Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2010 13:52 - СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ - "ПРОТИВ ПИЯНСТВОТО И ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО"
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1804 Коментари: 0 Гласове:
0



ПРОТИВ ПИЯНСТВОТО И ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Въздържание от грях. Пияният и бесният. Духовно упоение. Възкресение. Предпазване от пороци. Кръщение и духовно възрождение. Ние снехме от себе си тежестта на поста, но не бива да отлагаме плодовете му; трябва да събираме тези негови плодове. Мина вече трудът на подвизите, но усърдието към добрите ни дела не трябва да премине. Постът мина, но благочестието трябва да остане; или - по-добре: не е свършен постът. Впрочем, не бойте се! Аз казах това не от желание да ви проповядвам нов четиридесетдневен пост, но понеже искам да ви внуша, че е нужно да бъдем добродетелни. Мина телесният пост, но не е минал духовният. Този е по-добър от оня, и оня е нареден за този. Както тогава, когато вие постехте, аз ви казвах, че, постейки, може и да не се пости, така и сега ви казвам, че можете да постите, без да постите. Може би тези думи ви се виждат загадъчни, но аз ще ви ги разясня. Как може да се пости, без да се пости? Това бива тогава, когато някой се въздържа от ястия, а не се въздържа от грехове. Как може да не се пости, а в същото време да се пости? Това бива тогава, когато някой яде храна, но се пази от грях. Този пост е по-добър, и не само по-добър, но и по-лек; по време на този пост мнозина искаха да побягнат поради своята телесна слабост: "вреди ми пиенето на вода", "не мога да употребявам овощия за храна". Много такива неща слушах аз тогава от мнозина. А при този пост не може нищо подобно да се възрази. Измивай се, участвай на общата трапеза, употребявай вино умерено, и ако искаш и месо яж, никой не би ти пречил; ползвай се от всичко, само се въздържай от грях. Виждате ли, че този пост е по-лек от всички? При него нямаме основание да се оплакваме от телесна слабост; това вече е работа само на душата. Можеш и да не пиеш вино, а да бъдеш пиян, също както можеш да пиеш вино и пак да бъдеш трезвен. А че има пиянство без вино, чуйте какво казва пророкът: "Горко на пияниците без вино" (Ис. 28:1). Как е възможно опиването без вино? Когато не можем да обуздаем страстите си чрез благочестиви размишления. Можеш да пиеш вино, без да си пиян; ако ли това беше невъзможно, Павел в посланието си към Тимотея не би дал такова предписание: "Употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания" (1 Тим. 5:23). Опиянението не е нищо друго, освен неестествено изстъпление на душата, обръщане на помислите, недостатък в разсъдъка, отсъствие на съобразителност. А това произлиза не само от опиянение с вино, но и от опиянение от гняв и от непристойна похот. Както треската произвежда безсъница, произвежда и умора, произвежда и тъга, произвежда и развалени сокове, а причините є са различни, така и тук: опиянението произлиза и от вино, произлиза и от похот, произлиза и от развалени сокове и от различни причини, а страданието и болестта си остават все едни и същи. Нека се въздържаме от пиянство; не казвам да се въздържаме от вино, но: да се въздържаме от пиянство. Не от вино произлиза пиянство - виното е божие създание, божието създание не причинява нищо лошо; но злата воля произвежда пиянство. А че можем да се опиваме и иначе, а не само от вино, чуйте какво казва Павел: "И не се опивайте с вино" - значи може да се опиваме и другояче, "Не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство" (Еф. 5:18). В колко кратки думи е показано цялото осъждане срещу пиянството! Какво значи: не се опивайте от вино, от което произлиза разпътство? Разпътни се наричат онези млади хора, които, щом получат бащино наследство, похарчват всичко изведнъж, без да разсъждават кому колко да дадат и кога да дадат, но безразборно - и дрехи, и злато, и сребро, и цяло бащино богатство хвърлят по блудници и развратници. Такова е пиянството: като овладява ума на пиянстващите и като пленява техния разсъдък, кара ги да изхарчват целия запас на своите мисли неприлично и без всякаква предпазливост. Пияният не знае какво трябва да говори и кога трябва да мълчи, но устата му са постоянно отворени: устата му не могат да се затворят. Пияният не умее да разпорежда своите мисли разсъдително, не може да използва тяхното богатство, не може едно да прибере, друго да използва по-продължително, но всичко пръска и изхвърля. Пиянството е доброволна лудост, изгубване на разсъдъка; пиянството е нещастие, над което хората се смеят, болест, над която се гаврят, произволно беснуване - то е по-лошо от лудост. 2. Искаш ли да знаеш как пияният бива по-лош от бесния? Бесния - ние всички го съжаляваме, а от това се отвращаваме; на бесния ние състрадаваме, а против тогова се гневим и негодуваме. Защо? - Защото у единия болестта е от дяволска напаст, а у другия - от безгрижие; у първия от козни на враговете, а у другия - от козните на собствените му желания. Пияният търпи същото, каквото и бесноватия, той се върти също като него, също като него дохожда в изстъпление, също тъй пада, също тъй изкривява своите зеници, също тъй трепери, и, когато лежи на земята, изпуща пяна от устата си и по този начин изхвърля нечистотии, и устата му се изпълнят с непоносима воня. Такъв човек е неприятен за своите приятели, смешен за враговете си, презиран от слугите, отвратителен за съпругата, непоносим за всички, по-отвратителен и от самите безсловесни. Безсловесните животни пият дотогава, докато чувстват жажда, те ограничават желанията си от нуждата, а този поради невъздържанието си отива и по-нататък от нуждата; той става и по-безразсъден и от безсловесните. Но особено тежко е това, че тази болест, пълна с толкова злини и докарваща толкова нещастия, дори не се счита за някаква вина: но на трапезите на богаташите произлиза съперничество и състезание в този срам и силно спорят един с друг за това кой ще надмине другия, кой ще възбуди повече смях, кой повече ще отслаби своите нерви, кой повече ще изнуди своите сили, кой повече ще оскърби общия Владика; тогава може да се наблюдава едно истинско дяволско състезание и съревнование. Пияният е по-жалък от мъртвец. Този лежи безчувствен и не може да прави никакво добро, нито пък зло, а оня е способен да върши зло, и, заравяйки душата си като в гроб в своето тяло, представя съвсем мъртво тялото си. Виждаш ли, че той е по-жалък от бесния и по-безчувствен и от мъртвия? Искате ли да ви кажа и нещо още повече и по-тежко за него? Пияният не може да влезе в царството небесно. Кой казва това? - Павел. "Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложци, нито крадци, нито користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие" (1 Кор. 6:9-10). Чухте ли в какъв сонм той ги нарежда? Заедно с прелюбодейците, блудниците, идолослужителите, хулителите, грабителите. И тогава какво? Нима пияният и идолослужителят е едно и също? Не ми говори това, човече! Аз съм ти чел Божествените закони; не искай от мене отчет; запитай Павла, и той ще ти отговори. Аз не мога да ти кажа заедно с тях ли или не ще се подхвърлят и те на наказание, но че те, подобно на идолослужителите, ще бъдат лишени от царството, това аз мога да го утвърждавам с голяма сила; а ако това е несъмнено, то защо търсите от мен отчет за това доколко е голям този грях? Ако ли те ще останат зад вратата, ако ли те ще се лишат от царството, ако ли не ще получат спасение, ако ли ще бъдат подхвърлени на вечни мъки, то защо ви е необходимо да знаете мярката, тежестта и степента на греховете? Наистина, възлюбени, пиянството е ужасно и много тежко дело. Не говоря за вас, разбира се, съвсем не говоря за вас - аз съм убеден, че вашата душа е чиста от такава болест, от такава страст, и за доказателство на вашето здраве служи вашето присъствие тук, усърдното събрание, внимателното слушане, защото никой от онези, които се опиват с вино, не може да жадува за божествени слова. "Не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух" (Еф. 5:18). Ето това е прекрасното опиянение: насищайте душата си с Дух, за да не я насищате с пиянство; предварително ангажирайте душата и помислите си, за да не намира в тях място безсрамната страст. Затова той не казва: причастявайте се с Дух, но: изпълняйте се с Дух. Напълняйте догоре душата си Дух, както се пълни чаша, за да не може дяволът да влезе в нея; нещо повече: потребно е, значи, не само да се приобщаваме с Духа, но и да се изпълняме с Духа, "с псалми и славословия и с песни духовни" (Еф. 5:19), с каквито вие се изпълнихте днес. Ето защо аз съм уверен във вашето въздържание. Ние си имаме прекрасна чаша за опиване - чаша, която докарва въздържание, а не разслабление. Коя е тази чаша? - това е духовната чаша, спасителната чаша, чистата чаша, чашата на кръвта Господня. Тя не произвежда пиянство, не произвежда разслабление; тя не разслабва силите, а ги възбужда: не отслабва нервите, но ги напряга; тя произвежда бодрост; тя служи като предмет на благоговение у ангелите, като предмет за ужасяване у бесовете, предмет за почитание у хората, предмет на любов у Владиката. Виждате ли как говори Давид за тази духовна чаша, предлежаща на тези трапеза: "Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена" (Пс. 22:5). И да не би ти, като чуеш думата опиване да се изплашиш и да помислиш, че то произвежда слабост, той добавя думата "силна". Новият начин за опиване докарва сила, предизвиква бодрост и вдъхновение. Той изтича от духовния камък; той не извращава помислите, а възбужда духовните помисли. 3. Нека тогава се опиваме именно така, т. е. нека се въздържаме, за да не посрамим този празник, защото този празник е празник не само на земята, но и на небето. Сега има радост на земята, но има радост и на небето. И ако "такава радост бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник" (Лук. 15:10), то толкова повече ще има радост на небето, когато цялата вселена е изтръгната от ръцете на дявола. Сега ликуват ангелите, сега се радват архангелите, сега херувимите и серафимите празнуват с нас този празник; те не се срамуват от подобните на тях раби, но се радват заедно с нас заради дадените ни блага. Макар че тази благодат е дадена нам от Владиката, но тяхната радост е обща с нас. И какво говоря аз за подобните нам роби? Самият техен и наш Владика не се срамува да празнува заедно с нас. Защо пък да не се каже, че Той не се срамува? Той казва: "От сърце пожелах да ям с вас тая пасха" (Лук. 22715). И ако Той е пожелал да празнува пасха заедно с нас, то очевидно е, че е пожелал да празнува и възкресението. И тъй, когато се радват ангелите и архангелите, и Владиката на всички небесни сили празнува заедно с нас, нима може да се намери тогава още някакъв повод, за да бъдем опечалени? Никой от бедните нека да се не отчайва по причина на своята бедност, защото това е духовен празник; никой от богатите нека да не се се гордее със своето богатство, защото поради парите съвсем не може да увеличи радостта на този празник. На светските, житейски празници, дето има голямо невъздържание, дето има изобилни трапези и пресищане, дето има безчинство и смехове, дето има и всякакъв разкош, там справедливо е на бедния да му е тягостно, а на богаташа да му е весело. Защо? - Защото богатият урежда изобилни трапези и повече се наслаждава от разкоша, когато пък на бедния бедността му пречи да прояви също такъв разкош. А тука няма нищо подобно; една е трапезата и за богатия, и за бедния; богат ли е някой, той не може да добави нищо към тази трапеза; беден ли е - при своята бедност той не по-малко може да участва в предложеното, защото това е божествена благодат. И защо се учудвате вие, че една и съща трапеза е приготвена и за богатия, и за бедния? За самия цар, който носи диадема, облечен в мантия, комуто е дадена власт над земята, за този цар и за бедняка, който протяга ръка за милостиня, се предлага една и съща трапеза. Такива са даровете на Владиката; Той допуска да участват в тях, като се съобразява не със знатността, а със снизхождението и с начина на мисленето. Когато видиш в храма бедняк, който стои заедно с богаташ, прост човек заедно с началник, незнатен със знатен, вън от храма треперещ пред болярите, а в храма стоящ без страх пред тях, то разбери, че това значи: "тогава вълк ще живее заедно с агне" (Ис. 11:6). Писанието нарича богатия "вълк", а бедния - "агне". Откъде се вижда, че богатият ще бъде заедно с бедния, както вълкът с агнето? Слушайте внимателно! Често богатият и бедният стоят в храма; настъпва часът да се приемат Божествените тайни; богатият се отстранява като непосветен, а бедният влиза в небесната обител, и богатият не изявява негодувание, понеже знае, че се намира далеко от Божествените тайни. Но - о, божествена благодат! - не само че в храма има равночестие в Божествената благодат, но често бедният има предимство пред богатия в благочестието, когато се намират в храма; богатството не принася никаква полза на притежателя си без благочестие, и бедността съвсем не пречи на вярващия дръзновено да пристъпи към светия жертвеник. Това аз говоря, възлюбени, за оглашените, а не изобщо за богатите. Обърнете внимание, възлюбени, как понякога някой господин се отстранява от храма, а вярващият роб пристъпва към тайнствата; госпожа отминава, а робиня остава - защото "Бог не гледа човека по лице" (Гал. 2:6). И тъй, в църквата няма роб и свободен; но Писанието счита за роб оня, който се предава на грях, защото "всеки, който прави грях, роб е на греха" (Иоан. 8:34), и онзи признава за свободен, който е освободен чрез Божествената благодат. Към тази трапеза и царят, и беднякът пристъпват с еднаква смелост, с еднаква чест, а понякога беднякът даже с по-голяма чест. Защо? - Защото царят е свързан с безбройни дела, от всички страни го нападат, и той става причастен в много грехове; а бедният, като се грижи само за необходимата храна, като прекарва безгрижен и необременен с дела живот, спокоен, като че ли се намира на пристанище, пристъпва към тази трапеза с голяма безопасност. Пак на светските празници, бедният се чувства зле, а богатият се весели, не само по причина на трапезата, но и поради дрехите, понеже онова, което той претърпява по отношение на угощенията, същото се отнася и към облеклото: когато бедният види някой богат човек, облечен в скъпоценни дрехи, той се съкрушава и се оплаква на всички, че се намира в злополучие. А тук този недостатък е отстранен, тъй като всички имат една и съща дреха - свещената купел! "Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27). И тъй, нека да не посрамваме празника с пиянство; нашият Владика еднакво е възнаградил и богатия, и бедния, и работника, и господаря; нека се отплатим на Владиката за това Негово благоволение към нас; а най-добрата отплата - това е чистотата на живота и трезвостта на душата. За такъв празник и тържество нужни са не пари и не издръжка, а добра воля и трезви мисли, защото именно такива са предметите на свещената купел. тук се продава не нещо веществено, но слушане на божествени изречения, молитви от св. отци, благословии на свещеници, единомислие, мир, съгласие, духовни дарове, духовна награда. Нека празнуваме този велик и светъл празник, в който е възкръснал Господ, нека го празнуваме светло, а заедно с това и благочестиво. Христос възкресе - и възкреси заедно със Себе Си вселената; Той възкръсна и разкъса веригите на смъртта. Адам съгреши и умря; а Христос не съгреши и пак умря. Това е необикновено и чудно: единият съгрешава и умира, а другият не съгрешава, но пак умира. Защо това е така? - За да може съгрешилия, който е умрял, чрез несъгрешилия мъртвец да се освободи от веригите на смъртта. Тъй бива и в паричните дела: често някой става длъжник и, като няма възможност да се разплати, прибират го в затвор; а друг, без да е длъжник, а има възможност да заплати, заплаща и освобождава виновния. Тъй станало и с Адама. Адам става длъжник и попада във властта на дявола, но няма възможност за заплати сам; Христос не бил длъжник и не се намирал във властта на дявола, но могъл да заплати със смъртта си за оня, който бил във властта на дявола, и го избавил. 4. Виждате ли действието на възкресението? Ние умираме от двояка смърт и затова очакваме двояко възкресение. Христос умрял от една смърт, затова той е възкръснал от едно възкресение. Как така? - Ще ви кажа. Адам умрял и с тялото, и с душата си, умрял и с греха, и с естеството си: "От дървото за познаване добро и зло да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, ще умреш" (Бит. 2:17). Обаче с естеството си той не умира в същия ден, но умрял тогава само чрез греха; това е смърт на душата, а онова - смърт на тялото. Впрочем, когато чуете за смърт на душата, не мислете, че душата умира: тя е безсмъртна; а смъртта на душата това е грехът и вечното наказание. Затова и Христос казва: "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената" (Мат. 10:28). Смъртта, както ви казах, е двояка, затова и възкресението трябва да бъде двояко. У Христа, обаче, има само една смърт, тъй като Христос не е съгрешил, но и тази една смърт е станала за нас, тъй като Той не е подлежал на смърт: Той не е повинен в грях, следователно, не е повинен и за смърт. Затова Той възкръснал само от една смърт; а ние, които умираме от двояка смърт, възкръсваме чрез двояко възкресение. Първи път ние възкръсваме от греха, понеже сме погребани заедно с него в кръщението, и чрез кръщението се въздигаме. Това е първото възкресение, опрощението на греховете, а второто възкресение - това е възкресението на тялото. Той ни дава повече, нека очакваме и по-малкото; първото възкресение е много по-важно от последното, тъй като е много по-важно да се избавим от грехове, отколкото да видим тялото си възкръснало. Тялото пада, защото съгрешава; затова, ако грехът е начало на падение, то началото на въздигането е освобождаването от грях. Ние вече сме се издигнали с по-голямото възкресение, като сме свалили тежката греховна смърт и сме снели от себе си тази горна дреха; нека не се отчайваме заради по-малкото, което остава. И ние някога си се въздигнахме чрез това възкресение, когато бяхме кръстени, и тези прекрасни агънца, които снощи се удостоиха с кръщение, също тъй се въздигнаха. Преди три дни Христос беше разпнат, но възкръсна през изтеклата нощ, и те преди три дни бяха обхванати от грях, но се въздигнаха заедно с Него; Той умря с тялото си - и се въздигна с тялото си, а те бяха мъртви поради греха и се въздигнаха, като се освободиха от грехове. През това пролетно време земята ни дава рози, теменуги и други цветя, а водата ни представя ливадите още по-приятни. Не се учудвайте, че над водата растат цветя; земята произвежда растения не поради собствената си природа, а поради заповедта на Бога. В началото водата произвеждаше движещите се животни: "Да произведе водата - казано е - живи души" (Бит. 1:20) - и така станало, и неодушевеното вещество произвело живи същества; така и сега да произлязат от водата не животни с живи души, но духовни дарове. Тогава водите произвеждали безсловесни и безгласни риби, а сега същите произвеждат риби словесни и духовни риби, залавяни от апостолите: "Вървете след Мене - казал им Христос, - и Аз ще ви направя ловци на човеци" (Мат. 4:19). Той говорил тогава именно за такава ловитба. Наистина, това е нов начин на ловене; рибарите извличат рибите от водата, а ние ги хвърляме във вода и по този начин ги залавяме. Имало едно време къпалня и у иудеите; но чуйте каква сила е имала тя, за да разберете бедността на иудеите и да узнаете богатството на църквата. Това било водна къпалня, и ангел слизал в нея и размествал водата; сетне, след като се размествала водата, влизал в нея един от болните и се изцерявал, само един в годината се изцерявал, и тутакси благодатта се отнемала, не заради това, че Оня, Който я давал, бил беден, а защото ония, които са я приемали, били слаби. И така, ангел слизал в къпалнята и размествал водата, и един от болните си изцерявал; слиза Владиката на ангелите в Иордан, размества водата, и - изцерява се цяла вселена. Затова там вторият, който се хвърля след първия, не оздравява, защото такава благодат била дадена на немощните и бедни иудеи, а тук, ако след първия влезе втори, след втория - трети, след третия - четвърти, и даже десети, двадесети, стотен, хиляден, ако дори хвърлим в тази къпалня цялата вселена, благодатта не се свършва, дарът не се изтощава, струите не се оскверняват. Имам работа с нов род очищение, който не е телесен: там, колкото повече тела се умиват във водата, толкова повече ще се изкалят, а тук, колкото повече лица се умиват в нея, толкова по-чиста става. 5. Виждате ли величието на дара? Пази тогава, човече, величието на този дар! Не ти се позволява да живееш безразлично: направи си точен закон, защото животът е подвиг и борба, "всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа" (1 Кор. 9:25). Да ви кажа ли един добър и безопасен начин на действие? - Нека изхвърлим от душата си онова, което ни се струва безразлично, но което поражда грехове. От действията едни са грехове, а други не са грехове, но биват причина за грехове; например смехът по своята природа не е грях, но той става грях, ако се разпростре без мярка, защото от смеховете се пораждат подигравки, от подигравките - срамни думи, от срамните думи - срамни дела, а след срамните дела - наказание и мъчение. Изтръгнете преди всичко корена, за да се излекува болестта. Ако се предпазваме от безразличие, няма да попадаме и под запретеното. Така на мнозина им се струва безразлично да се спрат и да наблюдават жени; но от това се поражда безсрамно пожелание, от пожеланието - блуд, а от блуда пък - наказание и мъчение. Тъй също и разкошът наглед не представлява нещо страшно, но оттук произлиза пиянство и безчислени други злини, свързани с пиянството. И тъй, вие получавате наставления всеки ден; затова ние седем дни подред правим събрания, като ви предлагаме духовна трапеза. Тук ние ви поднасяме да вкусвате от божествените изречения, като ви приготвяме всеки ден за борба и ви въоръжаваме против дявола, понеже сега той напада по-свирепо - колкото повече дар, толкова повече борба. Ако дяволът не е можал да изтърпи, когато е гледал рая, то кажете ми, как може той да търпи, когато вижда толкова много хора на небето? Вие сте вече раздразнили звяра, но не бойте се. Получавате по-голяма сила, изострен меч, поразявайте с него земята! Заради това именно Бог му допуща да свирепства срещу вас, за да можете вие на дело да узнаете своята сила. Христос унищожава врага; но за да можете за познаете превъзходството на благодатта, величието на духовната сила, която вие получавате при кръщението. Той му допуща да встъпи в борба с вас и дори му дава случаи да получи венци. След това седем дни подред вие се ползвате от наставления, за да усвоите точно начините на борба. От друга страна, това, което сега се извършва, е духовен брак; а брачното тържество продължава до седем дни. Затова и ние наредихме вие да присъствате тук при този свещен брак. Но там след седмия ден тържеството се прекратява; а тук, ако искате, можете постоянно да присъствате при свещения брак. При всяка женитба булката след известно време става вече по-малко любезна на младоженеца; а тук не е така, а колкото повече време минава, толкова по-пламенна става любовта на младоженеца, толкова по-искрени са прегръдките, толкова по-духовно е общението! Освен това, за онези след младост настъпва старост; а тук - след старост младост, и без да има край, ако, разбира се, ние пожелаем това. Благодатта е велика, но тя ще бъде още по-велика, ако ние пожелаем това. И Павел бил велик, когато се кръщавал, но отсетне станал още по-велик, когато проповядвал и когато опровергавал иудеите. По този начин и ние можем, ако пожелаем, да се издигнем, да увеличим благодатта, дадена ни при кръщението. А тя се увеличава чрез добри дела, става светла и нам представя света много по-ясен. Ако това стане, то ние с голяма смелост ще влезем в брачния палат заедно с Младоженеца и ще започнем да се наслаждаваме на блага, приготвени за любещите Го, и всички ние ще се сподобим с благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа, с Когото на Отца и Св. Дух слава и поклонение во веки веков. Амин.



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705144
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031