, 29/05/1990 и Апелативен съд на град Париж, 13/03/1985) и лишаване от правосъдие, за отказът да се отговори на подадена съдебна жалба (искането да се разгледат новите медицински експертизи) - 2° чл. Л 141-3 от КСО.

Поради всичките тези причини:

Моля, съгласно член 356 от ГПК, отстраняването, поради "основателни съмнения" на съдебната формация към която принадлежи съдията Льо Февр.

Любезно приемете, г-н Президент, моите най-дълбоки почитания.

Борис Танушев

N.B. Член 356 от ГПК се оказа само една уловка. Според френското законодателство, не може да се иска по гореизложените мотиви отстраняването на конкретния съдия а на целия отдел към който принадлежи. Това на практика превръща отговорността му в колективна, което очевидно не може да бъде допуснато за другите му колеги и съдът систематично отхвърля подобни искания с мотива, че няма данни целият отдел да е виновен – така ми беше отговорено и на мен.

П.С.  Добавено на 22/09/2009:

На решенията на съдията може да бъде противопоставен и член 524 от ГПК за "явно прекалени последствия" от прилагането на мярката, които вече са налице– пласирането на нашите деца причинява в тях смущения, както и силни емоции засилени допълнително от неоправдано разскъсаната и между самите тях връзка.

В заключение:

Синът ни често, откакто сме разделени, е тъжен. Той, както и по-малката му сестра, са имали в приемните семейства периоди на напикаване и изпускане в гащите. Сестричките, когато ги виждаме, често са с неизрязани нокти и като по правило облечени не с дрехите които ние им купуваме.

По-голямата имаше напоследък въшки а най-малкото, понякога засъхнало ако по дупето. То милото, след като вече беше почнало при нас да говори, загуби речта си в продължение на 10 месеца, като през първите два от тях почти постоянно е плакало. То беше и отстранено от детската градина, която посещаваше, защото там където е сега нямало група на неговата възраст. Другите ни деца пък са минали през сляти класове (синът ни намали иначе отличният си успех), защото всичките те са в селски условия. – Искам да припомня, че мярката се води "образователно"! подпомагане.
 
Върхът на гаврата е, че ни карат да плащаме по 300 € на месец за това, че се "грижат" за децата ни! В момента най-малкото дете не говори и не разбира родният си език, по-голямото едва го разбира и говори само на френски, а най-голямото все още не е забравило българският но предпочита да говори само на френски. – Това на практика лишаване от възможността да общуват на родния си език е грубо нарушение на основно тяхно право.

Децата ни са лишени и от ваканция при  техните баба и дядо, лишени от море през лятото и ски през зимата, от многобройните излети, които някога правехме всички заедно, от семейната градина, която имаме и където ги чака истински миниатюрен замък и люлки и лифт, лишени са от приятелчетата си, които имаха от години. Не са в състояние да взимат уроци по музика, както бяхме предвидили за тях, синът ни прекъсна тренирането на джудо, а средната сестричка не успя да се запише в курс по  цирково изкуство както желаеше.

Децата ни не се възпитават и в традиционните за нас българите православни традиции (изучават католицизъм), нямат достъп до духовното наследство на нацията ни, нямат дори достъп до технологични удобства като интернет или мобифон. Подчинени са напълно незаслужено на разрешителен режим и се чувстват следени на всяка крачка. Общуват повече с животните в селските дворове, там където са, отколкото с хора.

Винаги съм мислил, че да причиняваш страдание откъсвайки незаслужено от родителите им малки и невинни деца  е престъпление. Затова не мога да определя тези, които го предизвикват другояче освен като престъпници. Надявам се да има човешки съд за тях, ако ли не Божи, и нека проклятие съпътства съвестта им !

Борис Танушев

----------------------------
Conclusion

Notre affaire a dйbutй avec la requкte introductive du procureur de la Rйpublique en date du 23 mai 2007 et la dйcision du juge Giordani ordonnant une enquкte sociale en date du 30 mai 2007. La premiиre audience aprиs l’enquкte a eu lieu le 20 novembre 2007 devant le juge Le Fevre. Pour appliquer immйdiatement sa dйcision le juge a ordonnй son exйcution provisoire. A partir de lа ce « provisoire » n’a jamais cessй de durer. Bien que intitulйes «jugement» les dйcisions du juge ne sont pas moins des ordonnances par son rйgime d’exйcution provisoire.

Or, les exйcutions provisoires sont prйvues dans le cadre d’une « urgence spйcialement motivйe » (Art. 1184 du CPC). Mais а aucun moment le juge n’explique dans ses dйcisions la raison pour laquelle il ordonne de telles exйcutions. Ni l’alinйa 1 de l’Art. 1185 du CPC « La dйcision sur le fond doit intervenir dans un dйlai de six mois а compter de la dйcision ordonnant les mesures provisoires », ni l’alinйa 2 de l’Art. 1185 du CPC « (…), le juge peut, aprиs avis du procureur de la Rйpublique, proroger ce dйlai pour une durйe qui ne peut excйder six mois. » n’ont йtй respectйs.

Il n’y a eu aucune investigation supplйmentaire pour justifier le provisoire, aucun jugement sur le fond, aucun avis du procureur. Et la jurisprudence est claire а ce sujet. Lorsque le dйlai est expirй, le juge ne peut plus statuer par ordonnance, tout jugement rendu йtant nul pour excиs de pouvoir. (Cassation civile Ire, 08/11/1988) ; (Cassation civile Ire, 25/12/1997).

Par consйquent, il y a lieu d’opposer aux dйcisions du juge l’article 524 2° du CPC car « des consйquences manifestement excessives » sont dйjа prйsentes (cf. la derniиre ordonnance du juge ici jointe). La sйparation de nos enfants provoque chez eux un trouble et une йmotion considйrable, faussement prйsentйs comme dus au comportement de parents. - Notre avocat Me Sultan a interjetй appel du dernier jugement du 9 avril 2009 (cf. les piиces jointes du jugement et de l’appel).

Les dйcisions du juge Le Fevre font application de l’article 375 du Code civil qui prйvoit l’instauration de la mesure d’assistance йducative dans certains cas йnumйrйs dans l’article. Or, le juge se penchait pour la forme sur ces cas, mais en faisant йtat de gйnйralitйs, il n’a pas donnй de base lйgale а son raisonnement portant sur la notion du «danger» au cœur de cet article. : « Attendu cependant qu’une mesure d’assistance йducative ne peut кtre ordonnйe que dans les cas limitativement йnumйrйs а l’article 375 du Code civil et notamment lorsque les conditions de l’йducation sont «gravement compromises» ; « Attendu qu’en se dйterminant ainsi sans dire en quoi la santй, la sйcuritй ou la moralitй de l’enfant йtait en danger auprиs sa mиre, ou les conditions de son йducation gravement compromises, la cour d’appel n’a pas donnй de base lйgale а sa dйcision (Cassation civile Ire, 07/11/1995, n° 94-05083) - par rapprochement avec notre cas, un danger au sens des textes doit кtre suffisamment caractйrisй pour justifier l’intervention du juge.

L’exigence de motivation du danger dйcoule de l’article 455 du CPC qui йnonce que « Le jugement doit exposer succinctement les prйtentions respectives des parties et leurs moyens. ». ; « l’insuffisance ou la contradiction des motifs йquivaut а leur inexistence » (Cassation criminelle, 01/03/1995). Mais comment peut-on exiger d’un juge la prйsentation d’une maniиre approfondie de ses motivations s’il ne se donne mкme pas la peine de les йcrire en violation de l’article 503 du CPC – nous n’avons pas reзu encore la notification de son jugement du 20 novembre 2008. Selon le greffier son texte n’est pas encore йcrit.

Privйe d’un dйbat contradictoire, notre famille n’a pas pu dйfendre son point de vue et l’apprйciation d’йventuel danger encouru par nos enfants a йtй laissйe а la merci d’йvaluations approximatives des services qui sont йtrangers а notre origine culturelle. Pourtant la pratique d’apprйciation in concreto du danger n’est pas mйconnue par les tribunaux franзais : « le juge des enfants apprйcie le danger en valeur relative » (Cour d’appel de Riom, 29/03/2005, n° 2004/00146), c’est-а-dire, eu йgard aux caractйristiques propres а l’origine et aux coutumes traditionnelles de la famille et non selon des critиres standardisйs.

Pour des raisons historiques la place de la famille dans la sociйtй bulgare est beaucoup plus importante qu’ailleurs. Pendant les cinq siиcles de la domination ottomane (jusqu’а la fin de 19иme siиcle), les bulgares privйs de leur souverainetй trouvaient refuge uniquement dans la foi orthodoxe et dans la famille. Ils йtaient soudйs et solidaires au sein de la famille d’autant plus que son existence a йtй menacйe par ce qu’on dйsigne aujourd’hui comme l’une des pages les plus tragiques de l’histoire bulgare. Il s’agit d’un impфt dit «de sang» exigй autrefois des bulgares par le pouvoir turc. Cet impфt obligeait chaque famille а confier aux autoritйs au moins l’un de ses fils atteint l’вge de 10/12 ans. Ces garзons ont йtй ensuite convertis а l’islam et instruits dans le mйtier des armes – de cette faзon, la population chrйtienne des Balkans fournissaient а l'empire, par la conscription forcйe, son principal corps militaire, celui des janissaires (littйralement « nouvelle milice ») - l'йlite de l'infanterie utilisйe rйguliиrement pour noyer dans le sang les insurrections des chrйtiens, les propres pиres et frиres de ces soldats.

L’article 7 du CPC interdit au juge de fonder sa dйcision sur des йlйments qui ne sont pas « dans le dйbat », et l’article 16 du mкme code lui impose de « (…) retenir, dans sa dйcision, les moyens, les explications et les documents invoquйs ou produits par les parties que si celles-ci ont йtй а mкme d'en dйbattre contradictoirement ». Or, pendant les quatre audiences devant ce juge, en aucun moment nous n’avons pu dйbattre avec les auteurs des allйgations. Le mкme article 16 prйcise que « Le juge doit, en toutes circonstances, faire observer et observer lui-mкme le principe de la contradiction. (…) Il ne peut fonder sa dйcision sur les moyens de droit qu'il a relevйs d'office sans avoir au prйalable invitй les parties а prйsenter leurs observations. ». Selon la jurisprudence franзaise et celle de la CEDH l’exigence d’йquitй, d’йgalitй entre les parties s’applique aussi а la protection de l’enfance.

Les actes du juge Le Fevre ont suscitй dans notre esprit une apparence de partialitй et un doute lйgitimй quant а son aptitude а statuer d’une maniиre impartiale. Notre couple considиre qu’il y a eu de la part de ce juge une violation de l’exigence d’impartialitй objective au sens de l’article 6 § 1 de la CESDHLF.

Vu ce а quoi nous avons eu droit depuis que le juge Le Fevre s’occupe de notre affaire : des allйgations et des allusions non dйtaillйes et non dйbattus, des critiques non justifiйes et gratuites, des descriptifs partiels et partiaux, des termes approximatifs ou blessant, des interromptons intempestives pendant les audiences, il y a lieu d’appliquer l’article L141-3 du COJ pour inimitiй, animositй et faute intentionnelle - 1° de l’art. L 141-3 du COJ (cf. Cour d’appel d’Aix, 29/05/1990 et Cour d’appel de Paris, 13/03/1985) et dйni de justice pour refus de rйpondre а une requкte - 2° de l’art. L 141-3 du COJ. (cf. la requкte jointe de Me Sultan en date du 17/10/2008).

Pour tous ces motifs :

Je demande, en application de l’article 356 du CPC, le renvoi pour cause de suspicion lйgitime de la formation de la juridiction а laquelle

appartient le juge Le Fevre.

Je vous prie de bien vouloir agrйer, Monsieur le Prйsident, l’expression de ma haute considйration.

TANUSHEFF Boris

P.S. Rajoutй le 22/09/2009 :

Il y a lieu d’opposer йgalement aux dйcisions du juge l’article 524 du CPC car « des consйquences manifestement excessives » sont dйjа prйsentes – Le placement provoque chez nos enfants un trouble et une йmotion considйrable accentuйe par la sйparation injustifiйe de la fratrie brisant davantage les liens familiaux.

Notre fils depuis est souvent envahi par la tristesse (а deux reprises par le passй il a йtй montrй par le juge comme opposй aux mesures de sйparation). A chaque rencontre avec nous il est en larmes. Aux questions relatives а son йtat posйes par le travailleur sociale de la «RESCIF», il explique qu’il pleure parce qu’il est sйparй de son papa et sa maman. Il a connu йgalement des pйriodes d'йnurйsie et sa petite sœur prйsentait des troubles encoprйtiques. Mais la plus touchйe par la privation de ses parents s’avйrait notre fille cadette qui, aprиs son brutal arrachement a perdu la parole pendant 10 mois.

Actuellement la plus petite ne parle et ne comprend que le franзais, ses aоnйs ne s’expriment qu’en franзais. Pourtant tous les enfants sont d’origine йtrangиre et ils ont droit d’кtre йduquйs et instruits dans leur lange maternelle. Et а ce triste constat, qu’est l’oubli d’une lange, s’ajoute l’interdit incomprйhensible pour toute la famille de communiquer entre eux au tйlйphone sous le prйtexte que les parents utilisent le bulgare.

Ils sont interdits de vacances chez leurs grands-parents, privйs de la mer en йtй et du ski en hiver, des nombreuses randonnйes que nous faisions autrefois avec la famille aux alentours de Strasbourg, du jardin familial avec son chвteau en miniature et de son aire de jeux, privйs de leurs nombreux copains. Ils sont dans l’impossibilitй de suivre les cours de musique prйvus pour eux ; l’entrainement en judo ; l’art du cirque.

De mкme, l’article 7 du CPC interdit au juge de fonder sa dйcision sur des йlйments qui ne sont pas « dans le dйbat », et l’article 16 du mкme code lui impose de « (…) retenir, dans sa dйcision, les moyens, les explications et les documents invoquйs ou produits par les parties que si celles-ci ont йtй а mкme d'en dйbattre contradictoirement ». Or, pendant les cinq audiences devant ce juge, а aucun moment nous n’avons pu dйbattre avec les auteurs des allйgations. Le mкme article 16 prйcise que « Le juge doit, en toutes circonstances, faire observer et observer lui-mкme le principe de la contradiction. (…) Il ne peut fonder sa dйcision sur les moyens de droit qu'il a relevйs d'office sans avoir au prйalable invitй les parties а prйsenter leurs observations. ». Selon la jurisprudence franзaise et celle de la CEDH l’exigence d’йquitй, d’йgalitй entre les parties s’applique aussi а la protection de l’enfance. Il y a mкme lieu d’appliquer l’article L141-3 2° du COJ pour dйni de justice car le juge a refusй de rйpondre а une requкte - celle de Me Sultan en date du 17/10/2008. ...



Гласувай:
1
0



1. анонимен - много тъжно и тежко, г-н Танушев. С ...
12.01.2010 20:19
много тъжно и тежко, г-н Танушев. С болка четох и тъга остана след думите. Но какво ще стане от тук нататък? това е важният въпрос. Сигурно за вас и съпругата ви е нечовешки тежко, но ще издържите. позволявам си, макар и неканена, да кажа няколко думи. Първо, вие двамата трябва да се крепите един друг и в никаквъв случай да не се обвинявате и търсите грешки у другия - първо, не са у вас двамата, второ, не ви помага. Другото - контактувахте ли с журналисти и консултанти? Сигурно сте и вече имате някаква идея какво ще предприемете. Обаче на мен не ми е ясно следното: Когато се установи, че съпругата ви Даниела вече не страда от депресия, какво става? Ето, представете си, тя отива на поредния преглед и се установява, че нищо й няма, много е активна, ведра, оптимистична. Когато лекарят я пита на какво се дължат промените, тя казва, че е чела литература, просветлила се е, започнала е да работи за преструктурирането на личността си - възможно е и има медицинска литература по въпроса. Тя е ПОВЯРВАЛА в силите си, видяла е свои добри качества, на които може да заложи в бъдеще, има чудесни идеи как да преодолэ проблемите с голямата си дъщеря - любов, подкрепа, консултации с детски психолог. Докаже ли се, че децата имат ВЕЧЕ "здрави родители", тогава отпада мотивът на съда за решението, каквито и клюки да се носят - интригите и клюките сега не са в центъра на вниманието ви, нали? по-важното е да си върнете децата. Покажете кооперативност с властите, а защитата в сегашните и бъдещите процеси подгответе много внимателно. Поискайте списък с усповия, които ТЕ искат да видят изпълнени и им представете списък с изпълнените условия. Борете се - веднъж, по същество, да си вземете децата, втори път, търсейки правна защита. Поискайте от народния представител/ депутат в Нац. им събрание да провери случая, да помогне с консултация, съвет и правна помощ. Обърнете се към евродепутата си да направи проверка на еврозаконодателството по правата на човека и в частност защита правата на детето. Пишете ясни и кратки писма, документите за обзор прилагайте към тях. Вероятно сте направили повечето от тези неща. Това се сетих в момента, това написах - исках някак да помогна, ако мога.

С уважение, съчувствие и увереност, че това не може да остане така,
Жоржета Божанова
цитирай
2. анонимен - краденето на чужди деца лекувало депресия във Франция
12.05.2010 01:44
Г-н Танушев,

нека Адвокатът ви запита френското соц. министерство, с какво ОТНЕМАНЕТО (ТО СИ Е НАСИЛСТВЕНО КРАДЕНЕ НА ПРАКТИКА) НА ЧУЖДИ ДЕЦА, ЛЕКУВА ДЕПРЕСИЯ (КОЯТО СИ Е НОСТАЛГИЯ ПРЕВЕДЕНО НА НОРМАЛЕН ЕЗИК) НА МАЙКАТА, ОТ КОЯТО ДЕЦАТА СА ОТКРАДНАТИ! Хищническа "логика" в такъв случай.

А и друго нещо. Шведите се насраха последните 20 години да се бият в гърдите какви капиталисти са били и да ни плюят какви Комунисти сме ние от Изтока. Пък тя каква излезе тя!!!
Мамка им.... (сочна селска псувня, друго нищо не заслужават, това ви е проблема че от самото начало сте им свирили с г-жа Даниела по расистко-клюкарските свирки, не съм съгласна с госпожата отгоре, това е грубо потъпкване на граждански и човешки права).
С уважение
Томова-К
цитирай
3. анонимен - ДО ГОРНАТА Г-ЖА Ж. БОЖАНОВА
13.05.2010 04:07
ДА, ГОСПОЖО БОЖАНОВА,
ЧОВЕК СЕ ПИТА В КРИТИЧЕН МОМЕНТ КАТО ТОЗИ
КЪДЕ СЕ СПОТАЙВАТ
НАШИТЕ ГЕРОИ - ЕВРОДЕПУТАТИТЕ И ЕВРОДЕПУТЕТАТА
КАТО Г-ЖА НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА-НЕЙСКИ

И ЩО ТВОРЯТ ТЕ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ В ЕС СЪНАРОДНИЦИ
С 40 000 ТЕ СИ ЕВРО МЕСЕЧНА ЗАРПЛАТА
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 150291
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031