Импресия за зимен спомен

 

Отново е зима. Съвсем истинска в представите ми. С виещите се пъртини и протегнати пързалки. С бухналите преспи и отрупани дървета. С носещият се из въздуха искрящ прашец. С пропадащите очертания на скриптящите стъпки. С опияняващата мразовита свежест. С премрежващата се безкрайна белота.  С тишината на снежното си покривало...  С детството си, на годината и моето.

Там някъде, по коледни доби, са заглъхнали и тропари и хлопки. Единствено прошумоляват изтърколилите се въгленчета, които за последно са изпукали и разпръснали фееричната си корона. Защото пред огнището сме само ние – мама татко и децата. Нищо в този момент не съществува извън нас. Дори празничната вечер присъства единствено да свидетелства за  светостта на мига. Защото сме заедно, защото е обречено неповторимо като спомен.

Отново е зима, отново е ден. Опитвам се да възприема зимните силуети като графични очертания, снежната мъгла като мистична увертюра, заледената природа като естетическо внушение. Правя го защото като всеки самотник съм извън нея. Извън зимата на поета, извън тази на недоволството, извън спомена.

Исках да подаря на децата си зимата като приказка. Но не я открих сред тях. Тя се беше настанила в сърцата на придворните отнели детската им гълчава. Снежната царица беше положила ледената си целувка върху спомена с пукот на въгленчета. И тази история е без край... 

Къде си разказвачо, за да направиш от словото си инструмент?

" Там където е омразата, да възцари любовта.
   Там където е обидата, да възцари прошката.
   Там където е разногласието, да възцари сговора.
   Там където е грешката, да възцари истината.
   Там където е съмнението, да възцари вярата.
   Там където е отчаянието, да възцари надеждата.
   Там където е мракът, да възцари светлината.
   Там където е тъгата, да възцари радостта. " (Св. Франсоа д"Асиз)

Борис Танушев

Скъпи Борис,
Мога да си представя болката и празнотата, която бездушните френски чиновници причиняват на цялото ви семейство! Въпреки това никой не може да прекъсне връзките на любовта, която обединява семейството ви ! Тази любов е свята, защото сам Бог е неин закрилник! От всичко, което прочетох във вашия блог, разбирам, че сте вярващ човек. Затова ще си позволя да ви вдъхна кураж чрез силата на нашата Православна вяра. Спомнете си, че именно чудото на горещата молитва пред трите икони на Света Богородица освободи нашите медицински сестри от Либийския затвор. До тогава нито една дипломация не бе успяла да стори това, което постигнаха трите Чудотворни икони само за броени дни. Не спирайте да вярвате и да се молите на Божията майка, закрилница на християнското семейство. Вярвайте и в силата на положителното мислене и си представяйте как отново сте заедно. Опитайте се да приемете жестоката раздяла като едно изпитание, което ще ви сплоти и ще ви направи по-силни, напук на престъпните намерения на злодеите, ограбили семейството ви!
Борете си и вярвайте в доброто! Има и по-висши инстанции от съда, който отне децата ви! Бъдете сигурни, че ще се намерят добри хора, които да ви помогнат и точно когато най-малко очаквате отново ще прегръщате дечицата си!
От все сърце ви пожелавам това да стане възможно най-скоро! Дано и съпругата ви успее да намери сили да преодолее болката и да застане до вас, за да успеете да победите с любовта си слугите на Снежната кралица!
ще се моля за вас!
Дарина Григорова

G-zo Grigorova,
tazi Lubov lesno moze da se prekasne. Zabranata na balgarskiq ezik mezdu roditel i dete, kakto i chernilkite, s koito ste badat promiwani mozazite na decata protiw roditelite im, ste si kazat sigurno dumata.