Какво представлява донос по френски:

 

В предложения тук текст следва превод на писмото на автора на първоначалния сигнал срещу семейството ни г-жа Морер. То е съчинено през м. декември 2007 като допълнение към казаното вече от нея и е адресирано до съда. В него тя, недоволна от тежеста на предварителната присъда, с която голямата ни дъщеря вече й е дадена за отглеждане, а останалите деца и ние сме поставени под постоянния контрол на социалните служби, подбужда съдията да откъсне изцяло от нас и останалите ни 3 деца. Въпросната г-жа не е наша съседка, както вероятно мнозина биха си помислили, а прилепил се към съпругата ми доброволец от една частна занимаваща се с благотворителност организация. В цитираният тук текст има само нейни инсинуации, направени върху базата на предположения, (но представени като случили се) как според нея се е държал „лошият” съпруг в иначе реалните ситуации, за които тя е узнала и как „страда” от това жена му. Писмото беше взето под внимание, но премълчано пред нас от съдията, и за това, на последвалата аудиенция, ние не можахме да го оборим, още повече, че и автора му не беше призован.

„ Госпожо Съдия, държа да привлека вашето внимание върху силно тревожната ситуация на госпожа Танушева и като последствие и на нейните деца в следствие на присъдата от 20 ноември 2007. В действителност господин Танушев не понася идеята едно трето лице да се занимава с тяхните фамилни проблеми, и по време на едно гневно избухване е прекъснал телефонния кабел и конфискувал банкерската карта на госпожа Танушева. Тя, между другото, ми потвърди, че много се страхува от своя съпруг, който я изкарвал отговорна за това, което им се е случило, и който, ден след ден, я обявявал за неспособна. Тя в момента е в едно такова депресивно състояние, че желае само един изход за нея : да умре! Между другото, господин Танушев е изказвал заплахи срещу личността, която е натоварена с възпитателната помощ, и която е трябвало да посещава дома им. Тези заплахи трябва да се вземат насериозно, тъй като господин Танушев вече е имал заплашително поведение спрямо семейния лекар Доктор Тиери Азер. Спешно трябва госпожа Танушева да бъде лекувана, което тя до този момент отхвърля, тъй като господин Танушев отхвърля категорично възможността за пласиране на трите им деца въпреки, че изглежда неспособен да се грижи за тях. Госпожа Танушева има среща с психиатър следващия вторник 12/12/07 и важно е тя тогава да приеме да бъде вкарана в болница. В случай, че подслоняването на госпожа Танушева заедно с децата и не е възможно да стане в специализирано общежитие, една мярка за отдалечаването на съпруга и трябва бързо да се приложи, както и вземането на децата и на издръжка. Наистина, ако тези последните се държат нормално в рамките на училището, то това не е така в дома им. Госпожа Танушева няма повече сили да възпитава трите малки деца, които по-скоро са оставени сами на себе си. Най-малката не говори още и отказва упорито да бъде облечена. Господин Танушев позволява на сина си, който има само 7 години, да гледа филми за възрастни. Струва ми се наложително да бъдат взети бързи мерки за да се помогне на тази млада майка на семейство изпуснато по течението. В очакване на отговор или решение от ваша страна, моля ви да повярвате, Госпожо Съдия, в уверенията на моите отлични почитания. Жозиан Морер ”

Борис Танушев

П.С. Обвинените родители във Франция нямат право да разполагат с копие от документацията по делото. Разрешава им се само да си водят ръкописни записки в рамките на едно или две посещения в кабинета на съдията, които по принцип не траят повече от час – по този начин, чрез записки, е преписано и това писмо от съдебното досие.

 

Уточнения към появили се вече мнения:

Тези, които смятат, че двойно гражданство е причината за намеса на французите, се заблуждават. Атаката срещу нас се дължи дори отчасти на факта, че не сме, което според тях е синоним за отказ от интеграция в обществото им. От друга страна, (и това е основното) – с какво обстоятелството на конкретното съдържание на обвинението срещу нас, би променило дълбочината на семейната ни драма ? – Подведени сме под отговорност за „сериозно компроментирани условия за обучение” (conditions d’йducation gravement compromises [art. 375, Code civil]) на децата, без повече пояснения. Единствено по презумпция – цитат от мотивите на съдията: « En dйpit de ce contexte, les enfants ne prйsentent pas, а l’extйrieur de troubles du comportement. Au contraire, leurs insertion scolaire est trиs satisfaisante. Les parents sont au demeurant particuliиrement soucieux de leur scolaritй. Toutefois, le service d’enquкte sociale observe que Madame TANUSHEFF se montre en difficultй face а ses jeunes enfants ce qui paraоt aisйment comprйhensible eu йgard aux troubles dйpressifs prйsentйs. Il est par-ailleurs difficile d’imaginer que les enfants ne soient pas affectйs par le malaise conjugal. » - „Въпреки този контекст, децата не показват външно смущения в поведението си. Точно обратното, тяхната училищна интеграция е много задоволителна. Родителите са изключително загрижени за тяхната училищна работа. Все пак, службата на социалната анкета има наблюдения, че Госпожа ТАНУШЕВА показва, че й е трудно с децата, което е лесно разбираемо в предвид наличните й депресивни смущения. Така че, трудно може да се допусне, че децата не са заразени от семейните трудности.”

Само заради това, че сме българи, съдията ни лишава и от облекчения в изпълнението на присъдата, които иначе се полагат на французите. По този начин той допълнително травмира децата ни – следващият цитат е от забраната му, издадена по повод искането ни те да посетят през ваканцията баба си и дядо си:  « En l’occurrence, au vu du positionnement particuliиrement dйfensif de Monsieur TANUSHEFF qui a toujours rejйtй les mesures de protection mises en place pour ses enfants tant au milieu ouvert que s’agissant de la prise en charge institutionnelle, il y a fort а craindre que, dans l’hypothиse d’un dйpart des enfants en Bulgarie, Monsieur TANUSHEFF ne fasse obstacle а leur retour en famille d’accueil et s’installe sur place avec sa famille. (…) Par-ailleurs, le service fait йtat de l’effet dйstabilisant des appels tйlйphoniques des parents sur les enfants. De fait, il s’avиre que Monsieur TANUSHEFF s’adresse а ses enfants en bulgare lors de ces contacts tйlйphoniques, ce qui va а l’encontre de l’un des objectifs de la mйdiatisation des relations, а savoir prйserver les mineurs de pressions parentales de plus en plus mal vйcues par les intйressйs. Compte-tenu de ce contexte, il convient de mettre terme aux йchanges tйlйphoniques et de limiter le cadre des йchanges au strict cadre des visites mйdiatisйes »
 - „В случая, в предвид силното противопоставяне на Господин ТАНУШЕВ, който винаги е отхвърлял предприетите мерки за защита на неговите деца, както в открита среда, така и що се отнася до институционалната опека, има силно опасение, че при хипотезата, че децата заминат за България, Господин ТАНУШЕВ ще попречи на тяхното завръщане в приемното семейство, като се установи там на място със семейството си. (…) Между другото, службата съобщава за дестабилизиращия ефект върху децата на телефонните обаждания на родителите. Фактически, оказва се, че Господин ТАНУШЕВ се обръща на български към децата си по време на своите телефонни контакти, което влиза в противоречие с една от целите на опосредстваните отношения, т.е. да се предпазят малолетните от родителския натиск, който все повече и повече трудно се понася от заинтересуваните. Държейки сметка за този контекст, подходящо е да се сложи край на телефонният обмен и да се ограничи този обмен единствено в строгите рамки на свижданията с посредник.”!

За презумпцията, че във Франция има правозащитни организации, които могат да се заангажират със случая. – Ако сте забелязали, повечето от тях имат в названието си „без граници”, т.е. те са с външна насоченост. Французите разполагат явно с достатъчно хуманизъм, който могат и да експортират, а това показва, че при самите тях нещата са в ред. Ето защо в държавата им няма (освен няколко асоциации с конкретна насоченост) защитна организация, която да се занимава принципно с нарушени права в самата нея – ако ги има, те са изключително със социална насоченост. Колкото до следващата съдебна инстанция след апелативния съд, пред която може да се обжалва – касационния съд, процедурата отнема около две години. И тъй като практиката на първоинстанционните детски съдии е да издават присъдите си за по една година, но подновяеми, в 99% от случаите касационният съд решава, че след като междувременно има нова присъда, той не е компетентен да се произнесе. Единственият ефект от преминаването през този съд е, че така се изпълнява изискването на съда за правата на човека в Страсбург за задължително сезиране на всички възможни инстанции преди той да се заеме със случая, което обаче отнема общо около 5 години.

Има случаи, в които неопитността на едно общество като нашето да се справя с проблемите си е за предпочитане пред перфекционизма на друго, което се е усъвършенствало, но с критерии, които са от миналото – ние поне знаем какво е да си неадекватен. Лично аз дори предпочитам (макар и това да ме огорчава) откровената простащина и наглост в ежедневието ни пред лицемерната такава, защото в първия случай знам от какво и кого точно трябва да се пазя.
За да полемизирам обаче с френската държавна машина за основателността на позата й на детски защитник, би трябвало едва ли не да започна с (не)основателността на утопичните представи на Платон за полиса и абсолютизирането на регулативните му функции, но тъй като това не ми изглежда реалистично, в своя защита давам думата на един техен магистрат в цитат от френския „Справочник за съдебна защита на детето” (Guide de la protection judiciaire de l’enfant) – 538 страници, издание 2009, в чиято заключителна част един от двамата му съавтори Мишел Юет (Michel Huyette), с 20 годишна практика като детски съдия и съветник в апелативен съд, се изказва за впечатленията си от протичането на процесите по делата за отнемане на деца.:
- „В нито една друга юрисдикция, в нито една друга област, няма днес такава дистанция между това, което трябва да бъде и това, което е. Оказва се, че законовите извращения са много повече от обикновените незачитания на текстове без душа. Когато например детският съдия не призовава някой от родителите, или по-лошо, когато се произнася без въобще някого да е изслушал, когато няма истински дебат по време на съдебното заседание, когато издава присъда, която нищо не обяснява, когато малолетните са отделени преди още присъдата да е влязла в сила (…) с това се показва презрително отношение към индивида и той се подбужда към бунт. (…) По същия начин, в никакъв рапорт не може да се прочете, че един възпитателен екип е допуснал някаква сериозна грешка, че един референт, определен за такъв от службите, е действал неудачно със семейството, че не е намерил необходимия подход и, че всичко това е предизвикало силно, но легитимно отхвърляне от страна на заинтересованите. Винаги се пише, че родителите или малолетните са единствените отговорни за безизходните ситуации, или за случилите се инциденти. (…) В досиетата могат да се прочетат само частични и едностранчиви описания, които често пъти мамят за семейната действителност. В това отношение съдебните досиета за защита на детството са силно подправени и лъжливи. (…) Това, че съдията немотивирано решава да отнеме децата на едно семейство, не спира изтръгването на тези деца от семейството, за които после ще се твърди, че по този начин са били предпазени, дори и междувременно да е имало протести срещу такъв подход. (…) На терена на защита на детството, няма друг арбитър освен детският съдия. Той обаче прогресивно е изоставил същностната част от работата си, която се състои в това да съблюдава всички действия на участниците да се извършват съгласно процедурните и правополагащите правила, и се е концентрирал единствено върху въпроси от фактологичен характер по същия начин, както това го правят и останалите участници. Но един съдия, който не осигурява превъзходството на правилата е магистрат, който повече не служи за нищо. И в ежедневието, когато детският съдия не придърпва дебата към терена на правото, никой друг на негово място не го прави. Това по същността си е прогресивно изоставяне на законноста за сметка на тоталния произвол. …” (стр. 521 и 522)

Борис Танушев

 

П.С. В отговор на един от коментарите, в който ни съветват да изпълняваме предписанията на французите:

Това, че някой ще се излекува а друг ще си намери по-скъпо платена работа и по-голямо жилище, и в резултат на това децата му биха били върнати, е вярно само отчасти – форумите по темата във Франция разкриват и истината за една държавна политика на асимилация на имигрантството (независимо в каква конкретната ситуация се намират семействата) чрез активната намеса на социалните служби.

Не може да се прави и извода, че трябва да влезеш в психиатрия и да се лекуваш само затова, че някой те е нарочил за тежко болен, – да го приложат при случай на себе си тези, които го препоръчват. И във френската експертиза на жена ми, и във българската й, изрично е подчертано, че тя е способна да се грижи за децата си – социалните служби и съдията, ПРЕВАНТИВНО ни ги отнемат.

Колкото до това, че чрез финансовата помощ за съдебни дела отпускана във Франция (още един от съветите към нас), ще си осигурим защитата на адвокат, то тя се дава след преценка, не е в неограничен брой пъти за едно дело, и далеч не всеки адвокат, особено от по-добрите, приема да му се заплаща с нея. Да не говорим, че не пледоарията му се зачита от съдиите а мнението на социалните служби.

При така поставено разрешение на проблема – следвайте предписанията им и те ще ви ги върнат (средно това отнема между 4 и 6 години), без отговор остава основният въпрос – ами ако наистина е било НЕСПРАВЕДЛИВО, как трябва да се реагира?

-------------------------

Коментар на Даниела Танушева (първи):

Често, когато съм си със семейството в България, чувам изказвания, като това, че стоим във Франция заради детските надбавки. Те може и да са по-високи от родните но са предвидени за цени, които също са по-високи. Ще ви дам конкретните цифри за Франция от тази година – за семейство само с едно дете надбавки няма; за семейство с две деца сумата е 123,92€; за семейство с три деца е 282,70€; за всяко дете в плюс в семейство с повече от три сумата е 158,78€ (за 4 деца това прави 441,58€). За сравнение наемът за 50 mІ извън центъра на Страсбург е около 600€ (в Париж е почти двойно), цената на билет за ГТ е 1,4€, 800 гр. хляб е средно 2€.

Няма нищо достоверно и в това, че децата ми са отнети, за да бъдат предпазени от моето заболяване. Във Франция по статистики 20 % от населението е засегнато от някаква форма на депресия. В преобладаващите случаи това не е болест а симптом, който подтиска настроението но не пречи на нормалното съществуване. В България дори и на истински психично болните – шизофрениците, не се препоръчва отнемането на децата.

А моята диагноза е лека депресия, която диагноза французите, за да оправдаят отнемането на децата ни отхвърлят, като настояват аз да се лекувам амбулаторно като психично болна, въпреки че и френският психиатър, който посещавах на частно, потвърждава българското заключение. Ще ви цитирам извода в медицинския сертификат от 12ти август т.г. на психиатъра Др Секулов, завеждащ  консултивно-диагностичното отделение на Областния диспансер за психични заболявания със стационар София-град : „ Психичното й състояние се определя като лека депресия, при пълна критичност и адекватно поведение. Следва да се приеме, че тя може да се грижи за своите деца . ”

Искам обаче и към нещо по-сериозно свързано с децата ни да привлека вниманието.

За да обжалвам решението, с което ни се отказва децата да се предоставят поне на баща ми и майка ми, отидох в съда на 15ти т.м. за да консултирам досието, тъй като от него нямаме право на копия.

Ето какво видях в последния рапорт за пред съдията от 24ти август т.г.: « Cette demande ne saurait prospйrer en l’йtat. Il est important de souligner que la famille est en France depuis prйs de 9 annйes et que les enfants ont йtй йlevйes sur le territoire Franзais. Ileyne et Yveline sont nйes ici. Ils ont de ce fait trиs peu de maitrise de la langue Bulgare et ont dйbutй leur scolaritй en France. Un tel йloignement ne serait pas conforme а leur intйrкt car il risquerait de les mettre en difficultй sur le plan du suivi de leur scolaritй. » -
„Тази молба [за предоставянето на децата на бабата и дядото]  не може да се удовлетвори в това състояние. Важно е да се подчертае, че семейството живее във Франция от почти 9 години [в действителност годините са 7] и че децата са отгледани на френска територия. Илейн и Ивелин са родени тук. Поради това те съвсем малко могат да си служат с български език и са започнали училище във Франция. Едно отдалечаване от тук няма да бъде съответстващо на техния интерес, защото рискува да ги затрудни в училищен план. ”

Само два месеца по-рано обаче, на 25ти юни, основавайки се на поредния рапорт, съдията издава нареждане, с което ни забранява да общуваме с децата ни на български, т.е. предпоставил е, че и те владеят езика – вижте вече приведения по-нагоре в текста цитат от този рапорт за съпруга ми.: « Par-ailleurs, le service fait йtat de l’effet dйstabilisant des appels tйlйphoniques des parents sur les enfants. De fait, il s’avиre que Monsieur TANUSHEFF s’adresse а ses enfants en bulgare lors de ces contacts tйlйphoniques, ce qui va а l’encontre de l’un des objectifs de la mйdiatisation des relations, а savoir prйserver les mineurs de pressions parentales de plus en plus mal vйcues par les intйressйs. Compte-tenu de ce contexte, il convient de mettre terme aux йchanges tйlйphoniques et de limiter le cadre des йchanges au strict cadre des visites mйdiatisйes. » -
„Господин ТАНУШЕВ се обръща на български към децата си по време на своите телефонни контакти, което влиза в противоречие с една от целите на опосредстваните отношения, т.е. да се предпазят малолетните от родителския натиск, който все повече и повече трудно се понася от заинтересуваните. Държейки сметка за този контекст, подходящо е да се сложи край на телефонният обмен и да се ограничи този обмен единствено в строгите рамки на свижданията с посредник. ”

Кое в крайна сметка е вярното - това, че децата знаят български и поради това им се забранява да говорят с нас на родния си език, под предтекст, че се разтройвали и че не могат французите да ни подслушват, или това, че не го знаят, и затова ще им е  трудно да се адаптират в родината си? - Според френския закон върховният интерес на детето е в това то да бъде с близките си а не в избора на по-подходящо училище. - Ако логиката на последния по време рапорт е вярна, никое дете, веднъж травмирано от раздялата с родителите си, не би им било върнато впоследствие за да не би да изживее ново сътресение, при това несвързано с радостта му от завръщането в къщи.

Моето мнение, което се споделя и от съпруга ми, че това разминаване в мотивировките на съдебните решения не е плод на случайността. Не може и двете противоположни твърдения едновременно да са верни. В случая става въпрос за манипулация, с единствената цел да не се върнат децата ни.

Даниела Танушева

 

Коментар на Даниела Танушева (втори):

Задавате още въпроси, защо сме разделени от децата си, какви са фактите, в какво точно сме обвинени? Мисля че, ако внимателно сте чели материалите, които са публикувани досега, бихте намерили отговор на много въпроси. Например конкретно е цитиран част от рапорта на социалните служби, защо според тях децата не трябва да се връщат в България и да бъдат отглеждани от баба си и дядо си. Въз основа на този рапорт съдията отхвърли молбата на родителите ми.
Някои намират за излишни разсъжденията на съпруга ми за френското общество, френската администрация и френските социални служби, но как иначе бихте разбрали ситуацията, в която се намираме, нали живеем точно в това общество?

За да бъдат разбрани фактите, се налага да разкажа и за себе си. Това направих вече в материала, който публикува Ана Зографова «Изповед на една майка» – през лятото, когато си бяхме в България, съпругът ми е разговарял с нея, показал й е различни материали, между които и моя, и тя е решила да го публикува. Когато видях, че писмото ми е в интернет, веднага го помолих да й се обади и да настоява то да бъде свалено (беше предназначено за френските социални служби – моят отговор на доноса, и е прекалено лично). Тя каза, че не може да свали материала, но може да го съкрати до няколко реда – затова е в този вид.

Ето какво мога да препредам от този текст. – Преди две години беше, споделих веднъж в курса, който посещавах по френски на една благотворителна организация, на тамошната преподавателка г-жа Морер (доброволката, автор на доноса срещу нас), че имам проблеми със здравето, че се чувствам изморена, без сили. Това се случи, когато най-малкото ми дете беше вече почти на две години, и тя ме посъветва да отида в медико-социалния център на района, където има детска консултация.

Специалистката по отглеждане на малки деца ми предложи детето ни да бъде гледано от майчина асистентка, която щеше да бъде заплащана от общината, за да имам повече свободно време. Много френски майки го правят – връщат се на работа 3 месеца след раждането на бебето си, всяка сутрин го оставят на жена, която е завършила специални курсове, и си го взимат вечер след работа.

Другата й препоръка беше да отида на психиатър, за да ми предпише лекарствата, които според нея са ми били необходими – оказа се, че доброволката вече е била разпространила пред социалните служби своята версия за нашия случай. Стана дума и затова, че живеем 6 човека в двустайно жилище (52кв.м.), защото нямаме възможност на частно да плащаме за по-голямо. Бяхме подали документи за социално жилище от 2 г. , но все ни отговаряха, че има много семейства с повече деца, така че, трябва да се чака (вече чакаме от 4г. при нормален срок до 2г.).

Говорихме с мъжа ми и решихме, че след като след 1,5 месец ще заминем за България, няма защо да записваме детето. Не можех да я запиша само за два месеца, защото се сключва договор, който е за срок не по-малко от 1 година. Освен това бяхме решили да я запишем (и я записахме) в детско училище (еквивалента на детска градина), където се започва от септември, точно както бяхме направили с брат й и по-голямата й сестричка, която беше за последна година там. Така щях да ги водя двете сутрин и да ги взимам следобед.

Бях и на психиатър, според него имах моментна депресия и трябваше да пия само едно лекарство в домашна обстановка, нищо повече от това. Седмица, две, след като се бях видяла със специалистката, тя ми изпрати призовка отново да се ява при нея, този път задължително, и заедно със съпруга ми.

Опитахме се да й обясним защо не искаме майчина асистентка да се грижи за детето ни и че имаме други планове. Оказа се обаче, че нейното основно настояване е аз да постъпя в психиатрична клиника за около две седмици, за да съм се възстановяла по-бързо, защото там цял медицински екип щял да се грижи за мен, да отида един вид на почивка. Бях шокирана от такава перспектива и не приех.

Направи ми впечатление и това, че тя категорично отхвърляше възможността, ако аз се съглася все пак да постъпя в болница, мъжът ми да си вземе отпуска и да се грижи за децата. – Както впоследствие разбрахме, тя е искала съпруга ми да бъде отдалечен от мен и децата ми, тъй като е била под влияние на приказките на доброволката, която го е представила като семеен насилник без нито веднъж дори да е разговаряла с него.

След няколко дни тя ми се обади по телефона и ми съобщи, че понеже сме отхвърлили всички нейни предложения, била длъжна да ни сигнализира на прокуратурата, защото както тя се изрази „децата имат право на здрави родители”.

Малко след това (12 дена) бяхме призовани в съда заедно с децата, съдията говори поотделно с мен, с мъжа ми, с всяко дете, задава им въпроси, , прегледа рапорта на специалистката по отглеждане на малки деца. И понеже не намери нищо тревожно за в момента, назначи само социална анкета.

Заминахме с децата през лятната ваканция в България, прекарахме я с моите родители, бяхме и на море. Можехме тогава и да си останем в България (впредвид заплахата от намеса на службите), но вече се бяхме установили в Страсбург, мъжът ми работеше, децата се справяха в училище (синът ни беше в 1 клас, а голямата ни дъщеря в колеж), имаха приятелчета. Никой от нас не е мислил, че ще се стигне толкова далеч.

Следващото дело беше през ноември. Нов съдия, предишният междувременно беше преместен в друг съд, разгледа резултатите от социалната анкета и понеже не намери никаква причина тогава да отдели децата от нас (лош училищен успех или лошо поведение), ни наложи друга мярка – да бъдем асистирани във възпитанието си на децата (възпитателка, която идва през една седмица за час и половина, разговаря с родителите и децата) с мотива, че е нужно да се проследи еволюцията на децата. Но пък следвайки „желанието” на доброволката съобщила първоначално за случая, а може би и като „възнаграждение”, й повери изцяло грижите за голямата ни дъщеря с мотива, че отношенията между нея и мъжа ми, който и е доведен баща, били „деликатни”. Съдията назначи и психиатрични експертизи на мен и съпруга ми.

Едва изчакаха експертизите да станат и отново бяхме в съда на 25 април 2008 – рожденият ден на сина ни. Възпитателката беше писала в рапорта си, че не непредваме в съвместната си работа, че не успявам да наложа авторитета си върху децата, а баща им не иска да се срещне с нея, т.е. да сътрудничи (тя идваше в сряда, а той тогава е на работа, най-накрая се уговориха за среща, след работното му време, но тази среща така и не се състоя, защото беше насрочена за след делото). За мен беше писала, че здравето ми се е влошило и тежа 35 кг., (никога не ме е питала колко тежа, а в медицинския ми картон от същото време е отбелязано че тежа 40,5 кг. при 1,56 м. височина).

Също и психиатричните експертизи не бяха в наша полза. За мен се потвърждаваше диагнозата депресия (психиатърът все пак беше подчертал, че мога да се грижа за децата си), а за съпруга ми психиатърът написа, че има параноичен характер и е ригиден (неотстъпчив). – Моята българска експертиза не се различава в извода си от френската, докато за мъжа ми българският психиатър въз основа на разговорите си с него и тестове, направени от негов колега психолог, прави заключение, че той няма психични отклонения и може да се грижи за децата си, но съдията отмина с мълчание тези експертизи. Към всичко това се прибави и документирания този път донос – писмото на г-жа Морер.

Адвокатката ни започна защитата си, но съдията я прекъсна в самото начало, заявявайки , че решението и е взето предварително. Оказа се, че конкретна заплаха в момента нямало, но решението се взима превантивно предвид несъгласието ми да постъпя в психиатрията (без това да беше изрично изискано от психиатър) и нежеланието на съпруга ми да приеме за обосновано асистираното възпитание (за което и беше нарочен за ригиден и параноичен предвид, че тази асистенция не била заплаха за семейството му, а помощ).

На децата обясниха, че майка им трябва да постъпи в болница да се лекува и докато оздравее, те ще бъдат временно настанени в приемни семейства. Това беше невероятен шок за тях, не са искали да се разделяме.

Адвокатката ни ме посъветва да постъпя в психиатрична клиника (в практиката си е имала два такива случая на майки в депресия – майка на бебе и майка на 2 малки деца, постъпват в клиника за 2-3 седмици и след като излизат, им връщат децата веднага), надяваше се и с мен да стане така, но се оказа, че греши.

Децата страдаха много в началото, най-трудно е било на най-малкото ни дете, защото не нея няма как да й се обясни, в рапортите прочетох, че се е разплаквала при всяко звънване на телефона в продължение на цели два месеца (а пък спря да говори за още 10 месеца). Слава Богу, децата природата ги е създала приспособими, но се страхувам за скрити психични проблеми от нанесената им травма, които биха изплували в бъдеще. Единственото утешение за мен е, че знам, че малко или повече вече са свикнали, липсваме им, но са приели ситуацията като временна. Проблемът е, че никой не знае точно колко ще продължи.

Виждаме ги 3 пъти всеки месец: веднъж в седмицата аз, веднъж в седмицата баща им и един път двамата заедно за 1 ч. и половина в специален център в Страсбург – в стая с надзираващ. Водят ги с кола, защото живеят разделено на около 2 часа път извън Страсбург. Разговаряме, редим пъзели, играем на игри, показват ни тетрадките си от училище, най-мъничката – рисунки, апликации. Поне за час и половина забравям всичко, а после, когато си тръгнат болката отново се връща. Не са ни забравили, не са си променили отношението към нас, обичат ни и са мили и добри, каквито винаги са били.

Даниела Танушева

Г-н Танушев,
съжалявам, че толкова активно се впуснах да чета и особено коментирам, но мисля, че е важно. Според мен цялата ви стратегия на поведение е (била) погрешна: Разровете се и се задълбочете върху проблемите на гнева, ако и преди сте имали гневни избухвания и свади. Ако е било само в резултат на трагедията, е обяснимо.

Потърсете психолог-консултат по две причини:

- 1. да сте сигурен, че не сте упражнявал психически и физически тормоз над съпругата си, че не я обсипвате с обиди, упреци и обвинения, понеже виждам, че това е едно от сериозните обвинения срещу лично вас. Замислете се дали показвате нужното съчувствие и уважение към съпругата ви, нищо че сега сте в криза. (замислете се как всъщност реагирате на стрес и обвинения. Съжалявам, че толкова лични неща поставям, но всъщност това са проблеми пред много хора, не само пред вас и мен. много неща идват и с националния манталитет и култура, затова трябва да покажете подчинение, а и сериозно си помислете заради самия вас - заключението "пари" може да е вярно за кварталната клюкарка, но не и за съдията. според мен съдията се е подразнил от неосмислянето на ситуацията от ваша страна. така от злощастно стечение на обстоятелствата - клюкарката, съпругата ви много трудно положение след раждането - сама, с много задължения; не е критика към вас!!!!, - се е стигнало до слощастно усложнение). Накратко, КАжи му Аго да му е дрАго.

2. да докажете, че зачитате законодателните и морални стандарти на страната. разберете, че нещата имат материална - пътувания, издръжка, но и не-материална страна - КАЧЕСТВО на общуване. Има моменти в живота ни, когато е по-добре да пречупим гордостта си и гръбнака в името на нещо свято. няма нищо срамно, напротив - не всеки може да надскочи егото си. вие ще успэте, ако истински поискате това, което ви е мило.

можете директно да попитате социалните служби и съдията какви мерки могат да ви предложат, за да подобрите себе си - те не могат да имат за цел вашето унищожение. Покажете, че сте активен в търсенето на подобрение, а не на конфронтация. Бъдете опора, радост и утеха за съпругата си, защото тя го заслужава - разбирате я много добре, надявам се. след няколко години ще видите пламъчето благодарност в очите й и в тези на децата и няма да съжалите за нито едно усилие. а личната ви награда ще бъде, че ще бъдете заедно, всички.


Г-жо Танушева,

Не се учудвам, че докато има съдъбна забрана за контакт, разговорите трябва да са само на френски именно за да се надзирават и по никакъв начин не провокирайте системата, защото би показвало дисреспект към закона и съдията - работи срещу вас. ВаША ЦЕЛ НЕ Е ДА ДИСКУТИРАТЕ СЪС СЪДИЯТА дали те знаят български или не, а да му докажете, че има основания да отмени решението. Не очаквайте това да стане от раз, а стъпка по стъпка.

според мен вашата задача е да покажете пред ФРЕНСКИ психолог или някой, владэщ български, но във Франция, че е било следродилна депресия, но не му го казвайте, а го ПОКАЖЕТЕ. Говорете с много прости, но недвусмислени изречения, проверявайте дали са ви разбрали така, както ВИЕ искате. Отидете и кажете: Идвам да ми помогнете. Той ще направи тестове, изследвания, придържайте се и ПОКАЖЕТЕ напредък. Искайте писмено становище, но предварително не му го казвайте (че водите дела) Затрупайте се с литература за депресията и правете упражнения. И аз виждам нещата като вас - това е обичайно състояние на много родилки и може да се преодолее. ДОКАЖЕТЕ, че заради децата и съпруга си сте готова да обърнете планини! Променете психическите си навици и това ще се види в тестовете - това не са празни думи. Но не влизайте в болница, ако наистина не е препоръчано от лекар, на който ВИЕ имате доверие. Бъдете гордост, опора и отмора за съпруга си! Вие сте постигнала съвсем сама толкова много, сама сте се справяла с какво ли не, отгледала сте чудесни, умни деца, има за какво да се борите и ще успеете!

УСПЕХ!

Жоржета Божанова