Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2010 13:56 - Френско или либийско правосъдие – изберете сами (пета, последна част)
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2001 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04.2011 14:46


На вниманието ви е текст, който е пряко свързан с водещия материал в моя блог – темата за демократичността на едно общество пречупена през личната ми трагедия – отнемането на децата ми от френското правосъдие. Това, което сега ви предлагам е смисловият (но пасаж по пасаж), а не буквален превод от френски, на подаденото от мен до висшестоящите съдебни инстанции искане (безрезултатно) за отстраняването на детския съдия позволил си гаврата със семейството ми. В тази молба събитията са проследени и хроникално и документално и е най-точното и пълно описание на случая, с което можете да се запознаете. Ако имате търпението да прочетете материала до края, ще разберете и вложеният в заглавието смисъл.  

Борис Танушев

П.C. Тъй като обема на материала, не позволява вместването му в една публикация, то съдържанието му е разбито на пет последователни части - това е петата и последна.

Заключение

Нашето дело започна с прокурорско решение от 23 май 2007 г. и решението на съдията Джордани за социална анкета от 30 май 2007 г.. Първото заседание след анкетата се проведе на 20 ноември 2007 г. пред новия съдия Льо Февр. За да влезе в сила незабавно решението му, съдията разпореди временно изпълнение. От тогава това "временно" никога не е преставало да трае. Въпреки, че са озаглавени "присъда" решенията на съдията са фактически само разпореждания съдейки по режима на временното им прилагане. Законът предвижда решенията за временните (незабавните) изпълнения  да се прилагат при "спешни причини специално мотивирани" (член 1184 от ГПК). Но в нито един момент от делото съдията не обяснява защо разпорежда незабавно изпълнение. Нито ал. 1 на чл. 1185 от ГПК " Решението по същество, трябва да бъдат направено в рамките на шест месеца от решението за постановяване на временни мерки", нито ал. 2 на чл. 1185 от ГПК " (...), съдът може, след консултации с главния прокурор, да удължи този срок но за период не по-дълъг от шест месеца. ", не бяха спазени.

Не е имало никакво по-нататъшно разследване за да се обоснове това "временно" състояние, нито съдебен процес по същество, нито уведомяване на прокурора. А законът е ясен по този въпрос. При изтичането на крайния срок, съдията не може повече да издава разпореждания, всяко едно такова решение е нищожно поради превишаване на власт. (Касационен съд, 1-ва цивилна камара, 08/11/1988); (Касационен съд, 1-ва цивилна камара,  25/12/1997). Ето защо е необходимо да се противопостави на решенията на съдията член 524, 2°  от ГПК защото "прекалените последствия" са вече налице (това се констатира от последната заповед на съдията. Отделянето от нас на децата ни предизвиква в тях емоционални смущения, както и значително вълнение, фалшиво представени като дължащи се на поведението на родителите. - Нашият адвокат г-жа Султан е обжалвала решението от  9 април 2009 г.

Решенията на съдията са Льо Февр номинално следват член 375 от Гражданският кодекс, който предвижда налагането на мярката образователно подпомагане в определени случаи, които там са изброени. Въпреки това, съдията само формално се позовава на тези случаи, като обобщава без подробности. По този начин той не дава правна база на своите заключения основани на понятието за "опасност", което е в сърцето на тази член.  

" Като обаче се има предвид, че мярка за образователно подпомагане може да бъде разпоредена само в случаите, изчерпателно изброени в член 375, на Гражданския кодекс и по-специално, ако условията на образованието са "сериозно компрометирани" ; " Като се определил така, без да каже в какво здравето, сигурността и морала на детето е в опасност при майка му, или в какво обстоятелствата на образованието му са сериозно компрометирани, апелативният съд не е дал правно основание на решението си (Касационен съд 1-ва цивилна камара, 07/11/1995, No 94-05083) - ако съпоставим с нашият случай - опасността по смисъла на текстовете трябва да е достатъчно сериозна, за да оправдае намесата на съда.

Изискването за мотивация на опасността произтича от член 455 от ГПК, който гласи, че " Присъдата трябва да посочи накратко съответните твърдения на страните и техните аргументи за това. " ; " Неадекватността или липсата на мотиви е равно на тяхното несъществуване " (Касационен съд, наказателна камара, 01/03/1995). Но как може да се накара един съдия, да представи задълбочени мотиви, ако той дори не си дава труда да ги напише в нарушение на член 503 от ГПК - ние все още не сме получили уведомяване за решението му от 20 ноември 2008 г., което при все това се изпълнява. Според съдебният секретар това решение не е написано все още и не съществува в архива.

Лишени от истински съдебен дебат, нашето семейство не можа да защити своята гледна точка за съществуването или не на потенциална опасност за децата ни и беше оставено на благоволението на чужди на културната ни идентичност служби да правят повърхностни и приблизителни оценки.

А иначе практиката за оценяване на конкретната опасност не е чак толкова непозната на френските съдилища - " детският съдия оценява опасността в относителна стойност " (Апелативен съд на град Риом, 29/03/2005, No 2004 / 00146), тоест, с оглед на характеристиките на произхода и традиционните обичаи на семейство, а не според стандартизирани критерии. По исторически причини, мястото на семейството в българското общество е по-значително отколкото другаде.

По време на петвековното османско владичество (до края на 19-ти век) българите, загубили своя суверенитет, са намерили убежище в православната си вяра и семейството си. Те са били сплотени и задружни в рамките на семейството, толкова повече, че неговото съществуване е било застрашено от това, което днес е сочено като една от най-мрачните глави от българската история. Това е т.н. "кръвен данък" наложен от турската власт.

Този данък е изисквал всяко семейство да предаде на държавата поне един от синовете си достигнал 10-12 годишна възраст. Тези момчета са били обръщани в исляма и обучавани да станат войници. По този начин, християнското население на Балканите, е доставяло принудително на империята жива сила за основния й  военен контингент - еничарите (буквално "нова милиция") - елитна пехота използвана за удавяне в кръв на въстаналите християни, често пъти бащите и братята на тези войници. ...

Член 7 на ГПК забранява на съдията да основава решението си на елементи, които не са "в дебата", а член 16 от същия кодекс изисква от него да " (...) използва в решението си средствата, обясненията и представените документи от страните, само ако те са били противоречиво (с аргументи за и против) дебатирани. " Въпреки това, по време и на четирите изслушвания пред този съдия, в нито един момент ние нямахме възможност да дебатираме с авторите на твърденията срещу нас. Същият член 16 прецизира още, че " Съдията трябва при всички обстоятелства, да налага и самият той да спазва принципа на противоречие. (...) Той не може да основе решението върху правни основания, които той автоматично е наложил, без преди това да е приканил страните да представят своите аргументи. " Според френската съдебна практика и тази на Европейският Съд за Правата на Човека, изискването за безпристрасност и  равнопоставеност между страните, се прилагат и към процесите за закрила на детето.

Действията на съдията Льо Февр предизвикват обаче в нас представата за взимане на страна и основателно съмнение за способността му да отсъжда безпристрастно. Ние смятаме, че този съдия нарушава изискването за обективна безпристрастност по смисъла на член 6, § 1 от ЕКЗЧПОС.

Като се има предвид това на което бяхме подложени от съдията Льо Февр откакто той се занимава с нашето дело: необсъждани твърдения и намеци без никакви подробности, неоправдана и произволна критика, приблизителни или дори обидни характеристики, постоянни прекъсвания по време на изслушванията, смятаме, че трябва да се приложи член Л 141-3 от Кодекса за съдебна организация, за враждебност и преднамерено лошо отношение - 1° на чл. Л 141-3 от КСО (виж и Апелативен съд на град Екс, 29/05/1990 и Апелативен съд на град Париж, 13/03/1985) и лишаване от правосъдие, за отказът да се отговори на подадена съдебна жалба (искането да се разгледат новите медицински експертизи) - 2° чл. Л 141-3 от КСО.

Поради всичките тези причини:

Моля, съгласно член 356 от ГПК, отстраняването, поради "основателни съмнения" на съдебната формация към която принадлежи съдията Льо Февр.

Любезно приемете, г-н Президент, моите най-дълбоки почитания.

Борис Танушев

N.B. Член 356 от ГПК се оказа само една уловка. Според френското законодателство, не може да се иска по гореизложените мотиви отстраняването на конкретния съдия а на целия отдел към който принадлежи. Това на практика превръща отговорността му в колективна, което очевидно не може да бъде допуснато за другите му колеги и съдът систематично отхвърля подобни искания с мотива, че няма данни целият отдел да е виновен – така ми беше отговорено и на мен.

П.С.  Добавено на 22/09/2009:

На решенията на съдията може да бъде противопоставен и член 524 от ГПК за "явно прекалени последствия" от прилагането на мярката, които вече са налице– пласирането на нашите деца причинява в тях смущения, както и силни емоции засилени допълнително от неоправдано разскъсаната и между самите тях връзка.

В заключение:

Синът ни често, откакто сме разделени, е тъжен. Той, както и по-малката му сестра, са имали в приемните семейства периоди на напикаване и изпускане в гащите. Сестричките, когато ги виждаме, често са с неизрязани нокти и като по правило облечени не с дрехите които ние им купуваме.

По-голямата имаше напоследък въшки а най-малкото, понякога засъхнало ако по дупето. То милото, след като вече беше почнало при нас да говори, загуби речта си в продължение на 10 месеца, като през първите два от тях почти постоянно е плакало. То беше и отстранено от детската градина, която посещаваше, защото там където е сега нямало група на неговата възраст. Другите ни деца пък са минали през сляти класове (синът ни намали иначе отличният си успех), защото всичките те са в селски условия. – Искам да припомня, че мярката се води "образователно"! подпомагане.
 
Върхът на гаврата е, че ни карат да плащаме по 300 € на месец за това, че се "грижат" за децата ни! В момента най-малкото дете не говори и не разбира родният си език, по-голямото едва го разбира и говори само на френски, а най-голямото все още не е забравило българският но предпочита да говори само на френски. – Това на практика лишаване от възможността да общуват на родния си език е грубо нарушение на основно тяхно право.

Децата ни са лишени и от ваканция при  техните баба и дядо, лишени от море през лятото и ски през зимата, от многобройните излети, които някога правехме всички заедно, от семейната градина, която имаме и където ги чака истински миниатюрен замък и люлки и лифт, лишени са от приятелчетата си, които имаха от години. Не са в състояние да взимат уроци по музика, както бяхме предвидили за тях, синът ни прекъсна тренирането на джудо, а средната сестричка не успя да се запише в курс по  цирково изкуство както желаеше.

Децата ни не се възпитават и в традиционните за нас българите православни традиции (изучават католицизъм), нямат достъп до духовното наследство на нацията ни, нямат дори достъп до технологични удобства като интернет или мобифон. Подчинени са напълно незаслужено на разрешителен режим и се чувстват следени на всяка крачка. Общуват повече с животните в селските дворове, там където са, отколкото с хора.

Винаги съм мислил, че да причиняваш страдание откъсвайки незаслужено от родителите им малки и невинни деца  е престъпление. Затова не мога да определя тези, които го предизвикват другояче освен като престъпници. Надявам се да има човешки съд за тях, ако ли не Божи, и нека проклятие съпътства съвестта им !

Борис Танушев

----------------------------

Conclusion

Notre affaire a débuté avec la requête introductive du procureur de la République en date du 23 mai 2007 et la décision du juge Giordani ordonnant une enquête sociale en date du 30 mai 2007. La première audience après l’enquête a eu lieu le 20 novembre 2007 devant le juge Le Fevre. Pour appliquer immédiatement sa décision le juge a ordonné son exécution provisoire. A partir de là ce « provisoire » n’a jamais cessé de durer. Bien que intitulées «jugement» les décisions du juge ne sont pas moins des ordonnances par son régime d’exécution provisoire.

Or, les exécutions provisoires sont prévues dans le cadre d’une « urgence spécialement motivée » (Art. 1184 du CPC). Mais à aucun moment le juge n’explique dans ses décisions la raison pour laquelle il ordonne de telles exécutions. Ni l’alinéa 1 de l’Art. 1185 du CPC « La décision sur le fond doit intervenir dans un délai de six mois à compter de la décision ordonnant les mesures provisoires », ni l’alinéa 2 de l’Art. 1185 du CPC « (…), le juge peut, après avis du procureur de la République, proroger ce délai pour une durée qui ne peut excéder six mois. » n’ont été respectés.

Il n’y a eu aucune investigation supplémentaire pour justifier le provisoire, aucun jugement sur le fond, aucun avis du procureur. Et la jurisprudence est claire à ce sujet. Lorsque le délai est expiré, le juge ne peut plus statuer par ordonnance, tout jugement rendu étant nul pour excès de pouvoir. (Cassation civile Ire, 08/11/1988) ; (Cassation civile Ire, 25/12/1997).

Par conséquent, il y a lieu d’opposer aux décisions du juge l’article 524 2° du CPC car « des conséquences manifestement excessives » sont déjà présentes (cf. la dernière ordonnance du juge ici jointe). La séparation de nos enfants provoque chez eux un trouble et une émotion considérable, faussement présentés comme dus au comportement de parents. - Notre avocat Me Sultan a interjeté appel du dernier jugement du 9 avril 2009 (cf. les pièces jointes du jugement et de l’appel).

Les décisions du juge Le Fevre font application de l’article 375 du Code civil qui prévoit l’instauration de la mesure d’assistance éducative dans certains cas énumérés dans l’article. Or, le juge se penchait pour la forme sur ces cas, mais en faisant état de généralités, il n’a pas donné de base légale à son raisonnement portant sur la notion du «danger» au cœur de cet article. : « Attendu cependant qu’une mesure d’assistance éducative ne peut être ordonnée que dans les cas limitativement énumérés à l’article 375 du Code civil et notamment lorsque les conditions de l’éducation sont «gravement compromises» ; « Attendu qu’en se déterminant ainsi sans dire en quoi la santé, la sécurité ou la moralité de l’enfant était en danger auprès sa mère, ou les conditions de son éducation gravement compromises, la cour d’appel n’a pas donné de base légale à sa décision (Cassation civile Ire, 07/11/1995, n° 94-05083) - par rapprochement avec notre cas, un danger au sens des textes doit être suffisamment caractérisé pour justifier l’intervention du juge.

L’exigence de motivation du danger découle de l’article 455 du CPC qui énonce que « Le jugement doit exposer succinctement les prétentions respectives des parties et leurs moyens. ». ; « l’insuffisance ou la contradiction des motifs équivaut à leur inexistence » (Cassation criminelle, 01/03/1995). Mais comment peut-on exiger d’un juge la présentation d’une manière approfondie de ses motivations s’il ne se donne même pas la peine de les écrire en violation de l’article 503 du CPC – nous n’avons pas reçu encore la notification de son jugement du 20 novembre 2008. Selon le greffier son texte n’est pas encore écrit.

Privée d’un débat contradictoire, notre famille n’a pas pu défendre son point de vue et l’appréciation d’éventuel danger encouru par nos enfants a été laissée à la merci d’évaluations approximatives des services qui sont étrangers à notre origine culturelle. Pourtant la pratique d’appréciation in concreto du danger n’est pas méconnue par les tribunaux français : « le juge des enfants apprécie le danger en valeur relative » (Cour d’appel de Riom, 29/03/2005, n° 2004/00146), c’est-à-dire, eu égard aux caractéristiques propres à l’origine et aux coutumes traditionnelles de la famille et non selon des critères standardisés.

Pour des raisons historiques la place de la famille dans la société bulgare est beaucoup plus importante qu’ailleurs. Pendant les cinq siècles de la domination ottomane (jusqu’à la fin de 19ème siècle), les bulgares privés de leur souveraineté trouvaient refuge uniquement dans la foi orthodoxe et dans la famille. Ils étaient soudés et solidaires au sein de la famille d’autant plus que son existence a été menacée par ce qu’on désigne aujourd’hui comme l’une des pages les plus tragiques de l’histoire bulgare. Il s’agit d’un impôt dit «de sang» exigé autrefois des bulgares par le pouvoir turc. Cet impôt obligeait chaque famille à confier aux autorités au moins l’un de ses fils atteint l’âge de 10/12 ans. Ces garçons ont été ensuite convertis à l’islam et instruits dans le métier des armes – de cette façon, la population chrétienne des Balkans fournissaient à l'empire, par la conscription forcée, son principal corps militaire, celui des janissaires (littéralement « nouvelle milice ») - l'élite de l'infanterie utilisée régulièrement pour noyer dans le sang les insurrections des chrétiens, les propres pères et frères de ces soldats.

L’article 7 du CPC interdit au juge de fonder sa décision sur des éléments qui ne sont pas « dans le débat », et l’article 16 du même code lui impose de « (…) retenir, dans sa décision, les moyens, les explications et les documents invoqués ou produits par les parties que si celles-ci ont été à même d'en débattre contradictoirement ». Or, pendant les quatre audiences devant ce juge, en aucun moment nous n’avons pu débattre avec les auteurs des allégations. Le même article 16 précise que « Le juge doit, en toutes circonstances, faire observer et observer lui-même le principe de la contradiction. (…) Il ne peut fonder sa décision sur les moyens de droit qu'il a relevés d'office sans avoir au préalable invité les parties à présenter leurs observations. ». Selon la jurisprudence française et celle de la CEDH l’exigence d’équité, d’égalité entre les parties s’applique aussi à la protection de l’enfance.

Les actes du juge Le Fevre ont suscité dans notre esprit une apparence de partialité et un doute légitimé quant à son aptitude à statuer d’une manière impartiale. Notre couple considère qu’il y a eu de la part de ce juge une violation de l’exigence d’impartialité objective au sens de l’article 6 § 1 de la CESDHLF.

Vu ce à quoi nous avons eu droit depuis que le juge Le Fevre s’occupe de notre affaire : des allégations et des allusions non détaillées et non débattus, des critiques non justifiées et gratuites, des descriptifs partiels et partiaux, des termes approximatifs ou blessant, des interromptons intempestives pendant les audiences, il y a lieu d’appliquer l’article L141-3 du COJ pour inimitié, animosité et faute intentionnelle - 1° de l’art. L 141-3 du COJ (cf. Cour d’appel d’Aix, 29/05/1990 et Cour d’appel de Paris, 13/03/1985) et déni de justice pour refus de répondre à une requête - 2° de l’art. L 141-3 du COJ. (cf. la requête jointe de Me Sultan en date du 17/10/2008).

Pour tous ces motifs :

Je demande, en application de l’article 356 du CPC, le renvoi pour cause de suspicion légitime de la formation de la juridiction à laquelle

appartient le juge Le Fevre.

Je vous prie de bien vouloir agréer, Monsieur le Président, l’expression de ma haute considération.

TANUSHEFF Boris

P.S. Rajouté le 22/09/2009 :

Il y a lieu d’opposer également aux décisions du juge l’article 524 du CPC car « des conséquences manifestement excessives » sont déjà présentes – Le placement provoque chez nos enfants un trouble et une émotion considérable accentuée par la séparation injustifiée de la fratrie brisant davantage les liens familiaux.

Notre fils depuis est souvent envahi par la tristesse (à deux reprises par le passé il a été montré par le juge comme opposé aux mesures de séparation). A chaque rencontre avec nous il est en larmes. Aux questions relatives à son état posées par le travailleur sociale de la «RESCIF», il explique qu’il pleure parce qu’il est séparé de son papa et sa maman. Il a connu également des périodes d'énurésie et sa petite sœur présentait des troubles encoprétiques. Mais la plus touchée par la privation de ses parents s’avérait notre fille cadette qui, après son brutal arrachement a perdu la parole pendant 10 mois.

Actuellement la plus petite ne parle et ne comprend que le français, ses aînés ne s’expriment qu’en français. Pourtant tous les enfants sont d’origine étrangère et ils ont droit d’être éduqués et instruits dans leur lange maternelle. Et à ce triste constat, qu’est l’oubli d’une lange, s’ajoute l’interdit incompréhensible pour toute la famille de communiquer entre eux au téléphone sous le prétexte que les parents utilisent le bulgare.

Ils sont interdits de vacances chez leurs grands-parents, privés de la mer en été et du ski en hiver, des nombreuses randonnées que nous faisions autrefois avec la famille aux alentours de Strasbourg, du jardin familial avec son château en miniature et de son aire de jeux, privés de leurs nombreux copains. Ils sont dans l’impossibilité de suivre les cours de musique prévus pour eux ; l’entrainement en judo ; l’art du cirque.

De même, l’article 7 du CPC interdit au juge de fonder sa décision sur des éléments qui ne sont pas « dans le débat », et l’article 16 du même code lui impose de « (…) retenir, dans sa décision, les moyens, les explications et les documents invoqués ou produits par les parties que si celles-ci ont été à même d'en débattre contradictoirement ». Or, pendant les cinq audiences devant ce juge, à aucun moment nous n’avons pu débattre avec les auteurs des allégations. Le même article 16 précise que « Le juge doit, en toutes circonstances, faire observer et observer lui-même le principe de la contradiction. (…) Il ne peut fonder sa décision sur les moyens de droit qu'il a relevés d'office sans avoir au préalable invité les parties à présenter leurs observations. ». Selon la jurisprudence française et celle de la CEDH l’exigence d’équité, d’égalité entre les parties s’applique aussi à la protection de l’enfance. Il y a même lieu d’appliquer l’article L141-3 2° du COJ pour déni de justice car le juge a refusé de répondre à une requête - celle de Me Sultan en date du 17/10/2008. ...



Гласувай:
1
0



1. анонимен - много тъжно и тежко, г-н Танушев. С ...
12.01.2010 20:19
много тъжно и тежко, г-н Танушев. С болка четох и тъга остана след думите. Но какво ще стане от тук нататък? това е важният въпрос. Сигурно за вас и съпругата ви е нечовешки тежко, но ще издържите. позволявам си, макар и неканена, да кажа няколко думи. Първо, вие двамата трябва да се крепите един друг и в никаквъв случай да не се обвинявате и търсите грешки у другия - първо, не са у вас двамата, второ, не ви помага. Другото - контактувахте ли с журналисти и консултанти? Сигурно сте и вече имате някаква идея какво ще предприемете. Обаче на мен не ми е ясно следното: Когато се установи, че съпругата ви Даниела вече не страда от депресия, какво става? Ето, представете си, тя отива на поредния преглед и се установява, че нищо й няма, много е активна, ведра, оптимистична. Когато лекарят я пита на какво се дължат промените, тя казва, че е чела литература, просветлила се е, започнала е да работи за преструктурирането на личността си - възможно е и има медицинска литература по въпроса. Тя е ПОВЯРВАЛА в силите си, видяла е свои добри качества, на които може да заложи в бъдеще, има чудесни идеи как да преодолэ проблемите с голямата си дъщеря - любов, подкрепа, консултации с детски психолог. Докаже ли се, че децата имат ВЕЧЕ "здрави родители", тогава отпада мотивът на съда за решението, каквито и клюки да се носят - интригите и клюките сега не са в центъра на вниманието ви, нали? по-важното е да си върнете децата. Покажете кооперативност с властите, а защитата в сегашните и бъдещите процеси подгответе много внимателно. Поискайте списък с усповия, които ТЕ искат да видят изпълнени и им представете списък с изпълнените условия. Борете се - веднъж, по същество, да си вземете децата, втори път, търсейки правна защита. Поискайте от народния представител/ депутат в Нац. им събрание да провери случая, да помогне с консултация, съвет и правна помощ. Обърнете се към евродепутата си да направи проверка на еврозаконодателството по правата на човека и в частност защита правата на детето. Пишете ясни и кратки писма, документите за обзор прилагайте към тях. Вероятно сте направили повечето от тези неща. Това се сетих в момента, това написах - исках някак да помогна, ако мога.

С уважение, съчувствие и увереност, че това не може да остане така,
Жоржета Божанова
цитирай
2. анонимен - краденето на чужди деца лекувало депресия във Франция
12.05.2010 01:44
Г-н Танушев,

нека Адвокатът ви запита френското соц. министерство, с какво ОТНЕМАНЕТО (ТО СИ Е НАСИЛСТВЕНО КРАДЕНЕ НА ПРАКТИКА) НА ЧУЖДИ ДЕЦА, ЛЕКУВА ДЕПРЕСИЯ (КОЯТО СИ Е НОСТАЛГИЯ ПРЕВЕДЕНО НА НОРМАЛЕН ЕЗИК) НА МАЙКАТА, ОТ КОЯТО ДЕЦАТА СА ОТКРАДНАТИ! Хищническа "логика" в такъв случай.

А и друго нещо. Шведите се насраха последните 20 години да се бият в гърдите какви капиталисти са били и да ни плюят какви Комунисти сме ние от Изтока. Пък тя каква излезе тя!!!
Мамка им.... (сочна селска псувня, друго нищо не заслужават, това ви е проблема че от самото начало сте им свирили с г-жа Даниела по расистко-клюкарските свирки, не съм съгласна с госпожата отгоре, това е грубо потъпкване на граждански и човешки права).
С уважение
Томова-К
цитирай
3. анонимен - ДО ГОРНАТА Г-ЖА Ж. БОЖАНОВА
13.05.2010 04:07
ДА, ГОСПОЖО БОЖАНОВА,
ЧОВЕК СЕ ПИТА В КРИТИЧЕН МОМЕНТ КАТО ТОЗИ
КЪДЕ СЕ СПОТАЙВАТ
НАШИТЕ ГЕРОИ - ЕВРОДЕПУТАТИТЕ И ЕВРОДЕПУТЕТАТА
КАТО Г-ЖА НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА-НЕЙСКИ

И ЩО ТВОРЯТ ТЕ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ В ЕС СЪНАРОДНИЦИ
С 40 000 ТЕ СИ ЕВРО МЕСЕЧНА ЗАРПЛАТА
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 149006
Постинги: 48
Коментари: 84
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930