Грозде от тръни ? (още по темата за децата)

Искам да споделя нещо, което пречупвам през личния си опит – драмата с отнетите ми деца във Франция. Вече почти втори месец откакто отправих зов за помощ към различни медии и отделни журналисти – може би около 40-тина на брой, без в това число да влизат различните сезирани институции. С изключение на Иво Инджев, Ангел Грънчаров, администраторът на Иде.ли и допълнително включилата се Сашка Журков, никой не откликна.

Случва се това, за което Евангелието предупреждава « Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките [децата], то и на Мене не сте го направили. » (Матей 25:45) - пълно медийно затъмнение, което със сигурност не е свързано с политически убеждения защото въпросът за взимане на отношение по случая е от морално естество.

Но както още е  казано « Бере ли се грозде от тръни, ...? » (Матей 7:16). Въпросът за наличието на връзка между обръгването на нацията ни и голяма част от пишещите, за жалост, е риторичен. Приходящи идеолози на ценностите на прехода, те са родните ни «метеци» (μετοίκος [домашник] - доброволно поставил се под покровителство кандидат за жител на полиса) на медийна издръжка. Абонати на единствено репрезентативната, обработена, екранна за предпочитане, действителност, адепти на славословенето.

И докато за тези от ляво, обвързаността с «линията» им е генетично заложена, то за мнозинството предполагаемо десни това е «пазарната» цена за престоя им в медийния полис. Не случайно не ГЕРБ се припознава в дясното, а то в него тъй като това е в съответствие с родилното му петно на предпо(д)ставена демократичност. Във възхищението му «ан блок» от «борческото» начало в Бойко Борисов няма нищо обаче от мисълта на Яне Сандански за свободният борещ се за съвършенство.

Мотото на журналистиката ни е: И идеи да са, за консумация да са. За нея, дилемата на иначе левия Фром « Да имаш или да бъдеш » отдавна не е на дневен ред. В България гражданското общество се радва на вниманието отделено на малцинствените групи, а моралът се разглежда като синдром на придобитата посредственост. Но тъй като този последният е дори по-абстрактен и от идеите (за запълването на дупки по пътищата например) той не може да обслужи (като мезе вината) рейтинга така необходим и на пишещи и на описвани.

Единственото печатно издание, което се позова  в публикация на статията ми за децата, беше излизащият в Австрия на български вестник  «Виена днес». Ако не друго, това поне е свидетелство, че встрани от «страстите български» нормалността на реакциите ни все още не е изгубила очертанията си. В това и виждам надеждата за журналистиката ни. Не визия от странство, а българско съзнание формирано с критерии, които надхвърлят границите на регионалната ни консумация.

Борис Танушев

Г-н Танушев,
няма смисъл да търсите партия Атака за помощ.
Аз в общи линии им обясних нашия слуай с Е-мейл до централата там на форума на в. Атака, същата, която иначе ме дири да гласувам за тях и да участвам в европейските им присъединявания.
И на форума някой от модераторите или водачите на форума на В. Атака, веднага ме нападна в първото ми включване след като ги бях помолила за помощ. Поместиха една снимка на един разрушен и порутен дом с надпис "Карлуково" и какво ли не ме обиждаха. Викаха ми, че съм луда, идиот и т н. Помагаха на шведските си другари-расистите от шведската мафия в гр. Уддевалла (идете тука на нашия сайт да четете подробностите от разговора в кабинета на джипито ми и как ме арестува там на 17 авг 2007 г.).
Дори този мерзавец нямаше смелостта да говори от свое име или да си изкаже идентичността и ми се представи.