Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2009 08:09 - Френски магистрат ми отне всичките деца
Автор: boristanouscheff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8338 Коментари: 17 Гласове:
4

Последна промяна: 09.01.2010 09:59


imageimage

Френски магистрат ми отне всичките деца


Въведение:

Наскоро българските медии отбелязаха две години от освобождаването с френско посредничество на медиците ни от либийския затвор. Също така наскоро, но вече в самата Франция, магистратите от висшия съдебен съвет решиха, че техен колега съдия следовател, вкарал неоснователно в затвора, само по донос, за срок от 1 до 3 години 18 души в така наречената афера от Утрo (l"affaire d"Outreau), не заслужава да получи по-строго наказание от едно обикновено мъмрене, въпреки че образуваната по случая парламентарна комисия изкара на показ произволните действия на този съдия.

Общото, което се наблюдава и в двата случая е, че висшата френска администрация се оказва по-меродавна от обичайното съдопроизводство и му налага решения, които са не правно, а властово обосновани. По исторически причини носител на известното „държавата това съм аз” във френското общество е чиновничеството – социален слой, даващ едновременно защита и власт на ощастливените да му принадлежат индивиди. И до днес кариерата на държавен служител води класацията в предпочитанията на средно статистическия французин, като по-доходоносна и по-сигурна от тази в частния сектор. Веднъж издържал конкурса за чиновник, въпросният служител, с допенсионно осигурения си държавен пост, получава един вид предварителна индулгенция за бъдещите недоразумения, които действията му биха предизвикали.

При толкова ясно отдадено предпочитание към въпросния статут, осъществяваната от чиновничеството държавна регулация на френското общество има тенденция да се самодоказва и самоподдържа. (само в централното кметство на Париж има заети два пъти повече чиновници, отколкото във всичките институции на Европейския съюз взети заедно). Затова се стига и до парадокса веднъж взето някакво решение от овластен чиновник, дори и да е погрешно, то трудно (ако не и невъзможно) да бъде променено.

Конкретният случай:

 Във Франция има законодателство в защита на децата, според което, те могат да бъдат отнемани от родителите им дори и да са чужденци, ако последните не се грижат добре за здравето им, не ги изпращат редовно на училище или пък се държат лошо с тях. И това може да става по експресни процедури, без първоначално решение на съда, единствено по преценка на социалните служби, които в тези случаи реагират изключително по сигнали, които често пъти не представляват нищо повече от обикновени доноси.

Трябва да се знае, че във Франция доносничеството не само е толерирано, но и поощрявано (ако примерно някой съобщи за случай на укриване на доходи от трето лице той получава отстъпка в данъците си). Доносът (термина там няма пейоративен смисъл) е легална база за намеса на администрацията и едно от средствата за осигуряване на препитание на стотици хиляди служители, както е в случая с индустрията, в която се е превърнала разделянето на деца от родителите им. По официални данни всяко второ дете от сигнализираните се оказва впоследствие неправомерно отнето от родителите му.

Такъв е и случаят на моето българско по произход семейство, при който и четирите ни деца бяха отнети (април 2008 г.) от френските социални служби по донос (за да се „легализира”, доноса впоследствие бе включен изцяло във формално проведената социална анкета) и пласирани разделено в приемни семейства. - Деца, които тогава бяха на 13, 7, 5 и 2,5 години, и които никога преди това не са били в лошо материално състояние – аз работех на постоянен договор в Страсбург, не са били малтретирани или в недобро здравословно състояние, винаги са били измежду първите по успех в класовете си. Но тази, която скалъпи доноса срещу нас, французойка, беше мотивирана от факта, че придобивайки правото да се грижи макар и само за едно от децата (най-голямото) получава всъщност редовно отпусканата за това от държавата парична помощ в размер на една работна заплата.

Между другото, каква е представата, която се изгражда във френските медии за българите (извън отзвука за медиците ни в Либия)? - Ако по тамошната телевизия минават от време на време репортажи за нас, то те основно са свързани с  далаверите на българските цигани, на които никога  не се споменава етническия произход (което в крайна сметка би било нормално), а само това, че са българи, за разлика от техните френски събратя, с които те са във връзка, и за които изрично се подчертава, че са от цигански произход. Поучително в това отношение е да се прочетат и статиите във френските енциклопедии посветени на Тракия, Добруджа, Македония където българите, турско според авторите им племе, са представени като нашественици по въпросните земи.

И за да се върна на темата с децата – тя, извън предубедеността срещу нас българите, е и тясно свързана с насаденото във французите убеждение за непогрешимост на държавните им служители. – При веднъж взето решение за отнемане на деца от съответните служби, целта на задължителната последваща съдебна санкция за това действие е не толкова да се търси истината, колкото да се оправдаят на всяка цена вече взетите мерки – т.е. в сила влиза постулата за непогрешимост.

Ето защо френският съдия, за да съчетае явното несъответствие между фактите и предприетите вече действия (нещо като нашенското, първо бият после питат), ни изкара нас родителите неадекватни, а оттук и неспособни да се грижим за децата си. Механизмът е съвсем прост. Назначава се психиатрична експертиза, като на експерта се предоставят материалите от доноса, добили „легитимност” чрез включването им в рапортите на „социалните”,  без да се уточнява, че те не са дебатирани или конфронтирани като факти. От тук нататък, на „експерта”, на който и през ум не му минава да подложи на съмнение авторитета на съдията, решава, че родителите са параноични, тъй като оспорват очевидните „факти”, а и „ригидни”, след като не приемат вмешателството в личния им живот на службите, които, според официалната теза, не желаят нищо друго освен добруването на семейството. Така съдията, веднъж получил обратно „експертизите”, може вече да твърди, че „резултатите им потвърждават направените наблюдения”!

Въпреки, че притежаваме български контра-експертизи, които доказват обратното - че сме нормални и любещи родители, те бяха подминати с мълчание – идентично на начина, по който и експертизите на френския професор Люк Монтание бяха отхвърлени от либийският съд. Без никакво основание съдията удължи  с още една година (през април т.г.) отнемането на децата ни, служейки си между другото и с аморалната манипулация, че те, разпитвани не в наше присъствие (това е позволено от френският закон), вече не искали да се върнат при нас. А когато ние твърдим, че пред нас те декларират точно обратното, ни се заявява, че те го правели  това от страх пред нас. И въпреки че имаме право да ги виждаме само по час и половина едва два пъти в месеца, поотделно аз и жена ми и един път заедно, в затворено помещение и в присъствието на френски надзирател, беше ни отнета и възможността да ги чуваме по телефона под предтекст, че говорим с тях предимно на български и това не позволявало да бъдем адекватно подслушвани!

За съжаление, апелативният съд в нашия случай с нищо не надхвърли „обективността” на първоинстанционното решение. Вместо да търси дали има реални основания за постановяването на подобна присъда, той се занимаваше главно с въпроса как се изпълнява наложеното ни вече разделение от децата. Адвокатката, която ни защитаваше тогава, беше достатъчно откровена с нас и ни заяви следното „Ако вие се признаете за виновни, имате между 10 и 15 % шанс да си върнете децата, ако отричате – никакъв”.

Несъстоялата се санкция от второинстанционния съд даде впоследствие основание на детския съдия да стовари върху нас с цялата му тежест административния произвол, с който разполага и който произтича от статута му на безнаказанност (виж по-горе аферата Утро). От тук нататък всеки път, когато успявахме да предизвикаме ново съдебно дело (общо 6 досега), ни се отговаря, че апелативният съд вече бил дал право на съдията, и нашите доводи са отхвърляни, без да се разглеждат. – До касационния съд още не сме стигнали, тъй като за там се чака средно около 2 години.

Върхът на това „правосъдие” обаче беше, когато съдията в предпоследното заседание, пред 5 души свидетели, заяви приблизително следното – че докато аз обжалвам неговите решения, не съм готов да видя децата си и това състояние на нещата може да трае още години! – Съвсем неоснователно, като мотив за отказ за връщане на децата,  ни се приписва факта, че аз и жена ми отказваме да сътрудничим със социалните служби. Но това просто не е възможно, ако им откажем каквото и да било, те изцяло ще ни забранят свижданията с децата ни. Но според тяхната интерпретация, щом ние обжалваме присъдата, значи не я разбираме (отново тезата за непогрешимост на службите), а щом това е така, значи те не могат да работят с нас, т.е. да ни превъзпитават, а оттук и извода, че оставаме опасни за децата си! Между другото, за да сме разберяли смисъла на взетите от тях мерки, ни се предлагат и редовни психиатрични консултации – звучи познато нали? – несъгласните при психиатър!

В последното засега дело свързано с децата ни (през август т.г.), – за възможността те да бъдат гледани от баба им и дядо им, несменяемият, както това е според закона, детски съдия, за да отхвърли това наше искане е написал в мотивите си, че децата, без въобще да са питани за това, не били изявили желание да бъдат с баба си и дядо си. А и ако излезели от приемните семейства, щели да бъдат отново травмирани, т.е. логиката е – вярно е, че те са били подложени на психически стрес при откъсването от родителите им, но защо отново да се подлагат на това страдание? – т.е. една съдебна инстанция по законов път оправдава похищението на деца – те могат и да не се връщат на близките им, след като това отново ще ги травмира!

Отнеха ни ги на 25 април 2008, рождения ден на сина ми, който навършваше 7 години. Стана брутално, отведоха ги разплакани направо от съдебната зала, без да ни отпуснат 15 дневния срок, предвиден от закона за адаптацията им към раздялата - предтекста беше, че щели сме да избягаме в България! Най-малката ни дъщеричка тогава беше само на 2,5 години и беше започнала вече да произнася думи, но шокът от раздялата й запуши устата за близо 10 месеца и сега тя разбира само, когато й се говори на френски. Синът ми оттогава много често е тъжен, а и той и по-малката му сестричка са започнали да се изпускат по малка и голяма в леглата си. Нямат право на кореспонденция, позволяват им да получават само съвсем дребни подаръци и не ги оставят да бъдат с нас поне през ваканциите, както това е практиката за французите. 

Колкото до възможността да се завърнем окончателно в България и поради тази причина да искаме да ни се предоставят децата, от социалните служби ни бе заявано, че те не само няма да бъдат върнати ако си заминем, ами напротив, ще бъдат сметнати за изоставени и дадени за осиновяване! От което следва, че ние официално сме заложници на френската държава!

Какво друго още мога да добавя след този финален „институционен” акорд, освен наблюдението ми, че не е достатъчно да нямаш в държавното си наименование определението „Джамахирия”, за да претендираш за правова държава. Още по-малко можеш да претендираш за учител в областта на човешките права, когато в ролята на такъв си оставил да се изживява безнаказано бюрокрацията.

Борис Танушев

П.С. Българското посолство в Париж е в течение на случая, но намесата му засега е безрезултатна.

Колкото до медиите – за съжаление, имат повече място за жълтата си хроника, отколкото за съдбата на български деца.





Гласувай:
4



1. olimpiq - Лелеееееееееее, това някой чувал ...
24.10.2009 09:35
Лелеееееееееее,това някой чувал ли го е? Знае ли някой за този прецедент? Това наистина е НОВИНА.
цитирай
2. анонимен - Не мога да повярвам, че това се сл...
12.11.2009 13:21
Не мога да повярвам,че това се случва в държавата, която има претенции да бъде най-демократична в Европа. На запад май само се демонстрира грижа за човека, но в основата са парите. На изток отношенията са по-примитивни, но по-естествени,непринудени ои човешки. Това е моето впечатление.
цитирай
3. анонимен - да, сега прочетох, че сте се опит...
12.01.2010 22:23
да, сега прочетох, че сте се опитвали да търсите подкрепа от медиите, но безрезултатно.

обаче наистина не показвайте никаква следа от ярост и/или гняв, когато контактувате със службите. всяка гневна дума ще използват срещу вас. според мен сега е важно да си върнете децата. искат кооперация - дайте им я. ПО-ВАЖНО от личното его е ДЕЦАТА да се върнат при вас. Запишете се на някакви консултации за родители, поискайте после документ за посещаваните занятия. Смирете се СЕГА, за да свърши този ад и за децата. ДАВАТЕ си сметка какво им е на тях, преглътнете всяка гордост и смело към целта. Докажете, че сте точо родителите, каквито иска съдията. А след като си ги върнете - дела или искове за нанесени травми и щети, ако ви се занимава. Ако сега имате право да ги посещавате, правете снимки с автоматична дата и записи на срещите. Ако можете да ги виждате - възможно най-голям брой срещи, телефонирайте постоянно с децата - и за тях, и за вас, и за делото е добре.

Стискам палци!
Жоржета Божанова
цитирай
4. анонимен - П. С. и търсете френските отзиви и ...
12.01.2010 22:36
П.С. и търсете френските отзиви и медии също. не се предавайте, само щото сте "чужденци". все някаква организация за защита/ представителство на чужденците може би има. в Германия поне има и предлага правна консултация за чужденци.
в един от постингите си до вас написах, че Даниела може да посика нов преглед от лекар. Сега искам да добавя, че тя не е нужно да лъже за чувствата й, причинени от раздялата с децата. Но трябва да видите как да "разбиете" кода на системата. Според мен е да направите всичко, което искат, зада си върнете децата. Това не е отстъпление, нито поражение. Станалато - станало, но СЕГА какво ще направите, определя бъдещето. Точно тук е ключът и те са ви го казали: Ако обичате децата си, ще идете на консултация, преглед, кооперативност и т.н. ПОКАЖЕТЕ им го. Делата и възмездието - после.


Жоржета
цитирай
5. lado - Имате подкрепата ми!
10.03.2010 20:59
Имате подкрепата ми!
цитирай
6. анонимен - Търпение
11.03.2010 14:52
Това, което се случва с Вас е ужасно! Надявам се възможно най-скоро нещата да получат благоприятен развой и да се съберете с децата си! Аз имам наблюдения върху работата на тази система и съм изтръпвала от ужас какви щети могат да бъдат законно причинявани на децата и на техните семейства в името на тяхното "добруване"! Смятам, че най-добрият път за вас е, както казва Жоржета Божанова, да се смирите и да приемете изискванията им, за да получите шанс! Аз като родител в чужда държава, и служител в социална организация, съм лично заинтересована и емоционално въвлечена от историята Ви! Пожелавам ви късмет и търпение, както и достатъчно подкрепа, за да преминете през това тежко изпитание!
цитирай
7. анонимен - един подобен случай.... но в България
17.03.2010 03:55
Моят син е отвлечен от майка му. В момента водя дело по Хагската конвенция за международно отвличане на дете от родител в друга държава. Аз не познавам сина ми и той не познава мен, а той е вече на шест и половина години. Освен чрез конвенцията се боря и по интернет. Направил съм интернет сайт по случая, като съм показал всички документи по случая. Надявам се някой ден сина ми да види този сайт и да разбере истината. Направил съм сайта си така, че ако се напише моето име, името на майка му, вуйчо му или името на сина ми в Google, моят сайт да излиза в първа страница. Господинът може да направи собствена интернет страница по случая, в която да изложи неговите мисли, доводи и т.н. Някой ден децата му ще го прочетат. Моят сайт е: www.hristopetrov.com Съчуствам на болката на това семейство. Трябва да се борят да изкарат истината на показ. И тази истина ще бъде най-полезна за децата им някой ден. Ако се итересува как да го направи, с готовност ще му помогна. Не се изискват никакви специални знания, нито каквито и да е средства, за да се подържа такъв сайт.
цитирай
8. анонимен - Това е абсурд
08.04.2010 10:40
Не мога да повярвам,че това се случва в европейска цивилизована държава.Що за народ е това? Хората,които са писали по–горе са Ви дали вярната посока.Следвайте я.Все някога ще успеете.Пожелавам Ви успех в тази тежка борба.

Виолета
цитирай
9. анонимен - И това във Франция????
10.04.2010 10:02
Не мога да го проумея-това да се случва във Франция,във 21 век,в държава с претенции за демократичност....Няма думи...Съчувствам ви,скъпи родители...би трябвало да се сезира Европейският съюз.Нали нас непрекъснато ни заплашват,че имаме закони ,които са в противоречие с демократичните принципи ?При нас всички се жалват в Страстбург-дали това не е решение.Явно на френските закони не може да се разчита...
цитирай
10. анонимен - Не се предавайте!
10.04.2010 11:27
Ужасена съм,но не и изумена!Явно Западът отново проявява познатото си лицемерие,двойни стандарти и мания за величие!Не се предавайте!
цитирай
11. semtomovi - Доносничеството и Информатотьорството са пред мед. свидетелства и пред дипломите в Швеция
20.05.2010 17:14
В ШВеция дори има нещо като ДОБРОВОЛНА ПРОФЕСИЯ - ИНФОРМАТОР. Най-често такива стават наемателки, най-дълго живяли на адреса - тарторки с ниски народни пенсии. Но като такива се предлагат и медицинските сестри и учителките (посетете нашия сайт тука и по-специално на тази тема с информаториките в училище е записа на телефонен разговор на моето оплакване на главния шеф на шведската социална служба в расисткото шведско градче Уддевалла!). В средата на 90-те години дори шведският държ. глава социал-демократът Йоран Персшон поощряваше по шведската телевизия доносничеството и беше открил нова телефонна линия. Непрекъснато в кадър призоваваше населението да доносничи на определен телефон ако се съмнява в един списък с неща. Доносничеството важи пред медицинските свидетелства. Тая практика май за пръв път влиза сега от месец април 2010 г. и в Бълария. Има някакъв нов закон и в БГ според който са нужни 2 доноса без свидетел за да ви ококошарят. опасна зона на фашизма. Жалко ще е ако и България се поддаде. България би трябвало да се гордее с обективността и неутралността си, а не да се поддава на национал-фашистки временни антихуманни тенденции.
С поздрави
М. Томова-К
цитирай
12. semtomovi - многодетната майка е идиотизирана във Франция и Швеция днес, ако е емигрантка, за да й гепнат децата
20.05.2010 17:31
Ами и нашия случай е същия. На нас, многодетните майки, обществото трябва да ПОМАГА! в МОЯ СЛУЧАЙ именно обратното, откакто се разболях тежко от ревматизма, касата ни изключваше по 5-11 месеца годишно без пукната пара, болна с три деца и сама бях! После изчакваше винаги периодите в които сме с тежки инфекции или животозастрашителни критични епидемии (хелминти), за да удари с диагнозофалшификация и с идиотизация - затвори ме за 34 дни без да ми разреши да си взема сбогом с децата и ме натрови там, и устрои истински Лов на вещици на горките останали сами деца у дома, прекъсвайки им бульонената диета и лечението! Това ако са грижи за многодетната майка - здраве му кажете! Елате в нашия сайт да четете записи на достоверни материали, за да видите в какъв АД съм живяла от 2001 г. насам в Швеция. То и в БГ че не дават пари на майката не дават. Социалните служби от вратата ме помолиха да се върна там откъдето идвам. Напразно очаквах някакви офиси или Бюра за преадаптиране и връщане на недоволните от чужбина емигранти. То и това си е геноцид да ви оставя с 34 лв детски и да живеете от подписи. Но в Швеция едната ръка ви дава а другата ви напада, затваря, трови и убива - което е още по-лошо! В България сме бедни, но поне... живи!
А през реалсоциализма многодетната майка получаваше купони, помощи, медали.
Няма и следа от оная благодарност към майката.
Днес ни идиотизират, и гледат да си запълнят с нас бройките в празните им домове, за да им вървят акциите във Франция и Швеция! И през това време да ни разпокъсат и осиновят на техни приятелки децата ни!
Мен докато бях бездетна 12 години никой в ШВеция не ме е закачал. Откакто родих децата живота ми стана АД. Решили ли са да ги вземат - ще ви направят луди. Имах поне 3000 души против мен. Ту се пребориш и обжалиш 1 расист и фашист, комплотт и саботаж ти подготвя с документация в досието ти и те черни следващия. Живота на многодет. майка-емигрантка е ад!
България ако не реагира, я чака подобна съдба!
С уважение
Томова-К
цитирай
13. semtomovi - децата на емигрантите - опитни зайчета за шведската лекарствена индустрия днес
20.05.2010 17:56
Г-н Танушев,
да не забравя да ви попитам: А вашите деца викаха ли ги на разни опити на лекарства?
Защото аз откакто родих, в пощ. ми кутия взеха всяка седмица да валят разни повиквателни-анкетни листове с молба децат ами да участват в разни експерименти на лекарства. Най-различни лекарства. Швеция не внася лекарства като България в аптеките си от цял свят. Тя е на самозадоволяване и притежава огромни вътрешни лекарствени монополи. Тия лекарства все пак трябва да се тестват върху някого. Тук в картинката влизат емигрантите, които са една осма от населението на държавата.
Аз не съм родила деца за опитни швдски зайчета.

А у Вас съществуваше ли подобен проблем?
С уважение:
М. Томова-К.
цитирай
14. boristanouscheff - Към г-жа М. Томова-К.
22.05.2010 01:56
Не г-жо, но на съпругата ми след раждането на третото ни дете (първото ни родило се във Франция) и предложиха от болницата да се стерилизира !
цитирай
15. анонимен - vshicko e za pari
26.08.2010 10:27
Vsichko go pravjat za pari. V Toronto edna prtavila donosi shreshtu dashterja si da i vzeme detzata da i plashtat sotzialnite sluzbi. I sotzialnite sluzbi za pari go pravjat. Ta politzijata ne se namesi dokato ne go umoriha ot glad deteto na 5 godini. Tretirali sa go kato kuche. http://en.wikipedia.org/wiki/Jeffrey_Baldwin . V sada nishto ne se poluchi - politzajat deto gi rasledva sotzialnite podade ostavka i progovori kakva mafia sa: http://cas911.narod.ru/ . Targivat s beli detza da go prodavat na bogatite.

Da se poblikuva po zadnite kanali imeto , adresa i telefona na donosnichkata. Shte i zvanim 24/7 ot amerika ne moze da ni kaza kopche. Vsicko e mestna jurisdictizija. Shtome se prenese mezdunarondno - nishto ne moze da napravi ... podaite oplakvane vav UN
цитирай
16. анонимен - Kakvo da se napravi
26.08.2010 10:38
Trjabva da razberete che shto e utishlo v sada vie njama da izlezete na glava sas sotzialnite. Az imam sashtijat sluchai i si pljuhme na petite i shtom sotzialnite se pokazaha na vratata go sktihme deteto s edni prijateli balgari ( pripomnihme si chasovete za turkoto robstvo) , ta s parvija samolet v Bulgaria. Zakonite im imat dupka - soztialnite imat pravi da ti vzemat deteto bez zapoved na sada , ama ako te namerjat i ne mogat da angazirat politzijata bez zapoved na sada da te tarsjat. Za zapoved i trjabva poveche ot edin donus. Vie sami ste se podlozili da im predostavjate dokazatestva. Doktorite im rabotjat za pari. Izhoda e edin - iskaite prevodach v sada i doktor koito govori balgaski. Vsjaka komunikatzija na balgaski. Ako mozete da vzemete detzata v Bulgaria , te njama da gi deportirat ot Bulgaria.
Deteto mi e veche 5 godini v Bulgaria i onezi podviha opashki , az se varnah i kato gi podhvanah che sa deistvali nepravomerno.
No tova da hodite pri tehni lekari e goljama greshka!!!!!!
цитирай
17. анонимен - sterilizaziata?
29.09.2010 18:13
Kak moze takova nesto
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristanouscheff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370483
Постинги: 60
Коментари: 98
Гласове: 77
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031